Продуцентът Андрей Арнаудов пред в. "Шоу": Македония слуша Криско и Гери-Никол!
Продуцентът Андрей Арнаудов в никакъв случай не пести нито обстоятелства, нито страсти, изключително когато има освен професионално, само че и персонално отношение. И в този момент не прави изключение, макар че тематиките, по които приказваме, са изключително мъчителни за него – обстановката в обичания му футболен тим „ Левски ”, репликата на съветския президент Владимир Путин за българската писменост и една негова огромна и дългогодишна обич – Македония! Именно поради тази обич той и сътрудника му Иван Христов сбъдват своя отдавнашна фантазия – да създадат първото взаимно музикално турне с български и македонски реализатори. То започва на 22 юли в Банско и носи емблематичното име „ One Love ” („ Една обич ”), а присъединяване в него ще вземат най-големите родни и македонски имена на R’n’B музиката – Криско, Гери-Никол и „ Ъпсурт ” от българска страна, и „ Слаткаристика ”, Тони Зен и DJ Гоце – от македонска. - В неделя беше огромното футболно дерби сред „ Левски” и ЦСКА. Армейците биха с безапелационното 3:0! Как оценяваш този разгром над „ сините” като огромен техен почитател. Какво се случва с тима?
- Много обичам, когато дами приказват за футбол, въпреки че ти имаш отношение към този спорт. Като всички останали почитатели на „ Левски” и на мен не ми харесва това, което се случва, само че почтено казано, не искам да разясня тази тематика. Първо, тъй като има хиляди хора, които го вършат. И второ – отвън качеството ми на почитател – като част от управителния съвет на клуба допреди година, в края на престоя ми там, а и месеците, откакто с Иван напуснахме УС, натрупахме доста оскърбление. Има доста неща, които мога да кажа, само че просто не желая да съм следващият, който да насипва сол в раната. Вярвам, че в случай че предходните притежатели, директорски съвет и спортно управление, с които „ Левски” приключи предишния сезон и игра в евротурнирите, бяха останали, ситуацията в този момент щеше да е радикално друго.
- Защо си тръгнахте с Иван от „ Левски”, в случай че имаше едно огромно обръщение във вашето наличие в клуба? И освен обръщение, несъмнено – действителни цели.
- Да, не беше единствено въпрос на обръщение. Ние имахме съответни неща, които да свършим, които бяха в посока маркетинг и прочие Феновете ни споделиха, че сме били едни от хората, които са знаели за какво са там. И които са оставили някакви смислени неща след себе си. Няма да ги подсещам още веднъж, значимото е, че те го знаят и са го видели. Относно оставката – за какво предходните притежатели се отхвърлиха, това е напълно тяхно решение. Трябва тях да попитате. При всички случаи не е нужно да си огромен експерт, с цел да видиш, че нещата в “Левски” не вървят на добре
Но в действителност не ми се разяснява. „ Левски” ми е огромна болежка. Но това го споделям като почитател. В качеството ми на член на управителния съвет – и двамата с Иван имаме огромно оскърбление. Смятам, че няма да повторя повече тази случка. Въпреки че в живота в никакъв случай не би трябвало да казваш „ никога”.
- Част от почитателите на тима съблякоха фланелките на футболистите след края на мача – това беше знак на митинг, на засегнатост, на оскърбление?
- Не искам да разясня в действителност – нито почитателите, нито тима.
- Има ли го тима въобще сега?
- В България има три неща, от които всички схващат. Това са футбол, телевизия и политика. Аз работя в едно от трите, по тази причина не желая да ставам от тези, които схващат от всичко. Но ще ти опиша една доста радостна история. На един от безкрайните управителни препоръки на „ Левски” в края на предходната година, тогавашният треньор Стойчо Стоилов и някакви хора от другата страна – само че не спортни експерти, разпалено правеха разбор на играта. Слушах ги, слушах ги, те продължиха към час и половина. И в един миг поглеждам Стойчо и му споделям: „ Ей, в случай че постоя в този директорски съвет още 2-3 години, ще стартира да запознат съм футбол”. Той ме поглежда и вика: „ И аз!” (смее се).
