Любо Ганев: За да имам бизнес за милиони, го дължа на волейбола! На драго сърце ще работя в името на спорта
Президентът на федерацията по волейбол Любо Ганев даде извънредно изявление пред. Ето какво сподели именитият великан, който пое ръководството на федерацията и е зареден с хрумвания и тактики за развиването на един от най-популярните спортове у нас.
Ето какво сподели Любо Ганев по много тематики освен за националния тим, само че и за бъдещите си планове.
-Господин Ганев, притеснявахте ли се, че европейската подготовка можеше да не протече по този метод – ясно е, че България беше най-силният тим и изявен любимец в групата?
-Никога не съм се тормозил, тъй като съм с този тим от 2012 година. Много добре знам какви са опциите на нашите волейболисти. За мен беше ясно, че нашият тим превъзхожда противниците. Нашата задача като федерация е да им създадем най-хубавите условия. Единственото, което споделих, че желая от момчетата, е да идват в националния тим с готовност. А не да го правиш по обвързване. Когато обаче видях тази мотивация в тима в този момент, знаех, че няма по какъв начин да не успеем. Винаги съм казвал, че националният тим е единствено за най-мотивираните и най-подготвените.
-Споменавате думите предпочитание, мотивация. Това е националният тим на България и макар че времената се трансформираха, не е ли самопризнание да се състезаваш за родината си?
-Промени се манталитета на хората, даже метода на другарство. Сега са на лагер, в една стая са и не поддържат връзка между тях, а си пишат по телефоните. Навремето на подготовка на Белмекен имахме един тв приемник в цялата база – щеш, не щеш отиваш и гледаш телевизия дружно с всички останали спортисти. Всичко това се усеща в груповите спортове. Всеки зависи от играта на съотборника. Аз това им споделям – момчета, вие играете за вашите съотборници, за почитателите и чак тогава за федерация или нещо друго. Колкото по-силен е колективът, толкоз резултатите ще бъдат по-добри.
-Парите ли трансформираха обстановката?
-Когато приказваме на тази тематика би трябвало да сме откровени – евентуално нито един народен тим в света не може да стимулира финансово националните си състезатели. Дори и най-богатите федерации – италианска, съветска, бразилска – те няма по какъв начин да дадат такива пари, каквито дават клубовете. Един играч от ранга на Матей Казийски да вземем за пример получава 1 милион евро. Колко да му дадеш в националния тим?! Така че националният тим е за тези, които са стимулирани и в действителност имат предпочитание да играят.
-Кой е водач в сегашния тим на България, когато приказваме за пари и мотивация?
-В момента като водач се изявява Цветан Соколов. Както самият той споделя обаче, значимото е тимът да бъде водач. Жоро Братоев също беше подобен темперамент, беше непукист и можеше да реши дадени обстановки. Да си водач през днешния ден изключително със обществените медии не е толкоз елементарно. Напрежението и тежестта не е за всеки. Има хора, които не устоят на рецензии или изобщо на сходно внимание и напрежение.
-Споменавайки Жоро Братоев, през годините много постоянно те бяха център на вниманието заради разнообразни аргументи. Можеше ли да националният тим да се възползва повече от качествата им?
-И Жоро, и Вальо, са доста положителни момчета, непрекъснато контактуваме с тях. Уважавам ги доста и като състезатели, и като хора. Да, по-особени са като хаактер, само че може би се понатрупаха някои фактори. Мисля, че задоволително помагаха, когато бяха викани в националния тим.
-Имаше ли треньори, които се съобразяваха с характерите на дадени състезатели?
-И Камило Плачи, и Пламен Константинов, и в този момент Пранди – никой не се въздейства от характерите им. Той желае тези, които са в най-хубава форма и нищо повече. Това важи в особена степен за Силвано Пранди. Неговата философия е такава, че ти в случай че не си на 100 %, той ще ти каже, че по-добре да пусне различен състезател, който влиза в тактиката му за даден мач или шампионат.
-Пранди е треньор с явен период на контракта. Какво ще стане по-късно?
-Ние към този момент сме се разбрали. Затова беше определен тандем Пранди – Николай Желязков. Идеята е Силвано да е треньор до 2022 година, когато му изтича контракта, а по-късно Ники да го наследи. Но по безусловно цялата и съща методика, по която сега се работи. Догодина има международно състезание в Русия, където ще създадем тест навръх този тим. Там да натрупа самочувствие и дай боже и положително класиране. И да настъпи 2023 година, когато към този момент се взимат под внимание резултатите, с цел да се класираме за Олимпиадата през 2024 година.
-Тече неизменимото подмладяване и промяна на поколенията. Става ли все по-трудно първо да привлечете деца да упражняват, а по-късно да ги задържите след младежка възраст?
