Що е ляво и има ли то почва у нас?
Проф. Антоний ТОДОРОВ
Някога, през септември 1789 година, в самообявилото се тогава френско Национално заседание, се раждат понятията за ляво и дясно в политиката. Левите се опълчват на правото на кралско несъгласие, а по-късно, през ноември 1792 година отново левите ще отстояват, че кралят напълно не е „ заветен и неподсъден “, а може да бъде изправен пред съда за осъществени закононарушения. Накратко, левицата отстоява правилата на Републиката и отхвърлят всякаква сакралност на властта. Оттогава до през днешния ден светът се е трансформирал неведнъж.
Категориите ляво и дясно не значат едно и също в другите столетия, само че също и в другите страни. Както и няма една лява или една дясна идеология, лявото и дясното са позиции в идеологическите диспути, в съответно място и в съответно време. Но в най-общ проект разликите на тези две позиции са във връзка с връзката сред минало, настояще и бъдеще. Дясната позиция е позицията на открития ред, на статуквото, лявата позиция е тази на революционната смяна към бъдещето. Дясното най-често упорства за целта на предишното над сегашното, лявото, назад, за целта на бъдещето над сегашното.
И въпросът тук напълно не е в това, коя от тези позиции е вярната – всяка една има своите мощни причини. Въпросът е от философско естество, а значи – въпрос на персонален избор, коя позиция да заемем.
В посткомунистическите страни лявото и дясното трансформират местата си с демократичния преход. Съпротивата против открития йерархичен ред на руския комунизъм беше по своята същина революционна, а затова обективно лява. Докато усилието за запазването на открития ред, пък въпреки и отчасти, беше дясна позиция. Но с времето и под натиска на нужната самоидентификация с партиите в Европейски Съюз, в страни като България лявото и дясното се наместиха, въпреки и не доста елементарно, в нормалните и предстоящи места.
Но да се върнем към началото – лявото и дясното е въпрос на избор, само че не е задоволително да избереш единствено етикета, а най-много наличието. А точно изборът на наличието е от голяма важност за това, по какъв начин те възприемат другите. Например, през последните 150 години левицата е най-често социалистическа или социалдемократическа, въпреки и не постоянно и не на всички места. Но в Португалия има Социалистическа партия (лява) и Социалдемократическа партия (дясна). Така че етикетите не са задоволителни.
Осите на разграничението ляво-дясно
Да стартираме с главните разделения в модерното общество, към които се откриват лява и дясна позиции. Една класическа, може би и най-стара ос, е тази, която опълчва самостоятелното и груповото. Тя води към две разнообразни разбирания за това, което допускаме да е „ човешката природа “. Според едното схващане индивидът се ражда лакомец, който преследва личния си интерес и е в непрекъсната конкуренция с останалите. Само възпитанието и вярата могат да го отклонят ненапълно от този нарцисизъм. Според другото схващане, индивидът е по природа социабилно създание, което желае постоянно да бъде измежду другите като него и избира солидарността и съдействието. Първата е дясната, втората е лявата позиция.
Втората, не по-малко класическа ос, е по въпроса за разрешеното и неразрешеното в обществото, като в модерните общества границата сред двете постоянно е обект на остри политически битки. Лявата позиция е от страната на по-малкото забрани, до момента в който дясното е от страната на множеството ред. Можем да кажем още и, че лявата позиция е по-либерална, до момента в който дясната е по-консервативна. Но няма общество, в което всичко е разрешено или всичко е неразрешено. Границата сред двете е въпрос на съответствие на силите и на преобладаващи публични нрави.
Третата ос е икономическата, във връзка с собствеността, страната и пазара, разпределението на благосъстоянието. Разделението е във връзка с спора сред частния и обществения интерес. Левите всекидневно са на страната на обществения интерес, обществената сфера, отбраната на обществото. Десните всекидневно са на страната на частния интерес, частната сфера, отбраната на частния субект. Лява е позицията на обществените регулации на свободния пазар дясна е позиция на свободата на пазара и на неналичието на обществена интервенция в него. Тук също границата сред двете е въпрос на съответствие на силите в едно общество.
