Учителите трябва да са творци, а не изпълнители, смята експерт
През тази година във Варна ще започва образователно заведение, част от екосистемата от български прогресивни учебни заведения. След София крайморският град се причислява към публичния модел за създаване на нов вид учебен модел, който да съчетае най-модерните трендове в света, пречупени през българските обичаи.
За бъдещето на образованието, промяната в системата и новите условия Българска телеграфна агенция беседва с Явор Джонев, съосновател и ръководител на Института за прогресивно обучение и създател на Фондацията за просветителна промяна, която построява екосистема от български прогресивни учебни заведения.
Явор Джонев изрази мнение, че преди да се прави промяна, би трябвало да се намерения какви са новите условия към образованието. Според него създаване на общественост - учители, родители, деца, би трябвало да е основата на българското обучение. Да не забравяме, че нашите учебни заведения през Възраждането са почнали тъкмо като общности - създавани са посредством самоорганизация и самооблагане, уточни специалистът.
Учителите би трябвало да са създатели, а не реализатори, счита Джонев. Той означи, че българските учители са положителни в своята област. Проблемът е, че знаейки материала, не значи, че могат да вдъхновят децата и да им основат разрастваща среда, тъй че те сами да изискат да учат съответния предмет, разяснява специалистът.
"Трябва да учим децата на принадлежности, на настройки, на умения да се оправят в и с непозната конюнктура. И в случай че по този начин формулираме задачата на образованието, то се трансформира всичко ", сподели специалистът. По думите му образованието би трябвало да учи децата да развиват качествата си да възнамеряват, да се провеждат, да имат необятен културен и информативен взор върху света, върху неговото многообразие. Те би трябвало да са наясно, че тъкмо способността да приемеш другия, да извлечеш изгодата от неговата позиция, те прави изобретателен. Конкурентността изисква основаване на нови познания, хрумвания, да се адаптираш към измененията и да работиш дружно с други хора. Само че в обичайното учебно заведение у нас конкуренцията е сред децата, вместо да се развиват техните качества да работят дружно, разяснява Джонев.
Експертът означи, че най-важното е да научим децата да са положителни хора, да поддържат връзка стойностно между тях, да знаят какво е другарство, да работят в екип и да са положителни сътрудници и родители. Според него би трябвало да се развива способността на децата да мислят. При това да учат друг вид мисления - логическо, креативно, философско, съзидателно и така нататък И не просто да мислят, а да имат построени привички и качества, които да им обезпечават метод да се оправят със обстановки, които не са им познати. Тази дарба е сериозно значима за бъдещето, добави специалистът. Защото е значимо да представяш своето мнение ясно, аргументирано и прочувствено, само че не по-малко значимо е и да чуваш отсрещния, да видиш неговата позиция и да знаеш по какъв начин да търсиш решения, които сближават позициите, а не вършат разликите непреодолими, сподели Джонев.
Ето и цялото изявление:
Въпрос: Кои съгласно Вас са най-големите проблеми на обичайна просветителна система?
Отговор: Започвам с квалификацията на учителите. Тя е незадоволителна, а даже да я имат, в учебните заведения те са третирани единствено като реализатори. Трябва да си преподават уроците и да си попълнят документите. Учителите не са създатели, каквито в действителност би трябвало да бъдат. Причините за това са справедливи, а не субективни.
В екосистемата на прогресивните учебни заведения осигуряваме подобаваща среда учителите да имат свободата, смелостта да се учат непрестанно, дружно с децата. Те търсят да вземем за пример по какъв начин най-добре, най-достъпно и забавно се преподава математика, което не значи, че трансформират самия предмет. Давам математиката единствено като образец, само че това е годно за всички дисциплини.
Предметното познание по принцип не е проблем за преподавателите. Българските учители са положителни в своята област. Проблемът е, че знаейки материала, не значи, че могат да вдъхновят децата и да им основат разрастваща среда, тъй че те сами да изискат да учат съответния предмет. И стигаме до втория огромен проблем на системата.
