Проф. Огнян Герджиков: Много е опасно да се направи уязвима фигурата на главния прокурор
Проф. Огнян Герджиков, ръководител на 39-тото Народно заседание, някогашен министър-председател и някогашен заместник-ректор на Софийския университет, в изявление за обзора на деня на Радио " Фокус " " Това е България ".
- От името на парламентарната Комисия по правни въпроси нейният ръководител Радомир Чолаков се обърна към юристите от Софийския университет, въобще към правната общественост да подкрепят законодателния развой. Ще успее ли правната академична мисъл да извади България от омагьосания кръг за промяната на правосъдната система? Наш посетител е проф. Огнян Герджиков – ръководител на 39-тото Народно заседание, някогашен министър-председател и някогашен заместник-ректор на Софийския университет. На автентичен, само че на отчаят ход ли ставаме очевидци?
- Аз бих желал да поздравя господин Чолаков, че е направил това превръщане към правната общественост, към Юридическия факултет на Софийския университет, тъй като това е същинският път, когато би трябвало да се вземат решение съществени правни въпроси. Искам единствено да припомня, че Върховният касационен съд от време на време се допитва до Катедрата по гражданско-правни науки за един, втори, трети, четвърти проблем, който имат да вземат решение, само че Народното събрание до момента не е предписание такова нещо. Така че това, което сега става, това го поздравявам. Това е пътят, с цел да се избегнат тези постоянно бих ги нарекъл безумия в нашите нормативни актове.
- Зная, проф. Герджиков, че в предходни парламенти имаше съвет по правни въпроси.
- Да, до 2009 година имаше такива, до 2009 година
- И може би по тази причина не са се обръщали към правната общественост, само че по-късно тези препоръки някак си залиняха и стопираха да съществуват.
- Те престанаха да съществуват. Народното събрание реши, че няма потребност от тях, и към този момент там какъв брой, 12-13 години, какъв брой стават, никой не се е обръщал за такава квалифицирана юридическа помощ.
- Въпросът е, ще могат ли и от Юридическия факултет, и от експертната академична общественост да откликнат на апела на ръководителя на Правната комисия?
- Аз считам, че ще откликнат, считам, че ще откликнат. Има превъзходни адвокати в Юридическия факултет. Смятам, че те ще проявят възприятието за отговорност, което всеки от нас би трябвало да има, с цел да бъде потребен, защото имаме потребност от висококвалифицирана помощ.
- От предходната седмица станахме очевидци на следващ конфликт в Народното събрание към поправките в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс в частта за следствие на основния прокурор и за надзор върху работата му, както на него, по този начин и на неговите заместници. Появиха се разнородни планове, бяха признати два безусловно противоположни, с разнообразни модели и подходи. Според единия – основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от ръководителя на Националната следствена работа, като тя бъде извадена от прокуратурата, а съгласно другия – да бъде въведена специфична фигура на проверяващ прокурор, който обаче да се избира сред съдиите. Как оценявате тези хрумвания?
- Това е доста внимателен въпрос. Знам, че на доста политически сили фигурата на Иван Гешев боде в очите. Да, те търсят метод, по който основният прокурор да може да бъде следен по-изкъсо, само че това е нож с две остриета, тъй като в случай че основният прокурор се усеща във всеки един миг застрашен да бъде отзован, да бъде махнат, той към този момент може да се трансформира в една послушна пешка, пионка. Това не би трябвало да се позволява току-тъй елементарно, защото е доста значима независимостта на основния прокурор. Така че фиксирайки се върху фигурата на Иван Гешев, която за избрани политически сили е несъответствуваща и така нататък, ние в бъдеще може да създадем по този начин, че да създадем фигурата на основния прокурор доста уязвима, което ще докара до там, че той няма да се подчинява напълно единствено на закона, а ще би трябвало да се преценява и с политическата обстановка, което е доста, доста рисково и нездравословно.
- Проф. Герджиков, от кое място тази пристрастеност у някои политици и партии за надзор върху основния прокурор, за потреблението на прокуратурата като бухалка? Това го чухме в предходния парламент едно към едно, декларирано без срам и сапикас, както се споделя.
- Да, има го това, има го това. За доста хора основният прокурор е спънка или е привързан. Аз няма да се спирам на това дали е по този начин или не е по този начин. Но желая този взор в бъдещето да се има поради. Не би трябвало да вършим основния прокурор елементарен за събаряне. Това ще бъде доста рисково. И в този момент има механизми той да бъде свален, обаче не става толкоз елементарно. Те желаят да го създадат да е по-лесно, което ще бъде неточност съгласно мен.