Лявото в България има своята по едно и също време
дълга история и специфичност
в една посткомунистическа обстановка. Днешната левица безспорно е обременена и от историята на руския комунизъм, чиято „ лявост “ от ден на ден се слага под въпрос, изключително когато става дума за неговия постреволюционен интервал (Сталин и наследници). Освен това съществува разграничение и даже опълчване сред една политическа левица и една неправителствена левица.
Политическата левица е проведена към този момент в няколко разнообразни политически партии, произхождащи освен от предходната Българска комунистическа партия, само че също и от предходното Съюз на демократичните сили. Проучване по теста 8Values от 2021 година демонстрира, че множеството леви партии са по-скоро консервативни или центристки по оста авторитарно-прогресистко. Като цяло политическата левица загуби в изборите след 2017 година четири пети от гласоподавателите си: всички леви партии получиха през 2017 година малко над 1 млн. гласа, а през 2024 година малко над 200 000.
Неправителствената левица е формирана от многообразни леви цивилен организации, начинания и планове, работещи на терен и отнасящи се доста постоянно прекомерно резервирано или даже враждебно към партиите. И тези организации имат друга генеалогия, в това число разнообразни връзки с партиите на политическата левица.
Най-сетне левицата е разграничена по доста въпроси: отношението към руския комунизъм, избора сред културен демократизъм и културен консерватизъм, отношението към днешна Русия, отношението към НАТО по принцип, само че и към Запада като цяло, позициите към еврозоната и нивото на политическа интеграция в Европейски Съюз, към федерализма или съюза на националните страни. Да не приказваме за класическото разделяне сред, „ алените мобифони “ и „ алените бабички “ от началото на прехода.
Може ли от това пъстро и неведнъж разграничено голям брой да се появи общ политически план, който да въодушеви забележителна част от българското общество? Един доста сложен въпрос! Отговорът му изисква връщане към това, което може да се одобри като квинтесенция на лявата позиция, в случай че се опираме най-малко на европейския опит.
Левицата и демокрацията
Като основна част от антифашисткия лагер през Втората международна война, актуалната левица е изрично привързана към демократичната народна власт, само че я преглежда наложително и като обществена, без да ги опълчва. Демокрацията в Европа става демократична в резултат на дългогодишни политически битки за политическо тъждество и ценене на човешките права и на гражданските свободи. Като цяло това се случва след 1945 година като опълчване на тоталитарните опити и в резултат на почналата студена война със руския комунизъм. Левицата изрично отстоява правата и свободите на жителите, на всички жители без изключение. Тя поддържа правовата страна и равенството пред закона и е изключително сензитивна към всевъзможни, в това число скрити, форми на дискриминация. Левицата по традиция се застъпва за обществено тъждество и обществени права, още веднъж за всички, без дискриминация. И най-накрая, лявата визия за демокрацията е инклузивна, тя се стреми да включи всички жители в политическия развой и вземането на решения без дискриминации.
С какво обаче лявата и дясната гледни точки се разграничават по този въпрос? Преди всичко с разбирането, че демокрацията е присъединяване на всички (лява позиция), а не ръководство на просветените и способените жители при безмълвното единодушие на болшинството (дясната позиция). Не може да се смяташ за част от левицата, в случай че вярваш, че в изборите би трябвало да има учебен ценз за гласоподавателите. Не си част то левицата, в случай че си уверен, че дискриминираните и маргинализираните малцинства по някакъв метод са се трансформирали в решителен артист на ръководството, като изнудват всички за повече права. Не си част от левицата, в случай че смяташ, че демокрацията може да бъда нелиберална (което в действителност би означавало робия на мнозинството). Защото по традиция и по инстикт, левицата е постоянно на страната на експлоатираните, дискриминираните, потисканите, прогонените, измъчваните, жертвите. Именно по инстикт, даже преди да си задава въпроса, кой е отговорен или кой е виновен.
