Президентът наложи вето на измененията на АПК
Президентът Румен Радев върна за ново разискване Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК), като оспори 16 негови разпореждания .
Държавният глава смята, че с тях уредбата се отдалечава от съществени конституционни начала и деформира обичайни правила и достижения на административното право.
Ще се понижи интензитетът на отбраната на правата на жителите и юридическите лица по отношение на актове, издавани от позицията на власт и изискващи послушание.
Тези разпореждания ще се отразят неподходящо на ролята на административното правораздаване да бъде бранител на елементарния човек против незаконосъобразните дейности и произвола на администрацията, счита Радев.
Държавният глава показва противоречие с наредбите по отношение на разпоредбите за подсъдността , закритите правосъдни съвещания, фрапантно увеличените такси в касационното произвеждане и премахването на касационната инстанция в редица специфични закони.
" Демократична България " желае от Радев несъгласие върху измененията в Административнопроцесуален кодекс
Управляващите имат предпочитание за свръхдържава, която не предстои на надзор от никого
Президентът смята, че наличието на правото на отбрана неведнъж е тълкувано от Европейския съд за правата на индивида , който приема, че страната не би трябвало да слага правни и на практика спънки пред неговото практикуване.
Като основават неразбираема родова подсъдност, усилват разноските за правораздаване с признатата локална подсъдност, плануват голословно фрапантно увеличение на таксите в касационното произвеждане и отстраняват касационната инстанция в специфични закони, оспорените разпореждания на ЗИД Административнопроцесуален кодекс слагат точно такива спънки .
Тези разпореждания ще понижат способността на административното правораздаване да бъде измежду главните фактори, които подсигуряват салдото и контрола сред управляващите в държавното ръководство и върховенството на закона.
Така е заплашен правовият и либерален темперамент на актуалната страна , изяснява в претекстовете си президентът.
Тоталитаризъм в Административнопроцесуален кодекс видяха социалистите
Ще нападат наредбите в Конституционния съд
Публикуваме цялостният текст на претекстовете без редакторска интервенция:
Мотиви за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Административнопрецесуалния кодекс, признат от 44-то Народно заседание на 25 юли 2018 година
Уважаеми народни представители,
Подкрепям нуждата от рационализиране на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй като дефицитът на правдивост се усеща най-отчетливо при взаимоотношенията на жителите и юридическите лица с държавните органи. С признатия Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК) са направени стъпки в вярната посока във връзка с практическото използване на електронното ръководство и електронното правораздаване, на административния контракт и на отбраната против неоснователни дейности и бездействия на администрацията. Независимо от това, не мога да се съглася с обособени разпореждания от ЗИД Административнопроцесуален кодекс, които отдалечават уредбата от съществени конституционни начала, деформират обичайни правила и достижения на административния развой и в последна сметка ще доведат до понижаване интензитета на отбраната на правата на жителите и юридическите лица по отношение на актове, издавани от позицията на власт и изискващи послушание.
Като държавен глава се управлявам от разбирането, че правосъдният надзор върху актовете на изпълнителната власт е изключително значима проекция на правилото за разделянето на управляващите, носеща структура в системата от гаранции за правовата и демократична страна. Ето за какво съм задължен да се опълчва на всеки опит за законова уредба, който отслабва способността на административното правораздаване да бъде бранител на елементарния човек против незаконосъобразните дейности и произвола на държавните органи.
Правилата за подсъдността би трябвало да бъдат пределно ясни, с цел да знаят жалбоподателите към кой съд да се извърнат и с цел да се избегнат разногласия за подсъдност сред съдилищата. Приетата със ЗИД Административнопроцесуален кодекс уредба на подсъдността не подхожда напълно на тези условия.
Направеното с § 28 допълнение в член 132, алинея 2, т. 2 Административнопроцесуален кодекс основава проблеми с родовата подсъдност. От една страна, не са разпознати ясно актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместител министър-председателите и министрите, които Върховният административен съд (ВАС) преглежда като първа инстанция. С Решение № 8 от 2018 година на Конституционния съд се обяснява смисълът на член 125, алинея 2 от Конституцията, само че това не замества нужната законова уредба. От друга страна, изразът " в случаите, планувани в закон " основава усещане за втора догадка на изключение от правилото, че актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместител министър-председателите и министрите се преглеждат като първа инстанция от Върховен административен съд. Това излиза отвън тълкуването на Конституционния съд. Приетата уредба за родовата подсъдност основава правна неустановеност и може да докара до голям брой разногласия за подсъдност.
С § 29, т. 1 от ЗИД Административнопроцесуален кодекс се трансформира правилото за локалната подсъдност при оборване на самостоятелни административни актове. Като аршин за установяване на способния административен съд се вкарва непрекъснатият адрес на физическото лице жалбоподател. Правилата за локалната подсъдност следва да подсигуряват както връзката на делото с региона на съответния съд, по този начин и подобаваща и за двете страни досегаемост до този съд. Приетата уредба не регистрира хипотезата на физически лица с сегашен адрес, друг от непрекъснатия, което може да е усложнение за тях и за административните органи, чието седалище е друго от непрекъснатия адрес на жалбоподателя. В тези случаи и двете страни ще бъдат принудени да пътуват до административния съд, в чийто правосъден регион е непрекъснатият адрес на жалбоподателя. При по едно и също време разглеждане на каузи в разнообразни административни съдилища държавните органи ще би трябвало да командироват на всички места свои процесуални представители. Това ще усили разноските на администрациите, които непосредствено или косвено ще бъдат за сметка на данъкоплатците. Освен това смяната може да докара до отсрочване на каузи в прорез с правилото за експедитивност и процесуална спестовност, прогласен в член 11 от Административнопроцесуален кодекс. За тази смяна, направена посредством предложение сред първо и второ гласоподаване на законопроекта, няма финансови планове. Изтъкнатият претекст за по-равномерно натоварване на административните съдилища не следва да е за сметка на повишение на разноските за достъп до правораздаване. По тези съображения считам, че новата локална подсъдност не дава задоволително гаранции за по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правораздаване.
