Генерал Румен Миланов пред „Труд“: Караме я в МВР по системата “Тюрлюгювеч”
Президентът Радев и основният прокурор Цацаров нападнаха пред Конституционния съд Закона за охранителната активност, с който страната разпорежда на частни компании грижата за публичния ред. С този закон се дават на гардовете полицейски права. Това ще спре ли апашкия гнет по селата? Ген. Румен Миланов знае това – той е служител на реда от кариерата с безупречна известност, управлявал поредно КАТ, жандармерията, антимафията, службата за сигурност на държавниците, Съвета за сигурност към държавното управление и аналитичния орган срещу корупцията.
– Ген. Миланов, каква стана тя? Вместо обещаното „ Във всяко село служител на реда ” ще имаме „ Във всяко село частна защита ”. Като познавач по сигурността по какъв начин гледате на тази смяна?
– Доста скептично виждам. Тезата „ Във всяко село служител на реда ” по формулировка отпада, тъй като е невероятно да се осъществя на процедура и това е ясно на всеки от сектора. Друго би било, в случай че се посочи, че става дума за всяко огромно село с над 300 поданици. Но от позиция на престъпността по-големият проблем е в дребните селца, където живеят до 100 индивида и са подложени на незаконна експанзия.
– Важното е, че в този момент властта сменя дефиницията и предлага във всяко село да има вместо един служител на реда, петима охранители. На мен това добре ми звучи.
– А за какво решихте, че охранителите ще са петима? Няма никаква изясненост те непрестанно ли ще работят, или единствено през деня, или единствено нощем? Ако става дума за денонощен пост с петима охранители, те по Кодекса на труда стават незабавно 15. Има и различен въпрос, по-голям: редно ли публичният ред да се обезпечава от частни компании, а не от страната?
– Президентът и основният прокурор считат, че това е противоконституционно, както знаете.
– Това, което знае всеки служител на реда е, че с цел да се държи под надзор престъпността, е нужна освен охранителна, а и оперативно издирвателна активност – да се открият причинителите на всяко закононарушение, с цел да им се потърси наказателна отговорност. Не 15, а и 50 охранители да наеме кметът, те не могат да свършат работата на районния контрольор по закона на Министерство на вътрешните работи. Защото той обезпечава в обитаемото място полицейски контрол – познава хората, беседва с тях, събира информация и я рапортува, с цел да послужи на проверяващите по-късно. Информацията е най-силното оръжие против престъпността.
– Че какво пречи и охранителите да се научат да събират информация?
– Първо, има риск някой от тях да злоупотреби с информацията. Представете си, че му хрумне да я рапортува вместо в РПУ-то, в някоя незаконна група. Ще е по-доходно за него, сигурно. Не е изключено хора с незаконни планове да станат охранители. Влиза някой в къщата – „ здрасти, бабо, по какъв начин си? ” – оглежда, пита я къде си държи парите, дали са на несъмнено място, че да не й ги откраднат и уведомява апашите…Но да кажем, че в селото има правилна охранителна компания с 15 чиновници. Те са минали 40-часов курс в частните институти за подготовка на охранители. Това прави ли ги подготвени за новите функционалности? Ясно е, че подготовката им би трябвало да се усили по нови стратегии и то съгласувани, а не писани по убеждение на притежателя на колежа, примерно. Учебният развой би трябвало да е следен, с цел да не е фиктивен – идват, разписват се и си отиват…Как да стане това? И този въпрос е провесен. Мен в случай че питате, по-лесно е да се намерят средства, да се назначат повече служители на реда и да се пуснат мобилни екипи по селата, в сравнение с да се намерят отговори на сложните въпроси, висящи към противоречивия закон.
– Вие пък! Сякаш всички служители на реда са доста грамотни! И почтени, и неподкупни!
