Св. мъченица Агатия
При римския император Декий (249–251) имало грубо гонение срещу християните. Във всички области на империята било заповядано да ги предават на мъчения и гибел.
По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада госпожица, на име Агатия (Добра). Тя била християнка и се славела със своята хубост, добродетел и благороден жанр. Родителите й оставили огромно благосъстояние, само че тя малко ценяла земните богатства, обичала Бога повече от всичко на света и по тази причина, когато до Сицилия стигнала новина за гонението срещу християните, тя почнала да се готви за страдалчество.
Действително, шефът на страната Квинтиан не просрочен да прати бойци за Агатия. Девойката, като чула за тяхното идване, влезнала в стаята си, помолила се Богу и по-късно умерено и самоуверено отишла с бойците в град Катания.
Управителят я настанил у една богата жена-езичница Афродисия, която дружно със своите пет дъщери водела живот луксозен и грешен. Той поръчал на тая жена да използва всички усилия, с цел да отвлече Агатия от нейната религия. Афродисия изпълнила повелята на шефа: тя уговаряла девойката да принесе жертва на боговете и се стараела да й внуши обич към земните наслади.
След известно време. Афродисия се видяла принудена да пристигна при шефа и да му каже: " По-лесно е да смекчиш камък, в сравнение с да отклониш тая девственица от нейния Бог. Аз и дъщерите ми я увещавахме непрекъснато, подарявахме й луксозни украшения, скъпоценни камъни и бисери. Тя презира всичко това. "
Управителят видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. На въпроса му, от какъв жанр е тя, девойката дала отговор:
- Родителите ми бяха знатни и цялото ми семейство беше славно и богато.
- Ако ти си от прочут и богат жанр, за какво като робиня носиш небогати облекла? - запитал я шефът.
- Аз съм робиня Христова - дала отговор Агатия.
- А за какво се наричаш робиня, щом си от прочут и богат жанр?
- Нашето достойнство и независимост се състоят в това - да бъдем плебеи на Иисуса Христа.
- Значи ние сме свободни, щом не служим на вашия Христос? - запитал я шефът.
- Вие сте плебеи на прегрешението и поклонници на безчувствените идоли, - дала отговор девойката.
- Ако вземеш да хулиш нашите богове, ще те предам на мъчения. Кажи ми, за какво отхвърляш боговете?
Агатия доказвала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я бият по лицето, като я заплашвал с още по-жестоки мъчения, само че девойката му дала отговор:
- Не се багра от нищо: Ако ме дадеш да бъда раздрана от зверовете, те ще се укротят посредством името на Господа; в случай че ме хвърлиш в огън, ангели ще ме освежат с небесна роса; в случай че ме предадеш на мъчения, асистент ще ми бъде Духът на истината, Който ще ме избави от ръцете ти.
Управителят заповядал да отведат Агатия в задушна и мрачна тюрма и на другия ден още веднъж я повикал. Той отново я уговарял да се отхвърли от Христа.
- Отречи се по-добре ти от своите лъжливи богове - говорела светата госпожица - и пристъпи към същинския Бог, Който те е основал, с цел да не бъдеш предаден на безконечна тъга!
Тогава шефът заповядал да я привържат към дирек и да я бият. " Поклони се на боговете и ще останеш жива " - споделил й той. Но Агатия му дала отговор:
- Аз се веселя на мъченията, както някои се радват на богато богатство. Тия краткотрайни премеждия са потребни за мене, тъй като както не сипват пшеница в хамбар, преди да я очистят от боклук, по този начин и за мене е невероятно да вляза в Небесното царство, в случай че първом не бъда очистена посредством премеждия.
Управителят заповядал още по-силно да мъчат Агатия и по-късно още веднъж да я отведат в тъмницата.
През нощта Господ й пратил чудна помощ. Явил й се св. деятел Петър, който с името Господне излекувал раните й. Цяла нощ невероятна светлина озарявала тъмницата. Стражарите, уплашени от това чудно привидение, се разбягали, като оставили отворени тъмничните порти. Но Агатия не желала да се възползува от това, с цел да не се лиши от страдалчески венец и да не навреди на стражата. С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: " Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да пострадвам за Твоето свято име и, като лиши от мене любовта към краткотрайния живот, даде ми мощ и самообладание. А в този момент, апелирам Те, повикай ме при Себе Си! " С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото й.
Малко време след това Квинтиан се отправил за Палермо, с цел да присвои парцела на светата мъченица. При прекосяване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му разбрал, по какъв начин Бог санкционирал жестокия изтезател и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за нейното завещание.
Между това славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Няколко време след нейната гибел християните построили църквица над нейната гробница. Простата дреха, която тя нормално носела, била сложена на гроба й за спомен на нейното примирение.