Не съм склонен с направеното в § 55 изменение на член 217, алинея 2 Административнопроцесуален кодекс по отношение на закритите съвещания в касационното произвеждане. Публичността на правосъдните съвещания е толкоз значителен принцип на правораздавателната активност, че конституционният законодател категорично го е прогласил в член 121, алинея 3. Проекция на този принцип има във всички процесуални закони (чл. 12 от Административнопроцесуален кодекс, член 11 от Граждански процесуален кодекс, член 20 от НПК), както и в член 5, алинея 2 от Закона за правосъдната власт. Правото на всеки човек на обществено разглеждане на неговото дело е категорично посочено в член 10 от Всеобщата декларация за правата на индивида и в член 6, алинея 1 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС). Принципът за публичността на правосъдните съвещания има двояко значение. От една страна, той е гаранция за обективен развой, в който страните имат право освен персонално да вземат участие, само че и да са предпазени против администриране на правораздаването на мрачно, без публично наблюдаване. От друга страна, този принцип е гаранция за осъществяване правото на жителите да получават и популяризират информация, планувано в член 41, алинея 1 от Конституцията и член 10, алинея 1 от КЗПЧОС.
Действително член 121, алинея 3 от Конституцията позволява със закон да се плануват закрити съвещания. Тази опция обаче съставлява изключение от правилото за гласност и би трябвало да се употребява съразмерно, когато е налице нужда с оглед отбрана на друга конституционна полезност. Като слага разглеждането на делото от тричленен състав на Върховен административен съд в намерено съвещание според от преценката на съдията-докладчик или от направено от страните категорично искане, променената наредба на член 217, алинея 2, изр. трето и четвърто Административнопроцесуален кодекс в действителност трансформира публичността от предписание в изключение.
С регламентираните в § 57 такси в касационното произвеждане се лимитират значително процесуалните благоприятни условия за пълноценна отбрана на жителите и юридическите лица против незаконосъобразни актове на администрацията. Несъмнено типът и размерът на правосъдните такси са част от гаранциите за достъп до правораздаване. Приемам, че сегашните правосъдни такси се нуждаят от актуализация, само че нарастването на простите такси в касационното произвеждане е фрапантно (14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридически лица с нестопанска цел) и не подхожда на икономическата обстановка и приходите в България. Вносителите на законопроекта регистрират единствено предстоящото нарастване на приходите в бюджета на Върховен административен съд и на административните съдилища. Липсва обаче явен механизъм за установяване на новите размери и разбор за финансовото отражение на въведените по-високи такси за жителите, бизнеса и бюджетните организации, защото последните също могат да са касатори. Няма причини и за какво да вземем за пример сдруженията, предоставящи водоснабдителни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни услуги, ще заплащат елементарни такси в размери като жителите, а юридическите лица с нестопанска цел ще заплащат такси като търговски сдружения. Така увеличените елементарни такси ще са практическа спънка за практикуване на процесуалните права на забележителна част от жителите и юридическите лица. Дори редуцираната такса по каузи за пенсионно, здравно и обществено обезпечаване е увеличена 5 пъти спрямо настоящата до момента.
Въвеждането на пропорционални такси за " определяем веществен интерес " в касационното произвеждане по административни каузи не държи сметка за спецификата на тези каузи. В административното правораздаване на напред във времето е директната отбрана на нарушената правда при реализиране на държавното ръководство, а не материалният интерес. Законността не е услуга, която една правова страна дава на жителите, а належащо изискване за нейното битие. В този смисъл въвеждането на пропорционални такси, които са типични за гражданското правосъдие, е несъвместимо с административното правораздаване, при което разногласията са за незаконосъобразно реализиране на държавно ръководство. Затова пропорционалните такси не могат да бъдат принцип в касационното произвеждане по Административнопроцесуален кодекс. Прилагането им, изключително при неналичието на легална формулировка на понятието " определяем веществен интерес ", ще докара до правна неустановеност и до спорна правосъдна процедура. Поради това оборвам и въвеждането със ЗИД Административнопроцесуален кодекс на пропорционални такси в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (§ 79, т. 4) и в Закона за запазване на околната среда (§ 111). Особено тревожна е смяната в Закона за запазване на околната среда, където размерът на таксата за касационно обжалване на решението по оценка на въздействието върху околната среда е оставен напълно на преценката на съда. Въвеждането на пропорционална такса също така ще направи тези производства недостъпно скъпи, което не подхожда на член 9 от Конвенцията за достъпа до информация, присъединяване на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правораздаване по въпроси на околната среда.
