Загуба на контрола над войната в Украйна. Пригожин разбърка картите
Пригожин доста изплаши Запада. Те бяха сигурни, че ръководят спора в Украйна, непрекъснато подвигаха летвата на борба и знаеха каква ще бъде нашата реакция: мощни изказвания, нови „ червени линии “. А какво ще стане в този момент?
Все още не са се появили всички последици от протеста на създателя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин, към момента не знаем доста.
Ясно е обаче, че това е доста сложен въпрос и примитивните разкази на страхливите господа-другари от рода на " вербувани от Запада и желали да унищожат Русия " са несериозни и са предопределени за осведомително подвластни хора с безрезервно мислене.
Ако искаше, щеше да унищожи - силата в този миг беше на негова страна. Те нямаше да се бият със своите, а този, който действаше и не беше страхливец, щеше да завоюва, което беше показано от марша на колоните на Вагнер против Москва с минимални загуби.
Нека се спрем на една от страните на случилото се: за какво Западът извънредно се опасяваше от протеста на Пригожин, а Киев се държеше толкоз пасивно, когато изглеждаше, че би трябвало да се работи бързо?
В Киев желаеха, само че ги удариха по ръката
В Украйна изначало ужасно се зарадваха на дейностите на Пригожин и е разбираемо за какво: война с външен зложелател и вътре в себе си е по едно и също време невъзможна и значи провал.
Неслучайно президентът на Русия в съботното си послание към народа за първи път изрече страшни думи: „ безредица “, „ братоубийство “, „ проваляне “, „ капитулация “. И в Киев, несъмнено, потриха ръце.
Юрий Сак, консултант на министъра на защитата на Украйна, сподели пред английския вестник The Independent, че Киев ще се опита да се възползва от протеста и че вижда в това развиване добър късмет.
" Ние се възползваме оптимално от всеки миг и всяка опция ", Сак даде обещание.
Владимир Зеленски утвърди дейностите на Пригожин, който по-рано му лиши Бахмут, като сподели, че протичащото се демонстрира " слабостта " на Русия.
Дори номиналният началник на украинското военно разузнаване (ГУР) Кирил Буданов, който най-сетне стана „ виртуален “, „ поддържа “ дейностите на Пригожин.
А какво направиха украинците по отношение на отворилия се пред тях „ прозорец на опциите “, който те дадоха обещание и трябваше да употребяват? Ами нищо!
Това удостовери тази заран блогърът и държавник Юрий Подоляка, който държи пръста си на пулса на украинската война, който няма потребност от показване: „ не съумяха да се възползват “, „ нападнаха относително едва “. Въпреки че, несъмнено, трябваше да хвърлят всичко в офанзива и евентуално имаха шансове за триумф в тази обстановка.
Така че за какво не го направиха? Несъмнено, тъй като получиха плесници от западните си спонсори, които бяха ужасени от протичащото се в Русия и бяха комплицирани.
На Запад, не разбирайки изцяло обстановката, взеха решение, че се основават удобни условия за експлоадиране на революция в Русия. Този вид изглеждаше извънредно опасен заради съществуването на колосалните ни ресурси от нуклеарни оръжия.
Паника на Запад
За първи път от началото на украинската рецесия Западът загуби основното: откакто я сътвори, той си мислеше, че я „ ръководи “, а се оказа, че не е по този начин.
Засега той не искаше да се помирява с Русия, с някогашните си и ненапълно даже сегашни „ сътрудници “, надявайки се да унижи повече Москва, да принуди непокорната Русия да се изповяда пред него. Чудесно.
А ще получи, може би, вместо склонния към взаимни отстъпки хайлайф, копнеещ за предишния живот, елементарен и съдбоносен " мужик ", изискващ " правдивост " за народ, който няма визия какво му е на главата.
А незнайното за западняците, планиращи дейностите си за десетилетия напред (което изяснява толкоз тясната им координация), е злополука и провал на ръководството.