- Е въпреки всичко би трябвало да има и хора, които схващат от футбол!
- (Смее се.) Затова не желая да ставам следващият състезателен експерт. В България има 7 милиона спортни експерти и анализатори.
Иван и Андрей (вляво) от години са почитатели на ”Левски”
- Добре, след броени дни (на 14 юни) следва благотворителен мач на Димитър Бербатов със старите митове на британския гранд „ Манчестър Юнайтед”. Ще присъстваш ли на този футболен театър?
- О, тук мога да кажа към този момент в качеството си на продуцент, не толкоз на състезателен експерт, че методът, по който се провежда самият пиар на събитието, е изработен брилянтно. Вижда се, че Бербатов е вложил доста старания в това събитие, прави го доста професионално и можем единствено да го поздравим.
- Футболът и политиката у нас като че ли вървят ръка за ръка. Ти не спести коментар във връзка думите на съветския президент Владимир Путин за писмеността ни, който преди седмица съобщи, че „ произлиза от македонската земя”. Но в действителност думите му не са ли добре премислени и дипломатични, в сравнение с съсредоточени като засегнатост за нас?
- За да дам отговор, ще си разреша да разясня единствено частта за Македония. Защото за съветската политика знам по-малко. А и ще го кажа, тъй като е обвързвано с част от диалога, който ще водим оттук насетне и за идното ни музикално турне с македонците. Да, както казваш, на такова високо равнище, допускам, че всичко е добре премислено. Сигурен съм, че не е импровизация. За мен няма значение и не е значимо това какво мисли и какво е споделил Путин, колкото и да наподобява необичайно за множеството хора в България. Безспорно се е потвърдило през всичките 139 години от историята след Освобождението, че великите сили не се пробват по никакъв метод да оказват помощ нито се интересуват от по-малките балкански нации – без значение дали става дума за Русия, Съединени американски щати, Китай и по този начин нататък. Единствените, които би трябвало да спасят личната си орис, сме ние. Не би трябвало да се поддаваме на провокации, нито да се настройваме към хората, които са ни най-близките братя – поради това, че някой се пробва да ни скара. Това е най-важното. Ако в Македония има незнание поради годините на сръбска цензура, пренаписването на историята, то всичко това е дело на сърбите, а не на самите македонци. В България има тотално незнание във връзка с положението на Македония, на живота там, на това какво мислят хората и така нататък Хората там не са ни врагове. Не ни ненавиждат. Има идиоти и там, и в България, на всички места по света. И те постоянно са по-шумни. Но като цяло няма въодушевление срещу нас. В бъдеще би трябвало да си ставаме близки, все по-близки сътрудници. Имаме толкоз доста обща история и толкоз подобен език.
- Може би българите сме тези, които сме виновни за това писмеността ни да бъде разпространявана и известна по целия свят. Не бива да търсим кого да обвиним, единствено с цел да оправдаем нещо, което не сме създали или не вършим!
- Ние какво си мислим, че разпространяваме и какво стига в действителност до другите хора, са толкоз комплицирани тематики. Толкова доста от нещата, които вършим, не вълнуват никой различен. Така или другояче писмеността, която сме дали на толкоз милиони хора, е реалност. Дължи се на нас, несъмнено, на българската страна и най-много на Борис I. Това са исторически обстоятелства. Трябва да се гордеем с тях и да ги припомняме. Няма за какво да се ровим. Така или другояче всеки се прави и на експерт по история. Няма потребност да подсещаме. Ясно е кой какво е дал, каква е ролята на Русия във връзка с македонизма, преди този момент на Съветския съюз. Защо този урок по история би трябвало да го дъвчем?! 2017 година сме. Имаме да оправяме сегашните взаимоотношения с Македония и те са на път да се оправят, в случай че ние не сме задоволително глупави сами да ги развалим.
- На мен ми се желае да схвана тази обич към Македония в теб от кой момент датира?
