WWF представя първото мащабно проучване на закононарушенията срещу дивата природа у нас
Природозащитната организация WWF изготви първото по рода си изследване за мащаба на закононарушенията против дивата природа в България въз основа на публична информация, получена от отрасловите институции. Резултатите от проучването демонстрират, че застрашените типове се употребяват със доста по-слаба отбрана от така наречен стопански значими типове, т.е. от тези, които са позволени за лов и лов на риба. Данните сочат, че закононарушенията против вторите са глобени по-често и с по-голяма суровост, научи Moreto.net. Близо 60% от досъдебните производства, формирани от прокуратурата, както и 2/3 от всички неоправдателните присъди на първа инстанция, в действителност са за противозаконен лов и лов на риба на незастрашени типове.
„ Това е първото проучване, целящо да опише цялостната картина на закононарушенията против дивата природа в България. Данните в него обгръщат интервала сред 2016 и 2020 година и са събирани от публични източници, измежду които районните и регионалните прокуратури, районните инспекции по околна среда и води, както и дирекциите на трите национална парка у нас. В процеса на изследването подавахме заявки за достъп до социална информация, а също и провеждахме изявленията с експерти в сферите на правоприлагането и природозащитата. Оказва се, че нашето законодателство не пази задоволително изрично застрашените типове ", споделя Екатерина Войнова, старши специалист „ Опазване на типове " във WWF и един от създателите на отчета.
Според статистиката в границите на пет години инспекциите са записали едвам 2818 потърпевши диви животни. Повечето от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). В съпоставяне, двата най-големи рехабилитационни центъра за диви животни у нас – Спасителният център за диви животни на „ Зелени Балкани " в Стара Загора и Центърът за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки на фондация „ Геа Челониа ", са записали в пъти повече ранени животни. През първия са минали 8219 ранени птици, а вторият е обгрижил над 1100 сухоземни костенурки.
Освен несъответствието сред формалната информация и тази, идваща от чиновниците на терен, притеснително е още и че има данни за убити екземпляри от предпазения тип кафява мечка, че бракониерството на диви кози се трансформира в опасност за опазването на типа и че хиляди птици стават жертва на човешка интервенция. При другите типове животни се следят разнообразни видове закани.
Голяма част от засегнатите бозайници са от разред прилепи
У нас живеят 33 от 35-те европейски типа прилепи. Сред най-големите закани за тяхното оцеляване се дефинира изгубването на естествените им местообитания. Причина за това е неправилното стопанисване на горите и премахването на остарели, кухи дървета, в които те живеят. Друг проблем са пестицидите, които ги тровят посредством главната им храна – насекомите.
Защо доминират в статистиката? Възможно пояснение е обвързвано с метода им на живот. Те са стадни животни и образуват скупчвания. Така всяко влияние може да засегне десетки, стотици, даже хиляди екземпляри. Такова влияние е санирането на постройките и огромното строителство, изключително в зимния интервал, при които е належащо пренасяне на колониите за осъществяване на строителите действия. Друга опасност е безпокойството в пещерите, което може да провокира висока смъртност по време на хибернацията.
При влечугите най-често става дума за сухоземни костенурки
Голям проблем при сухоземните костенурки е човешката интервенция. Те биват вземани от дивата природа и отглеждани като домашни любимци или атракция в заведения. Понякога стават жертва на пътен трафик или косене на трева.
Най-голям брой наранени екземпляри има измежду птиците
Статистиката на Спасителния център в Стара Загора демонстрира, че от 2010 година насам броят на птиците, минали през центъра, устойчиво се усилва, което е вероятен индикатор за засилен напън върху птиците в България. Друга причина за това нарастване може да бъде и по-добрата осведоменост на жителите да алармират за потърпевши животни. Основните опасности при птиците са свързани с отстрел, отравяне, заличаване на гнезда, както и пътен трафик. Има информация и за групи от птици, станали жертва на птичи грип.
