Магистър-фармацевт Димитър Маринов: Информация за лекарствата трябва да се подава на едно, а не на 50 места
Профил: Магистър-фармацевт Димитър Маринов беше определен за ръководител на Българския фармацевтичен съюз (БФС) на 18 март 2023 година Той беше основен секретар на БФС в интервала 2020 - 2023 година, има 10-годишен опит в аптека, от които девет години като шеф, от 2015 година до 2020 година е виновен фармацевт на търговец на едро с медикаменти. От 2013 година до 2019 година е заместник-председател на УС на РФК - София-Столична. От 2013 година до 2016 година е представител от страна на БФС в работна група по промени в Наредба 4, касаеща реда и метода на определяне и разпределяне на лекарствени артикули и медицински произведения. От 2009 година до 2016 година е член от страна на БФС на комисията, изготвяща типовите контракти на аптеките за работа с НЗОК. От 2009 година до 2013 година е член на управителния съвет на Регионална фармацевтична гилдия - София-Столична, на Българския фармацевтичен съюз. Магистър-фармацевт Маринов е бил комендант на три митинга на БФС. Автор на клипове, част от акция за значимостта и ролята на фармацевта в обществото. Профил: Магистър-фармацевт Димитър Маринов беше определен за ръководител на Българския фармацевтичен съюз (БФС) на 18 март 2023 година Той беше основен секретар на БФС в интервала 2020 - 2023 година, има 10-годишен опит в аптека, от които девет години като шеф, от 2015 година до 2020 година е виновен фармацевт на търговец на едро с медикаменти. От 2013 година до 2019 година е заместник-председател на УС на РФК - София-Столична. От 2013 година до 2016 година е представител от страна на БФС в работна група по промени в Наредба 4, касаеща реда и метода на определяне и разпределяне на лекарствени артикули и медицински произведения. От 2009 година до 2016 година е член от страна на БФС на комисията, изготвяща типовите контракти на аптеките за работа с НЗОК. От 2009 година до 2013 година е член на управителния съвет на Регионална фармацевтична гилдия - София-Столична, на Българския фармацевтичен съюз. Магистър-фармацевт Маринов е бил комендант на три митинга на БФС. Автор на клипове, част от акция за значимостта и ролята на фармацевта в обществото. Защо не смятате за нужно да подавате данни в здравната каса за употребяваните опаковки медикаменти?
- Кодове през цялото време на работа на системата се подават в Българската организация за верификация на медикаментите (БОВЛ), както е по правилник, и това е единственият орган, към който сме склонни да подаваме кодове към този миг.
Защо?
- Защото регламентът повелява, че който има потребност да прави някакъв надзор върху фармацевтичния пазар, може да си ревизира в БОВЛ дали тези кодове сме ги отписали, какъв брой опаковки сме отписали, на коя дата са отписани и така нататък Не считаме за нужно тези кодове да се подават веднъж към едната система и повторно - към другата, на НЗОК, тъй като се получава разминаване коя система е водещата. В електронните системи информацията се подава на едно място и който има потребност и достъп, я употребява. Това е предписание в работата на всички електронни и цифрови системи. Принципен принцип в работата с информация в администрацията е да подаваш едно и също уверение не на 50 места, а на едно място.