– Е, в случай че служителите на реда с 6-месечен курс в одобрени школи не са грамотни, какво очаквате от пенсионера, постъпил от немай къде в охранителна компания? За 40 часа да се ограмоти? Да, служителят на реда също може злоупотреби по работа. Но него законът по-здраво го държи. Охранителят през днешния ден е в тая компания, на следващия ден кара такси или си гледа старините. А ние какво вършим по принцип? Вместо да повишим качеството на полицейската услуга, я заменяме с количество охранители.
– Ще има повече охранители, които правораздават на улицата, задържат хора и ги водят в РПУ-то. Това пък може да стресне бандитите?
– Но може да стресне и естествените хора. Тази система може да се деформира в произвол. Частната компания се избира от кмета, тя може да го възнагради, че я е предпочел. Има корупционен риск, само че и различен: той да й разпорежда особени функционалности – да вземем за пример да следи и респектира негови персонални врагове или съперници на избори. Да, човечен е стремежът да се обезпечи защита на дребните обитаеми места, само че не са проиграни разновидностите му, които са антихуманни. И разрушават демокрацията.
– Всеки кмет ще си има частна войска, споделят от прокуратурата.
– Именно. Общественият ред може да се опази, само че може и да се узурпира от тези армии.
– Обаче страната няма пари за повече служители на реда!
– А от кое място пари за частна защита?
– От данъкоплатеца.
– Така ли? Той да заплаща един път налози на страната, та Министерство на вътрешните работи да го пази, а повторно на общината за частна защита? И да му вдигнат локалните налози? Това или не е премислено, или е измислено, с цел да бъдат усвоени тези средства от частни лица.
– Може пък на кметовете да се дава държавна дотация?
– Възможно е. Но представете си, че ръководещата партия да реши да си дава на нейните общини. Така нейните кметове ще са положителни, а другите ще са неприятни, без значение кой е тъп, кой интелигентен, кой ленив и граблив. А страната, като замести служителите на реда с охранители какъв брой пари ще спести? Един охранител коства на компанията си към 1000 лв., в случай че не е в сивия бранш. Един служител на реда коства 2200 лв. на Министерство на вътрешните работи. На пръв взор охранителят е 2 пъти по-евтин. Но какъв брой охранители могат да заместят един служител на реда? В общия случай служителите на реда са млади, а охранителите – пенсионери. Полицаите са стимулирани да извършват отговорностите си, тъй като носят отговорност, стремят се към напредък в йерархията и си пазят заплатата. Охранителят през днешния ден е тук, на следващия ден го няма. Вижда напън и подминава. Защо да предотвратява закононарушения и да гони рискови бандити? Защо да разпитва хората в селото? Те не са длъжни да му спомагат, нито да му демонстрират персонална карта, в случай че реши да ревизира самоличността.
– Но какво да се прави тогава?
– От позиция на полицистологията – науката за ръководство на полицейските системи, те са 3 типа: децентрализиран – като в Съединени американски щати, централизиран – като във Франция и у нас, и разбъркан – като при англичаните. Смесеният е най-хубав, по тази причина американците се стремят към концентрация. А ние се стремим към децентрализация. Даваме повече права на регионалните служби на Министерство на вътрешните работи – добре. Но не е добре да вървим към това, което е било в Америка 200 години обратно, когато всеки кмет си наема шериф – харесва си някой каубой и му дава значка. И в този момент в Съединени американски щати има локална полиция, само че тя съблюдава закона безупречно, тъй като над нея има щатска и федерална, и всички са в държавна полицейска пирамида.
– А по какъв начин е във Франция?
– Там жандармерия пази селата от Френската гражданска война до момента. Но жандармерията във Франция не е тежка полиция с бетеери като нашата.
– Ами в Англия? Има ли боби във всяко село там?
– Не. Вижте историята. На 29 септември 1829 година в Лондон излизат 600 мъже в костюми, с цилиндри и бастуни, и поемат опазването на публичния ред. Тогава вътрешен министър е Робърт Пил и ги назовават „ бобита ” – момчетата на Боб. Именно Боб Пил формулира 4 правилото за работата на полицията, които в целия свят още са годни. На първо място е предварителната защита на закононарушенията. На второ – преследването на причинителите. Трето – равенството на жителите пред закона. Четвърто – че всеки има право на полицейска услуга. Кажете ми вие, може ли тези правила да се приложат при охранителите?