Жителите на Катания благоговейно тачат нейната памет. Недалеч от града се намира вулканът Етна, който понякога бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато ужасно изригване застрашавало града с крах, те взели дрехата на света Агатия и я държали против огъня. Бедата предходна и катанските поданици благодарили на светата мъченица за нейното покровителство. Това било в годишнината на нейната гибел.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада госпожица, на име Агатия (Добра). Тя била християнка и се славела със своята хубост, добродетел и благороден жанр. Родителите й оставили огромно благосъстояние, само че тя малко ценяла земните богатства, обичала Бога повече от всичко на света и по тази причина, когато до Сицилия стигнала новина за гонението срещу християните, тя почнала да се готви за страдалчество.
Действително, шефът на страната Квинтиан не просрочен да прати бойци за Агатия. Девойката, като чула за тяхното идване, влезнала в стаята си, помолила се Богу и по-късно умерено и самоуверено отишла с бойците в град Катания.
Управителят я настанил у една богата жена-езичница Афродисия, която дружно със своите пет дъщери водела живот луксозен и грешен. Той поръчал на тая жена да използва всички усилия, с цел да отвлече Агатия от нейната религия. Афродисия изпълнила повелята на шефа: тя уговаряла девойката да принесе жертва на боговете и се стараела да й внуши обич към земните наслади.
След известно време. Афродисия се видяла принудена да пристигна при шефа и да му каже: " По-лесно е да смекчиш камък, в сравнение с да отклониш тая девственица от нейния Бог. Аз и дъщерите ми я увещавахме непрекъснато, подарявахме й луксозни украшения, скъпоценни камъни и бисери. Тя презира всичко това. "
Управителят видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. На въпроса му, от какъв жанр е тя, девойката дала отговор:
- Родителите ми бяха знатни и цялото ми семейство беше славно и богато.
- Ако ти си от прочут и богат жанр, за какво като робиня носиш небогати облекла? - запитал я шефът.
- Аз съм робиня Христова - дала отговор Агатия.
- А за какво се наричаш робиня, щом си от прочут и богат жанр?
- Нашето достойнство и независимост се състоят в това - да бъдем плебеи на Иисуса Христа.
- Значи ние сме свободни, щом не служим на вашия Христос? - запитал я шефът.
- Вие сте плебеи на прегрешението и поклонници на безчувствените идоли, - дала отговор девойката.
- Ако вземеш да хулиш нашите богове, ще те предам на мъчения. Кажи ми, за какво отхвърляш боговете?
Агатия доказвала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я бият по лицето, като я заплашвал с още по-жестоки мъчения, само че девойката му дала отговор:
- Не се багра от нищо: Ако ме дадеш да бъда раздрана от зверовете, те ще се укротят посредством името на Господа; в случай че ме хвърлиш в огън, ангели ще ме освежат с небесна роса; в случай че ме предадеш на мъчения, асистент ще ми бъде Духът на истината, Който ще ме избави от ръцете ти.
Управителят заповядал да отведат Агатия в задушна и мрачна тюрма и на другия ден още веднъж я повикал. Той отново я уговарял да се отхвърли от Христа.
- Отречи се по-добре ти от своите лъжливи богове - говорела светата госпожица - и пристъпи към същинския Бог, Който те е основал, с цел да не бъдеш предаден на безконечна тъга!
Тогава шефът заповядал да я привържат към дирек и да я бият. " Поклони се на боговете и ще останеш жива " - споделил й той. Но Агатия му дала отговор:
- Аз се веселя на мъченията, както някои се радват на богато богатство. Тия краткотрайни премеждия са потребни за мене, тъй като както не сипват пшеница в хамбар, преди да я очистят от боклук, по този начин и за мене е невероятно да вляза в Небесното царство, в случай че първом не бъда очистена посредством премеждия.
Управителят заповядал още по-силно да мъчат Агатия и по-късно още веднъж да я отведат в тъмницата.
През нощта Господ й пратил чудна помощ. Явил й се св. деятел Петър, който с името Господне излекувал раните й. Цяла нощ невероятна светлина озарявала тъмницата. Стражарите, уплашени от това чудно привидение, се разбягали, като оставили отворени тъмничните порти. Но Агатия не желала да се възползува от това, с цел да не се лиши от страдалчески венец и да не навреди на стражата. С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: " Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да пострадвам за Твоето свято име и, като лиши от мене любовта към краткотрайния живот, даде ми мощ и самообладание. А в този момент, апелирам Те, повикай ме при Себе Си! " С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото й.
Малко време след това Квинтиан се отправил за Палермо, с цел да присвои парцела на светата мъченица. При прекосяване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му разбрал, по какъв начин Бог санкционирал жестокия изтезател и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за нейното завещание.
Между това славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Няколко време след нейната гибел християните построили църквица над нейната гробница. Простата дреха, която тя нормално носела, била сложена на гроба й за спомен на нейното примирение.
Жителите на Катания благоговейно тачат нейната памет. Недалеч от града се намира вулканът Етна, който понякога бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато ужасно изригване застрашавало града с крах, те взели дрехата на света Агатия и я държали против огъня. Бедата предходна и катанските поданици благодарили на светата мъченица за нейното покровителство. Това било в годишнината на нейната гибел.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