- От татко ми. Семейството на татко ми са бежанци от Егейска Македония, от Лерин (сега Флорина, Гърция). От там са избягали, стигнали са до Варна, където е роден татко ми. Той ме научи на национализъм, както и на обич към Македония. А пък защото той беше огромен музикант, един от най-лесните способи да изразя тази обич, е като създадем едно огромно музикално събитие дружно.
- Първото българо-македонско турне, което носи неслучайно името „ One Love” („ Една любов”). То започва на 22 юли тази година в Банско! Тази обич ли би трябвало да откроим първо след посланието на музиката? И в действителност по какъв начин се роди тази концепция?
- По принцип „ One Love” в R’n’B средите е фраза, която значи доста. Но за България и за Македония една обич е едно доста хубаво заглавие. Още през 2009 година дружно с нашите сътрудници от bTV направихме „ Мюзик айдъл 3” – едно издание, което беше извънредно сполучливо. В него имаше доста македонци, едно момче – Боян Табаков, даже стигна до край. За малко да завоюва, само че в последна сметка остана втори. Тогава водехме дружно със Саня Николич, която в този момент също е с нас в това начинание. И още тогава видяхме, че този артикул се възприема доста добре. Колко доста ни се радват хората в Македония. Със Саня и със брачна половинка й, който в действителност е част от „ Слаткаристика” – най-известният R’n’B бранд в Македония, взехме решение да продължим тази страст. Още повече че в Македония съм чувал с ушите си по какъв начин песните освен на „ Слаткаристика”, само че и на Криско, на Гери-Никол, на „ Ъпсурт”, се слушат доста. Хората пеят, скачат, знаят наизуст цели изречения (усмихва се), доста прелестно. Така се роди и концепцията за това турне. В България има и сред 50 000 и 100 000 студенти, учещи и работещи хора от Македония. И в случай че нашите звезди са толкоз известни там, ни хрумна да създадем едно взаимно турне. После взехме решение кои да бъдат градовете – в Македония това са Струмица, Охрид и Скопие. А в България ще открием с концерт в Банско на 22 юли, по-късно концертите са в Слънчев бряг, Варна, Пловдив, а на 7 октомври ще закрием в София. Стана едно огромно турне от един диалог вечер на чаша вино.
- Доколкото знам с Иван всички решения ги взимате на маса...
- (Смее се.) Да, на маса взехме решение да вършим едно време телевизионни излъчвания и към този момент 20 години се занимаваме с телевизия. Вече не сме толкоз мощни по масите, само че някоя концепция роди ли се вечер на чашка, не устоя дълго неосъществена (смее се). Вярвам, че и с турнето ще е по този начин.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Много обичам, когато дами приказват за футбол, въпреки че ти имаш отношение към този спорт. Като всички останали почитатели на „ Левски” и на мен не ми харесва това, което се случва, само че почтено казано, не искам да разясня тази тематика. Първо, тъй като има хиляди хора, които го вършат. И второ – отвън качеството ми на почитател – като част от управителния съвет на клуба допреди година, в края на престоя ми там, а и месеците, откакто с Иван напуснахме УС, натрупахме доста оскърбление. Има доста неща, които мога да кажа, само че просто не желая да съм следващият, който да насипва сол в раната. Вярвам, че в случай че предходните притежатели, директорски съвет и спортно управление, с които „ Левски” приключи предишния сезон и игра в евротурнирите, бяха останали, ситуацията в този момент щеше да е радикално друго.
- Защо си тръгнахте с Иван от „ Левски”, в случай че имаше едно огромно обръщение във вашето наличие в клуба? И освен обръщение, несъмнено – действителни цели.
