Природни сили създали уникалната скална аркаРомантиците и днес търсят златния

Природни сили основали неповторимата скална арка Романтиците и през днешния ден търсят златния стан на кралица Елена
 

Само на към 15 км от Враца, само че до село Лиляче, както гордо споделят локалните, се намира една естествена забележителност с отношение към обичаите, вярата, историята, археологията и несъмнено геологията. Божия мост (някои поставят ударението върху буквата и) е и място, където идват доста туристи, само че също и кинаджии - щракват се, снимат филми... отнасят със себе си късче от България, което е заредено с силата на Вселената и на нашата планета Земя.

Феноменът Божия мост

Пътници от близо и надалеч, от родината и от чужбина, посещават естествения феномен Божия мост край с. Лиляче. Името му се свързва с легенда, която споделя, че боговете минали по него, с цел да не газят през реката. Друга легенда гласи, че Константин и Елена живели в пещерите на Божия мост.

Той е голяма скална арка с впечатляващи размери и форми, изваяни през вековете без човешка интервенция. Божия мост е знамение на природата, един от най-красивите карстови явления в България. Повечето хора не подозират за съществуването му, а и мнозина от чулите за скалното образувание, се отхвърлят да го видят с очите си поради сложния достъп до мястото.

Огромна каменна арка с дебели и мощни колони се извисява на 20 м над земята. Под дебелия свод природата е оформила просторна зала, озарявана от отблясъците на слънцето и водата в няколко дребни езерца. Във вътрешността на скалния мост се виждат разнообразни пещерни формирания - скални колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които, както се твърди, гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и други птици.

Има разнообразни версии за произхода на името на моста. Според една от тях то идва от годините, когато реката ставала пълноводна и отнасяла всички мостове по пътя си, с изключение на този, тъй като бил под закрилата на самия Господ. Друго тълкувание е израз на поклонението пред естествения феномен и самопризнание, че сходно знамение може да бъде единствено божие създание.

Според сказанията Божия мост в действителност е служил за мост, по който минавал остарял римски път. За това свидетелстват останките от антична цитадела в единия завършек на моста и каменните плочи, които се срещат край черния път, водещ до естествения феномен. Те са огромни и като че ли преднамерено са разхвърляне в близост.

Геолозите са разкрили от дълго време, че Божия мост е излишък от карстова пещера, формирана относително покрай повърхността от подземния път на Лилячка река. С течение на времето таванът на пещерата тук-там се е срутил, отваряйки за човешките очи залата под свода. Частичните остатъци от тавана образували над остарялото легло на реката неповторима скална арка с дължина 125 метра.

Повърхността на моста е покрита с дървета, шубраци и треви, тъй че, в случай че се движи човек по него, може въобще да не заподозре какво знамение се крие изпод. Буйната растителност по близките скатове в допълнение скрива от очите скалния феномен, разказан за пръв от Братя Шкорпил още в края на ХІХ в. и получил по-късно статут на полезност от страната.

Легендите

Минавайки около с. Лиляче пътешествениците наложително посещават неповторимата естествена даденост. Някои назовават цялата околност Божимостийско дефиле. То стартира от Каменния хълм на остарялото учебно заведение и стига чак до Божия мост. Погледът обгръща мъгливия контур на реките Веслец и Каров дол, събрали своите дребни ручейчета да се стичат към Жабокрек и да се удрят в твърдите скали на Божия мост. Буйните им води се завъртат в дълбокия вир и намират скалните теснини. Скриват се под моста, с цел да се покажат по-надолу и потекат по дефилето умерено и решително.

Възрастните напомнят разказите на родителите си, че над този Каров дол в един парещ летен ден на 1916 година се изсипал подобен проливен дъжд, че бързо вдигнал дребната воденичка и къщите на Цеко Бункалски и Анто Радин. Това сторила дребната през днешния ден вада. Такива наводнения са ставали и преди. Когато реката се разбунтувала, отнасяла всичко по пътя си. Отнасяла всички мостове - дървени и други, които хората били построили на нея. Оставал единствено един. Горд и непреклонен се извисявал Божия мост. Понеже не е от човешка ръка, а е естествен феномен, и тъй като нищо не може да го порази, хората го считат за основан от самия Бог.

Някога цялата местност на Божия мост е била обрасла във вековни гори. Тръгне ли се надолу по Божимостийското дефиле, реката се врязва в карстовите скали. Хиляди години са били нужни до момента в който се сътвори този естествен феномен. С него се свързват и легендите и преданията за " цар Константин и кралица Елена ". Живели те в миналото в този край, измежду недостъпните скали и пещери с луксозни зали - сухи и свежи. Според легендата на това място царицата срещала златния изгрев. Елена тъкала на златен стан, който останал прикрит там и след нея. И до през днешния ден има хора, които имат вяра, че той е в пещерите и не престават да го търсят.

За пътешественика

Природният феномен е доста хубав и може да съперничи на " Чудните мостове “ в Родопите, считат планинарите. Височината на образуванието е към 20 м а широчината - към 25 метра. По основната си ос тунелът, формиран от р. Лиляшка бара, е с дължина към 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, цялостни с жаби, откъдето идва и упоменатото към този момент негово друго название - Жабокрек.

В непосредственост до моста, в местността Борованска могила, са открити остатъци от антична и средновековна цитадела. През 1964 година Божия мост е разгласен за естествена забележителност.

Близо до Божия мост е пещерата Пешкето, в която археолози са разкрили остатъци на човешка просвета още от края на старокаменната ера. Върху терасата над Изворо са открити остатъци на праисторическо населено място, което датира от междинния интервал на новокаменната ера. Южно от Божия мост, в местността Градището, при реставрацията на антична и средновековна цитадела са откри опожарени подове на жилища и основи на пещи от населено място, което е населявано през втория интервал на меднокаменната ера.

В далечината белеят зъберите на Врачанския Балкан. В неговите глъбини, напълно покрай гр. Враца, е сгушена една реликва. Кацнал на скалите, пещерният манастир “Св. Иван Пусти ” е съвършеният свършек на разходка, започваща с Божия мост. Името на светата обител подсказва, че по тези земи в миналото е бил аскет Иван Рилски. В скалите даже има постница, в която се допуска, че светецът е търсил покой.

Божия мост е подобаващ за посещаване през всички сезони, споделят осведомени с феномена. До него може да се стигне по два метода. Единият е през с. Чирен, само че по елементарен е пътят през с. Лиляче (от Враца с автомобил по основен път Е79, като се хване отклонението при с. Бели извор). По пътя има указателни табели. Мястото се посещава от еко фенове и задгранични туристи. Изградени са екопътеки с места за къмпинг, тежките сектори са обезопасени, а множеството мостчета и пейки разкриват чудесна панорамна панорама. Ако пък желаят да видят къде кралица Елена е посрещала изгрева, посетителите могат да се разположат на високата наносна тераса с сантименталното име Балкончето.