Предлагат промени в пенсионната система
Проект на решение за задължаване на Министерството на труда и обществената политика, Министерството на финансите, Националния застрахователен институт, Комисията за финансов контрол и Националната организация за приходите да разработят пътна карта за рационализиране на пенсионния модел в шестмесечен период, оферират депутати от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
Вносители на плана за решение са народните представители Деница Сачева, Галя Василева, Илиана Жекова, Нина Борисова, Биляна Иванова и Цветан Предов.
През 2004 година бяха направени четири основни документа във връзка със положението на пенсионната система в България – Анализ на системата на наложителното пенсионно обезпечаване, направен от Министерството на труда и обществената политика, Анализ на настоящата пенсионна система и оферти за нейното рационализиране, признат от Икономическия и обществен съвет, Годишен актюерски отчет на Националния застрахователен институт за 2024 година и Проучване на публичните настройки за съществуващата пенсионна система, извършено от Националния център за парламентарни проучвания при Народното събрание, означават вносителите.
Те показват, че всички документи акцентират нуждата от обезпечаване на дълготрайна финансова непоклатимост на пенсионната система, като се обръща внимание на демографските промени и тяхното влияние върху разноските за пенсии.
Повишаване адекватността на пенсиите, преразглеждане на възрастта за пенсиониране и на параметрите на осигурителните вноски
В направените през 2024 година документи има консенсус по отношение на нуждата от повишение на адекватността на пенсиите, с цел да се подсигурява почтено равнище на живот за пенсионерите. Препоръчва се провеждането на промени, които да подобрят успеваемостта и устойчивостта на пенсионната система, в това число преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и на възрастта за пенсиониране, показват народните представители.
Според тях има огромно съвпадане в препоръчаните ограничения за рационализиране на пенсионната система – пенсионна възраст, размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост, ръководство на така наречен Сребърен фонд, спазването на правилото принос-права, извеждането от бюджета на държавното публично обезпечаване на разноските с темперамент на обществено подкрепяне и други
Всичко това постанова и допуска, 25 години след началото на промяната в пенсионната система и въвеждането на тристълбовия пенсионен модел, при разпознати към този момент положение, проблеми и оферти за усъвършенстването ѝ, да бъде създадена Пътна карта с установяване на дейности по усъвършенстването на пенсионната система във времеви диапазон, написа в плана на решение.
Предлагаме срокът за създаване на Пътната карта да бъде шестмесечен, след което тя да бъде разисквана в Комисията по труда и обществената политика и в Комисията по бюджет и финанси. Считаме, че водеща и координираща роля в този развой следва да имат министърът на труда и обществената политика и министърът на финансите, показват народните представители.
istock
Българска телеграфна агенция напомня, какво написа в четирите документа от предходната година, представени в плана на решение на народните представители.
Какво се предлага в разбора на системата на наложителното пенсионно обезпечаване, направен от Министерството на труда и обществената политика
В разбора на Министерството на труда и обществената политика се предлага унищожаване от пенсионната формула на детайли, които не отразяват приноса на обезпеченото лице в пенсионната система, като отпадане на „ ковид-добавка “, която се включва след 1 юли 2022 година в размера на всяка нова пенсия. Повишаване на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “, създаване на механизъм за установяване на минималния и на оптималния застрахователен приход, поощряване на работодателите да наемат на работа хора от уязвими групи, както и поощряване на хората от уязвими групи за по-активно държание на пазара на труда, са също измежду предложенията на ведомството в разбора от 2024 година.
Предлагат промени в стажа и формулата за пенсия
Включване на пенсиите, несвързани с трудова активност, в системата за обществено подкрепяне, както и унищожаване на тавана на пенсиите, са измежду предложенията на МТСП.
Годишен актюерски отчет на Национален осигурителен институт за 2024 година
Прогнозите демонстрират, че и в средносрочен, и в дълготраен проект, при параметрите на настоящото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства, сочи извод в актюерския отчет на Национален осигурителен институт за 2024 година.
