Латинска Америка - поле на дипломатически сражения между Тайван и Пекин
Президентката на Тайван Цай Ингвен ще посети тази седмица Гватемала и Белиз, с цел да ги насърчи да не последват образеца на Хондурас
Тайван и Пекин водят в Латинска Америка същинска дипломатическа война – решението на Хондурас да откри публични връзки с Китайската национална република е проваляне освен за Тайпе, само че и за Вашингтон, чиято сфера на въздействие бяха в миналото централноамериканските страни.
Следващата борба ще бъде в Парагвай, където кандидат-президентът, изпратен от опозицията на изборите в края на април – Ефраин Алегре, разгласи, че в случай че завоюва вота, ще преразгледа връзките на страната с Тайван.
Само 13 страни към момента поддържат през днешния ден връзки с националистическия остров. В Латинска Америка и Карибите това са Гватемала, Белиз, Парагвай, Хаити, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадини. В останалия свят – Светият трон, Свазиленд в Африка, а в Тихия океан Науру и архипелазите Маршалови острови, Палау и Тувалу.
Президентката на Тайван Цай Ингвен ще посети тази седмица Гватемала и Белиз, с цел да ги насърчи да не последват образеца на Хондурас, а и на Коста Рика през 2017, на Салвадор през 2018 и на Никарагуа през 2021 година
" Сблъскваме се с геополитическо пренареждане на света ", който " към този момент не е еднополюсен, а многополюсен " и комунистически Китай съставлява " един от имперските полюси, който се закрепва в района – освен в Централна Америка, само че и в цяла Латинска Америка ", изяснява пред Агенция Франс Прес Сойла Мадрид, някогашна преподавателка от Националния университет на Хондурас.
" Хондурас играе освен икономическа, само че и геополитическа роля, защото Съединени американски щати постоянно са разчитали на Хондурас от геополитическа и военна позиция заради седемте военни бази ", построени там от американците, акцентира тя.
Воден от правилото за " един Китай ", Пекин не позволява на никоя страна да поддържа дипломатически връзки по едно и също време с континентален Китай и с националистическия остров.
" Много е мъчно за Парагвай (евентуалното решение) да откри дипломатически връзки с Китай, даже в случай че не трябва да забравяме, че политическият напън е прекомерно мощен " и " теренът е квалифициран " за Пекин, разяснява някогашният парагвайски външен министър Еладио Лойсага.
На същото мнение е и парагвайският анализатор Ектор Кристалдо: " И да завоюва опозицията, нямам доверие, че тя ще може да промени дипломатическите връзки с Тайван. "
" Изоставени " от Съединени американски щати
Парагвай е последната южноамериканска страна, поддържаща връзки с Тайван, защото районът " в течение на доста години бе зарязан от нашия северен брат " – Съединените щати, отбелязва някогашният началник на парагвайската дипломация.
Латинска Америка обаче е сцена на битка сред Пекин и Тайпе още от 1949 година, когато комунистите вземат властта на континента, до момента в който националистите се отдръпват на остров Тайван. Последният, на който живеят през днешния ден 23 милиона души, е считан от Пекин за бунтовническа провинция и КНР не стопира да повтаря, че ще си я върне - в случай че би трябвало, и със мощ.
Хондураският социолог, публицист и коментатор Пабло Кариас се възползва от случая, с цел да открои един абсурд: " Съединените щати ни предлагат да не откриваме връзки с Китай " – за разлика от тях самите. Един тип " правете, каквото споделям, а не каквото върша ", иронизира той.
Ако ставаше дума за игра на шах, би изглеждало, че Тайван е на път да изгуби партията... Според анализатора Сун Вън-ти обаче националистическият остров в действителност има през днешния ден повече " интернационална видимост ".
" Тайван разбираемо е леко тъжен " от решението на Хондурас, само че островът " преглежда предпочитано " връзките си с " водещите " страни в света като Съединени американски щати, Япония, Австралия и Европа, разсъждава този експерт по тайванските въпроси от Австралийския народен университет.
Освен това, акцентира той, " Тайван играе все по-важна роля в световното стратегическо съревнование сред Съединените щати и Китай ". " Тайван и до през днешния ден е най-стабилната демократична народна власт в китайскоезичния свят " и " добива алегорично значение ", добавя специалистът.
