Коментар: Тюрлю-гювечът на протеста, христоивановци и старите муцуни с излъскан имидж
Продуцентът и фотограф Виктор Димчев, който стана известен като индивидът, който брои хората на митингите, написа мощен статус във фейсбук, в който в детайли проучва обстановката с публицистите, властта и митингите у нас. Димчев разяснява още и "поръчаният и заплатен нов ляв алианс на клекнали и продадени излъска имиджа на куп остарели муцуни ". Ето целия коментар без редакторска интервенция.
"Ако в България публицистите бяха футболисти, щяхме да сме една по-стабилна футболна Барселона или Ливърпул на национално равнище.
Преди няколко месеца ноторен престъпен кореспондент изпра биографията си с фразата на един лекар „ Яко ще измрат “. Няколко месеца по-късно експертът се оказа прав, журналистът се оказа мисирка.
Група пошашавени природозащитници скочили да защитят набожен публицист, който през вчерашния ден се оказа основател на партията на дългогодишния зложелател на тутраканци, през днешния ден се чудят на какво да се окачат.
Поръчаният и заплатен нов ляв алианс на клекнали и продадени излъска имиджа на куп остарели муцуни, пратени в забвение още преди десетилетия поради арогантната препродажба на всичко, до което са се докопали със зъби, нокти и тела.
Бойци, тройкаджии и впрочем епителна протестна тъкан разнасят ножове из протестния котел, от ден на ден наподобяващ на зле сварен тюрлю-гювеч, където обвинявания се сипят съгласно изпитото.
Строители, реконструктори, деконструктури и елементарна сган е подготвена да оплюе всекиго в името на още нощни разходки на йолоденевата риза.
Напълно пренебрегнат от всички, без никаква аудитория и гласност, от съвсем всеки ТВ блок наднича мазната физиономия на антирепубликанския продемократичен окльопан котел, от който христоивановци крачат по пътеките на антонивановци.
Фонът е турско синьо, маскарадът е обществен, функциите се сменят съгласно осветлението, нищо не е непрекъснато, единствено нелепостта, която ни слага тук или там из политическата шахматна дъска.
А вие вярвайте още, че с изключение на пестник и зависимости, има нещо повече; че оттатък обещанията следват действителни политики; че не свършваме, а почваме.
Сметката, апелирам. "
"Ако в България публицистите бяха футболисти, щяхме да сме една по-стабилна футболна Барселона или Ливърпул на национално равнище.
Преди няколко месеца ноторен престъпен кореспондент изпра биографията си с фразата на един лекар „ Яко ще измрат “. Няколко месеца по-късно експертът се оказа прав, журналистът се оказа мисирка.
Група пошашавени природозащитници скочили да защитят набожен публицист, който през вчерашния ден се оказа основател на партията на дългогодишния зложелател на тутраканци, през днешния ден се чудят на какво да се окачат.
Поръчаният и заплатен нов ляв алианс на клекнали и продадени излъска имиджа на куп остарели муцуни, пратени в забвение още преди десетилетия поради арогантната препродажба на всичко, до което са се докопали със зъби, нокти и тела.
Бойци, тройкаджии и впрочем епителна протестна тъкан разнасят ножове из протестния котел, от ден на ден наподобяващ на зле сварен тюрлю-гювеч, където обвинявания се сипят съгласно изпитото.
Строители, реконструктори, деконструктури и елементарна сган е подготвена да оплюе всекиго в името на още нощни разходки на йолоденевата риза.
Напълно пренебрегнат от всички, без никаква аудитория и гласност, от съвсем всеки ТВ блок наднича мазната физиономия на антирепубликанския продемократичен окльопан котел, от който христоивановци крачат по пътеките на антонивановци.
Фонът е турско синьо, маскарадът е обществен, функциите се сменят съгласно осветлението, нищо не е непрекъснато, единствено нелепостта, която ни слага тук или там из политическата шахматна дъска.
А вие вярвайте още, че с изключение на пестник и зависимости, има нещо повече; че оттатък обещанията следват действителни политики; че не свършваме, а почваме.
Сметката, апелирам. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