Демографските процеси ще са главният източник на финансова неустойчивост за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще понижава за сметка на популацията над трудоспособна възраст. Очаква се, че до 2070 година делът на хората на 65 и повече години да доближи до 30,8% от популацията при 21,6% през 2023 година И в случай че през 2023 година на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 година те към този момент ще са 55. Ще нараства и междинната дълготрайност на живота, написа в отчета.
За ДОО застаряването на популацията води до понижаване броя на хората, които вършат вноски в системата за сметка на тези, които черпят права от нея. Стойността на така наречен „ систематичен коефициент на взаимозависимост “ (брой на пенсионерите с пенсия за трудова активност на 100 обезпечени лица) все още е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 година, след което ще стартира да нараства, достигайки до към 80 пенсионери на 100 обезпечени лица в 2060 година, написа в отчета.
При параметрите на настоящото законодателство, разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще нарастват и ще надвишават 11% през идващите няколко години. След това те стартират едва да понижават, само че остават трайно на равнища сред 10% и 11% за целия планиран интервал.
istock
По-строгите условия за достъп до пенсия, водещи до дълготрайно понижаване броя на пенсионерите - до 2037 година законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд би трябвало да доближи 65 години и за мъжете, и за дамите, а още през 2027 година изискуемият застрахователен стаж да бъде 37 години за дамите и 40 години за мъжете. Затова и се предвижда, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова активност ще понижава, като от към 1 971 400 души през 2023 година, през 2070 година броят им ще доближи 1 677 800 души, се отбелязва в отчета.
Прогнозите демонстрират, че от сегашните си равнища от към 55%, в идващите десетилетия междинната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от междинния брутен застрахователен приход, достигайки до към 43-44%.
От осигурителния институт преглеждат две разновидността за справяне със зависимостта
Първият планува последователно нарастване на осигурителните вноски към първия дирек с общо 5 прочие пункта, достигайки 19.8% през 2045 г. Другият вид, съгласно Национален осигурителен институт, е смяна в т. нар швейцарско предписание за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем съставлява нарастване със сбора от 50% от повишаването на междинния застрахователен приход и 50% от показателя на потребителските цени. Предложената смяна е пенсиите да се осъвременяват само с инфлацията
Анализ на настоящата пенсионна система и оферти за нейното рационализиране на Икономическия и обществен съвет
Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст би трябвало да се дефинира по този начин, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функционалност на пенсионната система, считат от ИСС.
Кризата с пенсионната система най-тежка през идващите години
Това може да бъде реализирано посредством разнообразни разновидности: посредством увеличение на минималния размер с темпа на повишаване на осигурителния приход или медианния домашен приход, или чрез обвързване на минималния размер на пенсията с линията на беднотия за страната или с различен справедлив измерител (например в Чехия няма най-малък, а базов размер, който се дефинира като 10% от месечната междинна работна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от така наречен „ обществен най-малко “ и т.н.)
Всяка година застрахователен стаж в пенсионната формула (без превръщане) да бъде с по-голям принос за размера на новоотпуснатите пенсии, показват още от ИСС. Възможен вид е „ тежестта “ на година стаж да доближи 1,65% до 2040 година, започвайки от 1,45% през 2028 година и нарастване с 0,05 пункта на всеки три години по-късно. Това ще разреши поддържане на коефициент на заменяне на прихода, от който е отпусната пенсията, от към 50% за дълготрайност на осигурителния стаж от 40 година (без превръщане) за всяка кохорта, пенсионирали се след 2027 г.; Максималният размер на пенсията годишно да се осъвременява най-малко с %, с който се осъвременяват пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на преходната година.
За да могат обезпечените лица с по-високи хонорари и приходи от трудова активност да бъдат подтиквани да вземат участие в системата, те също би трябвало да имат опция да получат съответно ниво на заменяне на приходите. Поради това е належащо годишно осъвременяване на така наречен таван на пенсиите, се показва в разбора.