– Не, коства ми се.
– Категорично не. Ние не съумяваме да ги използван в полицията, камо ли във компаниите.
– Но у нас един служител на реда дава отговор за 8 села и няма кола. Като иде със сутришния рейс в едното село, връща се с вечерния. И не може да реагира, в случай че в другото село стане обир с ликвидиране. И бабите, горките спят с брадви зад вратите, само че отново ги крадат и изнасилват.
– Така е, уви.
– 30 000 са служителите на реда. А охранителите са 400 000! Защо да не оказват помощ, като има потребност?
– Аз не съм чул, прочее, за друга страна с такова съответствие сред охранители и служители на реда. В Унгария полицията има доброволни сътрудници, само че директно ги управлява. Това с частните охранители и кметовете – работодатели е мощен шедьовър. Наш.
– Въпросът е дали ще е ефикасен?
– Напишете на един лист плюсовете и минусите, и ще видите. Плюсове има, само че се багра, че са много повече минусите.
– Защо не вземем британския модел на полицията, вместо да вършим шедьоври нечувани и невиждани?
– През 1991 година бяхме почнали да вършим полиция по британски обичай. Дойдоха англичани тук и ние там отидохме. Гледаме – на всички места пеши патрули. Питаме: къде са им колите? Отговорът беше: „ О, добре, че не качихме по американски модел бобитата на коли, че след това нямаше да можем да ги свалим. От патрулния автомобил служителят на реда доста вижда, само че малко знае. Като върви пеш, ще се отбие тук–там, ще заприказва някого, ще му помогне и ще получи информация. ” Често дават премия на бобито за докладвана информация, послужила за откриване на закононарушение. Не му споделят за коя. Той се сеща или не, само че се стреми да печели доверие, с цел да научава още. Показаха ни по какъв начин търсят с вертолет козата на една старица: „ Тая коза може да е нищо, само че за бабата е всичко! ”, споделят. Английското боби има 7 задания на ден – и край! Изчислили, че дадат ли му повече, няма да се оправи и доверието към него ще спадне.
– Друго е с нашия квартален. Той има 77 задания и го няма на никое място, тъй като е някъде другаде.
– Бобитата са на всички места. 51% от парите за тях са от страната, 49% от общината. Изпълняват и общински, и държавни задания. Ние, като по-богати си вършим общинска полиция настрана от държавната. Там във всяко графство има Комисия за публичен ред с двама представители на съда, двама на ръководещата партия, двама на опозицията и двама някогашни служители на реда. Тя дава оценка на полицейския шеф на графството. По нейно предложение той може да бъде заменен от министъра. Ако министърът желае да го смени, би трябвало единодушие на комисията. При спор – арбитраж. Изпитана система с баланс сред центъра и локалната власт. Обичайно полицейският шеф работи добре. Пораснал е малко по малко в кариерата: 2 години на улицата, след това 2 година детектив и охранител с ментор, след това 10 година работи самичък. Ако атестатите му са положителни, пораства, в случай че не – замразяват го. Полицейската академия е в палат – тръпки ме побиха, като я видях. Как отдават чест – не може да се опише! Та по този начин, почнахме промяната по британски, само че се смени държавното управление и дотук. От нея ни остана конкурсното начало.
– Но то у нас не стига до конкурсен край.
– После правихме полиция по испански.
– Оттогава ви остана униформата с пискюли като на конгуански генерали.
– Аз тази униформа се зарекох да не я облека. И не се наложи, минах на друга работа…Иначе в Испания армия „ Сивил ” пази селата. Почнахме да вкарваме испанската тактика „ Полицията наоколо до обществото ”. Да, но тя не е единствено девиз. Трябва да се формулират задания за служителите на реда в този дух, а не в административно-наказателен – да събират санкции и по този начин репресивната функционалност да е на напред във времето. Така че и от промяната по испански нищо не стана.