Със ЗИД Административнопроцесуален кодекс за първи път размер на правосъдни такси се дефинира в закон. Този метод не регистрира присъщата динамичност в размера на таксите, които са според от приходите. Това е повода до момента таксите за правосъдните производства по административни и цивилен каузи да се плануват в цена на Министерския съвет. Определянето им с § 57, 61 и 67 на ЗИД Административнопроцесуален кодекс лишава жителите и юридическите лица от опцията да оспорват размера на тези такси, с каквато разполагат при регламентирането им в акт на Министерския съвет. Като се има поради, че размерът на таксите в касационното произвеждане (не единствено по административни, само че и по цивилен дела) съставлява 50 на 100 от размера на таксите в първоинстанционното произвеждане, избраните с § 57 могат да бъдат мотив за значително нарастване на таксите и в първоинстанционното произвеждане.
Въвеждането на пропорционални такси, както и фрапантното увеличение на простите такси в касационното произвеждане, са в дисонанс с природата и задачата на административното правораздаване - да подсигурява отбраната на по-слабата страна - жител или юридическо лице против незаконосъобразните актове на администрацията. Не се регистрира условието на член 60, алинея 1 от Конституцията таксите да са съобразени с приходите на жителите, с което се лимитира правото на отбрана по член 56 от Конституцията. Размерът на избраните такси може да съставлява преграда за забележителен брой жители и юридически лица, заради което самата същина на правото на отбрана ще бъде нарушена. В този смисъл признатият закон е спорен и във връзка с член 6, алинея 1 от КЗПЧОС.
Както и по различен мотив съм изразявал позиция, правото на тъжба в първоинстанционните производства по Административнопроцесуален кодекс и правото на касационно обжалване в тяхното единение съставляват правото на административно правораздаване. Касационното обжалване е част от правото на отбрана, което към този момент не е против порочния административен акт, а против постановеното незаконосъобразно правосъдно решение. Премахването на касационната инстанция в правосъдните производства по административни каузи, които така и така са двуинстанционни, безспорно отслабва отбраната на засегнатите права на жители и юридически лица. Това не подхожда на правото на отбрана (чл. 56 от Конституцията) и на правото на правосъдна отбрана на жителите и юридическите лица във всички стадии на процеса (чл. 122, алинея 1 от Конституцията).
4.1. Ограничаването на правото на отбрана единствено до една правосъдна инстанция може да бъде целесъобразно единствено в случай че се постанова, с цел да балансира с друга конституционна полезност. С някои от преходните и заключителните разпореждания на ЗИД Административнопроцесуален кодекс този баланс е нарушен. Нещо повече, неналичието на втора - касационна инстанция ще заплаши конституционно приети права, което е неприемливо.
Такъв е казусът с § 113, т. 5, б. " б " изр. последно по отношение на член 75, алинея 9 от Закона за подземните благосъстояния. Предвиждането единствено на една правосъдна инстанция при разногласия за наложително отчуждаване на частни парцели за потребностите на изследването и добива на подземните благосъстояния и за анулация на насилственото отчуждаване не подсигурява надеждна отбрана на правото на благосъстоятелност, както изисква член 17, алинея 1 от Конституцията. Необжалваемостта на първоинстанционното решение по отношение на осъществяването на задължението на титуляри на позволения за търсене и изследване или на концесионери може да се яви спънка за предприемане на всички нужни ограничения за възобновяване на уврежданията на земята. Това не подхожда на отговорностите на страната да обезпечи опазването на околната среда (чл. 15 от Конституцията) и да подсигурява правото на жителите на здравословна и удобна околна среда (чл. 55 от Конституцията).
С § 114, т. 3 от ЗИД на Административнопроцесуален кодекс се изключва касационната инстанция при оборване на отхвърли за даване на правна помощ от Националното бюро за правна помощ. Това не подсигурява обезпечаването и даването на ефикасна правна помощ и е несъвместимо с естеството на правото на отбрана като главно право на жителите според член 56 от Конституцията.
Възразявам и против необжалваемостта на първоинстанционните правосъдни решения по разногласия за компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и трудоустрояване, за компенсации за майчинство, за компенсации за безработица (§ 124, т. 2 ЗИД АПК), както и по разногласия за обществени помощи (§ 130). Това са все случаи, които засягат хора в затруднено състояние. Една правова страна, която също е и обществена, би трябвало да обезпечи в цялостна мяра отбраната на техните права, още повече когато тези права са приети и обезпечени в член 47, алинея 2 и член 51, алинея 1 и 2 от Конституцията. Едноинстанционното произвеждане, въведено с § 133 ЗИД Административнопроцесуален кодекс във връзка с помощите по Закона за фамилните помощи за деца, не подхожда на задължението на страната да подкрепя родителите при развъждането и възпитанието на техните деца по член 47, алинея 1 от Конституцията.
С отпадането на касационното оборване на правосъдни решения, свързани с достъпа до социална информация (§ 125, т. 3), се отслабват гаранциите за правото на информация, определяно не без съображение като основа на всички други права. Освен конституционно прието, това право е част от правата по Хартата на главните права на Европейския съюз (чл. 11), по КЗПЧОС (чл. 10) и по Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 19). Значението на правото на информация, което е част от информационните права, е регистрирано и от Конституционния съд. Според Решение № 7 от 1996 година това право стои в основата на демократичния развой и спомага за реализирането на надзор върху активността на държавните органи.