- Радомир Чолаков е избрал четири съществени тематики, по които счита, че и Правната комисия, и Народното събрание в този състав, а и във всеки идващ, биха имали крещяща потребност от помощ. Ако не възразявате, да ви помоля за бърза академична консултация по тях.
- Ще се опитам да бъда потребен, въпреки че не знам, доколко съм в час по тези въпроси, защото не всичко го проследявам по този начин от близко.
- Започвам тематиките по ред. Най-напред той моли за подпомагане за ограничения за по-ефективно наказателно произвеждане.
-Тук безусловно споделям, защото е мудно наказателното ни произвеждане и доста постоянно наказателни процеси траят пет-шест, осем-десет години, което просто се обезсмисля. Правосъдието едно от качествата, които би трябвало да има, е да бъде релативно бързо. То не може да бъде доста бързо, само че релативно, навременно, не може да бъде да се отсрочва с доста, доста, доста години. Така че от тази позиция това е добър ракурс.
- Какви ограничения за неговата успеваемост могат да се приложат?
- Тук ми е мъчно да дам в придвижване рецепта какво, по какъв начин да се направи, само че могат да се измислят такива организационни ограничения. Особено имам поради най-натоварените съдилища – това са в София и в другите огромни градове, тъй като в дребните градове, където има съдилища, там нещата не са толкоз фрапиращи. Съдиите в огромните градове, най-много в столицата са претрупани и при най-хубаво предпочитание те не могат да работят задоволително дейно.
- Друга тематика, по която има нужда Правната комисия, това е правосъден надзор на постановлението за отвод да се образува произвеждане.
- Това ми се коства на пръв взор положително решение, без да съм безапелационен, тъй като не съм толкоз вътре в проблематиката, само че на пръв взор бих го подкрепил.
- Трети въпрос – механизъм за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор. Ето, стигнахме до същността на казуса, който се точи от години.
- Аз към този момент споделих по въпроса, че е доста рисково да се направи елементарно уязвима фигурата на основния прокурор. Това ще бъде с едни последствия в бъдеще време недобри. Много би трябвало да се внимава в тази част, тъй като има заплаха вместо да изпишем вежди, да извадим очи.
- И четвърто, което също се отнася за основния прокурор – ограничения за ограничение на фактическата му власт.
- Аз не знам, какъв брой такава фактическа власт има. Той управлява прокурорската колегия, само че какво значи да се лимитират? В това не мога да съм доста безапелационен, още повече, че това е материя в основата си наказателно-правна и наказателно-процесуално-правна. Аз не съм експерт в тази материя, с цел да мога да бъдат безапелационен в моите оценки и заключения.
- Вие сте с дълготраен юридически опит. Какво в българското законодателство би трябвало да се промени, по какъв начин би трябвало да наподобява правосъдната промяна, за която всички приказват, само че никой не си я показва, по какъв начин ще наподобява?
- Едно от най-важните неща, ахилесовата пета на нашето законодателство е неговата неустойчивост. Непрекъснато се трансформират нормативните актове, което е извънредно порочно. Не знам да има друга страна по този начин непрестанно да си сменя законите- това е нещо, което е безусловно неприемливо, и това е нещото, което в действителност аз доста пъти съм го повтарял и няма да се уморя да го дублирам, нека, нека някой въпреки всичко ме чуе някой ден.
- Може би този ексцентричен ход на ръководителя на Правната комисия да търси академичната мисъл в някаква степен най-малко в идващия парламент ще помогне на законодателството…
- Да, да.
- …поне да не се одобряват такива разнородни решения, едното изключващо другото.
- Точно по този начин. Това е нещото, което би трябвало да се направи, и аз приветствам моя сътрудник, тъй като това е нещото, за което аз считам, че е извънредно време да се направи.
- Кои закони би трябвало да се одобряват? Стана ясно, че Наказателно-процесуален кодекс се нуждае от преправка, Наказателният кодекс - също.
- Наказателният кодекс в неговата обща част е типичен европейски закон, по него не би трябвало да се пипа нищо или съвсем нищо. Но особената част, където са съставите на обособените закононарушения, там е просто Содом и Гомор. Там са изостанали едни текстове, кърпено, недокърпено, рязано, останали архаични постановки, които са просто наистина… не ни прави чест, че можем да поносим такова законодателство в днешно време. Но също по този начин до някаква степен и Наказателно-процесуален кодекс – без да съм експерт в материята, само че доколкото знам, и в Наказателно-процесуален кодекс има какво да се прави. Но дано да не се прави преждевременно. Това е моят зов: доста ви апелирам, не правете преждевременно измененията в законите.