От 2019 година здравната каса има достъп до данните от верификационната система на БОВЛ, същият, както и на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) и Националния съвет по цени и реимбурсация. Това са трите органа, които имат право на достъп до тези данни. Въпросът е за какво касата упорства повторно да подаваме една и съща информация, която към този момент сме подали в БОВЛ. Няма никакъв проблем да се прави надзор по верификацията. Ако сътрудник желае касата да му заплати пет опаковки от даден лекарствен артикул, касата в същия миг може да ревизира дали тази аптека е отписала 5 опаковки в съответния ден. Това е по верификацията. Ние не сме срещу да подаваме данни, само че сме срещу метода, по който упорстват това да се случи, тъй като това би довело благоприятни условия за незаплащане на постоянни аптеки. Аптеката по никакъв метод не е предпазена да получи към този момент отписана опакова, тъй като тя, когато получава стока, в приходния документ ги няма верификационните номера. Ако в електронната фактура попадаха, фармацевтът можеше на входа да ревизира и там ще остане диря, че всичко е наред към избраната дата, т.е. все още на доставката опаковката не е била отписана. Само че това значи да се назначат още хиляди хора в складовете, които да проверяват при влизането и излизането, и още не-знам-колко-хора в аптеките, които пък единствено с това да се занимават, т.е. това е една спомагателна работа, която на никое място не е планувана да се прави по настоящата нормативна уредба и при изискване че сега има опция да се прави подобен надзор. Ние недоумяваме и не виждаме смисъл за какво някой желае да го прави по толкоз комплициран метод.
Реклама Вероятно това е институционалният отговор за нарушаванията по лекарствената верига, за които научихме от репортажа на Валя Ахчиева...
- Ще дам образец. Ако една опаковка е отписана от системата за верификация, даже и фармацевтът в аптеката да не я даде на пациента, да си я прибере, да си я задържи, той няма какво да я прави. Той не може да я продаде повторно нито по здравна каса, нито свободно, нито на някой търговец да я изнесе в чужбина. Репортажът на Валя Ахчиева ясно сподели, че сътрудника, който е отписал опаковките онколекарства, си е приключил работата и той очевидно не взе участие в канала, тъй като другояче нямаше да ги отпише.
Добре, съществува ли обстановка, в която поради това, че не се верифицират безусловно всички опаковки, те могат да се изкупуват от всички болнични и открити аптеки и те да се водят постоянни, тъй като не са верифицирани?
- Нека да е ясно - аптеките не могат да правят износ. Търговия на едро и експорт отвън страната могат да правят единствено търговците на едро. Веднъж стигнало до аптеката по законен метод, лекарството не може да се върне в търговец на едро, в случай че аптеката не го върне на този, който й го е доставил, по някаква причина. Но аптеката не може да го продаде на различен търговец на едро, това е неразрешено в лекарствения закон. Ако ИАЛ прави задоволителен надзор, това може да се пресече и те могат да го вършат, в това число през СЕСПА, тъй като един търговец на едро, който се приготвя за реекспорт и по някаква причина отнякъде е събрал медикаменти, медикаментите може да ги събере по доста способи, той по какъв начин ще ги изнесе, когато първо би трябвало да изясни от кое място ги е получил. Как по този начин внезапно отнякъде му се появяват някакви количества медикаменти. Всеки търговец би трябвало да рапортува от кое място е получил стоката, която желае да изнесе. Той не може да я получи от аптека, може единствено от различен търговец на едро. Ако ИАЛ следи деликатно какво се случва, подобен експорт няма да бъде изработен.
Освен това не трябва да мислите, че единствено аптеките могат да вземат участие в такива незаконни канали. Аптеката може да е добросъвестна, тя взима лекарствения артикул, отпуска го на пациента, само че ние не знаем какво се случва по-късно с този лекарствен артикул. Приемаме, че пациентът го използва, както му е предписано от доктор, само че нямаме гаранции. Случвало се е такива опаковки, отписани от аптеки, по-късно да се появяват още веднъж във веригата на лекарствоснабдяването или най-малко да се вършат опити да бъдат върнати. Тогава си задаваме въпроса за какво този пациент не е употребявал по предопределение лекарството си и за какво той се е озовал в някакъв търговец на едро.
Искам ясно да посоча, ние не сме срещу верификацията, само че направихме допитване, подобен надзор - по метода, по който си го показва НЗОК, няма на никое място в Европейския съюз.
Реклама Така ли?
- Да. В Германия изобщо няма надзор. В смисъл верификацията не се употребява за надзор на реимбурсни цели. В другите страни има надзор, само че не и по метода, по който касата желае и упорства.
Вие какво оферирате, НЗОК да си взима информацията от БОВЛ?
