Диетологът д-р Георева съветва: Ако искате десерт, изяжте го с удоволствие и без чувство за вина
При недояждане тялото ви „ похапва “ от личната ви мускулна тъкан, не от мазнините
Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог и диетолог в пловдивската университетска болница „ Пълмед “. На 29 септември, неделя, от 11 часа, тя ще организира платени гастроентерологични и диетологични прегледи в ДКЦ „ Бургасмед ”, с авансово записване на регистратурата на лечебното заведение, на телефони 0892 22 28 00 или 0892 22 25 25, както и в системата Супердок на: .
Акцент в работата на специалистката е битката с наднорменото тегло и потреблението на храната като лекарство при редица болести в региона на гастроинтестиналния тракт. Тя е създала диетичен режим, които кара метаболизмът да се „ забърза “ и организмът се настройва да употребява храната като сила. Тази скица се състои от три етапи, при които в границите на 4 седмици се губят над 10 кг. Съчетавайки диета с вярна терапия, тя лекува сполучливо разнообразни гастроентерологични болести, измежду които подагра, панкреатит и колити.
Дори най-здравословните храни могат да се натрупат като непотребни мазнини, в случай че метаболитната ни система се нуждае от възобновяване, акцентира доктор Георева. Ето какво споделя тя за нездравословните хранителни привички, поради които трупаме мазнини и килограми и по какъв начин да се избавим от тях:
Причините за метаболитен дисбаланс могат да бъдат от хормонални, до рестриктивен и погрешен хранителен режим и последващите проблеми в здравословното положение.
Думите, които най-често слушам от пациентите: „ Ям единствено зелена салата и напълнявам “, „ Храня се единствено един път на ден и качвам килограми “ или „ Само в случай че можех да хапвам по-малко, най-сетне щях да отслабна “.
В реалност е тъкмо противоположното. Ограниченият банкет на храна несъмнено утежнява обстановката и забавя метаболизма. Когато метаболизмът ви е прекомерно муден, вие складирате зелената салата като мазнини и сигурно няма да изгорите грам от тях.
Да се спрем и на този обичан фастинг, или периодическото недояждане. Имам пациенти, които гладуват 8 до 12 часа, след което одобряват по 4500 калории сред 14:00ч.и времето за лягане. Докато пристигна време да се нахранят, телата им са минали в режим на недояждане и поемат още по-голямо количество калории, тъй като телата им са изпаднали в суматоха.
Доказано е, че тялото в режим на недояждане прибягва първо към мускулите за сила, а не към мазнините и ще докара до „ изяждане “ на мускулите ни, с цел да се достави с жизненоважна сила, с цел да продължи да живее. Това е изключително огромен проблем при интензивно спортуващи.
Всеки познава възприятието на апетит. След пропускане на няколко хранения, в един миг възприятието на апетит стопира и преставате да го усещате, само че не тъй като сте се нахранили, а тъй като тялото се е насочило към личните тъкани за сила. Би било отлично, в случай че тялото ни просто самоизяжда всички непотребни мазнини от местата, на които не ни се желае да бъдат. Но вместо това, то се насочва на първо време към мускулите. Тъй като мазнините се натрупват за „ сериозните “ моменти, в които ще липсва храна, тялото ви счита, че е за предпочитане да похапва от личната ви мускулна тъкан.
Тялото прави това, което счита, че е най-хубаво за вас, с цел да ви резервира живи, макар че резултатът може да е ужасяващ за някой, който се пробва да се отърве от мазнините и да натрупа мускулна маса.
Не е ли по-добре да закусите в действителност? Наистина ли си коства да пропуснете хранене?
Наистина ли желаете да се страхувате да ядете зелена салата, или по-лошо - да живеете, хранейки се единствено с нея до края на живота си?
Според мен е изтезание да се живее на пилешки гърди и задушени зеленчуци и все пак да се напълнява.
А вие може да ядете чийзкейк и сладолед, в случай че накарате вашия метаболизъм да изгаря бързо и неудържимо.
