WWF: Разширяването на туристическите зони в Пирин заплашва и дивите кози
Природозащитната организация WWF сигнализира, че планът за нов проект за ръководство на Национален парк „ Пирин “ излага на риск местообитанията на дивата коза.
Проектът планува разширение с 12.5 пъти на зоните, в които могат да се построяват спортни уреди върху 7.5% от общата територия на парка, само че главно в северната част на Пирин, над градовете Банско и Добринище. А въздействието на тази увеличена човешка интервенция върху природата не е подложено на оценка от способния орган – Министерството на околната среда и водите. Затова WWF провежда теренно посещаване, с цел да ревизира препоръчаните нови зони за туризъм. Последните данни от 2013 година сочат, че природозащитното положение на Балканската дива коза в предпазена зона „ Пирин “ е неподходящо незадоволително. Популацията на типа наброява едвам 320-400 екземпляра, което е доста под оптималната бройка.
Местообитания на дивата коза
Дивата коза се среща главно в скалисти комплекси – циркуси, ждрела, скални венци, и стръмни скатове. Тя населява както субалпийската и алпийската зона, по този начин и териториите под горната граница на гората, където има подобаващи скални масиви. В карстови региони, като северните скатове на Пирин и с повече открити пространства типът е с по-висока компактност. Днес обаче дивите кози у нас са изтласкани в най-труднодостъпните ареали. Според Червената книга на Р България от 2011 година те са със статут „ заплашен подвид “.
Дивата коза играе основна роля за поддържането на нежните и уязвими планински екосистеми. Освен че е значима част от хранителната верига, тя е единственият представител на фауната в Национален парк „ Пирин “, който може да се храни както с шубраци, по този начин и с клони на иглолистни дървета, опазвайки бързо намаляващите високопланински пасища.
Заплахи за дивата коза
Най-значимата опасност за типа у нас е бракониерството. Въпреки индикациите за намаляването му в някои региони, противозаконният лов към момента е мощно отрицателен фактор, който попречва достигането на оптимална компактност и разпространяване на дивите кози. Сериозна заплаха за тях съставлява и безпокойството. Ясно е, че през зимата дивите кози се нуждаят от доста повече сила за поддържане на телесната си температура и за напредване през снега. В същото време обаче наличната храна е нискокалорична и мъчно усвоима и те изразходват повече сила, в сравнение с получават.
На този декор всеобщото упражняване на извънпистово ски втурване съществено безпокои дивите кози. Изискващото доста сили бягство на животното при дебела снежна завивка във време на негативен за него енергиен баланс, води до безсилие, рухване на имунитета, заболяване и даже до гибел. Оцеляването през зимата е лимитиращият фактор за плътността на популацията. Това прави зимните местообитания извънредно значими за поддържането на оптимална бройка и генетично многообразие на типа. А такива са открити в препоръчаните за уголемение туристически зони на Национален парк „ Пирин “ – скални ръбове към р. Десилица, Църна могила и други.
Проверката на WWF сподели по-малко диви кози към връх Тодорка, където извънпистовото каране набира все по-широка известност, спрямо други региони с сходни характерности. А безпокойството е единствено детайл от по-големия проблем с построяването на нови писти и лифтове, което би изисквало гола сеч и директно заличаване на местообитанията на дивата коза. Освен това част от новата зона за туризъм е планувана без буферна територия компактно по границите на един от най-старите резервати в Европа „ Баюви дупки – Джинджирица “.
За да се усъвършенства положението на дивата коза, WWF предлага:
недопускане разширението на ски зоните в местообитанията на вида;
слагане на осведомителни табели;
ограничение достъпа на домашни животни, както и непрекъснат престой на пастири и кучета в основни местообитания, изключително над 2500 м. надморска височина;
задълбочаване битката с бракониерството;
осъществяване на задължители инспекции на туристически хижи наоколо до местообитанията на животните.
WWF поставя големи старания да не се позволяват нови сечи и градежи в Национален парк „ Пирин “, които да излагат на заплаха дивата коза и доста други типове, зависещи от старите гори. След като нищо друго не оказа помощ през март 2017 година WWF и Асоциация на парковете в България (АПБ) заведоха правосъдно дело против решението на Министерство на околната среда и водите да не се прави екологична оценка и оценка за съгласуемост на плана за нов проект. Оттогава насам WWF и АПБ завоюваха на няколко инстанции, а финалното съвещание на последната инстанция е планувано за 26 септември 2019.
