Държавата засега пренебрегва очното здраве на децата
Проф. Ива Петкова акцентира, че политиката във връзка с детската офталмология е незадоволително обгрижваща сега.
© Цветелина Белутова Проф. доктор Ива Петкова е дълготраен народен съветник по офталмология. От 2008 година е завеждащ катедра по специалността в Медицинския университет в София, а от 2013 година е професор към същата катедра. Има специализации в Германия, Англия и Холандия. Член е на Българско сдружение по офталмология, Съюза на офталмолозите в България, Асоциация по глаукома, EVRS (Европейска асоциация на витреоретиналните хирурзи), European Society of Retina Specialists и American Academy of Ophthalmology. Собственик и шеф е на очна клиника " Зора " в София.
Здравето на детските очи, както и всички детски болести, постоянно е сензитивна тематика. Често обаче остава подценена. " Ако една патология е при възрастен и същата е при дете, разликата е голяма - това дете има да живее още доста много години. Тоест то ще живее доста дълго с понижено зрение ", изяснява проф. Ива Петкова и добавя, че по тази причина и е " от основно значение да се обърне по-сериозно внимание на детското зрение, изключително във време, в което децата от най-ранна детска възраст, още преди да са проходили, стартират да се взират в монитори и екрани с часове. Смятам, че обществото и опазването на здравето в България са задължени на децата ".
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Проблемът: в ръцете на родителите
" В момента регулацията е такава: децата имат наложителни прегледи при персоналния доктор след раждането в границите на три-четири години, когато към този момент влизат във вербална възраст и преди потегляне на учебно заведение ", изяснява проф. Петкова. След това GP-то би трябвало да засече възможните проблеми и да препрати детето към експерт. Въпреки че персоналните лекари изкарват къс курс, научен и на практика, по специалността, материята е сложна и характерна. " Колкото и добре да са образовани персоналните лекари, даже те не могат да бъдат експерти. Даже ние, офталмолозите като цяло, не можем да бъдем задоволително профилирани, както са съответно детските очни лекари ", споделя Петкова. При децата едно от основните провокации е връзката, защото преди вербална възраст те не могат да разпознават проблемите и да ги споделят, както може да се случи в пубертета да вземем за пример.
Тъй като няма наложителни прегледи при експерти, рисковете за детското зрение са и по-големи. В момента се разчита значително на вниманието на техните родители. " На процедура отговорността за тази грижа за децата в ранната детска възраст остава на родителите. А пациентите въобще не са длъжни да знаят по кое време и какво би трябвало да създадат за себе си ", споделя тя. " Трябва да има система, която ги насочва, дава им някакво здравно обучение, което при тези профилактични прегледи открива най-груби промени и насочва към експерт. " Не на последно място, у нас няма указател на очните болести. Липсата на статистика и познанията за проблемите постоянно е пречка в систематичния метод към решаването на проблемите.
А защо да се оглеждат
Един от честите проблеми е мързеливото око. " Ако има очевиден симптом, да вземем за пример кривогледство или бяла зеница, може да се забележи. Но в случай че няма подобен симптом, а нормално няма, тъй като се дължи на рефракционна особеност, то остава неусетно ", изяснява проф. Петкова. В случаите, в които няма отклоняване в погледа, родителите, които би трябвало да наблюдават за този проблем, няма да могат и да виждат, че той съществува. Диагностиката в точния момент обаче би могла бързо да промени обстановката. " Лечението може да бъде много сполучливо, само че то изисква неизменност от родителите и в детската градина, където учителките да упорстват децата да носят очила ", споделя тя. Ако повода за мързеливото око е вродена катаракта, решението е интервенция. Ако е рефракционна особеност - късогледство, далекогледство или астигматизъм, би трябвало да се носят очила. " Според възрастта на детето и степента на " мързеливост " да се направи скица със закриване на другото око, с цел да може то да се възбужда и да се покачва зрителната заостреност ", споделя проф. Петкова.
По думите й обаче методът със закриването е надалеч от идеален и при него би трябвало да се следи деликатно. Със закриването на едното към двете очи се разделят, няма бинокулярност на зрителната система, а тя действа точно по този метод, защото двете очи дружно основават чувството за пространственост. Затова и в този подтекст още веднъж би трябвало да има нараснало внимание и съвещания със експерт.
