Кубрат Пулев: Приятели караха кабриолети, аз блъсках в залат...
„ Приятели приключиха, започнаха работа, а след време ги виждам да си носят хубавите маратонки, да си купуват и да карат кабриолети, а аз и брат ми блъскахме в залата, с цел да стамен първенци “. Така боксьорът Кубрат Пулев разказа началото на сложния си път към върха по време на срещата си със студенти във ВУСИ в Пловдив, съобщи кореспондент на „ Марица “.
Дискусията сред Кобрата и младежите протече извънредно прочувствено. Особено когато въпросите към боксьора касаеха перипетиите, през които е минал, с цел да може сега името му да се знае в целия свят.
„ Баща ми е от Пловдив. Беше доста мощен и магнетичен човек. Той ни даде пътя в живота. Аз даже съм очакван доста преди да се родя. Мечтата му била да имам момчета, които да станат боксьори. Тъй като имал все девойки, моите три сестри, татко ми не се отказал, а останал правилен на себе си и на фантазията си. Така се раждам аз, по-късно и брат ми Тервел. Той желал и трето, но майка ми споделила „ Стига толкоз! Те са си двамата, ще се грижат един за различен “, описа Кубрат с усмивка.
„ Много е значимо по какъв начин човек израсва и в каква среда. И в Библията е казано, че положителното дърво ражда положителни плодове. Ние с брат ми сме отгледани с доста обич. Не съм имал фантазии да стана боксьор. Впоследствие обаче това се случи. Баща ми ни сподели „ Елате да ви науча “. Ние бяхме дребни деца, на по 12-13 години. Не ме интересува бокса, желая да си играя с децата. После смени тактиката. Каза „ Елате да ви науча да се защитавате. Така няма да ви бият “. Като дежа ние се вързахме. И по този начин стартира да ни учи. За първи път станах първенец на 48 кг. Бях едва дете, с огромна глава, обаче гибиех по надпреварите не зарди мускули, а поради гений. И, както се споделя, апетитът идва с яденето. Когато станеш първенец се възгордяваш, започваш да вярваш в себе си.
Нещо доста значимо. Когато родителят е до теб и те поддържа, той не ти разрешава да се отклоняваш от задачата. Имал съм познати, приключваме учебно заведение, те отидават работят за доста хубави пари. Започнаха да карат кабриолети. Казвам си не може ли и ние по този начин, да се занимаваме с такива неща. А седим в залата и упражняваме за нито една стотинка, с цел да може в миналото си да станем първенци, да станем част от националния тим. В това няма никаква сигурност. Никой не ти дава обещание нищо. Единственото фантазията беше в главата на татко ми. Той ми споделяше, че ще обиколим целия свят, че ще спим в най-луксозните хотели, че ще ни сочат с пръст един ден. Питах се този човек наред ли е (смее се). Ние живеехме доста оскъдно, въпреки всичко 5 деца – три по-големи сестри и ние двама братя. Тогава към този момент отидох в спортното учебно заведение на ЦСКА, влязох в националния тим. През цялото време в никакъв случай не съм мислил за пари.
Във всяка една възрастова категория станах първенец. Това ми подсказваше, че това е верният път, че мога. След това започнахме да реализираме интернационалните триумфи, на международно взех орден. Човек доста пъти ще пада. Въпросът е да се изправи и то без да му е повлияло това рухване. Всичко това, което съм постигнал, е плод на доста труд. Хорат си носиха готините маратонки, караха готините коли, ние продължихме да си упражняваме старателно и да си гоним фантазията. Трябва човек да е наясно, че всяко нещо си има цена “, описа пред студентите Кобрата.
фотоси от Валентина Биларева
Дискусията сред Кобрата и младежите протече извънредно прочувствено. Особено когато въпросите към боксьора касаеха перипетиите, през които е минал, с цел да може сега името му да се знае в целия свят.
„ Баща ми е от Пловдив. Беше доста мощен и магнетичен човек. Той ни даде пътя в живота. Аз даже съм очакван доста преди да се родя. Мечтата му била да имам момчета, които да станат боксьори. Тъй като имал все девойки, моите три сестри, татко ми не се отказал, а останал правилен на себе си и на фантазията си. Така се раждам аз, по-късно и брат ми Тервел. Той желал и трето, но майка ми споделила „ Стига толкоз! Те са си двамата, ще се грижат един за различен “, описа Кубрат с усмивка.
„ Много е значимо по какъв начин човек израсва и в каква среда. И в Библията е казано, че положителното дърво ражда положителни плодове. Ние с брат ми сме отгледани с доста обич. Не съм имал фантазии да стана боксьор. Впоследствие обаче това се случи. Баща ми ни сподели „ Елате да ви науча “. Ние бяхме дребни деца, на по 12-13 години. Не ме интересува бокса, желая да си играя с децата. После смени тактиката. Каза „ Елате да ви науча да се защитавате. Така няма да ви бият “. Като дежа ние се вързахме. И по този начин стартира да ни учи. За първи път станах първенец на 48 кг. Бях едва дете, с огромна глава, обаче гибиех по надпреварите не зарди мускули, а поради гений. И, както се споделя, апетитът идва с яденето. Когато станеш първенец се възгордяваш, започваш да вярваш в себе си.
Нещо доста значимо. Когато родителят е до теб и те поддържа, той не ти разрешава да се отклоняваш от задачата. Имал съм познати, приключваме учебно заведение, те отидават работят за доста хубави пари. Започнаха да карат кабриолети. Казвам си не може ли и ние по този начин, да се занимаваме с такива неща. А седим в залата и упражняваме за нито една стотинка, с цел да може в миналото си да станем първенци, да станем част от националния тим. В това няма никаква сигурност. Никой не ти дава обещание нищо. Единственото фантазията беше в главата на татко ми. Той ми споделяше, че ще обиколим целия свят, че ще спим в най-луксозните хотели, че ще ни сочат с пръст един ден. Питах се този човек наред ли е (смее се). Ние живеехме доста оскъдно, въпреки всичко 5 деца – три по-големи сестри и ние двама братя. Тогава към този момент отидох в спортното учебно заведение на ЦСКА, влязох в националния тим. През цялото време в никакъв случай не съм мислил за пари.
Във всяка една възрастова категория станах първенец. Това ми подсказваше, че това е верният път, че мога. След това започнахме да реализираме интернационалните триумфи, на международно взех орден. Човек доста пъти ще пада. Въпросът е да се изправи и то без да му е повлияло това рухване. Всичко това, което съм постигнал, е плод на доста труд. Хорат си носиха готините маратонки, караха готините коли, ние продължихме да си упражняваме старателно и да си гоним фантазията. Трябва човек да е наясно, че всяко нещо си има цена “, описа пред студентите Кобрата.
фотоси от Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