4.2. Освен понижаване интензитета на отбраната на накърнени права на жители и юридически лица, премахването на касационната инстанция има и друго измерение. Когато първоинстанционното правосъдно решение е в интерес на жалбоподателя, държавният орган ще бъде лишен от опцията да го оспорва. Така неналичието на касационна инстанция лимитира съответната отбрана на публичния интерес, който държавните органи са длъжни да отстояват. В тази връзка не съм склонен с направените с § 109, т. 1, 2 и 3 ЗИД Административнопроцесуален кодекс промени, които изключват касационната инстанция по доста значими въпроси, свързани със земеделските земи. Промяната по изключение на предназначението на земеделските земи следва да минава през всички етапи на правосъдния надзор. Това произтича от характера на земята като богатство от най-висш порядък за цялото общество. Отпадането на касационната инстанция при смяна на предназначението на аграрни земи не подхожда на плануванаъа в член 21 от Конституцията особена протекция на земята, която протекция безспорно включва и контрола за правда, когато се трансформира по изключение предназначението на земеделските земи.
Не поддържам плануваното в § 79, т. 3 ЗИД Административнопроцесуален кодекс ограничение на правосъдния надзор съгласно размера на открити с инспекционен акт обществени отговорности. В региона на данъчното и осигурителното право е нужна по-висока степен на отбрана както на частния, по този начин и на публичния интерес, без значение от размера на общественото взимане. Предвидената едноинстанционност ще ограничи пълноценната отбрана на огромен брой физически и юридически лица. Тя ще се отрази неподходящо и на приходите в бюджета, когато първоинстанционното решение не е в интерес на приходната организация. Няма да има механизъм за оборване на това решение, респ. за събиране на обществените вземания, изключени от касация само заради своя размер.
Не мога да подмина метода, по който ЗИД Административнопроцесуален кодекс беше признат. Между двете гласувания на законопроекта забележителна част от постъпилите оферти бяха от самите вносители на законопроекта. Без да оборвам опцията да се вършат оферти по признатия на първо гласоподаване законопроект, следва да се има поради, че Конституционният съд в Решение № 8 от 2010 година показва, че вносителят на законопроекта няма право да прави оферти върху своя личен законопроект. Освен това повече от половината от преходните и заключителните разпореждания са препоръчани съвсем една година след приключване на избрания от самото Народното събрание период за оферти сред първо и второ гласоподаване. По този метод освен се удължава срокът за оферти, само че и се реализира резултат, при който народните представители не са равнопоставени. Съгласно член 83, алинея 5, т. 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание такива оферти могат да вършат не всички народни представители, а единствено членовете на комисията, която е водеща по законопроекта. Така, без нужната гласност и без опция за реакция на засегнатите лица, бяха признати няколко разпореждания, против които имам възражения, в това число и по съществото на направените промени.
Считам, че основаният с § 124, т. 1 ЗИД Административнопроцесуален кодекс член 69г в Кодекса за общественото обезпечаване (КСО) е недопустим. Пенсиите за застрахователен стаж и възраст от държавното публично обезпечаване се отпускат при настъпване на осигурителния риск " напреднала възраст " и при изискване, че лицето има избрания от закона застрахователен стаж. За всички обезпечени лица е въведено условие за избрана минимална възраст, след навършването на която може да бъде отпусната пенсия. С член 69г, като изключение от прогласения в член 3, т. 3 от КСО принцип на равнопоставеност на обезпечените лица, се планува придобиване на право на пенсия в цялостен размер от съдии, прокурори и следователи без условие за възраст. Необяснимо е за какво правилото на член 69г ще се ползва единствено за магистрати, които ĸъм 31 дeĸeмвpи 2018 година имaт пoнe 35 гoдини oбщ юpидичecĸи cтaж, oт ĸoитo пoнe двe тpeти ocигypитeлeн cтaж в opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт, само че не и за магистрати, за които тези условия ще са налице след тази дата. Това прави наредбата проблематична предвид на член 6, алинея 2 от Конституцията.
Разпоредбата на § 148, т. 1 ЗИД Административнопроцесуален кодекс, с която се основава чл.123а в Закона за правосъдната власт, е нецелесъобразна. Командироването на арбитър от Върховен административен съд или от административните съдилища и то за период 1 година, с цел да следи практиката на Съда на Европейския съюз, на Общия съд на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на индивида, е несъвместимо със способите, по които те осведомят за активността си. На формалните уеб сайтове и на трите съдилища има задоволително и своевременна информация за техните решения, която е налична за всички магистрати. Няма никаква финансова аргументация какъв брой ще коства използването на тази наредба, поради това, че седалищата на тези съдилища са в Люксембург и в Страсбург. След като се усилват фрапантно таксите на жителите и организациите, с цел да се подкрепи бюджетът на правосъдната власт, е неприемливо неефективното му разходване.
Съдържанието на правото на отбрана неведнъж е тълкувано от Европейския съд за правата на индивида, който приема, че страната не би трябвало да слага правни и на практика спънки пред неговото практикуване. Като основават неразбираема родова подсъдност, усилват разноските за правораздаване с признатата локална подсъдност, плануват голословно фрапантно увеличение на таксите в касационното произвеждане и отстраняват касационната инстанция в специфични закони, част от наредбите в ЗИД Административнопроцесуален кодекс слагат точно такива спънки. Тези разпореждания ще понижат способността на административното правораздаване да бъде измежду главните фактори, които подсигуряват салдото и контрола сред управляващите в държавното ръководство и върховенството на закона. Така е заплашен правовият и либерален темперамент на актуалната страна.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 28, § 29, т. 1, § 55 по отношение на член 217, алинея 2, изр. трето и четвърто и алинея 4, § 57, § 61, § 67, § 79, т. 3 и 4, § 109, т. 1, 2 и 3, § 111, § 113, т. 5, б. " б " по отношение на член 75, алинея 9, изр. последно, § 114, т. 3, § 124, § 125, т. 3, § 130, § 133 и § 148, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, признат на 25 юли 2018 г.