Предлага се законодателно да се регламентира, че нивата на осигурителните вноски за фонд „ Пенсии “ и за дълготрайните обезпечени опасности следва да бъдат обект на преоценка най-малко един път на всеки сред три и пет години.
iStock
Изводи от изследването на публичните настройки за съществуващата пенсионна система, извършено от Националния център за парламентарни проучвания при Народното събрание
Извод от изследване, извършено в интервала 13-26 февруари 2024, на Националния център за парламентарни проучвания при Народното събрание сочи, че съгласно важен дял от пълнолетните български жители, осведомени с правилата на пенсионната система (40%), пенсионната политика в България би трябвало да се промени по този начин, че размерът на пенсиите да се дефинира само от осигурителния принос, а пенсионерите с ниски пенсии да получават добавки по линия на общественото подкрепяне. Мярката е посочвана най-често от респонденти, които са удовлетворени от получаваната от тях пенсия, на възраст над 50 година, живеещи в регионалните центрове (с изключение на столицата).
Проучването е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български жители. Извадката е двустепенна, гнездова, инцидентна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на обитаемоте места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Метод за асортимент на респондентите: по метода на полустандартизираното faceto-face изявление, респондентите са интервюирани по домовете им. Подборът на респондентите в семействата е осъществен по модифициран способ на Лесли Киш (най- близка рождена дата).
С относителни дялове малко над една четвърт от осведомените с пенсионната система са посочени и следните ограничения, които биха подобрили пенсионната политика на страната: да се прекрати политическата интервенция в пенсионната система (посочена от 27%), да се основат спомагателни тласъци за хората, инвестиращи в частни доброволни пенсионни фондове (посочена от 27%), да се сътвори фонд „ Дългосрочна грижа ”, който да подкрепя пенсионери с ниски приходи (посочена от 26%).
Значително по-ниски са дяловете на респондентите, съгласно които следва да се отстрани минималната пенсия (15%), да се промени съотношението на вноските сред ДОО и ДЗПО (14%), да се ограничи ранното пенсиониране (14%) и обществената пенсия за напреднала възраст да се извади от пенсионната система (13%). Най-малко известно е предлагането за увеличение на пенсионноосигурителната вноска, посочено като належаща смяна от 11% от респондентите.
Вносители на плана за решение са народните представители Деница Сачева, Галя Василева, Илиана Жекова, Нина Борисова, Биляна Иванова и Цветан Предов.
През 2004 година бяха направени четири основни документа във връзка със положението на пенсионната система в България – Анализ на системата на наложителното пенсионно обезпечаване, направен от Министерството на труда и обществената политика, Анализ на настоящата пенсионна система и оферти за нейното рационализиране, признат от Икономическия и обществен съвет, Годишен актюерски отчет на Националния застрахователен институт за 2024 година и Проучване на публичните настройки за съществуващата пенсионна система, извършено от Националния център за парламентарни проучвания при Народното събрание, означават вносителите.
Те показват, че всички документи акцентират нуждата от обезпечаване на дълготрайна финансова непоклатимост на пенсионната система, като се обръща внимание на демографските промени и тяхното влияние върху разноските за пенсии.
Повишаване адекватността на пенсиите, преразглеждане на възрастта за пенсиониране и на параметрите на осигурителните вноски
В направените през 2024 година документи има консенсус по отношение на нуждата от повишение на адекватността на пенсиите, с цел да се подсигурява почтено равнище на живот за пенсионерите. Препоръчва се провеждането на промени, които да подобрят успеваемостта и устойчивостта на пенсионната система, в това число преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и на възрастта за пенсиониране, показват народните представители.
Според тях има огромно съвпадане в препоръчаните ограничения за рационализиране на пенсионната система – пенсионна възраст, размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост, ръководство на така наречен Сребърен фонд, спазването на правилото принос-права, извеждането от бюджета на държавното публично обезпечаване на разноските с темперамент на обществено подкрепяне и други
Всичко това постанова и допуска, 25 години след началото на промяната в пенсионната система и въвеждането на тристълбовия пенсионен модел, при разпознати към този момент положение, проблеми и оферти за усъвършенстването ѝ, да бъде създадена Пътна карта с установяване на дейности по усъвършенстването на пенсионната система във времеви диапазон, написа в плана на решение.