– И промяна по американски правихме, май?
– Американската система работи от 150 година насам. Те вътрешно министерство нямат. От 1893 година имат Асоциация на полицейските началници – събират се локалните шефове и обменят информация. Дойде един американец да ни помогне да си създадем полицейски закон. А ние отидохме в Съединени американски щати да се учим по какъв начин се реагира в рискови обстановки. Секретарят на Министерство на вътрешните работи Румен Стоилов водеше делегацията. Връщаме се, Румен носи мемоари, само че на летището схваща, че е уволнен и в неговия кабинет седи към този момент Милчо Бенгарски. Американците не можаха да го проумеят. Три дни даваха накъсо и питаха: за какво харчихме пари? Така и не довършихме американския модел, както и съветския, и британския, и испанския. Сега го караме по българския модел „ Тюрлюгювеч ”.
– В тоя модел много полицейски началници са пенсионери. Излизат в пенсия, вземат 12 заплати, връщат се и напън си не дават…най-много да ги пенсионират отново. Поредният инцидентен министър не ги закача, тъй като не им схваща от работата. Или бъркам?
– Не. Един сътрудник ми разказа участниците в националните заседания на Министерство на вътрешните работи по този начин: като видиш някой дядка – той е началник на РПУ, видиш ли юноша – регионален шеф е.
– Защото регионалният е назначен на партията.
– И не е наложително да си схваща от работата. А районният е пропуснат някъде, където младежи няма, а и претендентите за работа в Министерство на вътрешните работи понижават. Цялата ни система е надолу с главата.
Нашият посетител
Румен Миланов е роден на 14 май 1948 година в София. Завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). През 1975 година постъпва в Министерство на вътрешните работи. Пораснал в кариерата до шеф на КАТ (1993-1997), на жандармерията (1999-2000), НСБОП (2000-2005) и НСО (2005-2007). През 2007 година е пенсиониран и награден от президента с медал “За военна заслуга ” с мечове 1-ва степен. После е консултант в политическия кабинет на Борисов, секретар на Съвета за сигурност към Министерски съвет и шеф на БОРКОР. Освободен е изненадващо от всички постове напролет на 2012 година Сега е професор и учител в УАСГ.
– Ген. Миланов, каква стана тя? Вместо обещаното „ Във всяко село служител на реда ” ще имаме „ Във всяко село частна защита ”. Като познавач по сигурността по какъв начин гледате на тази смяна?
– Доста скептично виждам. Тезата „ Във всяко село служител на реда ” по формулировка отпада, тъй като е невероятно да се осъществя на процедура и това е ясно на всеки от сектора. Друго би било, в случай че се посочи, че става дума за всяко огромно село с над 300 поданици. Но от позиция на престъпността по-големият проблем е в дребните селца, където живеят до 100 индивида и са подложени на незаконна експанзия.
– Важното е, че в този момент властта сменя дефиницията и предлага във всяко село да има вместо един служител на реда, петима охранители. На мен това добре ми звучи.
– А за какво решихте, че охранителите ще са петима? Няма никаква изясненост те непрестанно ли ще работят, или единствено през деня, или единствено нощем? Ако става дума за денонощен пост с петима охранители, те по Кодекса на труда стават незабавно 15. Има и различен въпрос, по-голям: редно ли публичният ред да се обезпечава от частни компании, а не от страната?
– Президентът и основният прокурор считат, че това е противоконституционно, както знаете.
– Това, което знае всеки служител на реда е, че с цел да се държи под надзор престъпността, е нужна освен охранителна, а и оперативно издирвателна активност – да се открият причинителите на всяко закононарушение, с цел да им се потърси наказателна отговорност. Не 15, а и 50 охранители да наеме кметът, те не могат да свършат работата на районния контрольор по закона на Министерство на вътрешните работи. Защото той обезпечава в обитаемото място полицейски контрол – познава хората, беседва с тях, събира информация и я рапортува, с цел да послужи на проверяващите по-късно. Информацията е най-силното оръжие против престъпността.