На какво съображение се прави подобен извод? На базата на ужасна свалка предишния уикенд, когато водачите на водещите западни страни - президенти, министър председатели, външни министри, генерали висяха по телефоните и трескаво си звъняха, като в същото време държаха Киев на къса каишка.
Ето единствено няколко линии към тази картина. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разиска в събота с водачите на Англия, Германия и Франция - Риши Сунак, Олаф Шолц и Еманюел Макрон обстановката в Русия. Байдън беседва, несъмнено, и със Зеленски.
В немското външно министерство се организираха съвещания на спешния щаб. Канадският министър председател Джъстин Трюдо персонално се е обадил на президента на Съединени американски щати за указания. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на Съединени американски щати военачалник Марк Мили се обади на сътрудниците си в Полша, Литва, Латвия и Естония.
" С развиването на обстановката в Русия тясната съгласуваност със съдружниците и сътрудниците продължава ", сподели негов представител.
Информацията за тези и други контакти се дава публично в доста нищожна степен.
Не може да се скрие всичко
Съединени американски щати също се включиха в своите канали за връзка с Русия, които избраха да пренебрегват. Американският дипломат Лин Трейси се засуети в Москва.
Както CBS заяви в неделя, „ контакти с Русия са осъществени както сред американския дипломат Лин Трейси и външното министерство, по този начин и на няколко други равнища “. Държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен сподели в изявление за CBS:
" Инструктирах моя екип, по напътствие на президента, да се ангажира с Русия, на първо място, с цел да се увери, че те схващат отговорностите си да подсигуряват отбраната на нашия дипломатически личен състав, да подсигуряват тяхната сигурност, както и на всички американски жители в Русия. "
На въпрос дали Байдън се е свързал непосредствено с Путин, дали Централно разузнавателно управление на САЩ се е свързало с съветското разузнаване, Блинкен отговори:
" Няма да встъпвам в детайлности за някакви дипломатически контакти, които може да сме имали или да сме нямали. "
" Може да сме имали или да сме нямали " - доста забавно!
Не по-малко забавно е нещо друго. Според италианския вестник La Repubblica са извършени неофициални диалози сред НАТО и съветския министър на защитата.
Западът увери, че няма нищо общо със протичащото се. Вниманието на алианса беше ориентирано към 1400 подготвени за потребление съветски нуклеарни бойни глави.
Да, да, западняците се опасяваха от следствията от решенията и дейностите на Пригожин и не бяха сигурни, че те няма да ги обиден. Страхът, който ги изненада, ги принуди да стартират договаряния с Русия.
" Алиансът искаше да се увери, че случилото се няма да докара до нуклеарен случай ", написа изданието.
Правене на заключения
Така Западът получи опция да оцени какви положителни и предвидими сътрудници имаше и има в Русия. Трябваше да мине година и половина война и безусловно подли украински терористични офанзиви в Русия, с цел да може Москва да удари терориста Буданов и Западът да се убеди, че Русия няма да даде на Киев повече територии в Украйна.
Страхът у нас по отношение на пуча и изключително на Запад обаче, че украинският спор може да стане нуклеарен, сътвори напълно нова обстановка. Тя отстрани остарялата рутина и самодоволството на Запада, който до през вчерашния ден вярваше, че ще смаже Русия.
Сега той не има вяра и се опасява, гледайки дейностите на Пригожин, че някой корав съветски родолюбец, засегнат от протичащото се, ще стигне до нуклеарния бутон - и тогава всичко ще свърши. Ние знаем по какъв начин се играе на съветска рулетка, само че Западът не знае.
В допълнение, объркването на Запада докара до обстоятелството, че Киев, който управляваше, не се възползва от деня на вълненията в Русия и в този момент е морално грохнал.
Украинците се надяваха, че спорът сред Вагнер и МО ще унищожи Русия, която няма да може да се бори както с тях, по този начин и вътре в себе си и това ще бъде единственият им късмет. А в този момент нямат този късмет, а " музикантите " в Беларус ще бъдат доста по-близо до Киев, в сравнение с в Бахмут.