- Както споделяме ние, публицистите, да се пишат на коляно в пленарната зала.
- Да, тъкмо, тъкмо по този начин.
- Много значим въпрос, проф. Герджиков – след всевъзможни законови промени каква е гаранцията, че няма да основат изключително законодателство или пък да нарушат правилата на върховенството на закона и правовата страна?
- Недейте толкоз страшни неща да говорите, тъй като стартирам да се напъвам.
- Питам, тъй като чувам през цялата седмица дебатите в Народното събрание – и си мисля, че ситуацията става съществено.
- Не, в действителност, това почва да отива към този момент доста буйно, до такива крайности мощно се надявам да не се стига.
- Проф. Герджиков, кое би трябвало да се промени въпреки всичко? Как би трябвало да наподобява тази правосъдна промяна? Пак ви задавам този въпрос.
- Аз не съм експерт в материята на съдоустройството. Има хора, на които това им е тясната компетентност, които са проучили, по какъв начин е в Европа, в развитите страни, кое по какъв начин действа, кое е положително, кое не е толкоз положително. Аз нямам такова самочувствие, няма от кое място да го имам, откакто моята професионална област е доста по-различна. Освен това аз в правосъдна зала не съм влизал, откогато съм бил стажант-съдия, а това беше преди повече от 50 години.
- Как въздейства политическата неустойчивост върху правосъдната система? На процедура правосъдната власт е самостоятелна, само че политическата неустойчивост сигурно си дава отражение.
- Дава отражение и най-много този опит непрестанно да се пипат законите. И по тази причина отново приканвам, моля: доста ви апелирам, направете по този начин, не три пъти да кажете " Ние три пъти режем и все късо излиза “, а назад – три пъти мерете и тогава режете. Така че тази припряност доста е рискова в региона на законодателството.
- Продължаваме диалога, като тук към този момент ще сложим по-силен акцент и върху политиката. Проф. Герджиков, 48-ият парламент продължи наложилата се през последните години традиция на приемане на калпави закони и ликвидиране на пленарното време с празни приказки. Докога това?
- Искате да бъда в ролята на оракул и да кажа докога ще продължава ли?
- Да.
- Ще ме надцените в това отношение.
- Имате точни преценки.
- Това баба Ванга би могла по-добре да предвижда, какво ще стане. Аз считам, че идващият парламент ще бъде изправен пред същите или съвсем същите проблеми, което е притеснителното, защото изключително огромна разлика в политическите сили, които ще бъдат показани в него, няма да има такава огромна разлика.
Единствената разлика уповавам се да бъде в това, че Национална движение „Симеон Втори" ще бъде в идващия парламент. Това е упоритостта на всички нас, които от 2001 до 2009 година бяхме в ръководството на страната и имаме насъбран опит, имаме доста положителни неща, които направихме. Не че не направихме неточности – това е ясно, недостатъци сме имали, това не го оборвам, само че направихме доста положителни неща. Имаше едно усмиряване на ситуацията, една опция бизнесът да работи без особени терзания, участието ни в Европейския съюз и НАТО – съществена заслуга е на Национална движение „Симеон Втори". Това го загатвам за тези, които са позабравили времето на ръководството на Национална движение „Симеон Втори". Така че това ще бъде единствената оригиналност съгласно мен в идващия парламент, само че дали тя ще бъде задоволителна за стабилизирането на идващото Народно заседание, не мога да бъда безапелационен.
- Изпреварихте въпроса ми, щях да ви попитам тъкмо това. Виждайки каква е картината в 48-ия парламент, какво държание ще имате в 49-ия против същите народни представители, които в една сериозна част ще се повторят?
- Точно по този начин, в една сериозна част ще се повторят. Но ние ще внесем една мекост, едно схващане за търсене на баланс, не внезапни противодействия. Ние сме подготвени съвсем с всички да бъдем в колаборация. Единствено " Възраждане “ е по-особен случай, защото те са срещу Европейския съюз, срещу НАТО, срещу въвеждане на еврото и така нататък, до момента в който ние сме очебийно проевропейска партия. И тъй като всички останали партии без " Възраждане “ в действителност се обявяват като такива проевропейски, то няма значителен проблем, който да не може да бъде преодолян и да не се търси сериозна, хубава необятна коалиция.
- С кого бихте създали коалиция? Всъщност дано по-напред да ви попитам – сами ли ще се явите Национална движение „Симеон Втори" на тези избори или ще търсите съдружни сътрудници още занапред?
