Всичко, което трябва да знаете за протеините, въглехидратите и мазнините
При избора на хранителен режим доста хора заобикалят избран макронутриент (протеин, въглехидрат и мазнини) или пък залагат напълно на друг… само че нужно ли е въобще това? В общи случай – не. Всеки от тях има своите преимущества и дефекти и с цел да изградиш допустимо най-хубавия за теб хранителен режим би трябвало да си наясно какво прави всеки от тях.
В тази публикация ще се запознаеш с макронутриентите, ще научиш по какъв начин ги употребява тялото и какво да очакваш от всеки от тях.
Въглехидрати:
Когато стане дума за здравословно хранене, а още повече – за намаляване, те са най-често срещания термин. Докато някои диети предизвикват хранене с ниско наличие на въглехидрати, други напряко оферират, вместо да броим въглехидратите си, напряко да ги отстраняваме напълно, с цел да отслабнем. Къде е истината? Истината е, че има разнообразни типове въглехидрати - някои положителни, други неприятни, само че всички те са главният източник на сила за тялото. Затова е значимо да ги запазим в храната си. Въпросът, който би трябвало да се зададе, е какъв брой и какви типове въглехидрати да се ядат.
Има два типа въглехидрати, които би трябвало да се прегледат - елементарни и комплицирани. Към простите въглехидрати спадат храни като захар, безалкохолни и сладкиши. Те се смятат за " неприятни въглехидрати ", що се отнася до здравословното хранене.
Комплексните въглехидрати включват храни като картоф, кафяв ориз, овесени ядки, пълнозърнест самун и други Комплексните въглехидрати съдържат повече фибри, което прави смилането им по-бавно, а засищането с тях – по-лесно и за по-дълъг интервал от време. Те се смятат за " положителни въглехидрати ", когато става въпрос за здравословно хранене.
Не единствено, че управляват апетита, само че фибрите оказват помощ и да се понижат отклоненията на кръвната захар, усъвършенстват работата на червата, предотвратявайки запек и други стомашни проблеми и намаляват холестерола. Богатите на витамини и фибри плодове и зеленчуци се вписват в тази категория, което ги прави чудесни добавки към всяка диета, стига да се одобряват умерено. Когато става въпрос за количеството въглехидрати в хранителния режим, то ще варира според от равнището на интензивност, от типа храни, които предпочитате и така нататък
Белтъчини (протеин) :
Що се отнася до протеина, наподобява, че съвсем всички отзиви са на една вълна. Белтъчините са единственият макроелемент, на който никой не може да се насити.
Протеинът се употребява от тялото за създаване и реорганизация на повредени мускули, кости, косми, кожа и други тъкани. Състои от по-малки молекули, наречени аминокиселини, и условно се разделя на два типа - пълностоен или повърхностен протеин, въз основа на количеството аминокиселини, които съдържа.
Пълноценният протеин съдържа деветте съществени аминокиселини (включително BCAA), които тялото ни не може да построи независимо и които би трябвало да си набираме посредством храната, а непълният протеин – единствено част от тях. Обикновено непълноценни източници на протеин са бобовите и други растителни храни, които се употребяват като заместители на животинските артикули. Но даже и в този случай – тялото може да си набави цялостния набор от есенциални аминокиселини, като комбинира разнообразни типове протеинова храна.
Мазнини :
Много хора одобряват, че яденето на мазнини, чисто и просто, те прави дебел… единствено че не е по този начин.
Както при въглехидратите - има добри и неприятни мазнини. Но мазнините като цяло – като макронутриент, също са значими за тялото. Особено в женския организъм.
Мазнините играят значима роля в тялото по доста способи, в това число: подкрепяне на храносмилането, управление на телесната температура, поддържане на доста хормони и така нататък Когато става въпрос за мазнини, човек би трябвало да разбере разликите сред мононенаситени, полиненаситени, наситени и транс мазнини и да подбере единствено потребните от тях.
Темата е обширна, само че в резюме:
Мононенаситените мазнини могат да се набират от храни като зехтин, авокадо, маслини и ядки. Те спомагат за контрола на холестерола, като подкрепят положителния и намаляват неприятния холестерол. Освен това спомагат изгарянето на непотребни телесни мазнини.
Полиненаситените мазнини ще намерим в храни като слънчогледово олио, разнообразни семена и мазни риби (сьомга, пъстърва). В тези мазнини се съдържат значимите Омега 3 и Омега 6 мастни киселини, които тялото не може да създава единствено и би трябвало да си набира напълно посредством храната.
Наситените мазнини са тези, които ще намерим в животинските артикули, като алено месо, сирене и мляко да вземем за пример. С тях би трябвало да се внимава и да се одобряват умерено, тъй като прекомерната им консумация води до затлъстяване и сърдечно-съдови проблеми. Но пък когато участват в дребни количества в менюто, тялото се отбрана по-леко, а и менюто ни е по-вкусно.
Трансмазнините са тези, които е добре напълно да заобикаляме. Те са най-нездравословния тип. Тях ще намерим в храни като пържени картофи, бързи полуготови храни, чипс и други сходни. Тези храни покачват доста равнищата на неприятния холестерол, като в това време намаляват положителния.
В резюме:
Когато подходиш с схващане към всеки един от мактонутриентите, ще можеш да направиш добре осведомено решение за построяването на своя пълностоен хранителен режим по метод, който да ти разреши постигането на задачата – каквато и да е тя.
Ключът се крие в баланса– не би трябвало нито да изключваш изцяло, ни то да прекаляваш с който и да е от тях.
Страхил Иванов