Разбира се, ВСУ-шниците отново ще нападат (трябва да се отчитаме на Запада за големи пари, частично присвоени), само че те към този момент знаят и дефинитивно са уверени, че нищо няма да реализират.
Какво следва от това?
Все още е прекомерно рано да се вършат дефинитивни заключения какво е било, кой в действителност стои зад Пригожин и какви цели са си сложили тези хора.
Това може да е, преди всичко, възмущението на създателя на ЧВК, който се покри с военна популярност, от продължаващите интриги от сирийско време от страна на завистници и " съперници " от Министерството на защитата, които на самото начало най-малкото, научили по какъв начин да се бият по време на „ месомелачката в Бахмут “, проведена от Вагнер, който толкоз дразнеше очите им с професионализма и твърдостта на частниците от фронта.
Това може да бъде, второ, специфична интервенция за пробуждане, отрезвяване на Запада и сигнал, че скоро изцяло и окончателно ще загуби Русия, където може да се появи нов Сталин, в случай че Съединени американски щати, Англия и Ко не се съгласят с прекомерно умерените претенции на Москва в Украйна (Крим плюс четири региона, и всичко останало на думи).
Може и да е (и това е трето) проява към президента от страна на патриотичната част от елита: вижте какви " юнаци " ви заобикалят, ще ви изоставен, щом замирише на пържено, вие в действителност се поддържате единствено от народа и тези, които показват своите ползи.
Ясно е, че самичък Пригожин, даже и с неговата високопрофесионална дребна войска, не би могъл да реализира своя обезверен форсиран поход без поддръжката или на, релативно казано, последователи на помиряването със Запада, или на тези, които залагат на народа и суверенитета на Русия. Може би, директно или индиректно, и двете групи са му помогнали по свои лични аргументи.
Но кардинално значимо е друго: какви заключения ще си направи президентът от случилото се? Вече не е допустимо да бъдеш с всички по едно и също време, този стадий от живота на Русия завърши. Пригожин раздвижи блатото. Целият въпрос в този момент е: до какво ще докара това?
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Все още не са се появили всички последици от протеста на създателя на ЧВК " Вагнер " Евгений Пригожин, към момента не знаем доста.
Ясно е обаче, че това е доста сложен въпрос и примитивните разкази на страхливите господа-другари от рода на " вербувани от Запада и желали да унищожат Русия " са несериозни и са предопределени за осведомително подвластни хора с безрезервно мислене.
Ако искаше, щеше да унищожи - силата в този миг беше на негова страна. Те нямаше да се бият със своите, а този, който действаше и не беше страхливец, щеше да завоюва, което беше показано от марша на колоните на Вагнер против Москва с минимални загуби.
Нека се спрем на една от страните на случилото се: за какво Западът извънредно се опасяваше от протеста на Пригожин, а Киев се държеше толкоз пасивно, когато изглеждаше, че би трябвало да се работи бързо?
В Киев желаеха, само че ги удариха по ръката
В Украйна изначало ужасно се зарадваха на дейностите на Пригожин и е разбираемо за какво: война с външен зложелател и вътре в себе си е по едно и също време невъзможна и значи провал.
Неслучайно президентът на Русия в съботното си послание към народа за първи път изрече страшни думи: „ безредица “, „ братоубийство “, „ проваляне “, „ капитулация “. И в Киев, несъмнено, потриха ръце.
Юрий Сак, консултант на министъра на защитата на Украйна, сподели пред английския вестник The Independent, че Киев ще се опита да се възползва от протеста и че вижда в това развиване добър късмет.
" Ние се възползваме оптимално от всеки миг и всяка опция ", Сак даде обещание.
Владимир Зеленски утвърди дейностите на Пригожин, който по-рано му лиши Бахмут, като сподели, че протичащото се демонстрира " слабостта " на Русия.