- Към момента не мога да кажа. Аз не съм в директното управление на партията, с цел да знам какви проекти се вършат, дали ще бъдем независимо, или ще търсим авансово съдружен сътрудник. По този въпрос нямам отговор.
- А кои ще бъдат вашите сътрудници за една коалиция в идващия парламент? Къде се насочвате?
- Общо взето всеки може да ни бъде теоретично сътрудник. Но още е рано. Аз авансово не изключвам никого, като се изключи " Възраждане “, заради тези съображения, които доскоро загатнах.
- С какво си обяснявате ниската работливост на последните Народни събрания? Работа на празни обороти, доста кавги, на процедура Народното събрание иззе ролята на медиите – споделям го с огромна мъка, тъй като Народното ни заседание се трансформира в огромна медия, от трибуната всички си обясняват връзките, и на сътрудниците не им остава нищо друго, с изключение на да отразяват това, което се случва.
- Да, това е правилно, аз го споделям това, което казвате. Но не мислете, че по света няма сходни парламенти, да се държат по сходен метод, не сме някакво знамение невиждано. Но за какво би трябвало да вземаме горчивия опит, т.е. да споделяме това, което не е за подражателство? Нека да се стремим да изглеждаме като един европейски парламент, с търсене на консенсус, с търсене на положителното за България, а не положителното за всяка обособена партия.
- Проф. Герджиков, чуват се гласове, че 49-тият ще бъде като 48-мия, затова ще се отиде на нов тур предварителни избори, само че за какво е належащо в 49-тия въпреки всичко да има държавно управление? Вашият умен опит какво споделя?
- Аз също за жалост не съм огромен оптимист, че идващият парламент ще приключи мандата си. Няма да се изненадам, в случай че наесен имаме отново избори, съчетани 2 в 1 дружно с локалните избори, въпреки че бих се радвал да не съм прав в тази си прогноза, само че не съм прекален оптимист, за жалост.
- Защо локалните избори се трансформират в залог за парламентарните, а и за ръководството на страната?
- Да, по този начин е, по този начин е. Ние в последно време се научихме към този момент да управляваме единствено със служебни кабинети и с един парламент, който има живот няколко месеца, и по-късно – нови избори, и по този начин.
- Вие като длъжностен министър-председател представяхте ли си, че може да ви се случи такова благополучие да управлявате месеци наред, в случай че не може би и година, като длъжностен министър председател, тъй като в Народното събрание не могат да се схванат?
- Общо взето ние това го вършим, тук към този момент какъв брой години стана, от 2018 година тръгнахме със служебните държавни управления. И служебните държавни управления са с доста по-голям стаж, в сравнение с постоянните държавни управления през последните години.
- Да ви попитам за оценка на работа на служебното държавно управление и тази на Народното събрание. Вие сте били в качества на началник и на едното, и на другото.
- Аз общо взето показах на няколко пъти и пред други медии моето незадоволство от работата на Народното събрание. За разлика от Народното събрание, обаче, считам, че служебният кабинет се оправи много, сносно. Там се оказаха доста качествени хора като цяло, с едно-две изключения, имам запаси, само че като махнем тези изключения, в действителност доста е добър съставът на служебния кабинет, който си свърши доста добре работата, отпред с премиера Гълъб Донев.
- Към кого имате запаси?
- Нека да не загатвам.
- Искам на финала да ви попитам: прочетох някъде, че сте почнали да осъществявате ваша фантазия с 50 години отминалост.
- Да, тъкмо по този начин.
- Съставяте Юридически речник на частното право?
- Точно по този начин, Енциклопедичен речник на частното право, да.
- Докъде стигнахте с тази енциклопедия? Вие имате енциклопедични знания, тъй че изцяло е в реда на нещата да го извършите.
- Работя го с огромно предпочитание. Никак не е елементарно, тъй като желая да излезе един прекрасен артикул, тъй като това евентуално ще бъде последният ми подобен теоретичен артикул. И това в действителност от повече от 50 години съм си го мечтал, пристигна време да го стартира, работя го интензивно, има още доста работа, несъмнено. Ще разгадавам и на виновен редактор, експерт. Страничният взор е извънредно значим, тъй като човек – аз го назовавам " авторова слепота “, някой път може да не усети къде не е тъкмо, не е уравновесено и така нататък Така че уповавам се да излезе един прекрасен артикул, работя го, още съм релативно първоначално.
- Изкушен ли сте да се върнете още веднъж в Народното събрание?