– Че какво пречи и охранителите да се научат да събират информация?
– Първо, има риск някой от тях да злоупотреби с информацията. Представете си, че му хрумне да я рапортува вместо в РПУ-то, в някоя незаконна група. Ще е по-доходно за него, сигурно. Не е изключено хора с незаконни планове да станат охранители. Влиза някой в къщата – „ здрасти, бабо, по какъв начин си? ” – оглежда, пита я къде си държи парите, дали са на несъмнено място, че да не й ги откраднат и уведомява апашите…Но да кажем, че в селото има правилна охранителна компания с 15 чиновници. Те са минали 40-часов курс в частните институти за подготовка на охранители. Това прави ли ги подготвени за новите функционалности? Ясно е, че подготовката им би трябвало да се усили по нови стратегии и то съгласувани, а не писани по убеждение на притежателя на колежа, примерно. Учебният развой би трябвало да е следен, с цел да не е фиктивен – идват, разписват се и си отиват…Как да стане това? И този въпрос е провесен. Мен в случай че питате, по-лесно е да се намерят средства, да се назначат повече служители на реда и да се пуснат мобилни екипи по селата, в сравнение с да се намерят отговори на сложните въпроси, висящи към противоречивия закон.
– Вие пък! Сякаш всички служители на реда са доста грамотни! И почтени, и неподкупни!
– Е, в случай че служителите на реда с 6-месечен курс в одобрени школи не са грамотни, какво очаквате от пенсионера, постъпил от немай къде в охранителна компания? За 40 часа да се ограмоти? Да, служителят на реда също може злоупотреби по работа. Но него законът по-здраво го държи. Охранителят през днешния ден е в тая компания, на следващия ден кара такси или си гледа старините. А ние какво вършим по принцип? Вместо да повишим качеството на полицейската услуга, я заменяме с количество охранители.
– Ще има повече охранители, които правораздават на улицата, задържат хора и ги водят в РПУ-то. Това пък може да стресне бандитите?
– Но може да стресне и естествените хора. Тази система може да се деформира в произвол. Частната компания се избира от кмета, тя може да го възнагради, че я е предпочел. Има корупционен риск, само че и различен: той да й разпорежда особени функционалности – да вземем за пример да следи и респектира негови персонални врагове или съперници на избори. Да, човечен е стремежът да се обезпечи защита на дребните обитаеми места, само че не са проиграни разновидностите му, които са антихуманни. И разрушават демокрацията.
– Всеки кмет ще си има частна войска, споделят от прокуратурата.
– Именно. Общественият ред може да се опази, само че може и да се узурпира от тези армии.
– Обаче страната няма пари за повече служители на реда!
– А от кое място пари за частна защита?
– От данъкоплатеца.
– Така ли? Той да заплаща един път налози на страната, та Министерство на вътрешните работи да го пази, а повторно на общината за частна защита? И да му вдигнат локалните налози? Това или не е премислено, или е измислено, с цел да бъдат усвоени тези средства от частни лица.
– Може пък на кметовете да се дава държавна дотация?
– Възможно е. Но представете си, че ръководещата партия да реши да си дава на нейните общини. Така нейните кметове ще са положителни, а другите ще са неприятни, без значение кой е тъп, кой интелигентен, кой ленив и граблив. А страната, като замести служителите на реда с охранители какъв брой пари ще спести? Един охранител коства на компанията си към 1000 лв., в случай че не е в сивия бранш. Един служител на реда коства 2200 лв. на Министерство на вътрешните работи. На пръв взор охранителят е 2 пъти по-евтин. Но какъв брой охранители могат да заместят един служител на реда? В общия случай служителите на реда са млади, а охранителите – пенсионери. Полицаите са стимулирани да извършват отговорностите си, тъй като носят отговорност, стремят се към напредък в йерархията и си пазят заплатата. Охранителят през днешния ден е тук, на следващия ден го няма. Вижда напън и подминава. Защо да предотвратява закононарушения и да гони рискови бандити? Защо да разпитва хората в селото? Те не са длъжни да му спомагат, нито да му демонстрират персонална карта, в случай че реши да ревизира самоличността.
