НАТО и разрушителният френски президент
Презрителните реакции на сезонни анализатори към мненията на Еманюел Макрон за НАТО, в действителност ускоряват аргумента на френския президент, написа вицеадмирал Патрик Шевалеруа, военно аташе на Франция в Обединеното кралство 2015-2018 година, за Кралският институт по обединени услуги, самостоятелен мозъчен концерн, който се занимава с проучвания на защитата и сигурността, институция, учредена през 1831 година от херцога на Уелингтън.
Трябва да се надигнем пред въпроса по какъв начин да поддържаме НАТО настоящо, в комплицираната среда за сигурност през днешния ден. Яростната реакция на изявлението на Еманюел Макрон в " Икономист " е поразителна. Да, френският президент явно желае да разклати дървото, само че гневът и презрението, които това провокира, са признаци на нещо надълбоко смущаващо. Това приказва доста за това, по какъв начин страстта може да попречи на по този начин нужния спор.
Всъщност, без да се употребява наново провокативният израз на Макрон за " мозъчна гибел ", е притеснително, че стратегическото мислене наподобява е замръзнало в съзнанието на някои специалисти. Изглежда не са склонни да обмислят изцяло главните промени, които светът претърпява, и следствията, които те ще имат върху Европа и трансатлантическите връзки.
Дили ви харесват или не, грубите думите на президента Макрон отразяват степента на изтощение на Франция във връзка с организация, чиято визия и цели са станали неразбираеми за мнозина, изключително през последните три години. За " атлантиците " това би трябвало да е звън на предупредителни камбани, вместо да се впускат в анатема и обиди.
Като трети по височина принос за общите финансирани бюджети на НАТО и със стотици офицери, командировани в интегрираните военни структури, Франция би желала да бъде сигурна, че тези вложения към момента са подкрепени от солидарността сред всички страни.
За разлика от множеството си сътрудници в НАТО, Франция поддържа цялостен и безценен набор от военни качества, в това число самостоятелни нуклеарни сили. Страната също употребява хиляди войски и активи в региони на спор в южните и югоизточните флангове на Европа, с цел да се оправи с друга основна част от френските и по-широки европейски ползи за сигурност.
Това, за което приказваме, в действителност е много просто: по какъв начин страните, поотделно и групово, правят оценка и адресират многостранната сигурност на своите жители. От тази позиция в действителност ли е възмутително в света на Тръмп и Ердоган да се счита, че Алиансът рискува да загуби както полезностите си, по този начин и своя стратегически компас? Можем ли да кажем, че НАТО е в действителност здрав, когато президентът на Съединени американски щати слага под въпрос самия принцип на груповата защита, който е в основата на НАТО?
По същия метод задоволително ли е, че по време на най-новите развития на сирийската рецесия, двама членове на клуба - в това число Съединени американски щати, най-могъщият от всички - започнаха дейности, които съществено слагат под въпрос главната сигурност на другите? А какво ще кажете за неотдавнашното несъгласие на Унгария за декларацията на НАТО в поддръжка на Украйна, когато Путин посети Будапеща същия ден?
Може и да има някаква легитимност в изтъкването на грешките в една интернационална отбранителна организация, която забива главата си в пясъка, когато главните ползи за сигурността на нейните членове са директно наранени от държанието и решенията, взети от други членове.
Защо би трябвало да се преструваме, че всички тези стратегически " недобросъвестни държания " не съставляват смъртоносна опасност за Алианса, който към този момент е на 70 години? Разбира се, някои могат да живеят с фантазията, че това не са признаците за увеличение на стратегическите разминавания, само че това е доста пожелателно мислене.
Не се заблуждавайте: Франция е и ще остане отдадена на НАТО като един от главните играчи. Например, въоръжените ни сили са ситуирани от Баренцово море до Балтийските страни и Черно море и директно способстват за доверието в Алианса на равнище, което дава отговор единствено на няколко от неговите сътрудници. Това са проверими обстоятелства, а не изразителност.
Думите, употребявани от президента Макрон, не вредят на нищо друго с изключение на на сигурността и комфорта на стратегическото мислене, което се е изключило от действителностите на актуалния свят.
