Проф. Николай Овчаров Намираме се буквално в края на продължилата

Проф. Николай Овчаров

Намираме се безусловно в края на траялата цели четири месеца през 2025 година огромна археологическа акция на Перперикон. Както е известно, тя е финансирана с целева дотация от страната в границите на Програмата за предпочитаните обекти на културно-историческия туризъм в Република България. Всички към този момент са чували за непознати допреди няколко години на необятната аудитория археологически обекти като Хераклея Синтика, който посредством тази стратегия стана прочут на хората. А Перперикон ослепително отбрани реномето си на един от най-важните археологически обекти в страната. Вече оповестих за значимия некропол от V-VI в. край откритата през 2016 година най-голяма раннохристиянска черква в Родопите – превъзходната Голяма базилика в Южния квартал. Там са погребвани най-видни жители на Перперикон от този интервал и са били съхранявани мощи на мъченици, починали за новата религия.

Скалният град има дълга история, обвързвана с многочислените култове, изповядвани тук през хилядолетията. През последните години постоянно става дума, че през III-IV в., когато в огромните центрове на Римската империя християнството последователно побеждава, на Перперикон се следи същински подем на езическите вярвания. Особено интензивно е строителството в Южния квартал, където непрестанно се откриват нови и нови храмове и жертвеници, отнасяни сигурно към късноримския интервал. И не е инцидентно, че точно там в края на V в. християните издигат грандиозната си трикорабна Голяма базилика – апотеоз на триумфа на новата религия над упоритите езически култове.

Оказва се, че на обширната и относително равна тераса от юг на Акропола, през III-IV в., паралелно с по-старите светилища, безусловно никнат паметни постройки. Още при започване на града изморените пасажери можели да утолят жаждата си в Нимфеума с огромна цистерна за запазване на питейна вода, горната част на която била завършена като храм на водните богини – нимфите. Непосредствено под крепко укрепения Акропол пък се издигал монументалният Дворец-светилище, който бил на няколко етажа и криел в лоното си десетки стаи, коридори и секрети стълбища. В неговия северозападен ъгъл бил скътан Храмът на тракийския Дионис с фамозния в целия древен свят кръговиден Олтар за предсказания. А през ІІІ-ІV в. край античния Олтар се появяват храмовете, отдадени на източното провидение Митра и на култа към предците.

През 2022 година единствено на двайсетина метра от Олтара на Дионис бе оголен още един късноримски храм, чиито зидове тук-там са непокътнати до 3 м височина, което го прави най-добре съхранения езически храм в Родопите. Имаме съмнение, че той е бил отдаден още веднъж на Дионис и производството на свещено вино. Предполага се, че в непокътнатите отвътре на северната стена дълбоки вани е мачкано гроздето, а живителната течност е събирана посредством улеите, издълбани в каменния масив.

Не по-малко забавен е намиращият се наоколо Храм на Тракийския конник - синкретично провидение, обединило през III-IV в. функционалностите на по-древните тракийски богове. В неговата сърцевина е оголен олтар за принасяне на жертви и каменни релефи с облика на Тракийския конник-герой. Пред фасадата на солидната постройка е завършено свещено пространство с полукръгъл проект (теменос), оградено с висока стена от обработени каменни блокове. От него към храма се влизало посредством тържествено стълбище и врата с две йонийски колони. А от другата страна в свещения двор е включен изявен скален масив, където жреците правили ритуалите си.

Под този масив при акцията от 2024 година бяха открити останките от още един храм от същия интервал. Подобно на останалите, той е изработен от добре завършени каменни блокове. Точно пред вратата в скалния масив е издялан олтар за кървави жертвоприношения, а във вътрешността има зидано вместилище за свещените блага.

Както се сподели, грандиозния набожен комплекс от няколко храма на разнообразни божества в Южния квартал на Перперикон, се оформил се през III-IV в. към античното светилище на тракийския Дионис. Пръв видният експерт по римска архитектура и дълготраен проучвател на Перперикон доцент Здравко Димитров изрече концепцията, че като конструкция този бранш доста прилича фамозната Area Sacra di Largo Argentina във Вечния град Рим. Там в незначителен сектор сред по-късни здания са ситуирани руините от четири храма от републиканската ера, датирани през IV-I в. прочие Хр. Те са отдадени на божества като Фортуна и водните нимфи, само че и на малко познатите локални италийски богини Ферония и Ютурна. Учените са впечатлени от концентрацията на паметни уреди и по тази причина назовават това място Area Sacra – Свещената зона.

Ето за какво си разрешаваме да назовем по сходен метод наситения с езически храмове сектор в скалния град Перперикон.
Част от този голям паметен комплекс били и десетките кръгли и правоъгълни мавзолеи от последния стадий на езическата и може би от началото на християнската ера, оформили се към главната улица в Южния квартал, водела към Акропола на Перперикон. Тя е необятна до 4 м и е изпълнена с подредени дребни камъни, образуващи калдъръм.

Следва да се означи, че в монументалните гробници край нея полагали останките единствено на най-видните жители, до момента в който постоянният некропол за елементарните поданици на късноримския град се е намирал в подножието на хълма от изток. В това отношение тя наподобява на Виа Апия и други основни пътища в Рим и други значими градове на империята. Древната традиция повелявала гробниците на богатите римски жители да бъдат разполагани директно пред селищата край пътища, водещи към тях. В Рим такива са Виа Апия, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и други

Мавзолеите край тези пътни артерии са с друг проект и външен тип, само че доста от тях са ротонди – здания с проект на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Именно там се срещат най-хубавите аналогии на новооткритите кръгли постройки от скалния град Перперикон, които са с диаметър 6-7 м и в някои случаи имат красиво завършени с колони входове. Сред паралелите от Рим могат да се упоменат намиращите се на Виа Апия Касал Ротондо, Берета дел Прете и фамозният пантеон на Сесилия Метела, както и този на Марк Плавций Лукан, на Виа Тибуртина.
Изглежда че тъкмо културните въздействия, идващи от Вечния град, са били повода за появяването на мавзолеи-ротонди и на Перперикон. Но в случай че за тях има разумно пояснение и сходни образци от разнообразни римски градове, невероятна изненада е появяването през лятото на 2025 година и също в Южния квартал на още една монументална постройка с кръговиден проект и извънредно акуратен строеж. Тя също се намира директно до пътя, водещ към Южната врата на Акропола, само че големите й размери дават опция и за други тълкования.

Именно тази сграда се трансформира в гвоздеят на тазгодишната археологическа акция. В момента текат последните разчиствания на непокътнатите зидове, които бяха малко забавени от падналите значителни дъждове. Те обаче към този момент отминават и в петък на 10 октомври ще оповестя за предварителните резултати. Предварително мога да открехна леко завесата с анонса, че това изобретение трансформира визиите ни за архитектурата от римския интервал в Родопите.

Снимки:
01 – Разкритите елементи от великия скален град Перперикон от въздуха
02 – Мавзолеи-ротонди и други здания в Южния квартал на Перперикон