Традиционната ни просветителна система разчита в действителност на принуждение върху децата. Разбира се, приказваме за психическо принуждение. Да, тя употребява и примамки, и награди, с цел да ги накара да учат. Но една мотивация от вида "сега ще му пиша четворка, с цел да учи ", съгласно мен не е най-хубавото, което може да се измисли. Нашата теза е, че качествено учене с принуждение не става. Да не приказваме, че подлагайки ги на такова още от напълно дребни, тяхното държание се трансформира и става огледално. После се чудим за какво имало експанзия.
Ние сме последователи на концепцията за ненасилие в просветителния развой и създаване на вътрешна мотивация у децата. Да учат, тъй като им е забавно, а не тъй като някой ги кара. При нас всяко дете има седмичен проект за учене. Той се приготвя при започване на седмицата, а в края й детето вижда дали го е изпълнило. Това е обвързано - мотивацията и отговорността. И резултатите демонстрират, че децата с доста огромно внимание и целеустремено следват своите проекти за учене. Когато се подхожда с доверие към тях, нещата стават като че ли без изпитание.
Въпрос: Много се приказва за промени в образованието. Вие смятате ли, че има действителни такива?
Отговор: За жал, по-скоро можем да приказваме единствено за административни промени. Според мен е належащо, преди да се прави същинска промяна, да се изяснят задачите на образованието. Нашите деца ще живеят във време, което не е актуалното и сигурно не е предишното. Значи ние би трябвало да ги подготвим за бъдещето в обстановка, в която даже не можем да предвидим какви специалности ще има /най-вероятно те през живота си ще би трябвало да се сменят по няколко/. Не можем да знаем какви публични проблеми ще би трябвало да вземат решение днешните деца, нито можем да предвиждаме по какъв начин ще се развие светът като цяло.
Въпрос: На какво тогава би трябвало да ги учим?
Отговор: На принадлежности, на настройки, на умения да се оправят в и с непозната конюнктура. И в случай че по този начин формулираме задачата на образованието, то се трансформира всичко.
Преди да се прави промяна, би трябвало да се намерения какви са новите условия към образованието. Ние най-малко по този начин го мислим и по този начин започнахме - в разговор с доста хора, задавайки си въпроса какво обучение желаеме за нашите деца. Въпросът е елементарен, само че отговорът - трябваха ни години, с цел да избистрим някаква концепция. И разбрахме, че би трябвало да ги научим на няколко основни неща. Най-важното е да ги научим да са положителни хора, да поддържат връзка стойностно между тях, да знаят какво е другарство, да работят в екип и да са положителни сътрудници и родители. Уж всички приказваме какъв брой е значимо да си добър родител, единствено че нас никой не ни е учил на това и продължаваме да не учим и децата си. Не всичко е ДНК. Разбира се, то има значение, само че въздействие оказва и средата.
Дефицитите в фамилната среда могат да се компенсират в учебното заведение, като в това число то влияе върху родителите. Затова при нас, в екосистемата, има учебно заведение за родители. Това е създаване на общественост - учители, родители, деца. И това би трябвало да е основата на българското обучение. Да не забравяме, че нашите учебни заведения през Възраждането са почнали тъкмо като общности - създавани са посредством самоорганизация и самооблагане.
Въпрос: Непрекъснато се разгласяват проучвания, които демонстрират, че стряскащо огромен % от българчетата са функционално необразовани. Този проблем може ли да бъде преодолян?
Отговор: Абсолютно. Когато материалът не е изсъхнал и научен, а минава през прекарване, няма функционална неначетеност. При нас да вземем за пример децата доста работят по независими планове, те се занимават с същински проблеми, които да разрешат посредством наученото. Само че освен по един предмет, а да подхождат интегрално - с цялото насъбрано познание досега по разнообразни предмети. И дръзвам да настоявам, че са доста оправни.
За мен проблем на обичайна система е и неналичието на взаимоотношение с околната среда. Децата би трябвало да вървят измежду природата, да посещават театри, изложения - нещо, което не се прави. Всъщност, тъкмо затварянето им в учебно заведение и разглеждането на света през призмата единствено на един предмет, без връзка с останалите, неналичието на приложение на наученото, ги прави функционално необразовани. Какво като знаят формулата на квадратното уравнение?! Те не я употребяват в действителния живот и надлежно я не помнят. Давам образец с математика, само че това е годно и за останалите предмети.