-Ето това е нашата задача. Ние имаме доста деца, които упражняват при подрастващите. И сега, в който станат на класическата тинейджърска възраст – 15-16 годишни, изключително при девойките стартират да се питат – барманка ли ще ставам, гадже ли ще имам да ме води на екскурзии. Момчетата се питат – ще изучавам ли, предприемач ли ще ставам, далавери ли ще върша. А с цел да ги задържиш, би трябвало треньорите да го вършат, само че нашата работа е и да ги “запалим”, само че освен да запалителен искра, която да тлее, а да гори огън.
-Какво е мнението ви за клубното състезание?
-Всяка година става от мощно по-силно. Преди години си мислех, в случай че във волейбола имаме парите в баскетбола, ще сме на светлинни години и няма да се чудим какво да вършим. Защото в баскетбола има повече пари от волейбола. Но в този момент конкуренцията в нашето състезание е много сериозна. Допреди 4-5 години с 400 000 лв. можеше да станеш първенец на България. Сега, в случай че нямаш най-малко 400 000 лв., не можеш да изкараш Суперлигата. Разбира се, има накъде още да се работи – има тимове без тийм мениджъри, към момента не работят в маркетингово отношение. Когато има такива клубове като Хебър Пазарджик, Монтана – те работят вярно, намират сполучливо сътрудници и нещата се получават. Казвам сътрудници, тъй като не обичам думата спонсор. Спонсор е, когато отиваш и искаш от някого пари без да му предложиш нищо. Нашата цел във волейбола е да създадем по този начин, че дадена компания или компания, когато си партнира с нас, да асоциира марката си с нашия спорт, да има позитиви от това съдействие.
-Нека преминем към началото на вашето ръководство във федерацията. Категоричното ми мнение е, че нещата се трансформираха чисто откъм контакти с медиите, маркетинг…
-Благодаря за оценката. Вижте, няма по какъв начин да желаеме един спорт да се развива, а хората, които го вършат, да стоят на едно място. Ключът към триумфа беше в това, че би трябвало да създадем нещо по-добро за волейбола. Да нямаме персонална полза, а да мислим за спорта. Убедихме се и се обединихме, че всички би трябвало да мислят за волейбола. Аз, Евгени Иванов-Пушката, Боре Кьосев, Александър Александров – ние, да вземем за пример не сме представители и нямаме клубове, само че сме в Управителния съвет, с цел да опитваме да оказваме помощ на волейбола. Моята цел е да създадем от волейбола един артикул. Когато бях на предизборна обиколка измежду клубовете им споделих – ето, това е моята стратегия. Искате ли да работим дружно, т.е. – ще работите ли по моята стратегия, тъй като клубовете са в основата на спорта. Казах им, че щом съм се хванал на хорото, ще го направя – аз пари и условия ще осигуря, въпросът е те да желаят да се развиват и да порастват. И тук имам предвид клубове, треньори, съдии, федерация. Не може ние като федерация да израстваме, а клубовете или треньорите да стоят на едно равнище.
-Каква е фантазията ви?
-Като ръководство отвън спортните резултати, желая да създадем една волейболна зала, комплекс, към който да има прилежаща леглова база да вземем за пример с 50-60 стаи. Така ще можем да взимаме доста семейства на разнообразни събития. Ако съумея до края на мандата си да осъществя тази фантазия, ще бъда удовлетворен.
-Вие сте напълно различен облик, който основава усещане, че може да работи с всички на всички фронтове. Така ли е?
-Когато споделям, че желая да превърнем волейбола в артикул, концепцията и тактиката ни е такава. Преди казусът беше, че няма пари и по тази причина не се наемат хора за избрана работа. Сега има пари, желая хора, които да работят и да се развиваме. Тънкостта във всичко е, че аз в никакъв случай не съм усещал волейбола като специалност. До последния си ден – нищо, че съм печелил милиони. До последната топка, която забих – не го усещах като специалност, радвах се на всичко като малко дете. Аз имам хрумвания и благоприятни условия, знам, че където и да съм влезнал, не съм оставил затворена врата и мога да реализира нещо. Но аз постоянно ще съм дебитор на волейбола. Сега, с цел да съм милионер, се дължи на това, че съм бил волейболист. Имам бизнес за милиони, аз съм построил комунизма за себе си и в този момент с удоволствие ще върша всичко, с което съм се заел в името на волейбола. Когато правиш едно нещо на драго сърце, няма по какъв начин да ти тежи.
-Звучите малко наивно, в профил, в случай че някой ви огледа, може да ви каже, че сте простак. Мина времето на романтиците в спорта, а вие изглеждате тъкмо такъв…
-Важното е човек като заспи вечер, да се почувства удовлетворен от свършеното през днешния ден и да е с чиста съвест. А за това какво ще кажат хората – доста отдана съм ги надживял тези неща. Родил съм се без да желая, ще умра без да желая, само че ще пребивавам, както си искам….