Държавният глава смята, че с тях уредбата се отдалечава от съществени конституционни начала и деформира обичайни правила и достижения на административното право.
Ще се понижи интензитетът на отбраната на правата на жителите и юридическите лица по отношение на актове, издавани от позицията на власт и изискващи послушание.
Тези разпореждания ще се отразят неподходящо на ролята на административното правораздаване да бъде бранител на елементарния човек против незаконосъобразните дейности и произвола на администрацията, счита Радев.
Държавният глава показва противоречие с наредбите по отношение на разпоредбите за подсъдността , закритите правосъдни съвещания, фрапантно увеличените такси в касационното произвеждане и премахването на касационната инстанция в редица специфични закони.
" Демократична България " желае от Радев несъгласие върху измененията в Административнопроцесуален кодекс
Управляващите имат предпочитание за свръхдържава, която не предстои на надзор от никого
Президентът смята, че наличието на правото на отбрана неведнъж е тълкувано от Европейския съд за правата на индивида , който приема, че страната не би трябвало да слага правни и на практика спънки пред неговото практикуване.
Като основават неразбираема родова подсъдност, усилват разноските за правораздаване с признатата локална подсъдност, плануват голословно фрапантно увеличение на таксите в касационното произвеждане и отстраняват касационната инстанция в специфични закони, оспорените разпореждания на ЗИД Административнопроцесуален кодекс слагат точно такива спънки .
Тези разпореждания ще понижат способността на административното правораздаване да бъде измежду главните фактори, които подсигуряват салдото и контрола сред управляващите в държавното ръководство и върховенството на закона.
Така е заплашен правовият и либерален темперамент на актуалната страна , изяснява в претекстовете си президентът.
Тоталитаризъм в Административнопроцесуален кодекс видяха социалистите
Ще нападат наредбите в Конституционния съд
Публикуваме цялостният текст на претекстовете без редакторска интервенция:
Мотиви за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Административнопрецесуалния кодекс, признат от 44-то Народно заседание на 25 юли 2018 година
Уважаеми народни представители,
Подкрепям нуждата от рационализиране на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй като дефицитът на правдивост се усеща най-отчетливо при взаимоотношенията на жителите и юридическите лица с държавните органи. С признатия Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК) са направени стъпки в вярната посока във връзка с практическото използване на електронното ръководство и електронното правораздаване, на административния контракт и на отбраната против неоснователни дейности и бездействия на администрацията. Независимо от това, не мога да се съглася с обособени разпореждания от ЗИД Административнопроцесуален кодекс, които отдалечават уредбата от съществени конституционни начала, деформират обичайни правила и достижения на административния развой и в последна сметка ще доведат до понижаване интензитета на отбраната на правата на жителите и юридическите лица по отношение на актове, издавани от позицията на власт и изискващи послушание.
Като държавен глава се управлявам от разбирането, че правосъдният надзор върху актовете на изпълнителната власт е изключително значима проекция на правилото за разделянето на управляващите, носеща структура в системата от гаранции за правовата и демократична страна. Ето за какво съм задължен да се опълчва на всеки опит за законова уредба, който отслабва способността на административното правораздаване да бъде бранител на елементарния човек против незаконосъобразните дейности и произвола на държавните органи.
Правилата за подсъдността би трябвало да бъдат пределно ясни, с цел да знаят жалбоподателите към кой съд да се извърнат и с цел да се избегнат разногласия за подсъдност сред съдилищата. Приетата със ЗИД Административнопроцесуален кодекс уредба на подсъдността не подхожда напълно на тези условия.
Направеното с § 28 допълнение в член 132, алинея 2, т. 2 Административнопроцесуален кодекс основава проблеми с родовата подсъдност. От една страна, не са разпознати ясно актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместител министър-председателите и министрите, които Върховният административен съд (ВАС) преглежда като първа инстанция. С Решение № 8 от 2018 година на Конституционния съд се обяснява смисълът на член 125, алинея 2 от Конституцията, само че това не замества нужната законова уредба. От друга страна, изразът " в случаите, планувани в закон " основава усещане за втора догадка на изключение от правилото, че актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместител министър-председателите и министрите се преглеждат като първа инстанция от Върховен административен съд. Това излиза отвън тълкуването на Конституционния съд. Приетата уредба за родовата подсъдност основава правна неустановеност и може да докара до голям брой разногласия за подсъдност.
С § 29, т. 1 от ЗИД Административнопроцесуален кодекс се трансформира правилото за локалната подсъдност при оборване на самостоятелни административни актове. Като аршин за установяване на способния административен съд се вкарва непрекъснатият адрес на физическото лице жалбоподател. Правилата за локалната подсъдност следва да подсигуряват както връзката на делото с региона на съответния съд, по този начин и подобаваща и за двете страни досегаемост до този съд. Приетата уредба не регистрира хипотезата на физически лица с сегашен адрес, друг от непрекъснатия, което може да е усложнение за тях и за административните органи, чието седалище е друго от непрекъснатия адрес на жалбоподателя. В тези случаи и двете страни ще бъдат принудени да пътуват до административния съд, в чийто правосъден регион е непрекъснатият адрес на жалбоподателя. При по едно и също време разглеждане на каузи в разнообразни административни съдилища държавните органи ще би трябвало да командироват на всички места свои процесуални представители. Това ще усили разноските на администрациите, които непосредствено или косвено ще бъдат за сметка на данъкоплатците. Освен това смяната може да докара до отсрочване на каузи в прорез с правилото за експедитивност и процесуална спестовност, прогласен в член 11 от Административнопроцесуален кодекс. За тази смяна, направена посредством предложение сред първо и второ гласоподаване на законопроекта, няма финансови планове. Изтъкнатият претекст за по-равномерно натоварване на административните съдилища не следва да е за сметка на повишение на разноските за достъп до правораздаване. По тези съображения считам, че новата локална подсъдност не дава задоволително гаранции за по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правораздаване.