Предлагаме срокът за създаване на Пътната карта да бъде шестмесечен, след което тя да бъде разисквана в Комисията по труда и обществената политика и в Комисията по бюджет и финанси. Считаме, че водеща и координираща роля в този развой следва да имат министърът на труда и обществената политика и министърът на финансите, показват народните представители.
istock Българска телеграфна агенция напомня, какво написа в четирите документа от предходната година, представени в плана на решение на народните представители.
Какво се предлага в разбора на системата на наложителното пенсионно обезпечаване, направен от Министерството на труда и обществената политика
В разбора на Министерството на труда и обществената политика се предлага унищожаване от пенсионната формула на детайли, които не отразяват приноса на обезпеченото лице в пенсионната система, като отпадане на „ ковид-добавка “, която се включва след 1 юли 2022 година в размера на всяка нова пенсия. Повишаване на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “, създаване на механизъм за установяване на минималния и на оптималния застрахователен приход, поощряване на работодателите да наемат на работа хора от уязвими групи, както и поощряване на хората от уязвими групи за по-активно държание на пазара на труда, са също измежду предложенията на ведомството в разбора от 2024 година.
Предлагат промени в стажа и формулата за пенсия
Включване на пенсиите, несвързани с трудова активност, в системата за обществено подкрепяне, както и унищожаване на тавана на пенсиите, са измежду предложенията на МТСП.
Годишен актюерски отчет на Национален осигурителен институт за 2024 година
Прогнозите демонстрират, че и в средносрочен, и в дълготраен проект, при параметрите на настоящото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства, сочи извод в актюерския отчет на Национален осигурителен институт за 2024 година.
Демографските процеси ще са главният източник на финансова неустойчивост за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще понижава за сметка на популацията над трудоспособна възраст. Очаква се, че до 2070 година делът на хората на 65 и повече години да доближи до 30,8% от популацията при 21,6% през 2023 година И в случай че през 2023 година на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 година те към този момент ще са 55. Ще нараства и междинната дълготрайност на живота, написа в отчета.
За ДОО застаряването на популацията води до понижаване броя на хората, които вършат вноски в системата за сметка на тези, които черпят права от нея. Стойността на така наречен „ систематичен коефициент на взаимозависимост “ (брой на пенсионерите с пенсия за трудова активност на 100 обезпечени лица) все още е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 година, след което ще стартира да нараства, достигайки до към 80 пенсионери на 100 обезпечени лица в 2060 година, написа в отчета.
При параметрите на настоящото законодателство, разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще нарастват и ще надвишават 11% през идващите няколко години. След това те стартират едва да понижават, само че остават трайно на равнища сред 10% и 11% за целия планиран интервал.
istock По-строгите условия за достъп до пенсия, водещи до дълготрайно понижаване броя на пенсионерите - до 2037 година законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд би трябвало да доближи 65 години и за мъжете, и за дамите, а още през 2027 година изискуемият застрахователен стаж да бъде 37 години за дамите и 40 години за мъжете. Затова и се предвижда, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова активност ще понижава, като от към 1 971 400 души през 2023 година, през 2070 година броят им ще доближи 1 677 800 души, се отбелязва в отчета.
Прогнозите демонстрират, че от сегашните си равнища от към 55%, в идващите десетилетия междинната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от междинния брутен застрахователен приход, достигайки до към 43-44%.
От осигурителния институт преглеждат две разновидността за справяне със зависимостта
Първият планува последователно нарастване на осигурителните вноски към първия дирек с общо 5 прочие пункта, достигайки 19.8% през 2045 г. Другият вид, съгласно Национален осигурителен институт, е смяна в т. нар швейцарско предписание за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем съставлява нарастване със сбора от 50% от повишаването на междинния застрахователен приход и 50% от показателя на потребителските цени. Предложената смяна е пенсиите да се осъвременяват само с инфлацията
Анализ на настоящата пенсионна система и оферти за нейното рационализиране на Икономическия и обществен съвет
Минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст би трябвало да се дефинира по този начин, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функционалност на пенсионната система, считат от ИСС.
