Проф. Татяна Дронзина пред Lupa.bg: Дугина бе убита вместо баща си от недоволстващ руски политически елит
Проф. Татяна Дронзина, лекар на политологичните науки, учител в СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирала е в Съвета на Европа в Страсбург, Международния университет по човешките права Rene Casin във Франция, Централен европейски университет в Будапеща, Бирмингамския университет, Международния център за решение на спорове и подготовка на задачи на OCCF в Австрия и Центъра за приложни проучвания на договарянията CASIN в Швейцария. Гост учител в университети в Казахстан и Испания. От 2011 година е член на Обществото за проучване на тероризма.
Автор е на дузина книги, измежду които „ Женският гибелен тероризъм “ и „ Управление и решение на конфликтни обстановки в учебните заведения “.
- Проф. Дронзина, има ли причина убийството на Даря Дугина, щерка на Александър Дугин, да се случи тъкмо в този момент?
- Ако приказваме за причина, която би предиздвикала украинците да го създадат, мисля, че там ситуацията е нула. Първо, тъй като, каквито и да са прегрешенията на Дугина, тя, както и никой различен човек не заслужава да почине по този метод. Това е терористичен акт. Второ на Украйна сега минимум са й нужни съмнения в осъществяване на терористичен акт. Сега страната се нуждае от цялата интернационална помощ и не би рискувала с такова деяние. Още повече че Даря Дугина не е кой знае какъв брой известна журналистка.
Най-известна е с това, че е щерка на Александър Дугин, чието въздействие над Кремъл съгласно мен прекалено много се преувеличава. Първоначално се смяташе, че Дугин е надали не мозъкът на Путин, след това се оказа, че не е тъкмо по този начин.
След това самият Дугин разгласи за раздор в връзките с Путин, след това връзките отново им се онрмализираха. Но някакви изключително въздействие на Дугин върху процеса на взимане на политическо решение сега не виждам.
- Тогава къде да търсим повода за акта против Дугина?
- По-скоро следва да търсим повода в дълбоката рецесия измежду съветските политически елити, тъй като измежду тях сигурно има такива, които са губещи от сегашната обстановка. Най-вероятно те няма да стоят със скръстени ръце. Освен това аз твърдо имам вяра, че този атентат е бил против Дугин. Защо против него? Той действително е минимум предпазен, той не е в бункер.
Ако Шойгу се намира в бункер, в случай че Герасимов и Песков се намират скрити някъде надълбоко в противобомбени убежища, Дугин, който се прави на просветител не може просто да се скрие. Проповедникът би трябвало да е измежду хората и да проповядва. Неслучайно цялата тази история се случи след присъединяване му във фестивала „ Традиция “, където той е държал беседа. Така че той е най-незащитен и най-лесно цел.
- Има хора, които имат интерес да настояват, че зад акта стои Украйна, дори бяха оповестили съответна извършителка на убийството.
- Да, беше посочена украинка за причинител на акта, дори беше обявено, че е открита мъртва в Австрия. Но никакви съществени доказателства за това не бяха открити. Освен това, в случай че се върнем към деня след убийството, ще забележим, че Путин не сподели нищо във връзка това ликвидиране и като цяло е спестовен по тематиката.
Ако фактически имаше доказателства, че Украйна стои зад това ликвидиране, представете си руснаците какво щяха да създадат поради това, че (дез)информационната им война е оръжие, на което доста разчитат.
- Какво знаем за Националната републиканска войска, която разгласи, че стои зад атентата?
- Почти нищо не се знае за тази войска. Изучавайки историята на тероризма, едно нещо мога да кажа- всеки, който няма поддръжката на народа, в последна сметка бързо изчезва. При 70% подкрепящо Путин население, къде ще се скрие тази войска? Няма къде да отиде.
Освен това доста деликатно прерових съветската преса, с цел да видя някаква информация за въпросната организация, само че тя бе упомената еднократно и след това изчезна.
Видях доста български читатели, които се зарадваха на тази антипутиновска групировка, само че не бих споделила техния възторг. Малко доказателства имаме, че тя в действителност съществува.
- Има ли необикновен смисъл да се рови в този атентат повече?
- Аз не виждам смисъл. Този акт действително не оказа някакво въздействие върху хода на войната.
- Очаквате ли оттук насетне да има цивилен безредици в Русия?
- Не, не чакам. Иска ни се на всички да кажем, че антивоенното придвижване набира мощ, само че това не е по този начин. Ако бяхме чели по-внимателно социологическите проучвания, може би нямаше да останем толкоз сюрпризирани от позицията на Путин. Щяхме да знаем, че в продължение на години, той приготвяше руснаците за такава война, той завоюва хибридната война против личния си народ. Така, че всевъзможни антивоенни дейности там са единствено наша сладка фантазия.
- Преди дни в задграничен разбор по тематиката беше упоменато, че действително прекъсване на войната би имало в два случая- при гибел на Путин или при стопански колапс на Русия. Споделяте ли това мнение?
