„Приятели завършиха, започнаха работа, а след време ги гледам да ...

„Приятели завършиха, започнаха работа, а след време ги гледам да

Кубрат Пулев: Приятели караха кабриолети, аз блъсках в залат...

„ Приятели приключиха , започнаха работа, а след време ги виждам да си носят хубавите маратонки, да си купуват и да карат кабриолети, а аз и брат ми блъскахме в залата, с цел да стамен шампиони “. Така боксьорът Кубрат Пулев разказа началото на сложния си път към върха по време на срещата си със студенти във ВУСИ в Пловдив, съобщи кореспондент на „ Марица “.



Дискусията сред Кобрата и младежите протече извънредно емоционално. Особено когато казусите към боксьора касаеха перипетиите, през които е минал , с цел да може сега името му да се знае в целия свят.



„ Баща ми е от Пловдив. Беше доста силен и магнетичен човек. Той ни даде пътя в живота. Аз даже съм очакван доста преди да се родя. Мечтата му била да имам момчета, които да станат боксьори. Тъй като имал все девойки , моите три сестри, татко ми не се отказал, а стоящ правилен на себе си и на фантазията си. Така се раждам аз, в следствие и брат ми Тервел. Той искал и трето, но майка ми споделила „ Стига толкова! Те са си двамата, ще се грижат един за различен “, описа Кубрат с усмивка.



„ Много е от значение по какъв начин човек израсва и в каква среда. И в Библията е казано, че положителното дърво ражда положителни плодове. Ние с брат ми сме отгледани с доста обич . Не съм имал фантазии да стана боксьор. Впоследствие макар че това се случи. Баща ми ни сподели „ Елате да ви науча “. Ние бяхме малки деца, на по 12-13 години. Не ме интересува бокса, желая да си играя с децата. После промени тактиката. Каза „ Елате да ви науча да се защитавате. Така няма да ви бият “. Като дежа ние се вързахме. И по този начин стартира да ни учи. За първи път станах шампион на 48 кг. Бях едва дете, с огромна глава, макар че гибиех по състезанията не зарди мускули, а поради гений . И, както се споделя , апетитът идва с яденето. Когато станеш шампион се възгордяваш, започваш да вярваш в себе си.



Нещо доста от значение . Когато родителят е до теб и те поддържа , той не ти разрешава да се отклоняваш от задачата . Имал съм познати, приключваме учебно заведение , те отидават работят за доста хубави пари. Започнаха да карат кабриолети. Казвам си не може ли и ние по този начин , да се занимаваме с такива неща. А седим в залата и тренираме за нито една стотинка, с цел да може в миналото си да станем шампиони, да станем част от националния тим . В това няма никаква сигурност. Никой не ти дава обещание нищо. Единственото фантазията беше в главата на татко ми. Той ми казваше, че ще обиколим целия свят, че ще спим в най- първокласните хотели, че ще ни сочат с пръст един ден. Питах се този човек благополучно ли е (смее се). Ние живеехме доста оскъдно , въпреки всичко 5 деца – три по- огромни сестри и ние двама братя. Тогава към този момент отидох в спортното учебно заведение на ЦСКА, влязох в националния тим . През цялото време в никакъв случай не съм мислил за пари.





Във всяка една възрастова категория станах шампион. Това ми подсказваше, че това е верният път, че мога. След това започнахме да реализираме интернационалните триумфи , на глобално взех орден . Човек доста пъти ще пада. Въпросът е да се изправи и то без да му е повлияло това рухване . Всичко това, което съм постигнал, е плод на доста труд. Хорат си носиха готините маратонки, караха готините коли, ние продължихме да си тренираме старателно и да си гоним фантазията . Трябва човек да е наясно, че всяко нещо си има стойност “, описа пред студентите Кобрата.

фотоси от Валентина Биларева

Източник: marica.bg