- Нямам изключително предпочитание, само че в случай че някак се наложи и Национална движение „Симеон Втори" реши, че не би трябвало да тичам от отговорност – аз съм пък сензитивен на тематика " Бягство от отговорност “, не е изключено и да склоня, само че бих се радвал да не бъда.
- От името на парламентарната Комисия по правни въпроси нейният ръководител Радомир Чолаков се обърна към юристите от Софийския университет, въобще към правната общественост да подкрепят законодателния развой. Ще успее ли правната академична мисъл да извади България от омагьосания кръг за промяната на правосъдната система? Наш посетител е проф. Огнян Герджиков – ръководител на 39-тото Народно заседание, някогашен министър-председател и някогашен заместник-ректор на Софийския университет. На автентичен, само че на отчаят ход ли ставаме очевидци?
- Аз бих желал да поздравя господин Чолаков, че е направил това превръщане към правната общественост, към Юридическия факултет на Софийския университет, тъй като това е същинският път, когато би трябвало да се вземат решение съществени правни въпроси. Искам единствено да припомня, че Върховният касационен съд от време на време се допитва до Катедрата по гражданско-правни науки за един, втори, трети, четвърти проблем, който имат да вземат решение, само че Народното събрание до момента не е предписание такова нещо. Така че това, което сега става, това го поздравявам. Това е пътят, с цел да се избегнат тези постоянно бих ги нарекъл безумия в нашите нормативни актове.
- Зная, проф. Герджиков, че в предходни парламенти имаше съвет по правни въпроси.
- Да, до 2009 година имаше такива, до 2009 година
- И може би по тази причина не са се обръщали към правната общественост, само че по-късно тези препоръки някак си залиняха и стопираха да съществуват.
- Те престанаха да съществуват. Народното събрание реши, че няма потребност от тях, и към този момент там какъв брой, 12-13 години, какъв брой стават, никой не се е обръщал за такава квалифицирана юридическа помощ.
- Въпросът е, ще могат ли и от Юридическия факултет, и от експертната академична общественост да откликнат на апела на ръководителя на Правната комисия?
- Аз считам, че ще откликнат, считам, че ще откликнат. Има превъзходни адвокати в Юридическия факултет. Смятам, че те ще проявят възприятието за отговорност, което всеки от нас би трябвало да има, с цел да бъде потребен, защото имаме потребност от висококвалифицирана помощ.
- От предходната седмица станахме очевидци на следващ конфликт в Народното събрание към поправките в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс в частта за следствие на основния прокурор и за надзор върху работата му, както на него, по този начин и на неговите заместници. Появиха се разнородни планове, бяха признати два безусловно противоположни, с разнообразни модели и подходи. Според единия – основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от ръководителя на Националната следствена работа, като тя бъде извадена от прокуратурата, а съгласно другия – да бъде въведена специфична фигура на проверяващ прокурор, който обаче да се избира сред съдиите. Как оценявате тези хрумвания?
- Това е доста внимателен въпрос. Знам, че на доста политически сили фигурата на Иван Гешев боде в очите. Да, те търсят метод, по който основният прокурор да може да бъде следен по-изкъсо, само че това е нож с две остриета, тъй като в случай че основният прокурор се усеща във всеки един миг застрашен да бъде отзован, да бъде махнат, той към този момент може да се трансформира в една послушна пешка, пионка. Това не би трябвало да се позволява току-тъй елементарно, защото е доста значима независимостта на основния прокурор. Така че фиксирайки се върху фигурата на Иван Гешев, която за избрани политически сили е несъответствуваща и така нататък, ние в бъдеще може да създадем по този начин, че да създадем фигурата на основния прокурор доста уязвима, което ще докара до там, че той няма да се подчинява напълно единствено на закона, а ще би трябвало да се преценява и с политическата обстановка, което е доста, доста рисково и нездравословно.
- Проф. Герджиков, от кое място тази пристрастеност у някои политици и партии за надзор върху основния прокурор, за потреблението на прокуратурата като бухалка? Това го чухме в предходния парламент едно към едно, декларирано без срам и сапикас, както се споделя.
- Да, има го това, има го това. За доста хора основният прокурор е спънка или е привързан. Аз няма да се спирам на това дали е по този начин или не е по този начин. Но желая този взор в бъдещето да се има поради. Не би трябвало да вършим основния прокурор елементарен за събаряне. Това ще бъде доста рисково. И в този момент има механизми той да бъде свален, обаче не става толкоз елементарно. Те желаят да го създадат да е по-лесно, което ще бъде неточност съгласно мен.
- Радомир Чолаков е избрал четири съществени тематики, по които счита, че и Правната комисия, и Народното събрание в този състав, а и във всеки идващ, биха имали крещяща потребност от помощ. Ако не възразявате, да ви помоля за бърза академична консултация по тях.