– Но какво да се прави тогава?
– От позиция на полицистологията – науката за ръководство на полицейските системи, те са 3 типа: децентрализиран – като в Съединени американски щати, централизиран – като във Франция и у нас, и разбъркан – като при англичаните. Смесеният е най-хубав, по тази причина американците се стремят към концентрация. А ние се стремим към децентрализация. Даваме повече права на регионалните служби на Министерство на вътрешните работи – добре. Но не е добре да вървим към това, което е било в Америка 200 години обратно, когато всеки кмет си наема шериф – харесва си някой каубой и му дава значка. И в този момент в Съединени американски щати има локална полиция, само че тя съблюдава закона безупречно, тъй като над нея има щатска и федерална, и всички са в държавна полицейска пирамида.
– А по какъв начин е във Франция?
– Там жандармерия пази селата от Френската гражданска война до момента. Но жандармерията във Франция не е тежка полиция с бетеери като нашата.
– Ами в Англия? Има ли боби във всяко село там?
– Не. Вижте историята. На 29 септември 1829 година в Лондон излизат 600 мъже в костюми, с цилиндри и бастуни, и поемат опазването на публичния ред. Тогава вътрешен министър е Робърт Пил и ги назовават „ бобита ” – момчетата на Боб. Именно Боб Пил формулира 4 правилото за работата на полицията, които в целия свят още са годни. На първо място е предварителната защита на закононарушенията. На второ – преследването на причинителите. Трето – равенството на жителите пред закона. Четвърто – че всеки има право на полицейска услуга. Кажете ми вие, може ли тези правила да се приложат при охранителите?
– Не, коства ми се.
– Категорично не. Ние не съумяваме да ги използван в полицията, камо ли във компаниите.
– Но у нас един служител на реда дава отговор за 8 села и няма кола. Като иде със сутришния рейс в едното село, връща се с вечерния. И не може да реагира, в случай че в другото село стане обир с ликвидиране. И бабите, горките спят с брадви зад вратите, само че отново ги крадат и изнасилват.
– Така е, уви.
– 30 000 са служителите на реда. А охранителите са 400 000! Защо да не оказват помощ, като има потребност?
– Аз не съм чул, прочее, за друга страна с такова съответствие сред охранители и служители на реда. В Унгария полицията има доброволни сътрудници, само че директно ги управлява. Това с частните охранители и кметовете – работодатели е мощен шедьовър. Наш.
– Въпросът е дали ще е ефикасен?
– Напишете на един лист плюсовете и минусите, и ще видите. Плюсове има, само че се багра, че са много повече минусите.
– Защо не вземем британския модел на полицията, вместо да вършим шедьоври нечувани и невиждани?
– През 1991 година бяхме почнали да вършим полиция по британски обичай. Дойдоха англичани тук и ние там отидохме. Гледаме – на всички места пеши патрули. Питаме: къде са им колите? Отговорът беше: „ О, добре, че не качихме по американски модел бобитата на коли, че след това нямаше да можем да ги свалим. От патрулния автомобил служителят на реда доста вижда, само че малко знае. Като върви пеш, ще се отбие тук–там, ще заприказва някого, ще му помогне и ще получи информация. ” Често дават премия на бобито за докладвана информация, послужила за откриване на закононарушение. Не му споделят за коя. Той се сеща или не, само че се стреми да печели доверие, с цел да научава още. Показаха ни по какъв начин търсят с вертолет козата на една старица: „ Тая коза може да е нищо, само че за бабата е всичко! ”, споделят. Английското боби има 7 задания на ден – и край! Изчислили, че дадат ли му повече, няма да се оправи и доверието към него ще спадне.