Накрая, показва наблюдаващият, островът има сега повече " интернационална видимост ", доколкото се загатва в взаимни заявления на Г-7 и други многостранни конгреси. (БТА)
Тайван и Пекин водят в Латинска Америка същинска дипломатическа война – решението на Хондурас да откри публични връзки с Китайската национална република е проваляне освен за Тайпе, само че и за Вашингтон, чиято сфера на въздействие бяха в миналото централноамериканските страни.
Следващата борба ще бъде в Парагвай, където кандидат-президентът, изпратен от опозицията на изборите в края на април – Ефраин Алегре, разгласи, че в случай че завоюва вота, ще преразгледа връзките на страната с Тайван.
Само 13 страни към момента поддържат през днешния ден връзки с националистическия остров. В Латинска Америка и Карибите това са Гватемала, Белиз, Парагвай, Хаити, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадини. В останалия свят – Светият трон, Свазиленд в Африка, а в Тихия океан Науру и архипелазите Маршалови острови, Палау и Тувалу.
Президентката на Тайван Цай Ингвен ще посети тази седмица Гватемала и Белиз, с цел да ги насърчи да не последват образеца на Хондурас, а и на Коста Рика през 2017, на Салвадор през 2018 и на Никарагуа през 2021 година
" Сблъскваме се с геополитическо пренареждане на света ", който " към този момент не е еднополюсен, а многополюсен " и комунистически Китай съставлява " един от имперските полюси, който се закрепва в района – освен в Централна Америка, само че и в цяла Латинска Америка ", изяснява пред Агенция Франс Прес Сойла Мадрид, някогашна преподавателка от Националния университет на Хондурас.
" Хондурас играе освен икономическа, само че и геополитическа роля, защото Съединени американски щати постоянно са разчитали на Хондурас от геополитическа и военна позиция заради седемте военни бази ", построени там от американците, акцентира тя.
Воден от правилото за " един Китай ", Пекин не позволява на никоя страна да поддържа дипломатически връзки по едно и също време с континентален Китай и с националистическия остров.
" Много е мъчно за Парагвай (евентуалното решение) да откри дипломатически връзки с Китай, даже в случай че не трябва да забравяме, че политическият напън е прекомерно мощен " и " теренът е квалифициран " за Пекин, разяснява някогашният парагвайски външен министър Еладио Лойсага.
На същото мнение е и парагвайският анализатор Ектор Кристалдо: " И да завоюва опозицията, нямам доверие, че тя ще може да промени дипломатическите връзки с Тайван. "
" Изоставени " от Съединени американски щати
Парагвай е последната южноамериканска страна, поддържаща връзки с Тайван, защото районът " в течение на доста години бе зарязан от нашия северен брат " – Съединените щати, отбелязва някогашният началник на парагвайската дипломация.
Латинска Америка обаче е сцена на битка сред Пекин и Тайпе още от 1949 година, когато комунистите вземат властта на континента, до момента в който националистите се отдръпват на остров Тайван. Последният, на който живеят през днешния ден 23 милиона души, е считан от Пекин за бунтовническа провинция и КНР не стопира да повтаря, че ще си я върне - в случай че би трябвало, и със мощ.
Хондураският социолог, публицист и коментатор Пабло Кариас се възползва от случая, с цел да открои един абсурд: " Съединените щати ни предлагат да не откриваме връзки с Китай " – за разлика от тях самите. Един тип " правете, каквото споделям, а не каквото върша ", иронизира той.
Ако ставаше дума за игра на шах, би изглеждало, че Тайван е на път да изгуби партията... Според анализатора Сун Вън-ти обаче националистическият остров в действителност има през днешния ден повече " интернационална видимост ".
" Тайван разбираемо е леко тъжен " от решението на Хондурас, само че островът " преглежда предпочитано " връзките си с " водещите " страни в света като Съединени американски щати, Япония, Австралия и Европа, разсъждава този експерт по тайванските въпроси от Австралийския народен университет.
Освен това, акцентира той, " Тайван играе все по-важна роля в световното стратегическо съревнование сред Съединените щати и Китай ". " Тайван и до през днешния ден е най-стабилната демократична народна власт в китайскоезичния свят " и " добива алегорично значение ", добавя специалистът.
Накрая, показва наблюдаващият, островът има сега повече " интернационална видимост ", доколкото се загатва в взаимни заявления на Г-7 и други многостранни конгреси. (БТА)
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