- Ще се опитам да бъда потребен, въпреки че не знам, доколко съм в час по тези въпроси, защото не всичко го проследявам по този начин от близко.
- Започвам тематиките по ред. Най-напред той моли за подпомагане за ограничения за по-ефективно наказателно произвеждане.
-Тук безусловно споделям, защото е мудно наказателното ни произвеждане и доста постоянно наказателни процеси траят пет-шест, осем-десет години, което просто се обезсмисля. Правосъдието едно от качествата, които би трябвало да има, е да бъде релативно бързо. То не може да бъде доста бързо, само че релативно, навременно, не може да бъде да се отсрочва с доста, доста, доста години. Така че от тази позиция това е добър ракурс.
- Какви ограничения за неговата успеваемост могат да се приложат?
- Тук ми е мъчно да дам в придвижване рецепта какво, по какъв начин да се направи, само че могат да се измислят такива организационни ограничения. Особено имам поради най-натоварените съдилища – това са в София и в другите огромни градове, тъй като в дребните градове, където има съдилища, там нещата не са толкоз фрапиращи. Съдиите в огромните градове, най-много в столицата са претрупани и при най-хубаво предпочитание те не могат да работят задоволително дейно.
- Друга тематика, по която има нужда Правната комисия, това е правосъден надзор на постановлението за отвод да се образува произвеждане.
- Това ми се коства на пръв взор положително решение, без да съм безапелационен, тъй като не съм толкоз вътре в проблематиката, само че на пръв взор бих го подкрепил.
- Трети въпрос – механизъм за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор. Ето, стигнахме до същността на казуса, който се точи от години.
- Аз към този момент споделих по въпроса, че е доста рисково да се направи елементарно уязвима фигурата на основния прокурор. Това ще бъде с едни последствия в бъдеще време недобри. Много би трябвало да се внимава в тази част, тъй като има заплаха вместо да изпишем вежди, да извадим очи.
- И четвърто, което също се отнася за основния прокурор – ограничения за ограничение на фактическата му власт.
- Аз не знам, какъв брой такава фактическа власт има. Той управлява прокурорската колегия, само че какво значи да се лимитират? В това не мога да съм доста безапелационен, още повече, че това е материя в основата си наказателно-правна и наказателно-процесуално-правна. Аз не съм експерт в тази материя, с цел да мога да бъдат безапелационен в моите оценки и заключения.
- Вие сте с дълготраен юридически опит. Какво в българското законодателство би трябвало да се промени, по какъв начин би трябвало да наподобява правосъдната промяна, за която всички приказват, само че никой не си я показва, по какъв начин ще наподобява?
- Едно от най-важните неща, ахилесовата пета на нашето законодателство е неговата неустойчивост. Непрекъснато се трансформират нормативните актове, което е извънредно порочно. Не знам да има друга страна по този начин непрестанно да си сменя законите- това е нещо, което е безусловно неприемливо, и това е нещото, което в действителност аз доста пъти съм го повтарял и няма да се уморя да го дублирам, нека, нека някой въпреки всичко ме чуе някой ден.
- Може би този ексцентричен ход на ръководителя на Правната комисия да търси академичната мисъл в някаква степен най-малко в идващия парламент ще помогне на законодателството…
- Да, да.
- …поне да не се одобряват такива разнородни решения, едното изключващо другото.
- Точно по този начин. Това е нещото, което би трябвало да се направи, и аз приветствам моя сътрудник, тъй като това е нещото, за което аз считам, че е извънредно време да се направи.
- Кои закони би трябвало да се одобряват? Стана ясно, че Наказателно-процесуален кодекс се нуждае от преправка, Наказателният кодекс - също.
- Наказателният кодекс в неговата обща част е типичен европейски закон, по него не би трябвало да се пипа нищо или съвсем нищо. Но особената част, където са съставите на обособените закононарушения, там е просто Содом и Гомор. Там са изостанали едни текстове, кърпено, недокърпено, рязано, останали архаични постановки, които са просто наистина… не ни прави чест, че можем да поносим такова законодателство в днешно време. Но също по този начин до някаква степен и Наказателно-процесуален кодекс – без да съм експерт в материята, само че доколкото знам, и в Наказателно-процесуален кодекс има какво да се прави. Но дано да не се прави преждевременно. Това е моят зов: доста ви апелирам, не правете преждевременно измененията в законите.
- Както споделяме ние, публицистите, да се пишат на коляно в пленарната зала.