Кризата с пенсионната система най-тежка през идващите години
Това може да бъде реализирано посредством разнообразни разновидности: посредством увеличение на минималния размер с темпа на повишаване на осигурителния приход или медианния домашен приход, или чрез обвързване на минималния размер на пенсията с линията на беднотия за страната или с различен справедлив измерител (например в Чехия няма най-малък, а базов размер, който се дефинира като 10% от месечната междинна работна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от така наречен „ обществен най-малко “ и т.н.)
Всяка година застрахователен стаж в пенсионната формула (без превръщане) да бъде с по-голям принос за размера на новоотпуснатите пенсии, показват още от ИСС. Възможен вид е „ тежестта “ на година стаж да доближи 1,65% до 2040 година, започвайки от 1,45% през 2028 година и нарастване с 0,05 пункта на всеки три години по-късно. Това ще разреши поддържане на коефициент на заменяне на прихода, от който е отпусната пенсията, от към 50% за дълготрайност на осигурителния стаж от 40 година (без превръщане) за всяка кохорта, пенсионирали се след 2027 г.; Максималният размер на пенсията годишно да се осъвременява най-малко с %, с който се осъвременяват пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември на преходната година.
За да могат обезпечените лица с по-високи хонорари и приходи от трудова активност да бъдат подтиквани да вземат участие в системата, те също би трябвало да имат опция да получат съответно ниво на заменяне на приходите. Поради това е належащо годишно осъвременяване на така наречен таван на пенсиите, се показва в разбора.
Предлага се законодателно да се регламентира, че нивата на осигурителните вноски за фонд „ Пенсии “ и за дълготрайните обезпечени опасности следва да бъдат обект на преоценка най-малко един път на всеки сред три и пет години.
iStock Изводи от изследването на публичните настройки за съществуващата пенсионна система, извършено от Националния център за парламентарни проучвания при Народното събрание
Извод от изследване, извършено в интервала 13-26 февруари 2024, на Националния център за парламентарни проучвания при Народното събрание сочи, че съгласно важен дял от пълнолетните български жители, осведомени с правилата на пенсионната система (40%), пенсионната политика в България би трябвало да се промени по този начин, че размерът на пенсиите да се дефинира само от осигурителния принос, а пенсионерите с ниски пенсии да получават добавки по линия на общественото подкрепяне. Мярката е посочвана най-често от респонденти, които са удовлетворени от получаваната от тях пенсия, на възраст над 50 година, живеещи в регионалните центрове (с изключение на столицата).
Проучването е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български жители. Извадката е двустепенна, гнездова, инцидентна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на обитаемоте места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Метод за асортимент на респондентите: по метода на полустандартизираното faceto-face изявление, респондентите са интервюирани по домовете им. Подборът на респондентите в семействата е осъществен по модифициран способ на Лесли Киш (най- близка рождена дата).
С относителни дялове малко над една четвърт от осведомените с пенсионната система са посочени и следните ограничения, които биха подобрили пенсионната политика на страната: да се прекрати политическата интервенция в пенсионната система (посочена от 27%), да се основат спомагателни тласъци за хората, инвестиращи в частни доброволни пенсионни фондове (посочена от 27%), да се сътвори фонд „ Дългосрочна грижа ”, който да подкрепя пенсионери с ниски приходи (посочена от 26%).
Значително по-ниски са дяловете на респондентите, съгласно които следва да се отстрани минималната пенсия (15%), да се промени съотношението на вноските сред ДОО и ДЗПО (14%), да се ограничи ранното пенсиониране (14%) и обществената пенсия за напреднала възраст да се извади от пенсионната система (13%). Най-малко известно е предлагането за увеличение на пенсионноосигурителната вноска, посочено като належаща смяна от 11% от респондентите.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