– Друго е с нашия квартален. Той има 77 задания и го няма на никое място, тъй като е някъде другаде.
– Бобитата са на всички места. 51% от парите за тях са от страната, 49% от общината. Изпълняват и общински, и държавни задания. Ние, като по-богати си вършим общинска полиция настрана от държавната. Там във всяко графство има Комисия за публичен ред с двама представители на съда, двама на ръководещата партия, двама на опозицията и двама някогашни служители на реда. Тя дава оценка на полицейския шеф на графството. По нейно предложение той може да бъде заменен от министъра. Ако министърът желае да го смени, би трябвало единодушие на комисията. При спор – арбитраж. Изпитана система с баланс сред центъра и локалната власт. Обичайно полицейският шеф работи добре. Пораснал е малко по малко в кариерата: 2 години на улицата, след това 2 година детектив и охранител с ментор, след това 10 година работи самичък. Ако атестатите му са положителни, пораства, в случай че не – замразяват го. Полицейската академия е в палат – тръпки ме побиха, като я видях. Как отдават чест – не може да се опише! Та по този начин, почнахме промяната по британски, само че се смени държавното управление и дотук. От нея ни остана конкурсното начало.
– Но то у нас не стига до конкурсен край.
– После правихме полиция по испански.
– Оттогава ви остана униформата с пискюли като на конгуански генерали.
– Аз тази униформа се зарекох да не я облека. И не се наложи, минах на друга работа…Иначе в Испания армия „ Сивил ” пази селата. Почнахме да вкарваме испанската тактика „ Полицията наоколо до обществото ”. Да, но тя не е единствено девиз. Трябва да се формулират задания за служителите на реда в този дух, а не в административно-наказателен – да събират санкции и по този начин репресивната функционалност да е на напред във времето. Така че и от промяната по испански нищо не стана.
– И промяна по американски правихме, май?
– Американската система работи от 150 година насам. Те вътрешно министерство нямат. От 1893 година имат Асоциация на полицейските началници – събират се локалните шефове и обменят информация. Дойде един американец да ни помогне да си създадем полицейски закон. А ние отидохме в Съединени американски щати да се учим по какъв начин се реагира в рискови обстановки. Секретарят на Министерство на вътрешните работи Румен Стоилов водеше делегацията. Връщаме се, Румен носи мемоари, само че на летището схваща, че е уволнен и в неговия кабинет седи към този момент Милчо Бенгарски. Американците не можаха да го проумеят. Три дни даваха накъсо и питаха: за какво харчихме пари? Така и не довършихме американския модел, както и съветския, и британския, и испанския. Сега го караме по българския модел „ Тюрлюгювеч ”.
– В тоя модел много полицейски началници са пенсионери. Излизат в пенсия, вземат 12 заплати, връщат се и напън си не дават…най-много да ги пенсионират отново. Поредният инцидентен министър не ги закача, тъй като не им схваща от работата. Или бъркам?
– Не. Един сътрудник ми разказа участниците в националните заседания на Министерство на вътрешните работи по този начин: като видиш някой дядка – той е началник на РПУ, видиш ли юноша – регионален шеф е.
– Защото регионалният е назначен на партията.
– И не е наложително да си схваща от работата. А районният е пропуснат някъде, където младежи няма, а и претендентите за работа в Министерство на вътрешните работи понижават. Цялата ни система е надолу с главата.
Нашият посетител
Румен Миланов е роден на 14 май 1948 година в София. Завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). През 1975 година постъпва в Министерство на вътрешните работи. Пораснал в кариерата до шеф на КАТ (1993-1997), на жандармерията (1999-2000), НСБОП (2000-2005) и НСО (2005-2007). През 2007 година е пенсиониран и награден от президента с медал “За военна заслуга ” с мечове 1-ва степен. После е консултант в политическия кабинет на Борисов, секретар на Съвета за сигурност към Министерски съвет и шеф на БОРКОР. Освободен е изненадващо от всички постове напролет на 2012 година Сега е професор и учител в УАСГ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