- Да, не беше единствено въпрос на обръщение. Ние имахме съответни неща, които да свършим, които бяха в посока маркетинг и прочие Феновете ни споделиха, че сме били едни от хората, които са знаели за какво са там. И които са оставили някакви смислени неща след себе си. Няма да ги подсещам още веднъж, значимото е, че те го знаят и са го видели. Относно оставката – за какво предходните притежатели се отхвърлиха, това е напълно тяхно решение. Трябва тях да попитате. При всички случаи не е нужно да си огромен експерт, с цел да видиш, че нещата в “Левски” не вървят на добре
Но в действителност не ми се разяснява. „ Левски” ми е огромна болежка. Но това го споделям като почитател. В качеството ми на член на управителния съвет – и двамата с Иван имаме огромно оскърбление. Смятам, че няма да повторя повече тази случка. Въпреки че в живота в никакъв случай не би трябвало да казваш „ никога”.
- Част от почитателите на тима съблякоха фланелките на футболистите след края на мача – това беше знак на митинг, на засегнатост, на оскърбление?
- Не искам да разясня в действителност – нито почитателите, нито тима.
- Има ли го тима въобще сега?
- В България има три неща, от които всички схващат. Това са футбол, телевизия и политика. Аз работя в едно от трите, по тази причина не желая да ставам от тези, които схващат от всичко. Но ще ти опиша една доста радостна история. На един от безкрайните управителни препоръки на „ Левски” в края на предходната година, тогавашният треньор Стойчо Стоилов и някакви хора от другата страна – само че не спортни експерти, разпалено правеха разбор на играта. Слушах ги, слушах ги, те продължиха към час и половина. И в един миг поглеждам Стойчо и му споделям: „ Ей, в случай че постоя в този директорски съвет още 2-3 години, ще стартира да запознат съм футбол”. Той ме поглежда и вика: „ И аз!” (смее се).
- Е въпреки всичко би трябвало да има и хора, които схващат от футбол!
- (Смее се.) Затова не желая да ставам следващият състезателен експерт. В България има 7 милиона спортни експерти и анализатори.
Иван и Андрей (вляво) от години са почитатели на ”Левски”
- Добре, след броени дни (на 14 юни) следва благотворителен мач на Димитър Бербатов със старите митове на британския гранд „ Манчестър Юнайтед”. Ще присъстваш ли на този футболен театър?
- О, тук мога да кажа към този момент в качеството си на продуцент, не толкоз на състезателен експерт, че методът, по който се провежда самият пиар на събитието, е изработен брилянтно. Вижда се, че Бербатов е вложил доста старания в това събитие, прави го доста професионално и можем единствено да го поздравим.
- Футболът и политиката у нас като че ли вървят ръка за ръка. Ти не спести коментар във връзка думите на съветския президент Владимир Путин за писмеността ни, който преди седмица съобщи, че „ произлиза от македонската земя”. Но в действителност думите му не са ли добре премислени и дипломатични, в сравнение с съсредоточени като засегнатост за нас?
- За да дам отговор, ще си разреша да разясня единствено частта за Македония. Защото за съветската политика знам по-малко. А и ще го кажа, тъй като е обвързвано с част от диалога, който ще водим оттук насетне и за идното ни музикално турне с македонците. Да, както казваш, на такова високо равнище, допускам, че всичко е добре премислено. Сигурен съм, че не е импровизация. За мен няма значение и не е значимо това какво мисли и какво е споделил Путин, колкото и да наподобява необичайно за множеството хора в България. Безспорно се е потвърдило през всичките 139 години от историята след Освобождението, че великите сили не се пробват по никакъв метод да оказват помощ нито се интересуват от по-малките балкански нации – без значение дали става дума за Русия, Съединени американски щати, Китай и по този начин нататък. Единствените, които би трябвало да спасят личната си орис, сме ние. Не би трябвало да се поддаваме на провокации, нито да се настройваме към хората, които са ни най-близките братя – поради това, че някой се пробва да ни скара. Това е най-важното. Ако в Македония има незнание поради годините на сръбска цензура, пренаписването на историята, то всичко това е дело на сърбите, а не на самите македонци. В България има тотално незнание във връзка с положението на Македония, на живота там, на това какво мислят хората и така нататък Хората там не са ни врагове. Не ни ненавиждат. Има идиоти и там, и в България, на всички места по света. И те постоянно са по-шумни. Но като цяло няма въодушевление срещу нас. В бъдеще би трябвало да си ставаме близки, все по-близки сътрудници. Имаме толкоз доста обща история и толкоз подобен език.