Не съм склонен с направеното в § 55 изменение на член 217, алинея 2 Административнопроцесуален кодекс по отношение на закритите съвещания в касационното произвеждане. Публичността на правосъдните съвещания е толкоз значителен принцип на правораздавателната активност, че конституционният законодател категорично го е прогласил в член 121, алинея 3. Проекция на този принцип има във всички процесуални закони (чл. 12 от Административнопроцесуален кодекс, член 11 от Граждански процесуален кодекс, член 20 от НПК), както и в член 5, алинея 2 от Закона за правосъдната власт. Правото на всеки човек на обществено разглеждане на неговото дело е категорично посочено в член 10 от Всеобщата декларация за правата на индивида и в член 6, алинея 1 от Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС). Принципът за публичността на правосъдните съвещания има двояко значение. От една страна, той е гаранция за обективен развой, в който страните имат право освен персонално да вземат участие, само че и да са предпазени против администриране на правораздаването на мрачно, без публично наблюдаване. От друга страна, този принцип е гаранция за осъществяване правото на жителите да получават и популяризират информация, планувано в член 41, алинея 1 от Конституцията и член 10, алинея 1 от КЗПЧОС.
Действително член 121, алинея 3 от Конституцията позволява със закон да се плануват закрити съвещания. Тази опция обаче съставлява изключение от правилото за гласност и би трябвало да се употребява съразмерно, когато е налице нужда с оглед отбрана на друга конституционна полезност. Като слага разглеждането на делото от тричленен състав на Върховен административен съд в намерено съвещание според от преценката на съдията-докладчик или от направено от страните категорично искане, променената наредба на член 217, алинея 2, изр. трето и четвърто Административнопроцесуален кодекс в действителност трансформира публичността от предписание в изключение.
С регламентираните в § 57 такси в касационното произвеждане се лимитират значително процесуалните благоприятни условия за пълноценна отбрана на жителите и юридическите лица против незаконосъобразни актове на администрацията. Несъмнено типът и размерът на правосъдните такси са част от гаранциите за достъп до правораздаване. Приемам, че сегашните правосъдни такси се нуждаят от актуализация, само че нарастването на простите такси в касационното произвеждане е фрапантно (14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридически лица с нестопанска цел) и не подхожда на икономическата обстановка и приходите в България. Вносителите на законопроекта регистрират единствено предстоящото нарастване на приходите в бюджета на Върховен административен съд и на административните съдилища. Липсва обаче явен механизъм за установяване на новите размери и разбор за финансовото отражение на въведените по-високи такси за жителите, бизнеса и бюджетните организации, защото последните също могат да са касатори. Няма причини и за какво да вземем за пример сдруженията, предоставящи водоснабдителни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни услуги, ще заплащат елементарни такси в размери като жителите, а юридическите лица с нестопанска цел ще заплащат такси като търговски сдружения. Така увеличените елементарни такси ще са практическа спънка за практикуване на процесуалните права на забележителна част от жителите и юридическите лица. Дори редуцираната такса по каузи за пенсионно, здравно и обществено обезпечаване е увеличена 5 пъти спрямо настоящата до момента.
Въвеждането на пропорционални такси за " определяем веществен интерес " в касационното произвеждане по административни каузи не държи сметка за спецификата на тези каузи. В административното правораздаване на напред във времето е директната отбрана на нарушената правда при реализиране на държавното ръководство, а не материалният интерес. Законността не е услуга, която една правова страна дава на жителите, а належащо изискване за нейното битие. В този смисъл въвеждането на пропорционални такси, които са типични за гражданското правосъдие, е несъвместимо с административното правораздаване, при което разногласията са за незаконосъобразно реализиране на държавно ръководство. Затова пропорционалните такси не могат да бъдат принцип в касационното произвеждане по Административнопроцесуален кодекс. Прилагането им, изключително при неналичието на легална формулировка на понятието " определяем веществен интерес ", ще докара до правна неустановеност и до спорна правосъдна процедура. Поради това оборвам и въвеждането със ЗИД Административнопроцесуален кодекс на пропорционални такси в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (§ 79, т. 4) и в Закона за запазване на околната среда (§ 111). Особено тревожна е смяната в Закона за запазване на околната среда, където размерът на таксата за касационно обжалване на решението по оценка на въздействието върху околната среда е оставен напълно на преценката на съда. Въвеждането на пропорционална такса също така ще направи тези производства недостъпно скъпи, което не подхожда на член 9 от Конвенцията за достъпа до информация, присъединяване на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правораздаване по въпроси на околната среда.
Със ЗИД Административнопроцесуален кодекс за първи път размер на правосъдни такси се дефинира в закон. Този метод не регистрира присъщата динамичност в размера на таксите, които са според от приходите. Това е повода до момента таксите за правосъдните производства по административни и цивилен каузи да се плануват в цена на Министерския съвет. Определянето им с § 57, 61 и 67 на ЗИД Административнопроцесуален кодекс лишава жителите и юридическите лица от опцията да оспорват размера на тези такси, с каквато разполагат при регламентирането им в акт на Министерския съвет. Като се има поради, че размерът на таксите в касационното произвеждане (не единствено по административни, само че и по цивилен дела) съставлява 50 на 100 от размера на таксите в първоинстанционното произвеждане, избраните с § 57 могат да бъдат мотив за значително нарастване на таксите и в първоинстанционното произвеждане.