Връщайки се към тематиката, че не можем да предвидим в какъв свят ще живеят нашите деца, желая да допълня, че би трябвало да се развива способността им да мислят. При това да учат друг вид мисления - логическо, креативно, философско, съзидателно и така нататък И не просто да мислят, а да имат построени привички и качества, които да им обезпечават метод да се оправят със обстановки, които не са им познати. Тази дарба е сериозно значима за бъдещето.
При нас в екосистемата децата да вземем за пример имат всяка седмица философия - от първия до последния клас. И, наблягам, те не учат история на философията, а разсъждават върху избрани тематики. Нашите деца философстват и си основават настройката не просто да се замислят за света, а да взаимодействат с другите, да водят истински разговор. Защото е значимо да представяш своето мнение ясно, аргументирано и прочувствено, само че не по-малко значимо е и да чуваш отсрещния, да видиш неговата позиция и да знаеш по какъв начин да търсиш решения, които сближават позициите, а не вършат разликите непреодолими.
Въпрос: И по какъв начин се вписват всички тези нови условия към подрастващите в картината у нас - отпаднали деца от учебно заведение, отсъстващи, претрупани и изнервени възпитаници, родители, учители?
Отговор: Трудно, доста мъчно. И в случай че търсим същинска смяна в образованието, би трябвало някак да се почне начисто. Нашите учители са претрупани, преуморени и това е закононарушение по отношение на тях, което обществото позволи. Трябва да се търсят работещи модели в системата. Децата отпадат от учебно заведение, тъй като не им е забавно, тъй като очевидно с наставление и принудително не става. Всъщност образованието би трябвало да ги учи да развиват качествата си да възнамеряват, да се провеждат, да имат необятен културен и информативен взор върху света, върху неговото многообразие. Те би трябвало да са наясно, че тъкмо способността да приемеш другия, да извлечеш изгодата от неговата позиция, те прави изобретателен. Конкурентността изисква основаване на нови познания, хрумвания, да се адаптираш към измененията и да работиш дружно с други хора. Само че в обичайното учебно заведение у нас конкуренцията е сред децата, вместо да се развиват техните качества да работят дружно.
За бъдещето на образованието, промяната в системата и новите условия Българска телеграфна агенция беседва с Явор Джонев, съосновател и ръководител на Института за прогресивно обучение и създател на Фондацията за просветителна промяна, която построява екосистема от български прогресивни учебни заведения.
Явор Джонев изрази мнение, че преди да се прави промяна, би трябвало да се намерения какви са новите условия към образованието. Според него създаване на общественост - учители, родители, деца, би трябвало да е основата на българското обучение. Да не забравяме, че нашите учебни заведения през Възраждането са почнали тъкмо като общности - създавани са посредством самоорганизация и самооблагане, уточни специалистът.
Учителите би трябвало да са създатели, а не реализатори, счита Джонев. Той означи, че българските учители са положителни в своята област. Проблемът е, че знаейки материала, не значи, че могат да вдъхновят децата и да им основат разрастваща среда, тъй че те сами да изискат да учат съответния предмет, разяснява специалистът.
"Трябва да учим децата на принадлежности, на настройки, на умения да се оправят в и с непозната конюнктура. И в случай че по този начин формулираме задачата на образованието, то се трансформира всичко ", сподели специалистът. По думите му образованието би трябвало да учи децата да развиват качествата си да възнамеряват, да се провеждат, да имат необятен културен и информативен взор върху света, върху неговото многообразие. Те би трябвало да са наясно, че тъкмо способността да приемеш другия, да извлечеш изгодата от неговата позиция, те прави изобретателен. Конкурентността изисква основаване на нови познания, хрумвания, да се адаптираш към измененията и да работиш дружно с други хора. Само че в обичайното учебно заведение у нас конкуренцията е сред децата, вместо да се развиват техните качества да работят дружно, разяснява Джонев.
