През 1905 и 1918 г. арменски екстремисти извършват кланета на азербайджанци в Баку и други региони
Призив от водачите на религиозните вероизповедания в Азербайджан (разпространен от посолството на Азербайджан в България):
В името на Висшия Създател!
Като показваме волята на жителите на Република Азербайджан и милионите азербайджанци по света, както и на хората, които не са безразлични към нещастията в историята, в навечерието на 31 март – Ден на геноцида над азербайджанците, насочваме своя апел към международната общественост, към религиозните водачи, парламенти и интернационалните организации.
Една от висшите истини на Свещените книги, дадени на човечеството, е, че убийството на един единствен човек, основан от Всемогъщия, е също толкоз тежко закононарушение, колкото и убийството на цялото човечество. Геноцидите, осъществени въз основа на национална, етническа и религиозна принадлежност, запечатани в окървавената памет на човечеството, са считани за най-страшните и непростими грехове против човечеството. Народът на Азербайджан е един от народите, против които е осъществено сходно закононарушение и международната общественост би трябвало да осъзнае тази ужасна действителност и да ѝ даде обективна оценка.
От началото на 19 век арменците, които мечтаят за „ Велика Армения “, стартират съзнателно всеобщо заселване в Кавказ, като правят кланета и геноцид против азербайджанците и другите нации живеещи на тези територии. Тези кървави събития се повтарят неведнъж, с дребни шпации, през целия 20-ти век. Вследствие на траялите повече от два века целенасочена експанзия, етническо пречистване, тероризъм и вандализъм от страна на арменските националисти против нашия народ, доста азербайджанци биват прогонени от родните си земи, намиращи се на територията на днешна Армения, а по-късно и Карабах. Реваншистката изразителност на арменските екстремисти против страната ни продължава даже и откакто Азербайджан възвърне историческата правдивост и териториалната си целокупност, приета от международната общественост, по време на 44-дневната Отечествена война.
Историята свидетелства, че през 1905 и 1918 година арменски екстремисти правят кланета на азербайджанци в Баку и други райони, убиват десетки хиляди цивилни жители, унищожават селища, исторически и културни монументи, джамии, църкви и синагоги. Само по време на мартенския геноцид - от 30 март до 3 април 1918 година - десетки хиляди азербайджанци биват убити или изчезват безследно вследствие на геноцида, осъществен от въоръжени групировки на арменски дашнаци и болшевики от арменски генезис над азербайджанците в Баку и разнообразни райони на Азербайджан - Шамахи, Губа, Хачмаз, Ленкоран, Хаджигабул, Салян, Зангезур, Карабах, Нахичеван, Дербент и други
Фактите за осъществен геноцид против азербайджанското население в Северен Азербайджан (Баку, град Шамахи и провинция Шамахи, град Губа и провинция Губа, провинция Ленкоран), Западен Азербайджан (провинция Зангезур, провинция Иреван), Южен Азербайджан (градовете Урмия, Тебриз, Хой, Салмас), както и против еврейското население в Губа и Дербент през 1918-1920 година, са отразени в историческите документи. През март 1918 година, единствено за 3 дни, в Баку са избити повече от 12 хиляди азербайджанци; завладяни са историческите джамии и храмове на града; убити са 8027 души в 53 села на провинция Шамахи, в град Шамахи са убити 8000 азербайджанци, а джамията Джума в Шамахи, най-старата в Кавказ, е опожарена. В град Губа и провинция Губа, както и в Дербент, са убити повече от 16 хиляди азербайджанци, унищожени са 162 села, грубо избити са към 3 хиляди евреи; а в провинция Ленкоран са убити 2000 души. През 1918-1920 година в провинция Зангезур са избити и осакатени 10 068 азербайджанци; 211 азербайджански села са унищожени в Иреванска област, като популацията им е подложено на геноцид. В резултат на провежданата от арменците политика на етническо пречистване и геноцид броят на азербайджанците, населяващи тези територии, понижава от 375 000 през 1916 година на 70 000 през 1922 година През 1918-1920 година към 5 000 азербайджанци са избити в популации с азербайджанци регион на Борчали в Грузия, както и в обитаемоте с азербайджанци исторически квартали на Тбилиси. През същия интервал 1918-1920 година повече от 120 хиляди азербайджанци са убити в Урмия, Маку, Тебриз, Хой и Салмас.