- Да, тъкмо, тъкмо по този начин.
- Много значим въпрос, проф. Герджиков – след всевъзможни законови промени каква е гаранцията, че няма да основат изключително законодателство или пък да нарушат правилата на върховенството на закона и правовата страна?
- Недейте толкоз страшни неща да говорите, тъй като стартирам да се напъвам.
- Питам, тъй като чувам през цялата седмица дебатите в Народното събрание – и си мисля, че ситуацията става съществено.
- Не, в действителност, това почва да отива към този момент доста буйно, до такива крайности мощно се надявам да не се стига.
- Проф. Герджиков, кое би трябвало да се промени въпреки всичко? Как би трябвало да наподобява тази правосъдна промяна? Пак ви задавам този въпрос.
- Аз не съм експерт в материята на съдоустройството. Има хора, на които това им е тясната компетентност, които са проучили, по какъв начин е в Европа, в развитите страни, кое по какъв начин действа, кое е положително, кое не е толкоз положително. Аз нямам такова самочувствие, няма от кое място да го имам, откакто моята професионална област е доста по-различна. Освен това аз в правосъдна зала не съм влизал, откогато съм бил стажант-съдия, а това беше преди повече от 50 години.
- Как въздейства политическата неустойчивост върху правосъдната система? На процедура правосъдната власт е самостоятелна, само че политическата неустойчивост сигурно си дава отражение.
- Дава отражение и най-много този опит непрестанно да се пипат законите. И по тази причина отново приканвам, моля: доста ви апелирам, направете по този начин, не три пъти да кажете " Ние три пъти режем и все късо излиза “, а назад – три пъти мерете и тогава режете. Така че тази припряност доста е рискова в региона на законодателството.
- Продължаваме диалога, като тук към този момент ще сложим по-силен акцент и върху политиката. Проф. Герджиков, 48-ият парламент продължи наложилата се през последните години традиция на приемане на калпави закони и ликвидиране на пленарното време с празни приказки. Докога това?
- Искате да бъда в ролята на оракул и да кажа докога ще продължава ли?
- Да.
- Ще ме надцените в това отношение.
- Имате точни преценки.
- Това баба Ванга би могла по-добре да предвижда, какво ще стане. Аз считам, че идващият парламент ще бъде изправен пред същите или съвсем същите проблеми, което е притеснителното, защото изключително огромна разлика в политическите сили, които ще бъдат показани в него, няма да има такава огромна разлика.
Единствената разлика уповавам се да бъде в това, че Национална движение „Симеон Втори" ще бъде в идващия парламент. Това е упоритостта на всички нас, които от 2001 до 2009 година бяхме в ръководството на страната и имаме насъбран опит, имаме доста положителни неща, които направихме. Не че не направихме неточности – това е ясно, недостатъци сме имали, това не го оборвам, само че направихме доста положителни неща. Имаше едно усмиряване на ситуацията, една опция бизнесът да работи без особени терзания, участието ни в Европейския съюз и НАТО – съществена заслуга е на Национална движение „Симеон Втори". Това го загатвам за тези, които са позабравили времето на ръководството на Национална движение „Симеон Втори". Така че това ще бъде единствената оригиналност съгласно мен в идващия парламент, само че дали тя ще бъде задоволителна за стабилизирането на идващото Народно заседание, не мога да бъда безапелационен.
- Изпреварихте въпроса ми, щях да ви попитам тъкмо това. Виждайки каква е картината в 48-ия парламент, какво държание ще имате в 49-ия против същите народни представители, които в една сериозна част ще се повторят?
- Точно по този начин, в една сериозна част ще се повторят. Но ние ще внесем една мекост, едно схващане за търсене на баланс, не внезапни противодействия. Ние сме подготвени съвсем с всички да бъдем в колаборация. Единствено " Възраждане “ е по-особен случай, защото те са срещу Европейския съюз, срещу НАТО, срещу въвеждане на еврото и така нататък, до момента в който ние сме очебийно проевропейска партия. И тъй като всички останали партии без " Възраждане “ в действителност се обявяват като такива проевропейски, то няма значителен проблем, който да не може да бъде преодолян и да не се търси сериозна, хубава необятна коалиция.
- С кого бихте създали коалиция? Всъщност дано по-напред да ви попитам – сами ли ще се явите Национална движение „Симеон Втори" на тези избори или ще търсите съдружни сътрудници още занапред?
- Към момента не мога да кажа. Аз не съм в директното управление на партията, с цел да знам какви проекти се вършат, дали ще бъдем независимо, или ще търсим авансово съдружен сътрудник. По този въпрос нямам отговор.