Преди всичко думите му са пробуждане, разяснява френският вицеадмирал Патрик Шевалеруа.
Макрон: Системите след ВСВ са в рецесия, помнете историята, национализмът е война
Кризата е невиждана, нужни са " нови способи на съдействие, нови съюзи "
Трябва да се надигнем пред въпроса по какъв начин да поддържаме НАТО настоящо, в комплицираната среда за сигурност през днешния ден. Яростната реакция на изявлението на Еманюел Макрон в " Икономист " е поразителна. Да, френският президент явно желае да разклати дървото, само че гневът и презрението, които това провокира, са признаци на нещо надълбоко смущаващо. Това приказва доста за това, по какъв начин страстта може да попречи на по този начин нужния спор.
Всъщност, без да се употребява наново провокативният израз на Макрон за " мозъчна гибел ", е притеснително, че стратегическото мислене наподобява е замръзнало в съзнанието на някои специалисти. Изглежда не са склонни да обмислят изцяло главните промени, които светът претърпява, и следствията, които те ще имат върху Европа и трансатлантическите връзки.
Дили ви харесват или не, грубите думите на президента Макрон отразяват степента на изтощение на Франция във връзка с организация, чиято визия и цели са станали неразбираеми за мнозина, изключително през последните три години. За " атлантиците " това би трябвало да е звън на предупредителни камбани, вместо да се впускат в анатема и обиди.
Като трети по височина принос за общите финансирани бюджети на НАТО и със стотици офицери, командировани в интегрираните военни структури, Франция би желала да бъде сигурна, че тези вложения към момента са подкрепени от солидарността сред всички страни.
За разлика от множеството си сътрудници в НАТО, Франция поддържа цялостен и безценен набор от военни качества, в това число самостоятелни нуклеарни сили. Страната също употребява хиляди войски и активи в региони на спор в южните и югоизточните флангове на Европа, с цел да се оправи с друга основна част от френските и по-широки европейски ползи за сигурност.
Това, за което приказваме, в действителност е много просто: по какъв начин страните, поотделно и групово, правят оценка и адресират многостранната сигурност на своите жители. От тази позиция в действителност ли е възмутително в света на Тръмп и Ердоган да се счита, че Алиансът рискува да загуби както полезностите си, по този начин и своя стратегически компас? Можем ли да кажем, че НАТО е в действителност здрав, когато президентът на Съединени американски щати слага под въпрос самия принцип на груповата защита, който е в основата на НАТО?
По същия метод задоволително ли е, че по време на най-новите развития на сирийската рецесия, двама членове на клуба - в това число Съединени американски щати, най-могъщият от всички - започнаха дейности, които съществено слагат под въпрос главната сигурност на другите? А какво ще кажете за неотдавнашното несъгласие на Унгария за декларацията на НАТО в поддръжка на Украйна, когато Путин посети Будапеща същия ден?
Може и да има някаква легитимност в изтъкването на грешките в една интернационална отбранителна организация, която забива главата си в пясъка, когато главните ползи за сигурността на нейните членове са директно наранени от държанието и решенията, взети от други членове.
Защо би трябвало да се преструваме, че всички тези стратегически " недобросъвестни държания " не съставляват смъртоносна опасност за Алианса, който към този момент е на 70 години? Разбира се, някои могат да живеят с фантазията, че това не са признаците за увеличение на стратегическите разминавания, само че това е доста пожелателно мислене.
Не се заблуждавайте: Франция е и ще остане отдадена на НАТО като един от главните играчи. Например, въоръжените ни сили са ситуирани от Баренцово море до Балтийските страни и Черно море и директно способстват за доверието в Алианса на равнище, което дава отговор единствено на няколко от неговите сътрудници. Това са проверими обстоятелства, а не изразителност.
Думите, употребявани от президента Макрон, не вредят на нищо друго с изключение на на сигурността и комфорта на стратегическото мислене, което се е изключило от действителностите на актуалния свят.
Преди всичко думите му са пробуждане, разяснява френският вицеадмирал Патрик Шевалеруа.
Макрон: Системите след ВСВ са в рецесия, помнете историята, национализмът е война
Кризата е невиждана, нужни са " нови способи на съдействие, нови съюзи "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