- Кончината на Путин- физическа или политическа би била добре пристигнала при тази обстановка. Но има още една алтернатива, която за мен е по-реална- победа на Украйна. В момента Русия води война против целия свят и това е извънредно мъчно. В същото време Украйна претърпява едно самобитно национално възобновление. Вече има емигранти, които бяха у нас и към този момент се връщат удома.
Според мен би трябвало да се обединим към това по какъв начин да помогнем на Украйна в нейната победа. Тук даже не става въпрос за военна победа, тъй като актуалната война е доста друга от това, което ние знаем като за войната изобщо. Един банкрут на Русия би бил доста тежък сюжет за милиони хора. Освен това, той не в интерес и на света - въпреки всичко някой би трябвало да заплаща за разрушенията в Украйна.
Според мен Русия я чака дълго и дълготрайно заплащане на репарации след войната. Какво обръщение насочваме към света, в случай че позволим на един агресор да влезе да в друга страна, да унищожи градовете ѝ, да избивацивилни и след това да си излезе все едно нищо не се е случило.
- Когато стартира войната в Украйна имаше терзания дали това няма да даде карт бланш на други страни за искания. Например Китай към Тайван.
- Има такива опасения. Въпреки външнополитическата си позиция, получила подобаващото наименование „ проруски неутралитет “, китайските цивилни и военни водачи деликатно наблюдават хода на войната, в която Русия се стреми да покори комшия, с който има обща граница. Тайван обаче не е Украйна.
Той е двадесет и втората стопанска система в света и е основна част от международната високотехнологична верига за доставки, каквато Украйна не е.
Ако Китай избере да нахлуе в Тайван, той би трябвало да разположи доста повече военни елементи и кораби в протока и да обезврежда колкото се може по-бързо тайванската противовъздушна защита, тъй че специфичните му десантно-парашутни елементи да могат да се отзоват на място за наземни интервенции, което не може да не провокира световна реакция, изключително на огромните западни демокрации.
Нахлуването в Украйна бе относително елементарно - страната е географски прилежаща на Русия, споделяйки дълга сухопътна граница и в случай че не се вземе поради сезонната разпутица – калта, провокирана от топенето на снеговете пролет и отдъждовте есен – релефът не е сложен за напредване. Китай, въпреки това, ще би трябвало да организира сполучливо десантна интервенция против планински остров и може да се окаже уязвим, до момента в който минава през Тайванския пролив.
Тайван има 358 върхове с височина над 3000 метра, затова, цялата военна техника би трябвало да бъде високо проходима.
Тайван е прикрит зад естествената преграда на Тайванския проток; нахлуването в него е доста комплицирано упражнение – сполучливата акция изисква деликатно обмисляне и координирано осъществяване сред въздушните, военноморските и сухопътните сили. Това ще включва десанти, градска война и интервенции в кръстосан планински терен. Подобна задача е предизвикателство за войска като китайската, която от 1979 година не е участвалав действителни бойни дейности.
Автор е на дузина книги, измежду които „ Женският гибелен тероризъм “ и „ Управление и решение на конфликтни обстановки в учебните заведения “.
- Проф. Дронзина, има ли причина убийството на Даря Дугина, щерка на Александър Дугин, да се случи тъкмо в този момент?
- Ако приказваме за причина, която би предиздвикала украинците да го създадат, мисля, че там ситуацията е нула. Първо, тъй като, каквито и да са прегрешенията на Дугина, тя, както и никой различен човек не заслужава да почине по този метод. Това е терористичен акт. Второ на Украйна сега минимум са й нужни съмнения в осъществяване на терористичен акт. Сега страната се нуждае от цялата интернационална помощ и не би рискувала с такова деяние. Още повече че Даря Дугина не е кой знае какъв брой известна журналистка.
Най-известна е с това, че е щерка на Александър Дугин, чието въздействие над Кремъл съгласно мен прекалено много се преувеличава. Първоначално се смяташе, че Дугин е надали не мозъкът на Путин, след това се оказа, че не е тъкмо по този начин.
След това самият Дугин разгласи за раздор в връзките с Путин, след това връзките отново им се онрмализираха. Но някакви изключително въздействие на Дугин върху процеса на взимане на политическо решение сега не виждам.
- Тогава къде да търсим повода за акта против Дугина?
- По-скоро следва да търсим повода в дълбоката рецесия измежду съветските политически елити, тъй като измежду тях сигурно има такива, които са губещи от сегашната обстановка. Най-вероятно те няма да стоят със скръстени ръце. Освен това аз твърдо имам вяра, че този атентат е бил против Дугин. Защо против него? Той действително е минимум предпазен, той не е в бункер.
Ако Шойгу се намира в бункер, в случай че Герасимов и Песков се намират скрити някъде надълбоко в противобомбени убежища, Дугин, който се прави на просветител не може просто да се скрие. Проповедникът би трябвало да е измежду хората и да проповядва. Неслучайно цялата тази история се случи след присъединяване му във фестивала „ Традиция “, където той е държал беседа. Така че той е най-незащитен и най-лесно цел.
- Има хора, които имат интерес да настояват, че зад акта стои Украйна, дори бяха оповестили съответна извършителка на убийството.