- А кои ще бъдат вашите сътрудници за една коалиция в идващия парламент? Къде се насочвате?
- Общо взето всеки може да ни бъде теоретично сътрудник. Но още е рано. Аз авансово не изключвам никого, като се изключи " Възраждане “, заради тези съображения, които доскоро загатнах.
- С какво си обяснявате ниската работливост на последните Народни събрания? Работа на празни обороти, доста кавги, на процедура Народното събрание иззе ролята на медиите – споделям го с огромна мъка, тъй като Народното ни заседание се трансформира в огромна медия, от трибуната всички си обясняват връзките, и на сътрудниците не им остава нищо друго, с изключение на да отразяват това, което се случва.
- Да, това е правилно, аз го споделям това, което казвате. Но не мислете, че по света няма сходни парламенти, да се държат по сходен метод, не сме някакво знамение невиждано. Но за какво би трябвало да вземаме горчивия опит, т.е. да споделяме това, което не е за подражателство? Нека да се стремим да изглеждаме като един европейски парламент, с търсене на консенсус, с търсене на положителното за България, а не положителното за всяка обособена партия.
- Проф. Герджиков, чуват се гласове, че 49-тият ще бъде като 48-мия, затова ще се отиде на нов тур предварителни избори, само че за какво е належащо в 49-тия въпреки всичко да има държавно управление? Вашият умен опит какво споделя?
- Аз също за жалост не съм огромен оптимист, че идващият парламент ще приключи мандата си. Няма да се изненадам, в случай че наесен имаме отново избори, съчетани 2 в 1 дружно с локалните избори, въпреки че бих се радвал да не съм прав в тази си прогноза, само че не съм прекален оптимист, за жалост.
- Защо локалните избори се трансформират в залог за парламентарните, а и за ръководството на страната?
- Да, по този начин е, по този начин е. Ние в последно време се научихме към този момент да управляваме единствено със служебни кабинети и с един парламент, който има живот няколко месеца, и по-късно – нови избори, и по този начин.
- Вие като длъжностен министър-председател представяхте ли си, че може да ви се случи такова благополучие да управлявате месеци наред, в случай че не може би и година, като длъжностен министър председател, тъй като в Народното събрание не могат да се схванат?
- Общо взето ние това го вършим, тук към този момент какъв брой години стана, от 2018 година тръгнахме със служебните държавни управления. И служебните държавни управления са с доста по-голям стаж, в сравнение с постоянните държавни управления през последните години.
- Да ви попитам за оценка на работа на служебното държавно управление и тази на Народното събрание. Вие сте били в качества на началник и на едното, и на другото.
- Аз общо взето показах на няколко пъти и пред други медии моето незадоволство от работата на Народното събрание. За разлика от Народното събрание, обаче, считам, че служебният кабинет се оправи много, сносно. Там се оказаха доста качествени хора като цяло, с едно-две изключения, имам запаси, само че като махнем тези изключения, в действителност доста е добър съставът на служебния кабинет, който си свърши доста добре работата, отпред с премиера Гълъб Донев.
- Към кого имате запаси?
- Нека да не загатвам.
- Искам на финала да ви попитам: прочетох някъде, че сте почнали да осъществявате ваша фантазия с 50 години отминалост.
- Да, тъкмо по този начин.
- Съставяте Юридически речник на частното право?
- Точно по този начин, Енциклопедичен речник на частното право, да.
- Докъде стигнахте с тази енциклопедия? Вие имате енциклопедични знания, тъй че изцяло е в реда на нещата да го извършите.
- Работя го с огромно предпочитание. Никак не е елементарно, тъй като желая да излезе един прекрасен артикул, тъй като това евентуално ще бъде последният ми подобен теоретичен артикул. И това в действителност от повече от 50 години съм си го мечтал, пристигна време да го стартира, работя го интензивно, има още доста работа, несъмнено. Ще разгадавам и на виновен редактор, експерт. Страничният взор е извънредно значим, тъй като човек – аз го назовавам " авторова слепота “, някой път може да не усети къде не е тъкмо, не е уравновесено и така нататък Така че уповавам се да излезе един прекрасен артикул, работя го, още съм релативно първоначално.
- Изкушен ли сте да се върнете още веднъж в Народното събрание?
- Нямам изключително предпочитание, само че в случай че някак се наложи и Национална движение „Симеон Втори" реши, че не би трябвало да тичам от отговорност – аз съм пък сензитивен на тематика " Бягство от отговорност “, не е изключено и да склоня, само че бих се радвал да не бъда.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