Дори номиналният началник на украинското военно разузнаване (ГУР) Кирил Буданов, който най-сетне стана „ виртуален “, „ поддържа “ дейностите на Пригожин.
А какво направиха украинците по отношение на отворилия се пред тях „ прозорец на опциите “, който те дадоха обещание и трябваше да употребяват? Ами нищо!
Това удостовери тази заран блогърът и държавник Юрий Подоляка, който държи пръста си на пулса на украинската война, който няма потребност от показване: „ не съумяха да се възползват “, „ нападнаха относително едва “. Въпреки че, несъмнено, трябваше да хвърлят всичко в офанзива и евентуално имаха шансове за триумф в тази обстановка.
Така че за какво не го направиха? Несъмнено, тъй като получиха плесници от западните си спонсори, които бяха ужасени от протичащото се в Русия и бяха комплицирани.
На Запад, не разбирайки изцяло обстановката, взеха решение, че се основават удобни условия за експлоадиране на революция в Русия. Този вид изглеждаше извънредно опасен заради съществуването на колосалните ни ресурси от нуклеарни оръжия.
Паника на Запад
За първи път от началото на украинската рецесия Западът загуби основното: откакто я сътвори, той си мислеше, че я „ ръководи “, а се оказа, че не е по този начин.
Засега той не искаше да се помирява с Русия, с някогашните си и ненапълно даже сегашни „ сътрудници “, надявайки се да унижи повече Москва, да принуди непокорната Русия да се изповяда пред него. Чудесно.
А ще получи, може би, вместо склонния към взаимни отстъпки хайлайф, копнеещ за предишния живот, елементарен и съдбоносен " мужик ", изискващ " правдивост " за народ, който няма визия какво му е на главата.
А незнайното за западняците, планиращи дейностите си за десетилетия напред (което изяснява толкоз тясната им координация), е злополука и провал на ръководството.
На какво съображение се прави подобен извод? На базата на ужасна свалка предишния уикенд, когато водачите на водещите западни страни - президенти, министър председатели, външни министри, генерали висяха по телефоните и трескаво си звъняха, като в същото време държаха Киев на къса каишка.
Ето единствено няколко линии към тази картина. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън разиска в събота с водачите на Англия, Германия и Франция - Риши Сунак, Олаф Шолц и Еманюел Макрон обстановката в Русия. Байдън беседва, несъмнено, и със Зеленски.
В немското външно министерство се организираха съвещания на спешния щаб. Канадският министър председател Джъстин Трюдо персонално се е обадил на президента на Съединени американски щати за указания. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на Съединени американски щати военачалник Марк Мили се обади на сътрудниците си в Полша, Литва, Латвия и Естония.
" С развиването на обстановката в Русия тясната съгласуваност със съдружниците и сътрудниците продължава ", сподели негов представител.
Информацията за тези и други контакти се дава публично в доста нищожна степен.
Не може да се скрие всичко
Съединени американски щати също се включиха в своите канали за връзка с Русия, които избраха да пренебрегват. Американският дипломат Лин Трейси се засуети в Москва.
Както CBS заяви в неделя, „ контакти с Русия са осъществени както сред американския дипломат Лин Трейси и външното министерство, по този начин и на няколко други равнища “. Държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен сподели в изявление за CBS:
" Инструктирах моя екип, по напътствие на президента, да се ангажира с Русия, на първо място, с цел да се увери, че те схващат отговорностите си да подсигуряват отбраната на нашия дипломатически личен състав, да подсигуряват тяхната сигурност, както и на всички американски жители в Русия. "
На въпрос дали Байдън се е свързал непосредствено с Путин, дали Централно разузнавателно управление на САЩ се е свързало с съветското разузнаване, Блинкен отговори:
" Няма да встъпвам в детайлности за някакви дипломатически контакти, които може да сме имали или да сме нямали. "
" Може да сме имали или да сме нямали " - доста забавно!
Не по-малко забавно е нещо друго. Според италианския вестник La Repubblica са извършени неофициални диалози сред НАТО и съветския министър на защитата.