Проектът планува разширение с 12.5 пъти на зоните, в които могат да се построяват спортни уреди върху 7.5% от общата територия на парка, само че главно в северната част на Пирин, над градовете Банско и Добринище. А въздействието на тази увеличена човешка интервенция върху природата не е подложено на оценка от способния орган – Министерството на околната среда и водите. Затова WWF провежда теренно посещаване, с цел да ревизира препоръчаните нови зони за туризъм. Последните данни от 2013 година сочат, че природозащитното положение на Балканската дива коза в предпазена зона „ Пирин “ е неподходящо незадоволително. Популацията на типа наброява едвам 320-400 екземпляра, което е доста под оптималната бройка.
Местообитания на дивата коза
Дивата коза се среща главно в скалисти комплекси – циркуси, ждрела, скални венци, и стръмни скатове. Тя населява както субалпийската и алпийската зона, по този начин и териториите под горната граница на гората, където има подобаващи скални масиви. В карстови региони, като северните скатове на Пирин и с повече открити пространства типът е с по-висока компактност. Днес обаче дивите кози у нас са изтласкани в най-труднодостъпните ареали. Според Червената книга на Р България от 2011 година те са със статут „ заплашен подвид “.
Дивата коза играе основна роля за поддържането на нежните и уязвими планински екосистеми. Освен че е значима част от хранителната верига, тя е единственият представител на фауната в Национален парк „ Пирин “, който може да се храни както с шубраци, по този начин и с клони на иглолистни дървета, опазвайки бързо намаляващите високопланински пасища.
Заплахи за дивата коза
Най-значимата опасност за типа у нас е бракониерството. Въпреки индикациите за намаляването му в някои региони, противозаконният лов към момента е мощно отрицателен фактор, който попречва достигането на оптимална компактност и разпространяване на дивите кози. Сериозна заплаха за тях съставлява и безпокойството. Ясно е, че през зимата дивите кози се нуждаят от доста повече сила за поддържане на телесната си температура и за напредване през снега. В същото време обаче наличната храна е нискокалорична и мъчно усвоима и те изразходват повече сила, в сравнение с получават.
На този декор всеобщото упражняване на извънпистово ски втурване съществено безпокои дивите кози. Изискващото доста сили бягство на животното при дебела снежна завивка във време на негативен за него енергиен баланс, води до безсилие, рухване на имунитета, заболяване и даже до гибел. Оцеляването през зимата е лимитиращият фактор за плътността на популацията. Това прави зимните местообитания извънредно значими за поддържането на оптимална бройка и генетично многообразие на типа. А такива са открити в препоръчаните за уголемение туристически зони на Национален парк „ Пирин “ – скални ръбове към р. Десилица, Църна могила и други.
Проверката на WWF сподели по-малко диви кози към връх Тодорка, където извънпистовото каране набира все по-широка известност, спрямо други региони с сходни характерности. А безпокойството е единствено детайл от по-големия проблем с построяването на нови писти и лифтове, което би изисквало гола сеч и директно заличаване на местообитанията на дивата коза. Освен това част от новата зона за туризъм е планувана без буферна територия компактно по границите на един от най-старите резервати в Европа „ Баюви дупки – Джинджирица “.
За да се усъвършенства положението на дивата коза, WWF предлага:
недопускане разширението на ски зоните в местообитанията на вида;
слагане на осведомителни табели;
ограничение достъпа на домашни животни, както и непрекъснат престой на пастири и кучета в основни местообитания, изключително над 2500 м. надморска височина;
задълбочаване битката с бракониерството;
осъществяване на задължители инспекции на туристически хижи наоколо до местообитанията на животните.
WWF поставя големи старания да не се позволяват нови сечи и градежи в Национален парк „ Пирин “, които да излагат на заплаха дивата коза и доста други типове, зависещи от старите гори. След като нищо друго не оказа помощ през март 2017 година WWF и Асоциация на парковете в България (АПБ) заведоха правосъдно дело против решението на Министерство на околната среда и водите да не се прави екологична оценка и оценка за съгласуемост на плана за нов проект. Оттогава насам WWF и АПБ завоюваха на няколко инстанции, а финалното съвещание на последната инстанция е планувано за 26 септември 2019.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