За историческа информация ще посочим, че за арменската политика на кръвопролитие при започване на 20-ти век съществуват доказателства и в Централна Азия и Туркестан. Историческите извори демонстрират, че през 1918-1922 година арменците са избили повече от 35 хиляди мюсюлмански узбеки във Ферганската котловина в Узбекистан, опожарили са и град Коканд, където арменските дашнаци са избили повече от 10 хиляди души за един ден, а в Андижан биват убити повече от 4,5 хиляди души; убити са и всички поданици на Сузак и Базар-Коргонските села в Киргизстан, като клането доближава до границите на Джалалабад.
Политиката на геноцид и депортиране на азербайджанци продължава и през руския интервал. През 1948-1953 година стотици хиляди азербайджанци биват депортирани от домовете си в Зангезур, тъй че Република Армения, основана върху изконни за Азербайджан територии, се трансформира в моноетническа страна.
През втората половина на 80-те години на предишния век, под натиска на арменското лоби и подстрекателството на ръководещите кръгове на Съюз на съветските социалистически републики, против нашия народ стартира нова вълна на експанзия и етническо пречистване от страна на арменските националисти. Като се възползват от отстраняването от управлението на Съюз на съветските социалистически републики на видния азербайджански общественик Гейдар Алиев, арменските шовинисти безмилостно изселват към 300 000 азербайджанци от Армения. В края на 80-те и началото на 90-те години, вследствие на огромни военни интервенции, 20 % от нашата територия - горната част на Карабах и още седем региона в покрайнината биват окупирани, като повече от един милион азербайджанци са изселени от родните си земи. Кулминация на арменските зверства са актовете на геноцид, осъществени в Ходжалъ, Агдабан и Дашалти през 1992 година В нощта на 25 против 26 февруари 1992 година арменски въоръжени отряди нахлуват ненадейно в град Ходжалъ и правят грубо кръвопролитие над цивилното невъоръжено население, като избиват 613 души, измежду които възрастни хора, бременни дами и деца; 1275 души са безследно изчезнали, пленени и подложени на жестоки изтезания; телата на убитите цивилни жители биват безподобно осквернени. Изброените обстоятелства слагат нещастието в Ходжалъ наедно с сходни закононарушения против човечеството като Холокоста, Герника, Катин, Сребреница и геноцида в Руанда. Вследствие на арменската политика на геноцид, етническо пречистване и депортация, от всички тези несгоди и ужаси са потърпевши общо 2 милиона азербайджанци.
Междувременно би трябвало да се означи, че в продължение на дълги години, вследствие на военната експанзия на Армения, разнообразното културно и духовно завещание на Азербайджан е подложено на гнет. В окупираните територии на Карабах арменците правят голям брой вандалски актове и унищожават наши исторически, религиозни и културни монументи, светилища и гробища, както и християнски и еврейски църкви. Унищожавайки целеустремено съществуващото антично историческо албанско, мюсюлманско и православно религиозно и културно завещание в Карабах, арменците разрушават и осакатяват културното и духовното ни завещание, като подменят и присвояват историята и произхода му, представяйки го за арменско и грегорианско.
На този ден формалните и публични кръгове в Азербайджан още веднъж насочват вниманието на интернационалната общественост и разнообразни организации към неопровержимите обстоятелства на етническо пречистване, геноцид и актове на вандализъм осъществени от Армения в Азербайджан. За страдание ЮНЕСКО забавя изпращането на проверяваща задача в освободените територии на Карабах, а Европейският парламент, прилагайки двоен стандарт, приема тенденциозна резолюция за така наречен „ заличаване на арменското завещание в Карабах “. Междувременно пораждат нови обстоятелства доказващи закононарушения от страна на Армения - в освободените ни територии са открити всеобщи гробове. Все още почтени хора умират или биват инвалидизирани в резултат на множетвото наземни мини, сложени от арменците направили военно закононарушение на територията на Азербайджан, прилагайки тактиката на опожарената земя.
