ПРИЗВАНИЕ КЪМ УПРАВЛЯВАЩИТЕ НА БЪЛГАРИЯ да приведат делата си в синергия със СЛОВОТО БОЖИЕ
ПРИЗВАНИЕ
КЪМЪ НАРОДА МИ — БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА
СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
Дадено посредством Учителя на 8 октомврий 1898 година
Господ е този, който приказва в това Призвание. В него има съставни елементи, които ни се костват, че се отнасят за времето, когато го е получил Учителят, само че не е по този начин, те приказват за „ Края на Времето “, в което към този момент сме с единия крайник.
Стилът на това Призвание е подобен, както е приказвал Господ във Стария завет, най-много в Мойсеевото Петокнижие и посредством своите Пророци. Особено показателно е по какъв начин той се обръща към определения си народ, по какъв начин показва недоволството си от него, тъй като е вървял и върви в неправилния път, какви изрази Господ е използувал…И най-много, тъй като той назовава българския народ от рода славянски „ юдино коляно ”. Това изречение е може би едно от най-убедителните, че ни има за негов „ определен народ ”, тъй като е казано в Библията: „ От юдиното коляно ще пристигна изцелението ”.
И друго, което е доста показателно: Господ приказва за размириците сред славянските родове, които символизират Израилевите Колена, в този случаи мисля, че по-конкретно славяните от Православието. Господ споделя, че ние, българите ще получим дан от руснаците, както Мелхитседек е получил дан от Аврахам, който той е благословил. А това значи, че българите, сходно на Мелхитседек, ще благословят руснаците: който стои по-високо, той има правото да благослови по-нискостоящия.
„ Но новото потомство, което самичък Бог на Силите ще повдигне, ще реализира Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, в случай че се вдадете на разпуснатия живот на покварените нации и това Ме прави повече да бдя за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което проваляне ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе посред ви, да се застъпя изново да изгладя и отстрани адската ненавист с братския вам жанр, който е положил за вази безчет человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да извърши волята Му, за ваша популярност и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, който и благослови. Днешната мощ и популярност я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, различен жъне, в края всички ще вземат участие в Божието богатство. Днес адската завист се отстранява, ходът в работите взема различен тип, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат осъдени на всякъде и правдата Му ще се възвърне на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на ненавист, само че на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.
Вече наближава „ Края на времето ”, само че до каква степен сме стигнали ние българите с задачата, която ни съобщи да довършим нашият обичан Учител и делегат на Господ Исус Христос? Къде е Господното Страхопочитание и Господното Богопочитание на нашите управници?
Въпрос, който довежда до бездънен размисъл и угриженост, още повече, като прочетем последните думи на Господ в неговото Обръщение към нас:
„ Поразмислете догде е време, иде час и в този момент е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, своеволно не ще ви принесе никое положително. ”
Емилия Екерман
КЪМЪ НАРОДА МИ — БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА
СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
Дадено посредством Учителя на 8 октомврий 1898 година
Господ е този, който приказва в това Призвание. В него има съставни елементи, които ни се костват, че се отнасят за времето, когато го е получил Учителят, само че не е по този начин, те приказват за „ Края на Времето “, в което към този момент сме с единия крайник.
Стилът на това Призвание е подобен, както е приказвал Господ във Стария завет, най-много в Мойсеевото Петокнижие и посредством своите Пророци. Особено показателно е по какъв начин той се обръща към определения си народ, по какъв начин показва недоволството си от него, тъй като е вървял и върви в неправилния път, какви изрази Господ е използувал…И най-много, тъй като той назовава българския народ от рода славянски „ юдино коляно ”. Това изречение е може би едно от най-убедителните, че ни има за негов „ определен народ ”, тъй като е казано в Библията: „ От юдиното коляно ще пристигна изцелението ”.
И друго, което е доста показателно: Господ приказва за размириците сред славянските родове, които символизират Израилевите Колена, в този случаи мисля, че по-конкретно славяните от Православието. Господ споделя, че ние, българите ще получим дан от руснаците, както Мелхитседек е получил дан от Аврахам, който той е благословил. А това значи, че българите, сходно на Мелхитседек, ще благословят руснаците: който стои по-високо, той има правото да благослови по-нискостоящия.
„ Но новото потомство, което самичък Бог на Силите ще повдигне, ще реализира Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, в случай че се вдадете на разпуснатия живот на покварените нации и това Ме прави повече да бдя за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което проваляне ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе посред ви, да се застъпя изново да изгладя и отстрани адската ненавист с братския вам жанр, който е положил за вази безчет человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да извърши волята Му, за ваша популярност и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, който и благослови. Днешната мощ и популярност я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, различен жъне, в края всички ще вземат участие в Божието богатство. Днес адската завист се отстранява, ходът в работите взема различен тип, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат осъдени на всякъде и правдата Му ще се възвърне на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на ненавист, само че на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.
Вече наближава „ Края на времето ”, само че до каква степен сме стигнали ние българите с задачата, която ни съобщи да довършим нашият обичан Учител и делегат на Господ Исус Христос? Къде е Господното Страхопочитание и Господното Богопочитание на нашите управници?
Въпрос, който довежда до бездънен размисъл и угриженост, още повече, като прочетем последните думи на Господ в неговото Обръщение към нас:
„ Поразмислете догде е време, иде час и в този момент е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, своеволно не ще ви принесе никое положително. ”
Емилия Екерман
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