Икономика в растеж, ръст на заетостта и заплатите при ниска безработица: Няма извинения за отказ от реформи
При целия политически звук, ориентиран към основаване на чувство за тежка рецесия, ударна доза стопански данни от последната седмица рисува една надалеч по-спокойна и даже умерено оптимистична картина. Новото държавно управление стартира мандата си с няколко самобитни бонуса, които най-малко в първичния интервал ще дадат пространство за приключване на работа и превъзмогване на структурни проблеми – в случай че, несъмнено, има воля за такива дейности. А това е значимо, тъй като провокациите в средносрочен проект – да споменем единствено надвисналата криза в моторите на европейската стопанска система, цялостната загуба на конкурентоспособност на Европейски Съюз, неизвестността от комерсиалната политика на Съединени американски щати – изискват България да основава дълготрайно добра среда за вложения и за повишение на продуктивността на човешкия капитал.
Ако стартираме с данните за инфлацията, растежът на цените през януари е сензитивно по-висок от регистрирания през предходните месеци. Спрямо декември нарастването е с 2%, а на годишна база – с 3,7%. Това обаче е надалеч от катастрофичното говорене през последните седмици. Още повече, в огромна степен отразява резултата от еднократни фактори – да вземем за пример отпадането на нулевата ставка за Данък добавена стойност за хляба и понижената ставка за заведенията за хранене, административното покачване на цените на електрическата енергия, скока на цената на природния газ и петрола на световните пазари. Not great, not terrible – тази динамичност обаче значи, че интервалът на спад на средногодишната инфлацията завърши и в идващите месеци ще имаме стабилизиране към актуалните темпове. Дали ще е задоволително за покриване на критерия за ценова непоклатимост за приемане на еврото? Дори да е, стопанската система наподобява ще действа при инфлация от към и над 2 % без значение от анемичния напредък в огромните европейски стопански системи.
Може би по-важно за спокойствието на ръководещите е какво става на пазара на труда. Накратко – България продължава да поддържа ниска безработица, леко възходяща претовареност и двуцифрен растеж на заплатите. Наблюдението на работната мощ през четвъртото тримесечие на 2024 година демонстрира спад на коефициента на безработица с 0,4 процентни пункта по отношение на година по-рано до 3,8%. За същия интервал коефициентът на претовареност във възрастовата група от 20 до 64 години нараства с 0,7 пункта до 76,8%. Демографските трендове очевидно натежават – броят на заетите под 35 годишна възраст продължава да понижава, до момента в който съществено се усилват заетите лица над 55 години.
Ако стартираме с данните за инфлацията, растежът на цените през януари е сензитивно по-висок от регистрирания през предходните месеци. Спрямо декември нарастването е с 2%, а на годишна база – с 3,7%. Това обаче е надалеч от катастрофичното говорене през последните седмици. Още повече, в огромна степен отразява резултата от еднократни фактори – да вземем за пример отпадането на нулевата ставка за Данък добавена стойност за хляба и понижената ставка за заведенията за хранене, административното покачване на цените на електрическата енергия, скока на цената на природния газ и петрола на световните пазари. Not great, not terrible – тази динамичност обаче значи, че интервалът на спад на средногодишната инфлацията завърши и в идващите месеци ще имаме стабилизиране към актуалните темпове. Дали ще е задоволително за покриване на критерия за ценова непоклатимост за приемане на еврото? Дори да е, стопанската система наподобява ще действа при инфлация от към и над 2 % без значение от анемичния напредък в огромните европейски стопански системи.
Може би по-важно за спокойствието на ръководещите е какво става на пазара на труда. Накратко – България продължава да поддържа ниска безработица, леко възходяща претовареност и двуцифрен растеж на заплатите. Наблюдението на работната мощ през четвъртото тримесечие на 2024 година демонстрира спад на коефициента на безработица с 0,4 процентни пункта по отношение на година по-рано до 3,8%. За същия интервал коефициентът на претовареност във възрастовата група от 20 до 64 години нараства с 0,7 пункта до 76,8%. Демографските трендове очевидно натежават – броят на заетите под 35 годишна възраст продължава да понижава, до момента в който съществено се усилват заетите лица над 55 години.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