- Може би българите сме тези, които сме виновни за това писмеността ни да бъде разпространявана и известна по целия свят. Не бива да търсим кого да обвиним, единствено с цел да оправдаем нещо, което не сме създали или не вършим!
- Ние какво си мислим, че разпространяваме и какво стига в действителност до другите хора, са толкоз комплицирани тематики. Толкова доста от нещата, които вършим, не вълнуват никой различен. Така или другояче писмеността, която сме дали на толкоз милиони хора, е реалност. Дължи се на нас, несъмнено, на българската страна и най-много на Борис I. Това са исторически обстоятелства. Трябва да се гордеем с тях и да ги припомняме. Няма за какво да се ровим. Така или другояче всеки се прави и на експерт по история. Няма потребност да подсещаме. Ясно е кой какво е дал, каква е ролята на Русия във връзка с македонизма, преди този момент на Съветския съюз. Защо този урок по история би трябвало да го дъвчем?! 2017 година сме. Имаме да оправяме сегашните взаимоотношения с Македония и те са на път да се оправят, в случай че ние не сме задоволително глупави сами да ги развалим.
- На мен ми се желае да схвана тази обич към Македония в теб от кой момент датира?
- От татко ми. Семейството на татко ми са бежанци от Егейска Македония, от Лерин (сега Флорина, Гърция). От там са избягали, стигнали са до Варна, където е роден татко ми. Той ме научи на национализъм, както и на обич към Македония. А пък защото той беше огромен музикант, един от най-лесните способи да изразя тази обич, е като създадем едно огромно музикално събитие дружно.
- Първото българо-македонско турне, което носи неслучайно името „ One Love” („ Една любов”). То започва на 22 юли тази година в Банско! Тази обич ли би трябвало да откроим първо след посланието на музиката? И в действителност по какъв начин се роди тази концепция?
- По принцип „ One Love” в R’n’B средите е фраза, която значи доста. Но за България и за Македония една обич е едно доста хубаво заглавие. Още през 2009 година дружно с нашите сътрудници от bTV направихме „ Мюзик айдъл 3” – едно издание, което беше извънредно сполучливо. В него имаше доста македонци, едно момче – Боян Табаков, даже стигна до край. За малко да завоюва, само че в последна сметка остана втори. Тогава водехме дружно със Саня Николич, която в този момент също е с нас в това начинание. И още тогава видяхме, че този артикул се възприема доста добре. Колко доста ни се радват хората в Македония. Със Саня и със брачна половинка й, който в действителност е част от „ Слаткаристика” – най-известният R’n’B бранд в Македония, взехме решение да продължим тази страст. Още повече че в Македония съм чувал с ушите си по какъв начин песните освен на „ Слаткаристика”, само че и на Криско, на Гери-Никол, на „ Ъпсурт”, се слушат доста. Хората пеят, скачат, знаят наизуст цели изречения (усмихва се), доста прелестно. Така се роди и концепцията за това турне. В България има и сред 50 000 и 100 000 студенти, учещи и работещи хора от Македония. И в случай че нашите звезди са толкоз известни там, ни хрумна да създадем едно взаимно турне. После взехме решение кои да бъдат градовете – в Македония това са Струмица, Охрид и Скопие. А в България ще открием с концерт в Банско на 22 юли, по-късно концертите са в Слънчев бряг, Варна, Пловдив, а на 7 октомври ще закрием в София. Стана едно огромно турне от един диалог вечер на чаша вино.
- Доколкото знам с Иван всички решения ги взимате на маса...
- (Смее се.) Да, на маса взехме решение да вършим едно време телевизионни излъчвания и към този момент 20 години се занимаваме с телевизия. Вече не сме толкоз мощни по масите, само че някоя концепция роди ли се вечер на чашка, не устоя дълго неосъществена (смее се). Вярвам, че и с турнето ще е по този начин.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