Въвеждането на пропорционални такси, както и фрапантното увеличение на простите такси в касационното произвеждане, са в дисонанс с природата и задачата на административното правораздаване - да подсигурява отбраната на по-слабата страна - жител или юридическо лице против незаконосъобразните актове на администрацията. Не се регистрира условието на член 60, алинея 1 от Конституцията таксите да са съобразени с приходите на жителите, с което се лимитира правото на отбрана по член 56 от Конституцията. Размерът на избраните такси може да съставлява преграда за забележителен брой жители и юридически лица, заради което самата същина на правото на отбрана ще бъде нарушена. В този смисъл признатият закон е спорен и във връзка с член 6, алинея 1 от КЗПЧОС.
Както и по различен мотив съм изразявал позиция, правото на тъжба в първоинстанционните производства по Административнопроцесуален кодекс и правото на касационно обжалване в тяхното единение съставляват правото на административно правораздаване. Касационното обжалване е част от правото на отбрана, което към този момент не е против порочния административен акт, а против постановеното незаконосъобразно правосъдно решение. Премахването на касационната инстанция в правосъдните производства по административни каузи, които така и така са двуинстанционни, безспорно отслабва отбраната на засегнатите права на жители и юридически лица. Това не подхожда на правото на отбрана (чл. 56 от Конституцията) и на правото на правосъдна отбрана на жителите и юридическите лица във всички стадии на процеса (чл. 122, алинея 1 от Конституцията).
4.1. Ограничаването на правото на отбрана единствено до една правосъдна инстанция може да бъде целесъобразно единствено в случай че се постанова, с цел да балансира с друга конституционна полезност. С някои от преходните и заключителните разпореждания на ЗИД Административнопроцесуален кодекс този баланс е нарушен. Нещо повече, неналичието на втора - касационна инстанция ще заплаши конституционно приети права, което е неприемливо.
Такъв е казусът с § 113, т. 5, б. " б " изр. последно по отношение на член 75, алинея 9 от Закона за подземните благосъстояния. Предвиждането единствено на една правосъдна инстанция при разногласия за наложително отчуждаване на частни парцели за потребностите на изследването и добива на подземните благосъстояния и за анулация на насилственото отчуждаване не подсигурява надеждна отбрана на правото на благосъстоятелност, както изисква член 17, алинея 1 от Конституцията. Необжалваемостта на първоинстанционното решение по отношение на осъществяването на задължението на титуляри на позволения за търсене и изследване или на концесионери може да се яви спънка за предприемане на всички нужни ограничения за възобновяване на уврежданията на земята. Това не подхожда на отговорностите на страната да обезпечи опазването на околната среда (чл. 15 от Конституцията) и да подсигурява правото на жителите на здравословна и удобна околна среда (чл. 55 от Конституцията).
С § 114, т. 3 от ЗИД на Административнопроцесуален кодекс се изключва касационната инстанция при оборване на отхвърли за даване на правна помощ от Националното бюро за правна помощ. Това не подсигурява обезпечаването и даването на ефикасна правна помощ и е несъвместимо с естеството на правото на отбрана като главно право на жителите според член 56 от Конституцията.
Възразявам и против необжалваемостта на първоинстанционните правосъдни решения по разногласия за компенсации при краткотрайна нетрудоспособност и трудоустрояване, за компенсации за майчинство, за компенсации за безработица (§ 124, т. 2 ЗИД АПК), както и по разногласия за обществени помощи (§ 130). Това са все случаи, които засягат хора в затруднено състояние. Една правова страна, която също е и обществена, би трябвало да обезпечи в цялостна мяра отбраната на техните права, още повече когато тези права са приети и обезпечени в член 47, алинея 2 и член 51, алинея 1 и 2 от Конституцията. Едноинстанционното произвеждане, въведено с § 133 ЗИД Административнопроцесуален кодекс във връзка с помощите по Закона за фамилните помощи за деца, не подхожда на задължението на страната да подкрепя родителите при развъждането и възпитанието на техните деца по член 47, алинея 1 от Конституцията.
С отпадането на касационното оборване на правосъдни решения, свързани с достъпа до социална информация (§ 125, т. 3), се отслабват гаранциите за правото на информация, определяно не без съображение като основа на всички други права. Освен конституционно прието, това право е част от правата по Хартата на главните права на Европейския съюз (чл. 11), по КЗПЧОС (чл. 10) и по Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 19). Значението на правото на информация, което е част от информационните права, е регистрирано и от Конституционния съд. Според Решение № 7 от 1996 година това право стои в основата на демократичния развой и спомага за реализирането на надзор върху активността на държавните органи.
4.2. Освен понижаване интензитета на отбраната на накърнени права на жители и юридически лица, премахването на касационната инстанция има и друго измерение. Когато първоинстанционното правосъдно решение е в интерес на жалбоподателя, държавният орган ще бъде лишен от опцията да го оспорва. Така неналичието на касационна инстанция лимитира съответната отбрана на публичния интерес, който държавните органи са длъжни да отстояват. В тази връзка не съм склонен с направените с § 109, т. 1, 2 и 3 ЗИД Административнопроцесуален кодекс промени, които изключват касационната инстанция по доста значими въпроси, свързани със земеделските земи. Промяната по изключение на предназначението на земеделските земи следва да минава през всички етапи на правосъдния надзор. Това произтича от характера на земята като богатство от най-висш порядък за цялото общество. Отпадането на касационната инстанция при смяна на предназначението на аграрни земи не подхожда на плануванаъа в член 21 от Конституцията особена протекция на земята, която протекция безспорно включва и контрола за правда, когато се трансформира по изключение предназначението на земеделските земи.
