Продадоха златна столевка от 1894 г. за 164 бонаПазарът полудя,

Продадоха златна столевка от 1894 година за 164 бона Пазарът полудя, старите стотинки нарастнаха тройно за година
 

За умопомрачителните 84 000 евро (164 000 лева) беше продадена остаряла българска монета от 1894 година с лика на Цар Фердинанд на търг в Италия преди дни.Златната столевка строши всички върхове за цени на български монети. До преди към година-година и половина се считаше, че пределната сума, която колекционерите са подготвени да платят родна монета, е до 45-50 хиляди лв.. От предходната есен обаче нумизматичният пазар у нас безусловно полудя. Продажбите на старинни монети се усилиха неведнъж, а цените потеглиха внезапно нагоре като има доста покупко-продажби за 5-цифрени суми.

Това лято на търг беше продадена сребърна двулевка от 1916 година за рекордните към оня миг 36 000 $ (близо 61 000 лева). Сегашната договорка обаче надвиши този връх с над 100 бона.Златната столевка бе продадена за 70 000 евро плюс още 14 хиляди евро комисиона от купувача - пари, задоволителни за покупка на тристаен апартамент в по-краен софийски квартал.

 

Нумизматиката разцъфтя в пандемията

На какво обаче се дължи този великански растеж на цените и за какво старите български монети станаха толкоз скъпи за последната година? Според нумизмата Калоян Борисов факторите за това са няколко. " От една страна има доста нараснало търсене. Причината за това ненапълно е коронавирусът. Хората си седяха зад компютрите и някои се сетиха за остарели детски занимания, други пък занапред се възпламениха ", установи той. Освен това поради няколкото локдауна хората не можеха да си харчат парите по заведения или за други занимания и някои от тях са решили да ги насочат към колекционерство. Показателно е, че до преди две години импровизирано се считаше, че в България има към 1000 дейни нумизмати, които постоянно събират, купуват и продават монети. Сега техният брой е може би три-четири пъти по-голям.   " Друг фактор е, че в колекционерството започнаха да влизат хора с повече финансови благоприятни условия. Увеличеният брой участници в тези процеси и съществуването на по-заможни хора води до повдигане на цените ", показва Калоян Борисов пред " Стандарт ". По думите му от голяма важност е и инфлацията като цяло, както и идното въвеждане на еврото като публична валута у нас. " С гръцката нумизматика се случи същото - сега, когато те потеглиха да влизат в Еврозоната, цените на монетите скочиха фрапантно ", уточни Борисов.

Отсечени са едвам 2500 бройки

С какво обаче точно тази монета от 100 лв. от 1894 година е толкоз скъпа? Тя е отсечена от чисто злато и е доста солидна -тежи една унция, което значи, че цената единствено на метала, от който е направена, е към 3000 лв.. Това обаче надалеч не е водещ фактор в нумизматиката. Много по-важно е, че тиражът є е извънредно невисок - едвам 2500 бройки, което е незначително малко за монета, пусната в обращение. Това се изяснява с прекомерно високия й номинал. 100 лв. в края на XIX век като покупателна дарба се равняват на към 2500-3000 лв. в днешно време. Трудно може да си представим човек да носи такава сума в брой в себе си и то единствено в една единствена пара. Друг значим фактор, който въздейства на цената на колекционерските монети, е тяхното положение. Една остаряла стотинка може да коства, както 5-10 лв., по този начин и 5000 лв. според от това какъв брой непокътната е, има ли по нея удари, белези. Качеството се дефинира по специфична канара, за което се издава интернационален документ. В случая със златната столевка на Фердинанд от 1894 година, която така и така е извънредно рядка, непокътнатите екземпляри в по-високо качество стават изключително скъпи.Не чак толкоз скъпа е другата сходна столевка, отсечена през 1912 година По него време към този момент има доста банкноти и тази монета, въпреки и да е в обращение, не е толкоз употребена. Затова има и повече непокътнати бройки от нея, изяснява Калоян Борисов. Освен това през 1967-68 година Българска народна банка я пренасича в нов тираж и по този начин " прави пакост ", която си признава чак през 2000 година, показва нумизматът. Пренасечките се разграничават от оригинала, само че човек, който не е експерт може да се обърка. Така доста хора са " изгорели " като са броили пари с мисълта, че купуват истинска столевка от 1912 година, а в действителност са се сдобили с пренасечена от времето на социализма. Докато при монетата от 1894 година няма такова в допълнение отрязване от централната банка, което да є смъква цената.

Пренаписват каталога поради взрива в цените

Въпреки това съвсем никой не е очаквал, че цената й ще доближи чак подобен размер. Дори в каталога на българските монети, който излезе единствено преди две седмици, посочената каталожна цена за столевка от същото качество като продадената на последния търг, е 60 000 евро. Оказва се обаче, че каталогът изостава от действителният растеж на пазара. Януари месец се наложи да преиздаваме миналогодишното издание - там цената беше 30 000. А в предишното септемврийско цената беше 23 000. В това е 60 000, а в този момент в Италия се продаде за 160 000, изясни Калоян Борисов, който е един от създателите на каталога. Според него купувачът на рекордната столевка евентуално е българин. Чужденци обаче също към този момент демонстрират интерес към старите левове и стотинки. " Определено към този момент българските монети са в полезрението на международната нумизматика. Говорим за доста монети, които са 5-цифрени суми в техните валути ", уточни специалистът.
Митичната двулевка от 1916 година слезе от трона
До напълно скоро за най-скъпа българска монета се считаше митичната сребърна двулевка от 1916 г.Причината е, че тя в никакъв случай не е влизала в обращение, а от нея е известно да са непокътнати едвам двайсетина бройки през днешния ден. Сребърната двулевка е отсечена в разгара на Първата международна война. Тогава обаче е имало огромна инфлация и преди стартирането на монетата в обращение се оказало, че номиналната  стойност е доста по-ниска от цената на среброто, от което е направена. Затова е подредено целият й тираж да бъде претопен. Оцелели са едвам няколко бройки, една от които през август беше продадена на търг за 36 000 $.Друга монета с забавна история и забележителна стойност е тази от 2 стотинки от 1981 година Наскоро една от тях бе продадена за петцифрена сума. Преди да тръгнете да ровите по чекмеджетата за соцстотинките обаче би трябвало да имате поради, че не всички 2 стотинки от 1981 година са толкоз скъпи. Скъпи са единствено тези, на които е изписано " Народна република България ", а те са извънредно малко - допуска се, че към 20 бройки. Причината е, че тогава е взето решение монетите от въпросната година да са с надпис " Хиляда и триста години България ". За това се твърди, че упорствала персонално Людмила Живкова. Погрешка обаче част от монетите били отсечени със остарелия надпис " Народна република България ", а през днешния ден те се смятат за нумизматична полезност.Друга любопитна и скъпа монета са прословутите сантими. В България е имало и такава парична единица - еквивалент на стотинката. Отсечени са през 1880 година и 1887 година по гледище на Стефан Стамболов. Той е лобирал българската валута да се споделя франк, а стотинката -сантим, само че въпреки всичко надвива мнението наименованието на родните пари да е лев. Отсечените пробни монети от 10 сантима не влизат в обращение, само че непокътнатите през днешния ден бройки са извънредно скъпи за колекционерите.