Проф. Пимпирев: Положихме основите на първите български геоложки изследвания на остров Смит
Професор Христо Пимпирев, учени от Българската антарктическа експедиция, логистици и екипаж от научноизследователския транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ НИК 421, посетиха и обследваха остров Смит – най-отдалеченият остров от архипелага Южни Шетландски острови.
Професор Пимпирев описа пред Българска телеграфна агенция, че остров Смит е най-недостъпният от всички острови в Южния Шетландски архипелаг в Антарктика. Той изясни, че до момента са известни единствено три експедиции, две от които комерсиални, за нанагорнище на най-високия връх (2500 м.н.в.) на острова, който е и най-високият на целия Южен Шетландски архипелаг.
Това посещаване на остров Смит не е самоцелно, безапелационен е професорът геолог: „ Тук положихме основите на първите български геоложки проучвания на острова, защото той има неповторима геоложка история. Скалите му нямат аналог на никое място другаде в задачите Южни Шетланди, те са формирани на доста огромна дълбочина 50-60 километра под земната кора, тъй че съществени изявления до момента за геологията на този район няма “.
Днес от острова бяха взети три проби, всяка една от по 5-6 кг, за разбори от разнообразни скални видове. Според професор Пимпирев, това ще осветли историята на развиване на този остров. Събраните към 15 кг проби са от разнообразни места и професорът се надява в близко бъдеще да имаме и някой теоретичен план. Той счита, че откакто региона към този момент е разучен и е открито къде има разобличаване на скали, може да се направи полеви лагер, тъй като би трябвало да се работи най-малко един месец полева работа. Според него от остров Смит ще излязат доста забавни резултати, които до момента изобщо не са оповестени, просто не са идвали геолози да учат геологията.
„ Това е едно пионерско идване и проучване на остров Смит! Разбира се, оказа помощ ни ориста - времето е отлично, което се случва доста рядко. Корабът ни е съвсем в открити води. Островът е най- далечен от всички останали острови и е в океана. Непрекъснато се блъска от мощни талази. Доста адреналинско е слизането от кораба на лодките и прибирането, по този начин, че си има екшън! “ сподели в резюме професор Христо Пимпирев.
Научноизследователският транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ НИК 421 приближи югоизточната част на остров Смит още към 05:00 часа сутринта на 12 февруари.
„ Започнахме да обследваме и изследваме на отдалеченост от към 2000-2500 метра, като това ни даде в допълнение пък информация, че на такава раздалеченост от острова имаме задоволително дълбочини, безвредни за придвижване. Имаше добра видимост – слънчево време, ясно с вятър под 2-3 м/с. Ние подходихме от североизточна част и успяхме да огледаме съответно нос Смит, който е голямо скално разобличаване и съставлява голям интерес за науката, от позиция на геологията и особено на нашата експедиция. “, изясни за Българска телеграфна агенция капитан II сан Радко Муевски – пълководец на НИК 421.
От борда на кораба бе направено изследване на съответни места, позволяващи да се слезе на брега в този регион. Едната опция беше оценена като по-труднодостъпна в последната ѝ част - слизането на брега. Второто място бе намерено посредством облитане на терена с дрон. Капитан Муевски разясни, че по този метод, с изключение на доста по-бърз оглед на терена, се дава опция за бързо взимане на решения и за икономисване на човешко време и запас. Той посочи, че е избрал този залив, който е наоколо до скалното разобличаване – спокоен от позиция на вълнението и елементарен за достъп и доближаване до него с кораба, на такава раздалеченост, на която да има чуваемост по радиостанциите и в случай че би трябвало да се върне лодка, това да се случи бързо. Лодките „ Зодиак “ бяха пуснати на вода на към три километра от залива с група учени и логистици.
Капитанът обясни, че остров Смит е най-западният по отношение на цялостната група острови от архипелага Южни Шетланди. Западният му бряг е изложен напълно на въздействието и на Южния океан и на Тихия океан, а тези условия и всички циклони, които се образуват директно по тази пътека, допускат деликатно следене на хидрометеорологичната конюнктура за подобаваща опция да се спуснат лодки.
„ Успяхме да слезем на брега, да се вземат проби и да се запечата това, като едно първо проучване в историята на нашата експедиция. Съответно всички да се завърнат наред в границите на към два часа и половина, толкоз беше престоят на брега, което е напълно обикновено “, добави капитан Радко Муевски.