Не поддържам плануваното в § 79, т. 3 ЗИД Административнопроцесуален кодекс ограничение на правосъдния надзор съгласно размера на открити с инспекционен акт обществени отговорности. В региона на данъчното и осигурителното право е нужна по-висока степен на отбрана както на частния, по този начин и на публичния интерес, без значение от размера на общественото взимане. Предвидената едноинстанционност ще ограничи пълноценната отбрана на огромен брой физически и юридически лица. Тя ще се отрази неподходящо и на приходите в бюджета, когато първоинстанционното решение не е в интерес на приходната организация. Няма да има механизъм за оборване на това решение, респ. за събиране на обществените вземания, изключени от касация само заради своя размер.
Не мога да подмина метода, по който ЗИД Административнопроцесуален кодекс беше признат. Между двете гласувания на законопроекта забележителна част от постъпилите оферти бяха от самите вносители на законопроекта. Без да оборвам опцията да се вършат оферти по признатия на първо гласоподаване законопроект, следва да се има поради, че Конституционният съд в Решение № 8 от 2010 година показва, че вносителят на законопроекта няма право да прави оферти върху своя личен законопроект. Освен това повече от половината от преходните и заключителните разпореждания са препоръчани съвсем една година след приключване на избрания от самото Народното събрание период за оферти сред първо и второ гласоподаване. По този метод освен се удължава срокът за оферти, само че и се реализира резултат, при който народните представители не са равнопоставени. Съгласно член 83, алинея 5, т. 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание такива оферти могат да вършат не всички народни представители, а единствено членовете на комисията, която е водеща по законопроекта. Така, без нужната гласност и без опция за реакция на засегнатите лица, бяха признати няколко разпореждания, против които имам възражения, в това число и по съществото на направените промени.
Считам, че основаният с § 124, т. 1 ЗИД Административнопроцесуален кодекс член 69г в Кодекса за общественото обезпечаване (КСО) е недопустим. Пенсиите за застрахователен стаж и възраст от държавното публично обезпечаване се отпускат при настъпване на осигурителния риск " напреднала възраст " и при изискване, че лицето има избрания от закона застрахователен стаж. За всички обезпечени лица е въведено условие за избрана минимална възраст, след навършването на която може да бъде отпусната пенсия. С член 69г, като изключение от прогласения в член 3, т. 3 от КСО принцип на равнопоставеност на обезпечените лица, се планува придобиване на право на пенсия в цялостен размер от съдии, прокурори и следователи без условие за възраст. Необяснимо е за какво правилото на член 69г ще се ползва единствено за магистрати, които ĸъм 31 дeĸeмвpи 2018 година имaт пoнe 35 гoдини oбщ юpидичecĸи cтaж, oт ĸoитo пoнe двe тpeти ocигypитeлeн cтaж в opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт, само че не и за магистрати, за които тези условия ще са налице след тази дата. Това прави наредбата проблематична предвид на член 6, алинея 2 от Конституцията.
Разпоредбата на § 148, т. 1 ЗИД Административнопроцесуален кодекс, с която се основава чл.123а в Закона за правосъдната власт, е нецелесъобразна. Командироването на арбитър от Върховен административен съд или от административните съдилища и то за период 1 година, с цел да следи практиката на Съда на Европейския съюз, на Общия съд на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на индивида, е несъвместимо със способите, по които те осведомят за активността си. На формалните уеб сайтове и на трите съдилища има задоволително и своевременна информация за техните решения, която е налична за всички магистрати. Няма никаква финансова аргументация какъв брой ще коства използването на тази наредба, поради това, че седалищата на тези съдилища са в Люксембург и в Страсбург. След като се усилват фрапантно таксите на жителите и организациите, с цел да се подкрепи бюджетът на правосъдната власт, е неприемливо неефективното му разходване.
Съдържанието на правото на отбрана неведнъж е тълкувано от Европейския съд за правата на индивида, който приема, че страната не би трябвало да слага правни и на практика спънки пред неговото практикуване. Като основават неразбираема родова подсъдност, усилват разноските за правораздаване с признатата локална подсъдност, плануват голословно фрапантно увеличение на таксите в касационното произвеждане и отстраняват касационната инстанция в специфични закони, част от наредбите в ЗИД Административнопроцесуален кодекс слагат точно такива спънки. Тези разпореждания ще понижат способността на административното правораздаване да бъде измежду главните фактори, които подсигуряват салдото и контрола сред управляващите в държавното ръководство и върховенството на закона. Така е заплашен правовият и либерален темперамент на актуалната страна.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 28, § 29, т. 1, § 55 по отношение на член 217, алинея 2, изр. трето и четвърто и алинея 4, § 57, § 61, § 67, § 79, т. 3 и 4, § 109, т. 1, 2 и 3, § 111, § 113, т. 5, б. " б " по отношение на член 75, алинея 9, изр. последно, § 114, т. 3, § 124, § 125, т. 3, § 130, § 133 и § 148, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, признат на 25 юли 2018 г.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