Есетровите риби в Дунав не престават да са сериозно застрашени
Друго изследване на WWF сочи, че единствено за 2020 година правоприлагащите органи в България са разкрили 260 уреди от вида „ кърмаци " – дълги въжета с куки и тежести, които се слагат на дъното на р. Дунав и се употребяват за противозаконен улов на сериозно застрашените есетри. Общата им дължина е 23 450 метра. WWF работи от години за запазване на останалите есетрови популации по Долен Дунав и предизвестява, че каналите за незаконен трафик на диви животни подкрепят и други незаконни действия като фалшификации, отвличания и транспорт на опиати.
„ Това е първото проучване, целящо да опише цялостната картина на закононарушенията против дивата природа в България. Данните в него обгръщат интервала сред 2016 и 2020 година и са събирани от публични източници, измежду които районните и регионалните прокуратури, районните инспекции по околна среда и води, както и дирекциите на трите национална парка у нас. В процеса на изследването подавахме заявки за достъп до социална информация, а също и провеждахме изявленията с експерти в сферите на правоприлагането и природозащитата. Оказва се, че нашето законодателство не пази задоволително изрично застрашените типове ", споделя Екатерина Войнова, старши специалист „ Опазване на типове " във WWF и един от създателите на отчета.
Според статистиката в границите на пет години инспекциите са записали едвам 2818 потърпевши диви животни. Повечето от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). В съпоставяне, двата най-големи рехабилитационни центъра за диви животни у нас – Спасителният център за диви животни на „ Зелени Балкани " в Стара Загора и Центърът за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки на фондация „ Геа Челониа ", са записали в пъти повече ранени животни. През първия са минали 8219 ранени птици, а вторият е обгрижил над 1100 сухоземни костенурки.
Освен несъответствието сред формалната информация и тази, идваща от чиновниците на терен, притеснително е още и че има данни за убити екземпляри от предпазения тип кафява мечка, че бракониерството на диви кози се трансформира в опасност за опазването на типа и че хиляди птици стават жертва на човешка интервенция. При другите типове животни се следят разнообразни видове закани.
Голяма част от засегнатите бозайници са от разред прилепи
У нас живеят 33 от 35-те европейски типа прилепи. Сред най-големите закани за тяхното оцеляване се дефинира изгубването на естествените им местообитания. Причина за това е неправилното стопанисване на горите и премахването на остарели, кухи дървета, в които те живеят. Друг проблем са пестицидите, които ги тровят посредством главната им храна – насекомите.
Защо доминират в статистиката? Възможно пояснение е обвързвано с метода им на живот. Те са стадни животни и образуват скупчвания. Така всяко влияние може да засегне десетки, стотици, даже хиляди екземпляри. Такова влияние е санирането на постройките и огромното строителство, изключително в зимния интервал, при които е належащо пренасяне на колониите за осъществяване на строителите действия. Друга опасност е безпокойството в пещерите, което може да провокира висока смъртност по време на хибернацията.
При влечугите най-често става дума за сухоземни костенурки
Голям проблем при сухоземните костенурки е човешката интервенция. Те биват вземани от дивата природа и отглеждани като домашни любимци или атракция в заведения. Понякога стават жертва на пътен трафик или косене на трева.
Най-голям брой наранени екземпляри има измежду птиците
Статистиката на Спасителния център в Стара Загора демонстрира, че от 2010 година насам броят на птиците, минали през центъра, устойчиво се усилва, което е вероятен индикатор за засилен напън върху птиците в България. Друга причина за това нарастване може да бъде и по-добрата осведоменост на жителите да алармират за потърпевши животни. Основните опасности при птиците са свързани с отстрел, отравяне, заличаване на гнезда, както и пътен трафик. Има информация и за групи от птици, станали жертва на птичи грип.
Есетровите риби в Дунав не престават да са сериозно застрашени
Друго изследване на WWF сочи, че единствено за 2020 година правоприлагащите органи в България са разкрили 260 уреди от вида „ кърмаци " – дълги въжета с куки и тежести, които се слагат на дъното на р. Дунав и се употребяват за противозаконен улов на сериозно застрашените есетри. Общата им дължина е 23 450 метра. WWF работи от години за запазване на останалите есетрови популации по Долен Дунав и предизвестява, че каналите за незаконен трафик на диви животни подкрепят и други незаконни действия като фалшификации, отвличания и транспорт на опиати.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