Ето какво сподели Любо Ганев по много тематики освен за националния тим, само че и за бъдещите си планове.
-Господин Ганев, притеснявахте ли се, че европейската подготовка можеше да не протече по този метод – ясно е, че България беше най-силният тим и изявен любимец в групата?
-Никога не съм се тормозил, тъй като съм с този тим от 2012 година. Много добре знам какви са опциите на нашите волейболисти. За мен беше ясно, че нашият тим превъзхожда противниците. Нашата задача като федерация е да им създадем най-хубавите условия. Единственото, което споделих, че желая от момчетата, е да идват в националния тим с готовност. А не да го правиш по обвързване. Когато обаче видях тази мотивация в тима в този момент, знаех, че няма по какъв начин да не успеем. Винаги съм казвал, че националният тим е единствено за най-мотивираните и най-подготвените.
-Споменавате думите предпочитание, мотивация. Това е националният тим на България и макар че времената се трансформираха, не е ли самопризнание да се състезаваш за родината си?
-Промени се манталитета на хората, даже метода на другарство. Сега са на лагер, в една стая са и не поддържат връзка между тях, а си пишат по телефоните. Навремето на подготовка на Белмекен имахме един тв приемник в цялата база – щеш, не щеш отиваш и гледаш телевизия дружно с всички останали спортисти. Всичко това се усеща в груповите спортове. Всеки зависи от играта на съотборника. Аз това им споделям – момчета, вие играете за вашите съотборници, за почитателите и чак тогава за федерация или нещо друго. Колкото по-силен е колективът, толкоз резултатите ще бъдат по-добри.
-Парите ли трансформираха обстановката?
-Когато приказваме на тази тематика би трябвало да сме откровени – евентуално нито един народен тим в света не може да стимулира финансово националните си състезатели. Дори и най-богатите федерации – италианска, съветска, бразилска – те няма по какъв начин да дадат такива пари, каквито дават клубовете. Един играч от ранга на Матей Казийски да вземем за пример получава 1 милион евро. Колко да му дадеш в националния тим?! Така че националният тим е за тези, които са стимулирани и в действителност имат предпочитание да играят.
-Кой е водач в сегашния тим на България, когато приказваме за пари и мотивация?
-В момента като водач се изявява Цветан Соколов. Както самият той споделя обаче, значимото е тимът да бъде водач. Жоро Братоев също беше подобен темперамент, беше непукист и можеше да реши дадени обстановки. Да си водач през днешния ден изключително със обществените медии не е толкоз елементарно. Напрежението и тежестта не е за всеки. Има хора, които не устоят на рецензии или изобщо на сходно внимание и напрежение.
-Споменавайки Жоро Братоев, през годините много постоянно те бяха център на вниманието заради разнообразни аргументи. Можеше ли да националният тим да се възползва повече от качествата им?
-И Жоро, и Вальо, са доста положителни момчета, непрекъснато контактуваме с тях. Уважавам ги доста и като състезатели, и като хора. Да, по-особени са като хаактер, само че може би се понатрупаха някои фактори. Мисля, че задоволително помагаха, когато бяха викани в националния тим.
-Имаше ли треньори, които се съобразяваха с характерите на дадени състезатели?
-И Камило Плачи, и Пламен Константинов, и в този момент Пранди – никой не се въздейства от характерите им. Той желае тези, които са в най-хубава форма и нищо повече. Това важи в особена степен за Силвано Пранди. Неговата философия е такава, че ти в случай че не си на 100 %, той ще ти каже, че по-добре да пусне различен състезател, който влиза в тактиката му за даден мач или шампионат.
-Пранди е треньор с явен период на контракта. Какво ще стане по-късно?
-Ние към този момент сме се разбрали. Затова беше определен тандем Пранди – Николай Желязков. Идеята е Силвано да е треньор до 2022 година, когато му изтича контракта, а по-късно Ники да го наследи. Но по безусловно цялата и съща методика, по която сега се работи. Догодина има международно състезание в Русия, където ще създадем тест навръх този тим. Там да натрупа самочувствие и дай боже и положително класиране. И да настъпи 2023 година, когато към този момент се взимат под внимание резултатите, с цел да се класираме за Олимпиадата през 2024 година.
-Тече неизменимото подмладяване и промяна на поколенията. Става ли все по-трудно първо да привлечете деца да упражняват, а по-късно да ги задържите след младежка възраст?
