Радев се радва на най-голямо обществено доверие, следва го Бойко Борисов
Президентът Румен Радев се употребява с най-голямо публично доверие. Одобрението към него е 47%. На последващо място се подрежда водачът на ГЕРБ Бойко Борисов с поддръжка от 24%. Бившият министър председател Кирил Петков се радва на утвърждение от 19%. Това сочат данните от месечното проучване на Маркет ЛИНКС. Проучването е финансирано и осъществено взаимно от bTV и Маркет ЛИНКС, извършено измежду 1024 лица над 18 година в страната в 17 - 23 септември 2022 година по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.Одобрението за водача на „ Български напредък " и някогашен длъжностен министър председател Стефан Янев е 18 на 100, за Мая Манолова е 17%.
Съпредседателят на Политическа партия Асен Василев и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова срещат утвърждението на 16% от интервюираните. 15% утвърждават водача на Демократична България Христо Иванов, 14% водача на „ Възраждане " Костадин Костадинов, 11% Мустафа Карадайъ и единствено 10% - Слави Трифонов.Седмица преди предварителните парламентарни избори резултатите демонстрират картина на политическа фрагментация и висока степен на тревога в обществото, като доста евентуално това ще способства за ниска изборна интензивност.Едва 15% от жителите споделят положителни оценки за развиването на страната. Същото равнище беше реализирано през април, когато войната в Украйна и назряващата политическа рецесия в страната доведоха до идентично ниско равнище по този индикатор.
5 месеца по-късно обстановката в Украйна ескалира, а в страната предстоят четвърти избори в границите на година и половина.Българското общество е мощно повлияно от сегашния подтекст и наред с високия дял на хората, деклариращи отчаяние от обстановката, в допълнение засилваните страхове в предизборната акция ще окажат значимо влияние върху резултатите от изборите. Ако 2021-ва беше годината на търсене на пътища за смяна на парадигмата на ръководството посредством връщането към съществени демократични правила, възобновяване на институциите и на правилото на господство на закона, то в 2022 обществото е разколебано в следването на тази посока и обособени сегменти демонстрират по-голяма податливост в търсене на повече непоклатимост за сметка на обществена и политическа смяна.
Общото отношение към политическата класа, оценено въз основата на доверието и недоверието в главните политически водачи, също е в ниска точка.В първите седмици на служебното държавно управление президентската ангажираност с директното ръководство на страната внесе в допълнение напрежение с налагането на тезата за рецесия или най-малкото за изключителна обстановка в енергийната сфера. В този интервал се регистрира и най-ниската степен на доверие в президента.
С напредването на предизборната акция дейностите на Румен Радев останаха на втори проект и това повлия положително за възобновяване на доверието в него -от 43% през август до 47% през септември.Подобен е трендът и при доверието в служебния министър председател и кабинет- от 19%до 23%.Повишилият се личен рейтинг на Бойко Борисов е едно от директните доказателства за преобладаващото търсене на сигурност и непоклатимост в обществото. Това беше главният разказ на ГЕРБ по време на третия управленскимандат на партията, като през последната година и половина той еволюира до „ ред в хаоса ", което доста тъкмо адресира възходящото възприятието за липса на предвидимост в обстановка на голям брой закани на самостоятелно и групово равнище.
При множеството от останалите политически фигури отчитаме спад спрямо предходните месеци на наблюдаване, като тук още веднъж се постанова извода, че мажоритарният детайл ще бъде с релативно по-ниска тежест в акцията и резултатите от изборите.2021-ва сподели разнообразни модели на гражданско присъединяване в изборите. Редовните през април бяха маркирани от висока изборна интензивност вследствие на мощната воля за прекосяване на идващ стадий на развиване. Още през юли, а по-късно и през ноември, от 50% интензивност равнищата на ангажираност спаднаха до към 40%.
В обстановка на липса на положителна мотивация за гласоподаване и всеобща социална политизация, можем още веднъж да чакаме интензивност от към 2.7 млн. Гласоподаватели, като не е изключено да се стигне и до по-ниски равнища от 40%.До сходни заключения води и наблюдението на заявената подготвеност за гласоподаване, която демонстрира прочут растеж през последния месец, само че все пак, в относителен проект,тя е ниска.Електоралните настройки за гласоподаване на изборите остават релативно постоянни. Измененията в поддръжката за обособените политически сили през последните три месеца са минимални.
Преднината на ГЕРБ-СДС наподобява, че подсигурява лидерското място на партията. Като главен риск пред обединението се обрисува вероятен спад в мобилизацията в последните дни преди изборите, заради обстоятелството, че мотивацията за сходно гласоподаване е по-скоро защитна и образувана в отрицателно претрупан подтекст.„ Продължаваме промяната ", въпреки и също да наподобява с релативно устойчива поддръжка, има капацитет да усили каузи си до 2-ри октомври, приближавайки се до резултата на лидера, само че също по този начин на дневен ред е и сюжет, при който публичната поддръжка за политическата мощ е допустимо да деградира.Основанията в поддръжка на сходна теза са в забележителната волатилност на отношението към Политическа партия започвайки от декември 2021-ва (48% позитивно), преминавайки през май2022(21%позитивно)и стигайки до юни и юли(27%).
Партиите в средата са с релативно близки резултати и е изцяло допустимо да станем очевидци на разбърквания в деня на изборите.Пространството към бариерата от 4% се насища в допълнение с към този момент набралата инерция " Изправи се, България ". Така партиите на ръба да бъдат показани към този момент са три и то, в не дребна степен, с припокриващи се електорални сегменти.За следващи избори се обрисува фрагментиран като брой партии, само че и парламент с дълбоки партийни разделения.
