За кучетата и хората
" При прекалено джавкане, напълнете една пластмасова бутилка с вода, сложете вътре стотинки и удряйте с нея кучето по главата. Комбинацията от шума и удара ще го накара да замълчи ", споделя треньорът на кучета, на който съм се обадила, с цел да се съветвам за проблеми с моята дакелка Аря. Поколебавам се за секунда дали съм чула вярно, след което благодаря учтиво и затварям телефона, уверена, че това не е индивидът, който ми би трябвало. Явно би трябвало да продължа с търсенето.
Така попадам на Антон Михайлов, създател на и на платформата за просветителни събития в областта на образованието и държанието на кучетата " Академия за стопани ". " По-добре подучване, в сравнение с наказване " е най-точното резюме на неговия метод в оправянето с поведенческите проблеми на кучетата. Неговият фокус е извърнат към това, което той назовава укрепване на държанието. Според него вярната работа с поощрението отстрани значително потребността от наказване. " Подсилването е като дипломация, в която и двете страни излизат с полза от обстановката. Докато наказването е по-скоро въоръжен спор, в който никой не печели ", синтезира концепцията си Антон Михайлов. Той постоянно би предпочел да развие в стопаните положителни дипломатически умения, вместо да ги въоръжава за война.
Старата школа
Едва в този момент разбирам, че това, с което съм се сблъскала в търсенето на треньор за Аря, е така наречен остаряла школа в образованието на кучета. Това е всеобщата процедура, на която постоянно сме очевидци в парка - викове и закани от стопаните, говорене през зъби на животното. Бързо търсене в интернет ми дава по-ясна визия защо става въпрос - на всички места онлайн се продават строги нашийници, " душачи ", електронни нашийници, работещи с осцилация, тон или ток. В някои страни тези начини за превъзпитание към този момент са неразрешени.
Антон Михайлов изяснява, че във връзка с кучешкото образование към този момент се оформя придвижване от хора, осведомени с най-новите теории и подходи. Но прецизира: " Това е развой, който занапред стартира, тъй че ширещата се сега просвета и препоръките, които най-вероятно бихте получили, са свързани с просвета, която е била настояща преди петдесетина година. Както споделяше един от обичаните ми преподаватели: " Ако би трябвало да отидете на ортодонт, кого ще предпочетете - този, който употребява модерни средства, или оня, който работи с технология от средата на предишния век? "
Причината да потърся експерт по кучешко държание беше, че когато осинових дакелката Аря, тя беше на година и половина и с към този момент открити привички, някои от които съществено смущаваха хармоничното ни общуване. Освен непрекъснатото джавкане Аря бягаше всякога, щом я пуснех от каишката, като че ли без желание да се върне. Навярно тъй като преди този момент е била държана в двор на синджир. Антон Михайлов ми предложи да купя дълъг пет метра мотив за образование, с цел да й дам повече пространство. Така, заредени с лакомства за награждаване, започнахме разходките в Борисовата градина. Специалистът вкара сигнал за повикване - тиктакане с език, при който, в случай че Аря се обърне и пристигна при мен, постоянно би трябвало да бъде възнаградена. Обясни ми, че е значимо повикването да не е с името на животното, защото него го използваме освен в позитивен подтекст, а и да вземем за пример, когато се караме на кучето.
Един цялостен урок тренирахме подаване на сигнал и надлежно награждаване, преди да откачим дакелката от каишката. Отначало тя не реагираше на цъкането или настойчиво се правеше на разсеяна, само че щом разбра, че то върви с лакомство, изненадващо бързо стартира да се обръща всякога и да идва при нас. Последва тестване на този метод в разнообразни условия и при разнообразни дразнители, като да вземем за пример други кучета. След два-три урока стигнахме до миг, в който към този момент умерено можех да я пусна от мотива, без да се тормозя, че ще хукне към безкрая. Бяхме съумели да изградим по този начин нужното взаимно доверие, с цел да ми разреши да я хвана и да й слага още веднъж каишката.
Така попадам на Антон Михайлов, създател на и на платформата за просветителни събития в областта на образованието и държанието на кучетата " Академия за стопани ". " По-добре подучване, в сравнение с наказване " е най-точното резюме на неговия метод в оправянето с поведенческите проблеми на кучетата. Неговият фокус е извърнат към това, което той назовава укрепване на държанието. Според него вярната работа с поощрението отстрани значително потребността от наказване. " Подсилването е като дипломация, в която и двете страни излизат с полза от обстановката. Докато наказването е по-скоро въоръжен спор, в който никой не печели ", синтезира концепцията си Антон Михайлов. Той постоянно би предпочел да развие в стопаните положителни дипломатически умения, вместо да ги въоръжава за война.
Старата школа
Едва в този момент разбирам, че това, с което съм се сблъскала в търсенето на треньор за Аря, е така наречен остаряла школа в образованието на кучета. Това е всеобщата процедура, на която постоянно сме очевидци в парка - викове и закани от стопаните, говорене през зъби на животното. Бързо търсене в интернет ми дава по-ясна визия защо става въпрос - на всички места онлайн се продават строги нашийници, " душачи ", електронни нашийници, работещи с осцилация, тон или ток. В някои страни тези начини за превъзпитание към този момент са неразрешени.
Антон Михайлов изяснява, че във връзка с кучешкото образование към този момент се оформя придвижване от хора, осведомени с най-новите теории и подходи. Но прецизира: " Това е развой, който занапред стартира, тъй че ширещата се сега просвета и препоръките, които най-вероятно бихте получили, са свързани с просвета, която е била настояща преди петдесетина година. Както споделяше един от обичаните ми преподаватели: " Ако би трябвало да отидете на ортодонт, кого ще предпочетете - този, който употребява модерни средства, или оня, който работи с технология от средата на предишния век? "
Причината да потърся експерт по кучешко държание беше, че когато осинових дакелката Аря, тя беше на година и половина и с към този момент открити привички, някои от които съществено смущаваха хармоничното ни общуване. Освен непрекъснатото джавкане Аря бягаше всякога, щом я пуснех от каишката, като че ли без желание да се върне. Навярно тъй като преди този момент е била държана в двор на синджир. Антон Михайлов ми предложи да купя дълъг пет метра мотив за образование, с цел да й дам повече пространство. Така, заредени с лакомства за награждаване, започнахме разходките в Борисовата градина. Специалистът вкара сигнал за повикване - тиктакане с език, при който, в случай че Аря се обърне и пристигна при мен, постоянно би трябвало да бъде възнаградена. Обясни ми, че е значимо повикването да не е с името на животното, защото него го използваме освен в позитивен подтекст, а и да вземем за пример, когато се караме на кучето.
Един цялостен урок тренирахме подаване на сигнал и надлежно награждаване, преди да откачим дакелката от каишката. Отначало тя не реагираше на цъкането или настойчиво се правеше на разсеяна, само че щом разбра, че то върви с лакомство, изненадващо бързо стартира да се обръща всякога и да идва при нас. Последва тестване на този метод в разнообразни условия и при разнообразни дразнители, като да вземем за пример други кучета. След два-три урока стигнахме до миг, в който към този момент умерено можех да я пусна от мотива, без да се тормозя, че ще хукне към безкрая. Бяхме съумели да изградим по този начин нужното взаимно доверие, с цел да ми разреши да я хвана и да й слага още веднъж каишката.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