В случаите, в които обаче мързеливото око не се диагностицира или лекува, може зрението да остане ниско, едвам към 10%, и по този начин по нататък да не могат да се практикуват редица специалности да вземем за пример.
Друго терзание на родителите е кривогледството, което по думите на проф. Ива Петкова се дължи главно отново на рефракционните аномалии. За да се диагностицира, се прави обзор с разширение на зеници, а в случай че има потребност, се изписват очила и се изчаква известно време, с цел да се види дали очите се изправят. Най-честото недоволство при децата е обвързвано с потребността от очила. " Изобщо за цялата популация най-честата причина за понижаване на зрението са рефракционните аномалии – късогледство, далекогледство, астигматизъм. Най-честата причина, която води до слепота, е катарактата, без значение че е лечима и може да се оперира ", обобщава проф. Петкова.
Да се следи деликатно
Проф. Ива Петкова акцентира, че политиката във връзка с детската офталмология е незадоволително обгрижваща сега. " Най-добрият метод за съответна грижа е да има наложителни прегледи при експерт – след раждането, сред три и пет години, когато може да се открие мързеливото око и може да се лекува относително сполучливо, вероятно при потегляне на учебно заведение и по-късно при съответна потребност ", отбелязва тя. Освен това родителите не би трябвало да подценяват доверието към експертите. " Най-добрият вид е да слушат техния офталмопедиатър. Всякакви съвещания по интернет не са целесъобразни, тъй като случаите са строго самостоятелни ", напомня проф. Петкова.
Не на последно място стои опасността от непрестанното взиране в екрани - табиет, който в този момент нахлува в живота на децата от ранен стадий и надлежно може да има съществено отрицателно въздействие върху зрението им. На всеки час работа или въобще време, прекарано пред таблет, компютър или телефон, би трябвало да има най-малко 10-15 минути отмора, поучава проф. Петкова. Най-добре е тя да бъде под формата на физическа интензивност, само че никога прекачване от едно устройство на друго Това, несъмнено, още веднъж е отговорност на родителите, на чиито рамене продължава към този момент да тежи цялостната грижа за детското зрение.
© Цветелина Белутова Проф. доктор Ива Петкова е дълготраен народен съветник по офталмология. От 2008 година е завеждащ катедра по специалността в Медицинския университет в София, а от 2013 година е професор към същата катедра. Има специализации в Германия, Англия и Холандия. Член е на Българско сдружение по офталмология, Съюза на офталмолозите в България, Асоциация по глаукома, EVRS (Европейска асоциация на витреоретиналните хирурзи), European Society of Retina Specialists и American Academy of Ophthalmology. Собственик и шеф е на очна клиника " Зора " в София.
Здравето на детските очи, както и всички детски болести, постоянно е сензитивна тематика. Често обаче остава подценена. " Ако една патология е при възрастен и същата е при дете, разликата е голяма - това дете има да живее още доста много години. Тоест то ще живее доста дълго с понижено зрение ", изяснява проф. Ива Петкова и добавя, че по тази причина и е " от основно значение да се обърне по-сериозно внимание на детското зрение, изключително във време, в което децата от най-ранна детска възраст, още преди да са проходили, стартират да се взират в монитори и екрани с часове. Смятам, че обществото и опазването на здравето в България са задължени на децата ".
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Проблемът: в ръцете на родителите
" В момента регулацията е такава: децата имат наложителни прегледи при персоналния доктор след раждането в границите на три-четири години, когато към този момент влизат във вербална възраст и преди потегляне на учебно заведение ", изяснява проф. Петкова. След това GP-то би трябвало да засече възможните проблеми и да препрати детето към експерт. Въпреки че персоналните лекари изкарват къс курс, научен и на практика, по специалността, материята е сложна и характерна. " Колкото и добре да са образовани персоналните лекари, даже те не могат да бъдат експерти. Даже ние, офталмолозите като цяло, не можем да бъдем задоволително профилирани, както са съответно детските очни лекари ", споделя Петкова. При децата едно от основните провокации е връзката, защото преди вербална възраст те не могат да разпознават проблемите и да ги споделят, както може да се случи в пубертета да вземем за пример.