Най-вероятните други възможности след изборите са дълготрайна политическа дестабилизация или надпартиен кабинет с стеснен времеви небосвод.Проучването е финансирано и осъществено взаимно от БТВ и Маркет ЛИНКС, извършено измежду 1024 лица над 18 година в страната в 17 - 23 септември 2022 година по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.Представените резултати не са прогноза. Те отразяват електорални настройки повече от 10 дни преди изборния ден.
Съпредседателят на Политическа партия Асен Василев и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова срещат утвърждението на 16% от интервюираните. 15% утвърждават водача на Демократична България Христо Иванов, 14% водача на „ Възраждане " Костадин Костадинов, 11% Мустафа Карадайъ и единствено 10% - Слави Трифонов.Седмица преди предварителните парламентарни избори резултатите демонстрират картина на политическа фрагментация и висока степен на тревога в обществото, като доста евентуално това ще способства за ниска изборна интензивност.Едва 15% от жителите споделят положителни оценки за развиването на страната. Същото равнище беше реализирано през април, когато войната в Украйна и назряващата политическа рецесия в страната доведоха до идентично ниско равнище по този индикатор.
5 месеца по-късно обстановката в Украйна ескалира, а в страната предстоят четвърти избори в границите на година и половина.Българското общество е мощно повлияно от сегашния подтекст и наред с високия дял на хората, деклариращи отчаяние от обстановката, в допълнение засилваните страхове в предизборната акция ще окажат значимо влияние върху резултатите от изборите. Ако 2021-ва беше годината на търсене на пътища за смяна на парадигмата на ръководството посредством връщането към съществени демократични правила, възобновяване на институциите и на правилото на господство на закона, то в 2022 обществото е разколебано в следването на тази посока и обособени сегменти демонстрират по-голяма податливост в търсене на повече непоклатимост за сметка на обществена и политическа смяна.
Общото отношение към политическата класа, оценено въз основата на доверието и недоверието в главните политически водачи, също е в ниска точка.В първите седмици на служебното държавно управление президентската ангажираност с директното ръководство на страната внесе в допълнение напрежение с налагането на тезата за рецесия или най-малкото за изключителна обстановка в енергийната сфера. В този интервал се регистрира и най-ниската степен на доверие в президента.
С напредването на предизборната акция дейностите на Румен Радев останаха на втори проект и това повлия положително за възобновяване на доверието в него -от 43% през август до 47% през септември.Подобен е трендът и при доверието в служебния министър председател и кабинет- от 19%до 23%.Повишилият се личен рейтинг на Бойко Борисов е едно от директните доказателства за преобладаващото търсене на сигурност и непоклатимост в обществото. Това беше главният разказ на ГЕРБ по време на третия управленскимандат на партията, като през последната година и половина той еволюира до „ ред в хаоса ", което доста тъкмо адресира възходящото възприятието за липса на предвидимост в обстановка на голям брой закани на самостоятелно и групово равнище.
При множеството от останалите политически фигури отчитаме спад спрямо предходните месеци на наблюдаване, като тук още веднъж се постанова извода, че мажоритарният детайл ще бъде с релативно по-ниска тежест в акцията и резултатите от изборите.2021-ва сподели разнообразни модели на гражданско присъединяване в изборите. Редовните през април бяха маркирани от висока изборна интензивност вследствие на мощната воля за прекосяване на идващ стадий на развиване. Още през юли, а по-късно и през ноември, от 50% интензивност равнищата на ангажираност спаднаха до към 40%.
В обстановка на липса на положителна мотивация за гласоподаване и всеобща социална политизация, можем още веднъж да чакаме интензивност от към 2.7 млн. Гласоподаватели, като не е изключено да се стигне и до по-ниски равнища от 40%.До сходни заключения води и наблюдението на заявената подготвеност за гласоподаване, която демонстрира прочут растеж през последния месец, само че все пак, в относителен проект,тя е ниска.Електоралните настройки за гласоподаване на изборите остават релативно постоянни. Измененията в поддръжката за обособените политически сили през последните три месеца са минимални.
Преднината на ГЕРБ-СДС наподобява, че подсигурява лидерското място на партията. Като главен риск пред обединението се обрисува вероятен спад в мобилизацията в последните дни преди изборите, заради обстоятелството, че мотивацията за сходно гласоподаване е по-скоро защитна и образувана в отрицателно претрупан подтекст.„ Продължаваме промяната ", въпреки и също да наподобява с релативно устойчива поддръжка, има капацитет да усили каузи си до 2-ри октомври, приближавайки се до резултата на лидера, само че също по този начин на дневен ред е и сюжет, при който публичната поддръжка за политическата мощ е допустимо да деградира.Основанията в поддръжка на сходна теза са в забележителната волатилност на отношението към Политическа партия започвайки от декември 2021-ва (48% позитивно), преминавайки през май2022(21%позитивно)и стигайки до юни и юли(27%).
Партиите в средата са с релативно близки резултати и е изцяло допустимо да станем очевидци на разбърквания в деня на изборите.Пространството към бариерата от 4% се насища в допълнение с към този момент набралата инерция " Изправи се, България ". Така партиите на ръба да бъдат показани към този момент са три и то, в не дребна степен, с припокриващи се електорални сегменти.За следващи избори се обрисува фрагментиран като брой партии, само че и парламент с дълбоки партийни разделения.
Най-вероятните други възможности след изборите са дълготрайна политическа дестабилизация или надпартиен кабинет с стеснен времеви небосвод.Проучването е финансирано и осъществено взаимно от БТВ и Маркет ЛИНКС, извършено измежду 1024 лица над 18 година в страната в 17 - 23 септември 2022 година по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.Представените резултати не са прогноза. Те отразяват електорални настройки повече от 10 дни преди изборния ден.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