Когато не ядете задоволително, тялото ви трансформира запазването на запасите от мазнини в извънреден приоритет. Затова основава мазнини от всичко, което хапнете, като в сериозен миг отделя специфичен хормон, спиращ изгарянето на мазнини.
Когато ядете богата на хранителни субстанции храна в огромно количество и по верния метод, тялото ви се успокоява, приема, че сериозният миг е отминал и още веднъж стартира да преработва мазнините в сила, даже от чийзкейк или сладоледа.
Имате две благоприятни условия. Първата е в никакъв случай да не спирате да сте на диета, да приемате до 1200 калории дневно до края на живота си и да се откажете от чийзкейк до края на живота си. Защото, в случай че се откажете от тази диета, ще настане безпорядък и хоп още веднъж ще сте качили килограми. Виждала съм го нееднократно.
Ограничаването на калориите и ограничението на мазнините единствено за няколко седмици може до докара до формиране на камъни в жлъчката.
Хормонът холецистокинин принуждава жлъчния мехур да отделя жлъчка, нужна за смилането на питателните мазнини. Ако намалите калориите, мазнините или и двете, жлъчният мехур бездейства, защото няма опция да отделя събраната в него жлъчка. С времето тя кристализира и води до формиране на жлъчни камъни.
Повечето от моите цялостни пациенти са отслабвали доста в предишното с разнообразни ограничаващи режими с следващ йо-йо феномен и стеатозен черен дроб.
Втората опция е да открием първопричината, да излекуваме следствието и да се храните без ограничения.
Десертите ни вършат дебели. А по този начин ли е в действителност?
Когато сме в равновесие с метаболизма си и консумираме десерти понякога, можем да го вършим без възприятие за виновност. Но когато равновесието липсва, те ни се лепят тъкмо като порцията зелена салата.
От друга страна, добавяйки възприятието за виновност, вие увеличавате физиологичния отговор на напрежението, повишавайки отделянето на хормоните, които провокират натрупването на мазнини и влошавате ситуацията още повече.
Обичам да споделям на пациентите си, че от възприятието за виновност се надебелява също толкоз доста, колкото от торба свински пръжки.
Ако в действителност желаете десерт, изяжте го на драго сърце, предпочитание и най-важното - без възприятие за виновност.
Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог и диетолог в пловдивската университетска болница „ Пълмед “. На 29 септември, неделя, от 11 часа, тя ще организира платени гастроентерологични и диетологични прегледи в ДКЦ „ Бургасмед ”, с авансово записване на регистратурата на лечебното заведение, на телефони 0892 22 28 00 или 0892 22 25 25, както и в системата Супердок на: .
Акцент в работата на специалистката е битката с наднорменото тегло и потреблението на храната като лекарство при редица болести в региона на гастроинтестиналния тракт. Тя е създала диетичен режим, които кара метаболизмът да се „ забърза “ и организмът се настройва да употребява храната като сила. Тази скица се състои от три етапи, при които в границите на 4 седмици се губят над 10 кг. Съчетавайки диета с вярна терапия, тя лекува сполучливо разнообразни гастроентерологични болести, измежду които подагра, панкреатит и колити.
Дори най-здравословните храни могат да се натрупат като непотребни мазнини, в случай че метаболитната ни система се нуждае от възобновяване, акцентира доктор Георева. Ето какво споделя тя за нездравословните хранителни привички, поради които трупаме мазнини и килограми и по какъв начин да се избавим от тях:
Причините за метаболитен дисбаланс могат да бъдат от хормонални, до рестриктивен и погрешен хранителен режим и последващите проблеми в здравословното положение.
Думите, които най-често слушам от пациентите: „ Ям единствено зелена салата и напълнявам “, „ Храня се единствено един път на ден и качвам килограми “ или „ Само в случай че можех да хапвам по-малко, най-сетне щях да отслабна “.
В реалност е тъкмо противоположното. Ограниченият банкет на храна несъмнено утежнява обстановката и забавя метаболизма. Когато метаболизмът ви е прекомерно муден, вие складирате зелената салата като мазнини и сигурно няма да изгорите грам от тях.
