Експертен анализ: Промените в закона за контрола върху продажбата на активи на „Лукойл” разделиха мненията
Продажбата на активи на „ Лукойл “ към този момент ще бъде допустима единствено след утвърждение от Държавната организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) и Министерския съвет – това взеха решение депутатите на първо четене. Законодателните промени провокираха остри разногласия в Народното събрание. Опозицията заподозря, че задачата е обслужване на частни ползи, до момента в който вносителите обосноваха ограниченията с нуждата от по-висок надзор при покупко-продажби със стратегически активи.
Темата беше разисквана в ефира на NOVA NEWS от Тихомир Безлов, основен специалист в стратегия „ Сигурност “ към Центъра за проучване на демокрацията, и Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
Безлов напомни, че още при започване на 2023 година законът за задграничните вложения е бил изменен, с цел да разреши държавен надзор при продажба на стратегически активи. По думите му тогава се е обсъждал интерес от азербайджанската държавна петролна компания, в партньорство с турска строителна компания. Според специалиста обаче напрежението сред Баку и Москва е охладило тези проекти, което на процедура е извадило азербайджанската страна от евентуалните купувачи.
Безлов уточни, че съветският интерес в тази ситуация е очевиден, защото Москва не би желала стратегическите активи да попаднат в ръцете на азербайджански вложители. Това, по думите му, е фактор с политическа тежест, който не може да бъде подценен.
От своя страна, Хаджидимитров обърна внимание, че въпреки страната да има така наречен „ златна акция “ в „ Лукойл Нефтохим “, действителните ѝ пълномощия са минимални. Тази акция обезпечава единствено наличие на съвещанията, само че не и опция за въздействие върху управническите решения. И двамата специалисти са единомислещи, че крайните решения остават в ръцете на съветския притежател.
Безлов изрази песимизъм по отношение на потенциала на ДАНС да реализира задълбочени инспекции на стратегически задгранични вложители. Той означи, че България се опира главно на обществено налични източници и на информация от партньорски служби, което не всеки път е задоволително, изключително когато става въпрос за комплицирани корпоративни структури с голям брой участници.
Хаджидимитров, въпреки това, разяснява, че сега бизнесът действа умерено и възможна промяна на собствеността не провокира съществено безпокойствие. По думите му, при идването на нов вложител постоянно е необходим интервал на акомодация, само че актуалното ръководство на компанията обезпечава предвидимост. Той въпреки всичко акцентира, че страната е длъжна да знае кой влиза на стратегическия пазар, освен в енергетиката, само че и в други основни инфраструктурни браншове.
В прогнозите си двамата специалисти се разминават. Според Хаджидимитров продажба на „ Лукойл “ не се чака най-малко в идващите пет години, до момента в който Безлов смята, че натискът от западни сътрудници за ограничение на съветското икономическо въздействие в Европа може да форсира договорка в обозримо бъдеще.
Темата беше разисквана в ефира на NOVA NEWS от Тихомир Безлов, основен специалист в стратегия „ Сигурност “ към Центъра за проучване на демокрацията, и Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
Безлов напомни, че още при започване на 2023 година законът за задграничните вложения е бил изменен, с цел да разреши държавен надзор при продажба на стратегически активи. По думите му тогава се е обсъждал интерес от азербайджанската държавна петролна компания, в партньорство с турска строителна компания. Според специалиста обаче напрежението сред Баку и Москва е охладило тези проекти, което на процедура е извадило азербайджанската страна от евентуалните купувачи.
Безлов уточни, че съветският интерес в тази ситуация е очевиден, защото Москва не би желала стратегическите активи да попаднат в ръцете на азербайджански вложители. Това, по думите му, е фактор с политическа тежест, който не може да бъде подценен.
От своя страна, Хаджидимитров обърна внимание, че въпреки страната да има така наречен „ златна акция “ в „ Лукойл Нефтохим “, действителните ѝ пълномощия са минимални. Тази акция обезпечава единствено наличие на съвещанията, само че не и опция за въздействие върху управническите решения. И двамата специалисти са единомислещи, че крайните решения остават в ръцете на съветския притежател.
Безлов изрази песимизъм по отношение на потенциала на ДАНС да реализира задълбочени инспекции на стратегически задгранични вложители. Той означи, че България се опира главно на обществено налични източници и на информация от партньорски служби, което не всеки път е задоволително, изключително когато става въпрос за комплицирани корпоративни структури с голям брой участници.
Хаджидимитров, въпреки това, разяснява, че сега бизнесът действа умерено и възможна промяна на собствеността не провокира съществено безпокойствие. По думите му, при идването на нов вложител постоянно е необходим интервал на акомодация, само че актуалното ръководство на компанията обезпечава предвидимост. Той въпреки всичко акцентира, че страната е длъжна да знае кой влиза на стратегическия пазар, освен в енергетиката, само че и в други основни инфраструктурни браншове.
В прогнозите си двамата специалисти се разминават. Според Хаджидимитров продажба на „ Лукойл “ не се чака най-малко в идващите пет години, до момента в който Безлов смята, че натискът от западни сътрудници за ограничение на съветското икономическо въздействие в Европа може да форсира договорка в обозримо бъдеще.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