Да се работи над 40 часа седмично е вредно и безсмислено
Производителността на труда понижава, в случай че хората работят повече от 40 часа седмично – това демонстрира огромно изследване, учредено на данни от фабриките от Първата международна война, представено от BBC.
По време на войната Англия е произвеждала оръжия и боеприпаси – само че тъй като мъжете са били на фронта, дамите са влезнали във фабриките.
През 1915 година държавното управление основава Комисия за здравето на оръжейните служащи, която следи изискванията им на труд. Тази институция основава богата база данни, която учени от Станфордския университет са анализирали в допълнение.
Информацията е била потребна на откривателите, тъй като е цялостна и елементарно измерима: служащите са имали единствено една промяна, всеки един е правил едни и същи задания, може да се ревизира в кои дни и по какъв брой часа фабриката е работила.
Анализът демонстрира, че с увеличението на работните часове продуктивността също се усилва – само че единствено до момента в който работната седмица доближи 40 часа. След това продуктивността стартира да спада.
Работниците всекидневно са се трудили над 50 часа седмично, от време на време стигайки до 72. Но продуктивността не е най-висока в седмиците с най-вече труд, изяснява доктор Джон Пенкавъл, който е един от създателите на изследването. Което значи, че в един миг изключителният труд носи повече разноски, само че не и повече изгода.
Важно е също не какъв брой е дълъг работният ден, само че и какъв брой почивни дни има. По това време работата в събота не е била нещо изключително, а поради войната постоянно се е работело и в неделя. Данните демонстрират, че в случай че една работна седмица мине без отмора, на идната продуктивността пада с сред 13.5% и 17%.
Как се мери работата в офис
Не бива да се не помни, че тези данни обгръщат ръчен труд, който може да бъде проследен и измерен елементарно. Но по какъв начин да се реши какъв брой труд е положил някой, чиято работа е, да вземем за пример, да култивира дълготрайни бизнес връзки?
Множество изследвания демонстрират, че чиновниците в края на 20-ти и началото на 21-ви век подценяват какъв брой време почиват и надценяват какъв брой време работят; а с изменянето на естеството на труд измерването става още по-трудно.
" За служащите от стопанската система на знанието е мъчно да схванат какъв брой в действителност работят ", разяснява доктор Ерин Рейд от канадския университет " Макмастър ".
" От мнозина се чака да дават отговор на работни мейли и известия когато и да е на деня и даже когато са на отмора. В резултат на това, даже в случай че механически не са на работа, към момента мислят за нея и работят, а това е доста изтощаващо ".
Решенията са елементарни, само че са отговорност на работодателите, акцентира доктор Рейд. " Мениджмънтът постанова на служащите дълги работни часове и условия оттатък тях и нормално са част от културата на работното място. "
По време на войната Англия е произвеждала оръжия и боеприпаси – само че тъй като мъжете са били на фронта, дамите са влезнали във фабриките.
През 1915 година държавното управление основава Комисия за здравето на оръжейните служащи, която следи изискванията им на труд. Тази институция основава богата база данни, която учени от Станфордския университет са анализирали в допълнение.
Информацията е била потребна на откривателите, тъй като е цялостна и елементарно измерима: служащите са имали единствено една промяна, всеки един е правил едни и същи задания, може да се ревизира в кои дни и по какъв брой часа фабриката е работила.
Анализът демонстрира, че с увеличението на работните часове продуктивността също се усилва – само че единствено до момента в който работната седмица доближи 40 часа. След това продуктивността стартира да спада.
Работниците всекидневно са се трудили над 50 часа седмично, от време на време стигайки до 72. Но продуктивността не е най-висока в седмиците с най-вече труд, изяснява доктор Джон Пенкавъл, който е един от създателите на изследването. Което значи, че в един миг изключителният труд носи повече разноски, само че не и повече изгода.
Важно е също не какъв брой е дълъг работният ден, само че и какъв брой почивни дни има. По това време работата в събота не е била нещо изключително, а поради войната постоянно се е работело и в неделя. Данните демонстрират, че в случай че една работна седмица мине без отмора, на идната продуктивността пада с сред 13.5% и 17%.
Как се мери работата в офис
Не бива да се не помни, че тези данни обгръщат ръчен труд, който може да бъде проследен и измерен елементарно. Но по какъв начин да се реши какъв брой труд е положил някой, чиято работа е, да вземем за пример, да култивира дълготрайни бизнес връзки?
Множество изследвания демонстрират, че чиновниците в края на 20-ти и началото на 21-ви век подценяват какъв брой време почиват и надценяват какъв брой време работят; а с изменянето на естеството на труд измерването става още по-трудно.
" За служащите от стопанската система на знанието е мъчно да схванат какъв брой в действителност работят ", разяснява доктор Ерин Рейд от канадския университет " Макмастър ".
" От мнозина се чака да дават отговор на работни мейли и известия когато и да е на деня и даже когато са на отмора. В резултат на това, даже в случай че механически не са на работа, към момента мислят за нея и работят, а това е доста изтощаващо ".
Решенията са елементарни, само че са отговорност на работодателите, акцентира доктор Рейд. " Мениджмънтът постанова на служащите дълги работни часове и условия оттатък тях и нормално са част от културата на работното място. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