Тъй като няма наложителни прегледи при експерти, рисковете за детското зрение са и по-големи. В момента се разчита значително на вниманието на техните родители. " На процедура отговорността за тази грижа за децата в ранната детска възраст остава на родителите. А пациентите въобще не са длъжни да знаят по кое време и какво би трябвало да създадат за себе си ", споделя тя. " Трябва да има система, която ги насочва, дава им някакво здравно обучение, което при тези профилактични прегледи открива най-груби промени и насочва към експерт. " Не на последно място, у нас няма указател на очните болести. Липсата на статистика и познанията за проблемите постоянно е пречка в систематичния метод към решаването на проблемите.
А защо да се оглеждат
Един от честите проблеми е мързеливото око. " Ако има очевиден симптом, да вземем за пример кривогледство или бяла зеница, може да се забележи. Но в случай че няма подобен симптом, а нормално няма, тъй като се дължи на рефракционна особеност, то остава неусетно ", изяснява проф. Петкова. В случаите, в които няма отклоняване в погледа, родителите, които би трябвало да наблюдават за този проблем, няма да могат и да виждат, че той съществува. Диагностиката в точния момент обаче би могла бързо да промени обстановката. " Лечението може да бъде много сполучливо, само че то изисква неизменност от родителите и в детската градина, където учителките да упорстват децата да носят очила ", споделя тя. Ако повода за мързеливото око е вродена катаракта, решението е интервенция. Ако е рефракционна особеност - късогледство, далекогледство или астигматизъм, би трябвало да се носят очила. " Според възрастта на детето и степента на " мързеливост " да се направи скица със закриване на другото око, с цел да може то да се възбужда и да се покачва зрителната заостреност ", споделя проф. Петкова.
По думите й обаче методът със закриването е надалеч от идеален и при него би трябвало да се следи деликатно. Със закриването на едното към двете очи се разделят, няма бинокулярност на зрителната система, а тя действа точно по този метод, защото двете очи дружно основават чувството за пространственост. Затова и в този подтекст още веднъж би трябвало да има нараснало внимание и съвещания със експерт.
В случаите, в които обаче мързеливото око не се диагностицира или лекува, може зрението да остане ниско, едвам към 10%, и по този начин по нататък да не могат да се практикуват редица специалности да вземем за пример.
Друго терзание на родителите е кривогледството, което по думите на проф. Ива Петкова се дължи главно отново на рефракционните аномалии. За да се диагностицира, се прави обзор с разширение на зеници, а в случай че има потребност, се изписват очила и се изчаква известно време, с цел да се види дали очите се изправят. Най-честото недоволство при децата е обвързвано с потребността от очила. " Изобщо за цялата популация най-честата причина за понижаване на зрението са рефракционните аномалии – късогледство, далекогледство, астигматизъм. Най-честата причина, която води до слепота, е катарактата, без значение че е лечима и може да се оперира ", обобщава проф. Петкова.
Да се следи деликатно
Проф. Ива Петкова акцентира, че политиката във връзка с детската офталмология е незадоволително обгрижваща сега. " Най-добрият метод за съответна грижа е да има наложителни прегледи при експерт – след раждането, сред три и пет години, когато може да се открие мързеливото око и може да се лекува относително сполучливо, вероятно при потегляне на учебно заведение и по-късно при съответна потребност ", отбелязва тя. Освен това родителите не би трябвало да подценяват доверието към експертите. " Най-добрият вид е да слушат техния офталмопедиатър. Всякакви съвещания по интернет не са целесъобразни, тъй като случаите са строго самостоятелни ", напомня проф. Петкова.
Не на последно място стои опасността от непрестанното взиране в екрани - табиет, който в този момент нахлува в живота на децата от ранен стадий и надлежно може да има съществено отрицателно въздействие върху зрението им. На всеки час работа или въобще време, прекарано пред таблет, компютър или телефон, би трябвало да има най-малко 10-15 минути отмора, поучава проф. Петкова. Най-добре е тя да бъде под формата на физическа интензивност, само че никога прекачване от едно устройство на друго Това, несъмнено, още веднъж е отговорност на родителите, на чиито рамене продължава към този момент да тежи цялостната грижа за детското зрение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