От блога на създателя, продължава в идващия брой
Някога, през септември 1789 година, в самообявилото се тогава френско Национално заседание, се раждат понятията за ляво и дясно в политиката. Левите се опълчват на правото на кралско несъгласие, а по-късно, през ноември 1792 година отново левите ще отстояват, че кралят напълно не е „ заветен и неподсъден “, а може да бъде изправен пред съда за осъществени закононарушения. Накратко, левицата отстоява правилата на Републиката и отхвърлят всякаква сакралност на властта. Оттогава до през днешния ден светът се е трансформирал неведнъж.
Категориите ляво и дясно не значат едно и също в другите столетия, само че също и в другите страни. Както и няма една лява или една дясна идеология, лявото и дясното са позиции в идеологическите диспути, в съответно място и в съответно време. Но в най-общ проект разликите на тези две позиции са във връзка с връзката сред минало, настояще и бъдеще. Дясната позиция е позицията на открития ред, на статуквото, лявата позиция е тази на революционната смяна към бъдещето. Дясното най-често упорства за целта на предишното над сегашното, лявото, назад, за целта на бъдещето над сегашното.
И въпросът тук напълно не е в това, коя от тези позиции е вярната – всяка една има своите мощни причини. Въпросът е от философско естество, а значи – въпрос на персонален избор, коя позиция да заемем.
В посткомунистическите страни лявото и дясното трансформират местата си с демократичния преход. Съпротивата против открития йерархичен ред на руския комунизъм беше по своята същина революционна, а затова обективно лява. Докато усилието за запазването на открития ред, пък въпреки и отчасти, беше дясна позиция. Но с времето и под натиска на нужната самоидентификация с партиите в Европейски Съюз, в страни като България лявото и дясното се наместиха, въпреки и не доста елементарно, в нормалните и предстоящи места.
Но да се върнем към началото – лявото и дясното е въпрос на избор, само че не е задоволително да избереш единствено етикета, а най-много наличието. А точно изборът на наличието е от голяма важност за това, по какъв начин те възприемат другите. Например, през последните 150 години левицата е най-често социалистическа или социалдемократическа, въпреки и не постоянно и не на всички места. Но в Португалия има Социалистическа партия (лява) и Социалдемократическа партия (дясна). Така че етикетите не са задоволителни.
Осите на разграничението ляво-дясно
Да стартираме с главните разделения в модерното общество, към които се откриват лява и дясна позиции. Една класическа, може би и най-стара ос, е тази, която опълчва самостоятелното и груповото. Тя води към две разнообразни разбирания за това, което допускаме да е „ човешката природа “. Според едното схващане индивидът се ражда лакомец, който преследва личния си интерес и е в непрекъсната конкуренция с останалите. Само възпитанието и вярата могат да го отклонят ненапълно от този нарцисизъм. Според другото схващане, индивидът е по природа социабилно създание, което желае постоянно да бъде измежду другите като него и избира солидарността и съдействието. Първата е дясната, втората е лявата позиция.
Втората, не по-малко класическа ос, е по въпроса за разрешеното и неразрешеното в обществото, като в модерните общества границата сред двете постоянно е обект на остри политически битки. Лявата позиция е от страната на по-малкото забрани, до момента в който дясното е от страната на множеството ред. Можем да кажем още и, че лявата позиция е по-либерална, до момента в който дясната е по-консервативна. Но няма общество, в което всичко е разрешено или всичко е неразрешено. Границата сред двете е въпрос на съответствие на силите и на преобладаващи публични нрави.
Третата ос е икономическата, във връзка с собствеността, страната и пазара, разпределението на благосъстоянието. Разделението е във връзка с спора сред частния и обществения интерес. Левите всекидневно са на страната на обществения интерес, обществената сфера, отбраната на обществото. Десните всекидневно са на страната на частния интерес, частната сфера, отбраната на частния субект. Лява е позицията на обществените регулации на свободния пазар дясна е позиция на свободата на пазара и на неналичието на обществена интервенция в него. Тук също границата сред двете е въпрос на съответствие на силите в едно общество.