Да се спрем и на този обичан фастинг, или периодическото недояждане. Имам пациенти, които гладуват 8 до 12 часа, след което одобряват по 4500 калории сред 14:00ч.и времето за лягане. Докато пристигна време да се нахранят, телата им са минали в режим на недояждане и поемат още по-голямо количество калории, тъй като телата им са изпаднали в суматоха.
Доказано е, че тялото в режим на недояждане прибягва първо към мускулите за сила, а не към мазнините и ще докара до „ изяждане “ на мускулите ни, с цел да се достави с жизненоважна сила, с цел да продължи да живее. Това е изключително огромен проблем при интензивно спортуващи.
Всеки познава възприятието на апетит. След пропускане на няколко хранения, в един миг възприятието на апетит стопира и преставате да го усещате, само че не тъй като сте се нахранили, а тъй като тялото се е насочило към личните тъкани за сила. Би било отлично, в случай че тялото ни просто самоизяжда всички непотребни мазнини от местата, на които не ни се желае да бъдат. Но вместо това, то се насочва на първо време към мускулите. Тъй като мазнините се натрупват за „ сериозните “ моменти, в които ще липсва храна, тялото ви счита, че е за предпочитане да похапва от личната ви мускулна тъкан.
Тялото прави това, което счита, че е най-хубаво за вас, с цел да ви резервира живи, макар че резултатът може да е ужасяващ за някой, който се пробва да се отърве от мазнините и да натрупа мускулна маса.
Не е ли по-добре да закусите в действителност? Наистина ли си коства да пропуснете хранене?
Наистина ли желаете да се страхувате да ядете зелена салата, или по-лошо - да живеете, хранейки се единствено с нея до края на живота си?
Според мен е изтезание да се живее на пилешки гърди и задушени зеленчуци и все пак да се напълнява.
А вие може да ядете чийзкейк и сладолед, в случай че накарате вашия метаболизъм да изгаря бързо и неудържимо.
Когато не ядете задоволително, тялото ви трансформира запазването на запасите от мазнини в извънреден приоритет. Затова основава мазнини от всичко, което хапнете, като в сериозен миг отделя специфичен хормон, спиращ изгарянето на мазнини.
Когато ядете богата на хранителни субстанции храна в огромно количество и по верния метод, тялото ви се успокоява, приема, че сериозният миг е отминал и още веднъж стартира да преработва мазнините в сила, даже от чийзкейк или сладоледа.
Имате две благоприятни условия. Първата е в никакъв случай да не спирате да сте на диета, да приемате до 1200 калории дневно до края на живота си и да се откажете от чийзкейк до края на живота си. Защото, в случай че се откажете от тази диета, ще настане безпорядък и хоп още веднъж ще сте качили килограми. Виждала съм го нееднократно.
Ограничаването на калориите и ограничението на мазнините единствено за няколко седмици може до докара до формиране на камъни в жлъчката.
Хормонът холецистокинин принуждава жлъчния мехур да отделя жлъчка, нужна за смилането на питателните мазнини. Ако намалите калориите, мазнините или и двете, жлъчният мехур бездейства, защото няма опция да отделя събраната в него жлъчка. С времето тя кристализира и води до формиране на жлъчни камъни.
Повечето от моите цялостни пациенти са отслабвали доста в предишното с разнообразни ограничаващи режими с следващ йо-йо феномен и стеатозен черен дроб.
Втората опция е да открием първопричината, да излекуваме следствието и да се храните без ограничения.
Десертите ни вършат дебели. А по този начин ли е в действителност?
Когато сме в равновесие с метаболизма си и консумираме десерти понякога, можем да го вършим без възприятие за виновност. Но когато равновесието липсва, те ни се лепят тъкмо като порцията зелена салата.
От друга страна, добавяйки възприятието за виновност, вие увеличавате физиологичния отговор на напрежението, повишавайки отделянето на хормоните, които провокират натрупването на мазнини и влошавате ситуацията още повече.
Обичам да споделям на пациентите си, че от възприятието за виновност се надебелява също толкоз доста, колкото от торба свински пръжки.
Ако в действителност желаете десерт, изяжте го на драго сърце, предпочитание и най-важното - без възприятие за виновност.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