-Ето това е нашата задача. Ние имаме доста деца, които упражняват при подрастващите. И сега, в който станат на класическата тинейджърска възраст – 15-16 годишни, изключително при девойките стартират да се питат – барманка ли ще ставам, гадже ли ще имам да ме води на екскурзии. Момчетата се питат – ще изучавам ли, предприемач ли ще ставам, далавери ли ще върша. А с цел да ги задържиш, би трябвало треньорите да го вършат, само че нашата работа е и да ги “запалим”, само че освен да запалителен искра, която да тлее, а да гори огън.
-Какво е мнението ви за клубното състезание?
-Всяка година става от мощно по-силно. Преди години си мислех, в случай че във волейбола имаме парите в баскетбола, ще сме на светлинни години и няма да се чудим какво да вършим. Защото в баскетбола има повече пари от волейбола. Но в този момент конкуренцията в нашето състезание е много сериозна. Допреди 4-5 години с 400 000 лв. можеше да станеш първенец на България. Сега, в случай че нямаш най-малко 400 000 лв., не можеш да изкараш Суперлигата. Разбира се, има накъде още да се работи – има тимове без тийм мениджъри, към момента не работят в маркетингово отношение. Когато има такива клубове като Хебър Пазарджик, Монтана – те работят вярно, намират сполучливо сътрудници и нещата се получават. Казвам сътрудници, тъй като не обичам думата спонсор. Спонсор е, когато отиваш и искаш от някого пари без да му предложиш нищо. Нашата цел във волейбола е да създадем по този начин, че дадена компания или компания, когато си партнира с нас, да асоциира марката си с нашия спорт, да има позитиви от това съдействие.
-Нека преминем към началото на вашето ръководство във федерацията. Категоричното ми мнение е, че нещата се трансформираха чисто откъм контакти с медиите, маркетинг…
-Благодаря за оценката. Вижте, няма по какъв начин да желаеме един спорт да се развива, а хората, които го вършат, да стоят на едно място. Ключът към триумфа беше в това, че би трябвало да създадем нещо по-добро за волейбола. Да нямаме персонална полза, а да мислим за спорта. Убедихме се и се обединихме, че всички би трябвало да мислят за волейбола. Аз, Евгени Иванов-Пушката, Боре Кьосев, Александър Александров – ние, да вземем за пример не сме представители и нямаме клубове, само че сме в Управителния съвет, с цел да опитваме да оказваме помощ на волейбола. Моята цел е да създадем от волейбола един артикул. Когато бях на предизборна обиколка измежду клубовете им споделих – ето, това е моята стратегия. Искате ли да работим дружно, т.е. – ще работите ли по моята стратегия, тъй като клубовете са в основата на спорта. Казах им, че щом съм се хванал на хорото, ще го направя – аз пари и условия ще осигуря, въпросът е те да желаят да се развиват и да порастват. И тук имам предвид клубове, треньори, съдии, федерация. Не може ние като федерация да израстваме, а клубовете или треньорите да стоят на едно равнище.
-Каква е фантазията ви?
-Като ръководство отвън спортните резултати, желая да създадем една волейболна зала, комплекс, към който да има прилежаща леглова база да вземем за пример с 50-60 стаи. Така ще можем да взимаме доста семейства на разнообразни събития. Ако съумея до края на мандата си да осъществя тази фантазия, ще бъда удовлетворен.
-Вие сте напълно различен облик, който основава усещане, че може да работи с всички на всички фронтове. Така ли е?
-Когато споделям, че желая да превърнем волейбола в артикул, концепцията и тактиката ни е такава. Преди казусът беше, че няма пари и по тази причина не се наемат хора за избрана работа. Сега има пари, желая хора, които да работят и да се развиваме. Тънкостта във всичко е, че аз в никакъв случай не съм усещал волейбола като специалност. До последния си ден – нищо, че съм печелил милиони. До последната топка, която забих – не го усещах като специалност, радвах се на всичко като малко дете. Аз имам хрумвания и благоприятни условия, знам, че където и да съм влезнал, не съм оставил затворена врата и мога да реализира нещо. Но аз постоянно ще съм дебитор на волейбола. Сега, с цел да съм милионер, се дължи на това, че съм бил волейболист. Имам бизнес за милиони, аз съм построил комунизма за себе си и в този момент с удоволствие ще върша всичко, с което съм се заел в името на волейбола. Когато правиш едно нещо на драго сърце, няма по какъв начин да ти тежи.
-Звучите малко наивно, в профил, в случай че някой ви огледа, може да ви каже, че сте простак. Мина времето на романтиците в спорта, а вие изглеждате тъкмо такъв…
-Важното е човек като заспи вечер, да се почувства удовлетворен от свършеното през днешния ден и да е с чиста съвест. А за това какво ще кажат хората – доста отдана съм ги надживял тези неща. Родил съм се без да желая, ще умра без да желая, само че ще пребивавам, както си искам….
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