Ние, водачите на религиозните общности, живеещи в мир и успокоение в Азербайджан от епохи, призоваваме за цялостно съгласие сред всичките нации на Южен Кавказ, без значение от тяхната вяра и език. Трябва да се постави завършек на всякаква война, териториални искания, ненавист, религиозна и етническа дискриминация и реваншизъм, би трябвало да надделее стабилността сред страните, като се положат старания за стабилно икономическо развиване. Всички религиозни общности в нашия район, и най-много Арменската апостолическа черква, би трябвало интензивно да работят в тази посока, да предизвикват мира и разговора, като пропагандират мирни и хуманистични хрумвания. За страдание арменското духовенство поддържа експанзията против прилежащите нации, активизира арменската диаспора и лоби, с цел да оправдае реваншистките, радикалните, ксенофобските и фашистките дейности на арменските терористи и екстремисти.
Ние, духовниците от разнообразни религии, живеещи в Азербайджан, още веднъж насочваме апел към международната общественост и интернационалните организации да създадат политическа и правна оценка на актовете на геноцид осъществени от Армения против азербайджанския народ. Рано или късно, благодарение на Всевишния, истината и справедливостта ще спечелват! Нека Всемогъщият Създател помогне на всички ни да отличаваме истината от лъжата и да бъдем обективни! АМИН!
Шейх-ул-ислям Аллахшукур ПАШЗАДЕН, ръководител на Кавказкия мюсюлмански съвет
Архимандрит Алексий, секретар на бакинска и азербайджанска епархия на Руската православна черква
Милих ЕВДАЕВ, ръководител на религиозната общественост на Планинските евреи в Азербайджан
Роберт Мобили, ръководител на албанската християнска общественост
Александр Шаровски, ръководител на Европейската еврейска религиозна общественост
В името на Висшия Създател!
Като показваме волята на жителите на Република Азербайджан и милионите азербайджанци по света, както и на хората, които не са безразлични към нещастията в историята, в навечерието на 31 март – Ден на геноцида над азербайджанците, насочваме своя апел към международната общественост, към религиозните водачи, парламенти и интернационалните организации.
Една от висшите истини на Свещените книги, дадени на човечеството, е, че убийството на един единствен човек, основан от Всемогъщия, е също толкоз тежко закононарушение, колкото и убийството на цялото човечество. Геноцидите, осъществени въз основа на национална, етническа и религиозна принадлежност, запечатани в окървавената памет на човечеството, са считани за най-страшните и непростими грехове против човечеството. Народът на Азербайджан е един от народите, против които е осъществено сходно закононарушение и международната общественост би трябвало да осъзнае тази ужасна действителност и да ѝ даде обективна оценка.
От началото на 19 век арменците, които мечтаят за „ Велика Армения “, стартират съзнателно всеобщо заселване в Кавказ, като правят кланета и геноцид против азербайджанците и другите нации живеещи на тези територии. Тези кървави събития се повтарят неведнъж, с дребни шпации, през целия 20-ти век. Вследствие на траялите повече от два века целенасочена експанзия, етническо пречистване, тероризъм и вандализъм от страна на арменските националисти против нашия народ, доста азербайджанци биват прогонени от родните си земи, намиращи се на територията на днешна Армения, а по-късно и Карабах. Реваншистката изразителност на арменските екстремисти против страната ни продължава даже и откакто Азербайджан възвърне историческата правдивост и териториалната си целокупност, приета от международната общественост, по време на 44-дневната Отечествена война.