- Да, тя в този момент може да я получава оттова. Например аптеката регистрира някакъв лекарствен артикул. Касата ревизира дали против този лекарствен артикул има отписан верификационен код и надлежно го заплаща. Ако желаят да го гледат, да си го ревизират какъв е. В справките, които БОВЛ дава на касата, има в това число адрес и в какъв брой часа е отписано лекарството, ден по ден, по час и по артикул. Всичко това се вижда, могат да го управляват. Защо някой желае да прави втори указател? Ами в случай че на следващия ден и ИАЛ, и съветът по цените изискат обособен указател и за тях. Идеята на българската организация за верификация на медикаментите е тя да бъде оператор, който да събира тези кодове и данни и да ги подава служебно на институциите.
Още един въпрос - за какво страната е загрижена единствено за медикаментите, които тя заплаща, а другите пациенти не са ли значими? В последна сметка, в случай че ще вършим система за следене, което не е била главната концепция на системата за верификация, чиято цел е да не позволява подправени медикаменти във веригата, та, в случай че ще вършим такава система, тя би трябвало да се отнася до всички медикаменти.
Но в случай че страната реши да си направи track & trace система, това също е въпрос на политика.
- Кодове през цялото време на работа на системата се подават в Българската организация за верификация на медикаментите (БОВЛ), както е по правилник, и това е единственият орган, към който сме склонни да подаваме кодове към този миг.
Защо?
- Защото регламентът повелява, че който има потребност да прави някакъв надзор върху фармацевтичния пазар, може да си ревизира в БОВЛ дали тези кодове сме ги отписали, какъв брой опаковки сме отписали, на коя дата са отписани и така нататък Не считаме за нужно тези кодове да се подават веднъж към едната система и повторно - към другата, на НЗОК, тъй като се получава разминаване коя система е водещата. В електронните системи информацията се подава на едно място и който има потребност и достъп, я употребява. Това е предписание в работата на всички електронни и цифрови системи. Принципен принцип в работата с информация в администрацията е да подаваш едно и също уверение не на 50 места, а на едно място.
От 2019 година здравната каса има достъп до данните от верификационната система на БОВЛ, същият, както и на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) и Националния съвет по цени и реимбурсация. Това са трите органа, които имат право на достъп до тези данни. Въпросът е за какво касата упорства повторно да подаваме една и съща информация, която към този момент сме подали в БОВЛ. Няма никакъв проблем да се прави надзор по верификацията. Ако сътрудник желае касата да му заплати пет опаковки от даден лекарствен артикул, касата в същия миг може да ревизира дали тази аптека е отписала 5 опаковки в съответния ден. Това е по верификацията. Ние не сме срещу да подаваме данни, само че сме срещу метода, по който упорстват това да се случи, тъй като това би довело благоприятни условия за незаплащане на постоянни аптеки. Аптеката по никакъв метод не е предпазена да получи към този момент отписана опакова, тъй като тя, когато получава стока, в приходния документ ги няма верификационните номера. Ако в електронната фактура попадаха, фармацевтът можеше на входа да ревизира и там ще остане диря, че всичко е наред към избраната дата, т.е. все още на доставката опаковката не е била отписана. Само че това значи да се назначат още хиляди хора в складовете, които да проверяват при влизането и излизането, и още не-знам-колко-хора в аптеките, които пък единствено с това да се занимават, т.е. това е една спомагателна работа, която на никое място не е планувана да се прави по настоящата нормативна уредба и при изискване че сега има опция да се прави подобен надзор. Ние недоумяваме и не виждаме смисъл за какво някой желае да го прави по толкоз комплициран метод.
Реклама Вероятно това е институционалният отговор за нарушаванията по лекарствената верига, за които научихме от репортажа на Валя Ахчиева...