Лявото в България има своята по едно и също време
дълга история и специфичност
в една посткомунистическа обстановка. Днешната левица безспорно е обременена и от историята на руския комунизъм, чиято „ лявост “ от ден на ден се слага под въпрос, изключително когато става дума за неговия постреволюционен интервал (Сталин и наследници). Освен това съществува разграничение и даже опълчване сред една политическа левица и една неправителствена левица.
Политическата левица е проведена към този момент в няколко разнообразни политически партии, произхождащи освен от предходната Българска комунистическа партия, само че също и от предходното Съюз на демократичните сили. Проучване по теста 8Values от 2021 година демонстрира, че множеството леви партии са по-скоро консервативни или центристки по оста авторитарно-прогресистко. Като цяло политическата левица загуби в изборите след 2017 година четири пети от гласоподавателите си: всички леви партии получиха през 2017 година малко над 1 млн. гласа, а през 2024 година малко над 200 000.
Неправителствената левица е формирана от многообразни леви цивилен организации, начинания и планове, работещи на терен и отнасящи се доста постоянно прекомерно резервирано или даже враждебно към партиите. И тези организации имат друга генеалогия, в това число разнообразни връзки с партиите на политическата левица.
Най-сетне левицата е разграничена по доста въпроси: отношението към руския комунизъм, избора сред културен демократизъм и културен консерватизъм, отношението към днешна Русия, отношението към НАТО по принцип, само че и към Запада като цяло, позициите към еврозоната и нивото на политическа интеграция в Европейски Съюз, към федерализма или съюза на националните страни. Да не приказваме за класическото разделяне сред, „ алените мобифони “ и „ алените бабички “ от началото на прехода.
Може ли от това пъстро и неведнъж разграничено голям брой да се появи общ политически план, който да въодушеви забележителна част от българското общество? Един доста сложен въпрос! Отговорът му изисква връщане към това, което може да се одобри като квинтесенция на лявата позиция, в случай че се опираме най-малко на европейския опит.
Левицата и демокрацията
Като основна част от антифашисткия лагер през Втората международна война, актуалната левица е изрично привързана към демократичната народна власт, само че я преглежда наложително и като обществена, без да ги опълчва. Демокрацията в Европа става демократична в резултат на дългогодишни политически битки за политическо тъждество и ценене на човешките права и на гражданските свободи. Като цяло това се случва след 1945 година като опълчване на тоталитарните опити и в резултат на почналата студена война със руския комунизъм. Левицата изрично отстоява правата и свободите на жителите, на всички жители без изключение. Тя поддържа правовата страна и равенството пред закона и е изключително сензитивна към всевъзможни, в това число скрити, форми на дискриминация. Левицата по традиция се застъпва за обществено тъждество и обществени права, още веднъж за всички, без дискриминация. И най-накрая, лявата визия за демокрацията е инклузивна, тя се стреми да включи всички жители в политическия развой и вземането на решения без дискриминации.
С какво обаче лявата и дясната гледни точки се разграничават по този въпрос? Преди всичко с разбирането, че демокрацията е присъединяване на всички (лява позиция), а не ръководство на просветените и способените жители при безмълвното единодушие на болшинството (дясната позиция). Не може да се смяташ за част от левицата, в случай че вярваш, че в изборите би трябвало да има учебен ценз за гласоподавателите. Не си част то левицата, в случай че си уверен, че дискриминираните и маргинализираните малцинства по някакъв метод са се трансформирали в решителен артист на ръководството, като изнудват всички за повече права. Не си част от левицата, в случай че смяташ, че демокрацията може да бъда нелиберална (което в действителност би означавало робия на мнозинството). Защото по традиция и по инстикт, левицата е постоянно на страната на експлоатираните, дискриминираните, потисканите, прогонените, измъчваните, жертвите. Именно по инстикт, даже преди да си задава въпроса, кой е отговорен или кой е виновен.
От блога на създателя, продължава в идващия брой
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