Западът увери, че няма нищо общо със протичащото се. Вниманието на алианса беше ориентирано към 1400 подготвени за потребление съветски нуклеарни бойни глави.
Да, да, западняците се опасяваха от следствията от решенията и дейностите на Пригожин и не бяха сигурни, че те няма да ги обиден. Страхът, който ги изненада, ги принуди да стартират договаряния с Русия.
" Алиансът искаше да се увери, че случилото се няма да докара до нуклеарен случай ", написа изданието.
Правене на заключения
Така Западът получи опция да оцени какви положителни и предвидими сътрудници имаше и има в Русия. Трябваше да мине година и половина война и безусловно подли украински терористични офанзиви в Русия, с цел да може Москва да удари терориста Буданов и Западът да се убеди, че Русия няма да даде на Киев повече територии в Украйна.
Страхът у нас по отношение на пуча и изключително на Запад обаче, че украинският спор може да стане нуклеарен, сътвори напълно нова обстановка. Тя отстрани остарялата рутина и самодоволството на Запада, който до през вчерашния ден вярваше, че ще смаже Русия.
Сега той не има вяра и се опасява, гледайки дейностите на Пригожин, че някой корав съветски родолюбец, засегнат от протичащото се, ще стигне до нуклеарния бутон - и тогава всичко ще свърши. Ние знаем по какъв начин се играе на съветска рулетка, само че Западът не знае.
В допълнение, объркването на Запада докара до обстоятелството, че Киев, който управляваше, не се възползва от деня на вълненията в Русия и в този момент е морално грохнал.
Украинците се надяваха, че спорът сред Вагнер и МО ще унищожи Русия, която няма да може да се бори както с тях, по този начин и вътре в себе си и това ще бъде единственият им късмет. А в този момент нямат този късмет, а " музикантите " в Беларус ще бъдат доста по-близо до Киев, в сравнение с в Бахмут.
Разбира се, ВСУ-шниците отново ще нападат (трябва да се отчитаме на Запада за големи пари, частично присвоени), само че те към този момент знаят и дефинитивно са уверени, че нищо няма да реализират.
Какво следва от това?
Все още е прекомерно рано да се вършат дефинитивни заключения какво е било, кой в действителност стои зад Пригожин и какви цели са си сложили тези хора.
Това може да е, преди всичко, възмущението на създателя на ЧВК, който се покри с военна популярност, от продължаващите интриги от сирийско време от страна на завистници и " съперници " от Министерството на защитата, които на самото начало най-малкото, научили по какъв начин да се бият по време на „ месомелачката в Бахмут “, проведена от Вагнер, който толкоз дразнеше очите им с професионализма и твърдостта на частниците от фронта.
Това може да бъде, второ, специфична интервенция за пробуждане, отрезвяване на Запада и сигнал, че скоро изцяло и окончателно ще загуби Русия, където може да се появи нов Сталин, в случай че Съединени американски щати, Англия и Ко не се съгласят с прекомерно умерените претенции на Москва в Украйна (Крим плюс четири региона, и всичко останало на думи).
Може и да е (и това е трето) проява към президента от страна на патриотичната част от елита: вижте какви " юнаци " ви заобикалят, ще ви изоставен, щом замирише на пържено, вие в действителност се поддържате единствено от народа и тези, които показват своите ползи.
Ясно е, че самичък Пригожин, даже и с неговата високопрофесионална дребна войска, не би могъл да реализира своя обезверен форсиран поход без поддръжката или на, релативно казано, последователи на помиряването със Запада, или на тези, които залагат на народа и суверенитета на Русия. Може би, директно или индиректно, и двете групи са му помогнали по свои лични аргументи.
Но кардинално значимо е друго: какви заключения ще си направи президентът от случилото се? Вече не е допустимо да бъдеш с всички по едно и също време, този стадий от живота на Русия завърши. Пригожин раздвижи блатото. Целият въпрос в този момент е: до какво ще докара това?
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