Историята свидетелства, че през 1905 и 1918 година арменски екстремисти правят кланета на азербайджанци в Баку и други райони, убиват десетки хиляди цивилни жители, унищожават селища, исторически и културни монументи, джамии, църкви и синагоги. Само по време на мартенския геноцид - от 30 март до 3 април 1918 година - десетки хиляди азербайджанци биват убити или изчезват безследно вследствие на геноцида, осъществен от въоръжени групировки на арменски дашнаци и болшевики от арменски генезис над азербайджанците в Баку и разнообразни райони на Азербайджан - Шамахи, Губа, Хачмаз, Ленкоран, Хаджигабул, Салян, Зангезур, Карабах, Нахичеван, Дербент и други
Фактите за осъществен геноцид против азербайджанското население в Северен Азербайджан (Баку, град Шамахи и провинция Шамахи, град Губа и провинция Губа, провинция Ленкоран), Западен Азербайджан (провинция Зангезур, провинция Иреван), Южен Азербайджан (градовете Урмия, Тебриз, Хой, Салмас), както и против еврейското население в Губа и Дербент през 1918-1920 година, са отразени в историческите документи. През март 1918 година, единствено за 3 дни, в Баку са избити повече от 12 хиляди азербайджанци; завладяни са историческите джамии и храмове на града; убити са 8027 души в 53 села на провинция Шамахи, в град Шамахи са убити 8000 азербайджанци, а джамията Джума в Шамахи, най-старата в Кавказ, е опожарена. В град Губа и провинция Губа, както и в Дербент, са убити повече от 16 хиляди азербайджанци, унищожени са 162 села, грубо избити са към 3 хиляди евреи; а в провинция Ленкоран са убити 2000 души. През 1918-1920 година в провинция Зангезур са избити и осакатени 10 068 азербайджанци; 211 азербайджански села са унищожени в Иреванска област, като популацията им е подложено на геноцид. В резултат на провежданата от арменците политика на етническо пречистване и геноцид броят на азербайджанците, населяващи тези територии, понижава от 375 000 през 1916 година на 70 000 през 1922 година През 1918-1920 година към 5 000 азербайджанци са избити в популации с азербайджанци регион на Борчали в Грузия, както и в обитаемоте с азербайджанци исторически квартали на Тбилиси. През същия интервал 1918-1920 година повече от 120 хиляди азербайджанци са убити в Урмия, Маку, Тебриз, Хой и Салмас.
За историческа информация ще посочим, че за арменската политика на кръвопролитие при започване на 20-ти век съществуват доказателства и в Централна Азия и Туркестан. Историческите извори демонстрират, че през 1918-1922 година арменците са избили повече от 35 хиляди мюсюлмански узбеки във Ферганската котловина в Узбекистан, опожарили са и град Коканд, където арменските дашнаци са избили повече от 10 хиляди души за един ден, а в Андижан биват убити повече от 4,5 хиляди души; убити са и всички поданици на Сузак и Базар-Коргонските села в Киргизстан, като клането доближава до границите на Джалалабад.
Политиката на геноцид и депортиране на азербайджанци продължава и през руския интервал. През 1948-1953 година стотици хиляди азербайджанци биват депортирани от домовете си в Зангезур, тъй че Република Армения, основана върху изконни за Азербайджан територии, се трансформира в моноетническа страна.
През втората половина на 80-те години на предишния век, под натиска на арменското лоби и подстрекателството на ръководещите кръгове на Съюз на съветските социалистически републики, против нашия народ стартира нова вълна на експанзия и етническо пречистване от страна на арменските националисти. Като се възползват от отстраняването от управлението на Съюз на съветските социалистически републики на видния азербайджански общественик Гейдар Алиев, арменските шовинисти безмилостно изселват към 300 000 азербайджанци от Армения. В края на 80-те и началото на 90-те години, вследствие на огромни военни интервенции, 20 % от нашата територия - горната част на Карабах и още седем региона в покрайнината биват окупирани, като повече от един милион азербайджанци са изселени от родните си земи. Кулминация на арменските зверства са актовете на геноцид, осъществени в Ходжалъ, Агдабан и Дашалти през 1992 година В нощта на 25 против 26 февруари 1992 година арменски въоръжени отряди нахлуват ненадейно в град Ходжалъ и правят грубо кръвопролитие над цивилното невъоръжено население, като избиват 613 души, измежду които възрастни хора, бременни дами и деца; 1275 души са безследно изчезнали, пленени и подложени на жестоки изтезания; телата на убитите цивилни жители биват безподобно осквернени. Изброените обстоятелства слагат нещастието в Ходжалъ наедно с сходни закононарушения против човечеството като Холокоста, Герника, Катин, Сребреница и геноцида в Руанда. Вследствие на арменската политика на геноцид, етническо пречистване и депортация, от всички тези несгоди и ужаси са потърпевши общо 2 милиона азербайджанци.