- Ще дам образец. Ако една опаковка е отписана от системата за верификация, даже и фармацевтът в аптеката да не я даде на пациента, да си я прибере, да си я задържи, той няма какво да я прави. Той не може да я продаде повторно нито по здравна каса, нито свободно, нито на някой търговец да я изнесе в чужбина. Репортажът на Валя Ахчиева ясно сподели, че сътрудника, който е отписал опаковките онколекарства, си е приключил работата и той очевидно не взе участие в канала, тъй като другояче нямаше да ги отпише.
Добре, съществува ли обстановка, в която поради това, че не се верифицират безусловно всички опаковки, те могат да се изкупуват от всички болнични и открити аптеки и те да се водят постоянни, тъй като не са верифицирани?
- Нека да е ясно - аптеките не могат да правят износ. Търговия на едро и експорт отвън страната могат да правят единствено търговците на едро. Веднъж стигнало до аптеката по законен метод, лекарството не може да се върне в търговец на едро, в случай че аптеката не го върне на този, който й го е доставил, по някаква причина. Но аптеката не може да го продаде на различен търговец на едро, това е неразрешено в лекарствения закон. Ако ИАЛ прави задоволителен надзор, това може да се пресече и те могат да го вършат, в това число през СЕСПА, тъй като един търговец на едро, който се приготвя за реекспорт и по някаква причина отнякъде е събрал медикаменти, медикаментите може да ги събере по доста способи, той по какъв начин ще ги изнесе, когато първо би трябвало да изясни от кое място ги е получил. Как по този начин внезапно отнякъде му се появяват някакви количества медикаменти. Всеки търговец би трябвало да рапортува от кое място е получил стоката, която желае да изнесе. Той не може да я получи от аптека, може единствено от различен търговец на едро. Ако ИАЛ следи деликатно какво се случва, подобен експорт няма да бъде изработен.
Освен това не трябва да мислите, че единствено аптеките могат да вземат участие в такива незаконни канали. Аптеката може да е добросъвестна, тя взима лекарствения артикул, отпуска го на пациента, само че ние не знаем какво се случва по-късно с този лекарствен артикул. Приемаме, че пациентът го използва, както му е предписано от доктор, само че нямаме гаранции. Случвало се е такива опаковки, отписани от аптеки, по-късно да се появяват още веднъж във веригата на лекарствоснабдяването или най-малко да се вършат опити да бъдат върнати. Тогава си задаваме въпроса за какво този пациент не е употребявал по предопределение лекарството си и за какво той се е озовал в някакъв търговец на едро.
Искам ясно да посоча, ние не сме срещу верификацията, само че направихме допитване, подобен надзор - по метода, по който си го показва НЗОК, няма на никое място в Европейския съюз.
Реклама Така ли?
- Да. В Германия изобщо няма надзор. В смисъл верификацията не се употребява за надзор на реимбурсни цели. В другите страни има надзор, само че не и по метода, по който касата желае и упорства.
Вие какво оферирате, НЗОК да си взима информацията от БОВЛ?
- Да, тя в този момент може да я получава оттова. Например аптеката регистрира някакъв лекарствен артикул. Касата ревизира дали против този лекарствен артикул има отписан верификационен код и надлежно го заплаща. Ако желаят да го гледат, да си го ревизират какъв е. В справките, които БОВЛ дава на касата, има в това число адрес и в какъв брой часа е отписано лекарството, ден по ден, по час и по артикул. Всичко това се вижда, могат да го управляват. Защо някой желае да прави втори указател? Ами в случай че на следващия ден и ИАЛ, и съветът по цените изискат обособен указател и за тях. Идеята на българската организация за верификация на медикаментите е тя да бъде оператор, който да събира тези кодове и данни и да ги подава служебно на институциите.
Още един въпрос - за какво страната е загрижена единствено за медикаментите, които тя заплаща, а другите пациенти не са ли значими? В последна сметка, в случай че ще вършим система за следене, което не е била главната концепция на системата за верификация, чиято цел е да не позволява подправени медикаменти във веригата, та, в случай че ще вършим такава система, тя би трябвало да се отнася до всички медикаменти.
Но в случай че страната реши да си направи track & trace система, това също е въпрос на политика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