- Да, беше посочена украинка за причинител на акта, дори беше обявено, че е открита мъртва в Австрия. Но никакви съществени доказателства за това не бяха открити. Освен това, в случай че се върнем към деня след убийството, ще забележим, че Путин не сподели нищо във връзка това ликвидиране и като цяло е спестовен по тематиката.
Ако фактически имаше доказателства, че Украйна стои зад това ликвидиране, представете си руснаците какво щяха да създадат поради това, че (дез)информационната им война е оръжие, на което доста разчитат.
- Какво знаем за Националната републиканска войска, която разгласи, че стои зад атентата?
- Почти нищо не се знае за тази войска. Изучавайки историята на тероризма, едно нещо мога да кажа- всеки, който няма поддръжката на народа, в последна сметка бързо изчезва. При 70% подкрепящо Путин население, къде ще се скрие тази войска? Няма къде да отиде.
Освен това доста деликатно прерових съветската преса, с цел да видя някаква информация за въпросната организация, само че тя бе упомената еднократно и след това изчезна.
Видях доста български читатели, които се зарадваха на тази антипутиновска групировка, само че не бих споделила техния възторг. Малко доказателства имаме, че тя в действителност съществува.
- Има ли необикновен смисъл да се рови в този атентат повече?
- Аз не виждам смисъл. Този акт действително не оказа някакво въздействие върху хода на войната.
- Очаквате ли оттук насетне да има цивилен безредици в Русия?
- Не, не чакам. Иска ни се на всички да кажем, че антивоенното придвижване набира мощ, само че това не е по този начин. Ако бяхме чели по-внимателно социологическите проучвания, може би нямаше да останем толкоз сюрпризирани от позицията на Путин. Щяхме да знаем, че в продължение на години, той приготвяше руснаците за такава война, той завоюва хибридната война против личния си народ. Така, че всевъзможни антивоенни дейности там са единствено наша сладка фантазия.
- Преди дни в задграничен разбор по тематиката беше упоменато, че действително прекъсване на войната би имало в два случая- при гибел на Путин или при стопански колапс на Русия. Споделяте ли това мнение?
- Кончината на Путин- физическа или политическа би била добре пристигнала при тази обстановка. Но има още една алтернатива, която за мен е по-реална- победа на Украйна. В момента Русия води война против целия свят и това е извънредно мъчно. В същото време Украйна претърпява едно самобитно национално възобновление. Вече има емигранти, които бяха у нас и към този момент се връщат удома.
Според мен би трябвало да се обединим към това по какъв начин да помогнем на Украйна в нейната победа. Тук даже не става въпрос за военна победа, тъй като актуалната война е доста друга от това, което ние знаем като за войната изобщо. Един банкрут на Русия би бил доста тежък сюжет за милиони хора. Освен това, той не в интерес и на света - въпреки всичко някой би трябвало да заплаща за разрушенията в Украйна.
Според мен Русия я чака дълго и дълготрайно заплащане на репарации след войната. Какво обръщение насочваме към света, в случай че позволим на един агресор да влезе да в друга страна, да унищожи градовете ѝ, да избивацивилни и след това да си излезе все едно нищо не се е случило.
- Когато стартира войната в Украйна имаше терзания дали това няма да даде карт бланш на други страни за искания. Например Китай към Тайван.
- Има такива опасения. Въпреки външнополитическата си позиция, получила подобаващото наименование „ проруски неутралитет “, китайските цивилни и военни водачи деликатно наблюдават хода на войната, в която Русия се стреми да покори комшия, с който има обща граница. Тайван обаче не е Украйна.
Той е двадесет и втората стопанска система в света и е основна част от международната високотехнологична верига за доставки, каквато Украйна не е.
Ако Китай избере да нахлуе в Тайван, той би трябвало да разположи доста повече военни елементи и кораби в протока и да обезврежда колкото се може по-бързо тайванската противовъздушна защита, тъй че специфичните му десантно-парашутни елементи да могат да се отзоват на място за наземни интервенции, което не може да не провокира световна реакция, изключително на огромните западни демокрации.
Нахлуването в Украйна бе относително елементарно - страната е географски прилежаща на Русия, споделяйки дълга сухопътна граница и в случай че не се вземе поради сезонната разпутица – калта, провокирана от топенето на снеговете пролет и отдъждовте есен – релефът не е сложен за напредване. Китай, въпреки това, ще би трябвало да организира сполучливо десантна интервенция против планински остров и може да се окаже уязвим, до момента в който минава през Тайванския пролив.
Тайван има 358 върхове с височина над 3000 метра, затова, цялата военна техника би трябвало да бъде високо проходима.
Тайван е прикрит зад естествената преграда на Тайванския проток; нахлуването в него е доста комплицирано упражнение – сполучливата акция изисква деликатно обмисляне и координирано осъществяване сред въздушните, военноморските и сухопътните сили. Това ще включва десанти, градска война и интервенции в кръстосан планински терен. Подобна задача е предизвикателство за войска като китайската, която от 1979 година не е участвалав действителни бойни дейности.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