Междувременно би трябвало да се означи, че в продължение на дълги години, вследствие на военната експанзия на Армения, разнообразното културно и духовно завещание на Азербайджан е подложено на гнет. В окупираните територии на Карабах арменците правят голям брой вандалски актове и унищожават наши исторически, религиозни и културни монументи, светилища и гробища, както и християнски и еврейски църкви. Унищожавайки целеустремено съществуващото антично историческо албанско, мюсюлманско и православно религиозно и културно завещание в Карабах, арменците разрушават и осакатяват културното и духовното ни завещание, като подменят и присвояват историята и произхода му, представяйки го за арменско и грегорианско.
На този ден формалните и публични кръгове в Азербайджан още веднъж насочват вниманието на интернационалната общественост и разнообразни организации към неопровержимите обстоятелства на етническо пречистване, геноцид и актове на вандализъм осъществени от Армения в Азербайджан. За страдание ЮНЕСКО забавя изпращането на проверяваща задача в освободените територии на Карабах, а Европейският парламент, прилагайки двоен стандарт, приема тенденциозна резолюция за така наречен „ заличаване на арменското завещание в Карабах “. Междувременно пораждат нови обстоятелства доказващи закононарушения от страна на Армения - в освободените ни територии са открити всеобщи гробове. Все още почтени хора умират или биват инвалидизирани в резултат на множетвото наземни мини, сложени от арменците направили военно закононарушение на територията на Азербайджан, прилагайки тактиката на опожарената земя.
Ние, водачите на религиозните общности, живеещи в мир и успокоение в Азербайджан от епохи, призоваваме за цялостно съгласие сред всичките нации на Южен Кавказ, без значение от тяхната вяра и език. Трябва да се постави завършек на всякаква война, териториални искания, ненавист, религиозна и етническа дискриминация и реваншизъм, би трябвало да надделее стабилността сред страните, като се положат старания за стабилно икономическо развиване. Всички религиозни общности в нашия район, и най-много Арменската апостолическа черква, би трябвало интензивно да работят в тази посока, да предизвикват мира и разговора, като пропагандират мирни и хуманистични хрумвания. За страдание арменското духовенство поддържа експанзията против прилежащите нации, активизира арменската диаспора и лоби, с цел да оправдае реваншистките, радикалните, ксенофобските и фашистките дейности на арменските терористи и екстремисти.
Ние, духовниците от разнообразни религии, живеещи в Азербайджан, още веднъж насочваме апел към международната общественост и интернационалните организации да създадат политическа и правна оценка на актовете на геноцид осъществени от Армения против азербайджанския народ. Рано или късно, благодарение на Всевишния, истината и справедливостта ще спечелват! Нека Всемогъщият Създател помогне на всички ни да отличаваме истината от лъжата и да бъдем обективни! АМИН!
Шейх-ул-ислям Аллахшукур ПАШЗАДЕН, ръководител на Кавказкия мюсюлмански съвет
Архимандрит Алексий, секретар на бакинска и азербайджанска епархия на Руската православна черква
Милих ЕВДАЕВ, ръководител на религиозната общественост на Планинските евреи в Азербайджан
Роберт Мобили, ръководител на албанската християнска общественост
Александр Шаровски, ръководител на Европейската еврейска религиозна общественост
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