Експертът означи, че най-важното е да научим децата да са положителни хора, да поддържат връзка стойностно между тях, да знаят какво е другарство, да работят в екип и да са положителни сътрудници и родители. Според него би трябвало да се развива способността на децата да мислят. При това да учат друг вид мисления - логическо, креативно, философско, съзидателно и така нататък И не просто да мислят, а да имат построени привички и качества, които да им обезпечават метод да се оправят със обстановки, които не са им познати. Тази дарба е сериозно значима за бъдещето, добави специалистът. Защото е значимо да представяш своето мнение ясно, аргументирано и прочувствено, само че не по-малко значимо е и да чуваш отсрещния, да видиш неговата позиция и да знаеш по какъв начин да търсиш решения, които сближават позициите, а не вършат разликите непреодолими, сподели Джонев.
Ето и цялото изявление:
Въпрос: Кои съгласно Вас са най-големите проблеми на обичайна просветителна система?
Отговор: Започвам с квалификацията на учителите. Тя е незадоволителна, а даже да я имат, в учебните заведения те са третирани единствено като реализатори. Трябва да си преподават уроците и да си попълнят документите. Учителите не са създатели, каквито в действителност би трябвало да бъдат. Причините за това са справедливи, а не субективни.
В екосистемата на прогресивните учебни заведения осигуряваме подобаваща среда учителите да имат свободата, смелостта да се учат непрестанно, дружно с децата. Те търсят да вземем за пример по какъв начин най-добре, най-достъпно и забавно се преподава математика, което не значи, че трансформират самия предмет. Давам математиката единствено като образец, само че това е годно за всички дисциплини.
Предметното познание по принцип не е проблем за преподавателите. Българските учители са положителни в своята област. Проблемът е, че знаейки материала, не значи, че могат да вдъхновят децата и да им основат разрастваща среда, тъй че те сами да изискат да учат съответния предмет. И стигаме до втория огромен проблем на системата.
Традиционната ни просветителна система разчита в действителност на принуждение върху децата. Разбира се, приказваме за психическо принуждение. Да, тя употребява и примамки, и награди, с цел да ги накара да учат. Но една мотивация от вида "сега ще му пиша четворка, с цел да учи ", съгласно мен не е най-хубавото, което може да се измисли. Нашата теза е, че качествено учене с принуждение не става. Да не приказваме, че подлагайки ги на такова още от напълно дребни, тяхното държание се трансформира и става огледално. После се чудим за какво имало експанзия.
Ние сме последователи на концепцията за ненасилие в просветителния развой и създаване на вътрешна мотивация у децата. Да учат, тъй като им е забавно, а не тъй като някой ги кара. При нас всяко дете има седмичен проект за учене. Той се приготвя при започване на седмицата, а в края й детето вижда дали го е изпълнило. Това е обвързано - мотивацията и отговорността. И резултатите демонстрират, че децата с доста огромно внимание и целеустремено следват своите проекти за учене. Когато се подхожда с доверие към тях, нещата стават като че ли без изпитание.
Въпрос: Много се приказва за промени в образованието. Вие смятате ли, че има действителни такива?
Отговор: За жал, по-скоро можем да приказваме единствено за административни промени. Според мен е належащо, преди да се прави същинска промяна, да се изяснят задачите на образованието. Нашите деца ще живеят във време, което не е актуалното и сигурно не е предишното. Значи ние би трябвало да ги подготвим за бъдещето в обстановка, в която даже не можем да предвидим какви специалности ще има /най-вероятно те през живота си ще би трябвало да се сменят по няколко/. Не можем да знаем какви публични проблеми ще би трябвало да вземат решение днешните деца, нито можем да предвиждаме по какъв начин ще се развие светът като цяло.
Въпрос: На какво тогава би трябвало да ги учим?
Отговор: На принадлежности, на настройки, на умения да се оправят в и с непозната конюнктура. И в случай че по този начин формулираме задачата на образованието, то се трансформира всичко.
Преди да се прави промяна, би трябвало да се намерения какви са новите условия към образованието. Ние най-малко по този начин го мислим и по този начин започнахме - в разговор с доста хора, задавайки си въпроса какво обучение желаеме за нашите деца. Въпросът е елементарен, само че отговорът - трябваха ни години, с цел да избистрим някаква концепция. И разбрахме, че би трябвало да ги научим на няколко основни неща. Най-важното е да ги научим да са положителни хора, да поддържат връзка стойностно между тях, да знаят какво е другарство, да работят в екип и да са положителни сътрудници и родители. Уж всички приказваме какъв брой е значимо да си добър родител, единствено че нас никой не ни е учил на това и продължаваме да не учим и децата си. Не всичко е ДНК. Разбира се, то има значение, само че въздействие оказва и средата.
Дефицитите в фамилната среда могат да се компенсират в учебното заведение, като в това число то влияе върху родителите. Затова при нас, в екосистемата, има учебно заведение за родители. Това е създаване на общественост - учители, родители, деца. И това би трябвало да е основата на българското обучение. Да не забравяме, че нашите учебни заведения през Възраждането са почнали тъкмо като общности - създавани са посредством самоорганизация и самооблагане.
Въпрос: Непрекъснато се разгласяват проучвания, които демонстрират, че стряскащо огромен % от българчетата са функционално необразовани. Този проблем може ли да бъде преодолян?
Отговор: Абсолютно. Когато материалът не е изсъхнал и научен, а минава през прекарване, няма функционална неначетеност. При нас да вземем за пример децата доста работят по независими планове, те се занимават с същински проблеми, които да разрешат посредством наученото. Само че освен по един предмет, а да подхождат интегрално - с цялото насъбрано познание досега по разнообразни предмети. И дръзвам да настоявам, че са доста оправни.
За мен проблем на обичайна система е и неналичието на взаимоотношение с околната среда. Децата би трябвало да вървят измежду природата, да посещават театри, изложения - нещо, което не се прави. Всъщност, тъкмо затварянето им в учебно заведение и разглеждането на света през призмата единствено на един предмет, без връзка с останалите, неналичието на приложение на наученото, ги прави функционално необразовани. Какво като знаят формулата на квадратното уравнение?! Те не я употребяват в действителния живот и надлежно я не помнят. Давам образец с математика, само че това е годно и за останалите предмети.
Връщайки се към тематиката, че не можем да предвидим в какъв свят ще живеят нашите деца, желая да допълня, че би трябвало да се развива способността им да мислят. При това да учат друг вид мисления - логическо, креативно, философско, съзидателно и така нататък И не просто да мислят, а да имат построени привички и качества, които да им обезпечават метод да се оправят със обстановки, които не са им познати. Тази дарба е сериозно значима за бъдещето.
При нас в екосистемата децата да вземем за пример имат всяка седмица философия - от първия до последния клас. И, наблягам, те не учат история на философията, а разсъждават върху избрани тематики. Нашите деца философстват и си основават настройката не просто да се замислят за света, а да взаимодействат с другите, да водят истински разговор. Защото е значимо да представяш своето мнение ясно, аргументирано и прочувствено, само че не по-малко значимо е и да чуваш отсрещния, да видиш неговата позиция и да знаеш по какъв начин да търсиш решения, които сближават позициите, а не вършат разликите непреодолими.
Въпрос: И по какъв начин се вписват всички тези нови условия към подрастващите в картината у нас - отпаднали деца от учебно заведение, отсъстващи, претрупани и изнервени възпитаници, родители, учители?
Отговор: Трудно, доста мъчно. И в случай че търсим същинска смяна в образованието, би трябвало някак да се почне начисто. Нашите учители са претрупани, преуморени и това е закононарушение по отношение на тях, което обществото позволи. Трябва да се търсят работещи модели в системата. Децата отпадат от учебно заведение, тъй като не им е забавно, тъй като очевидно с наставление и принудително не става. Всъщност образованието би трябвало да ги учи да развиват качествата си да възнамеряват, да се провеждат, да имат необятен културен и информативен взор върху света, върху неговото многообразие. Те би трябвало да са наясно, че тъкмо способността да приемеш другия, да извлечеш изгодата от неговата позиция, те прави изобретателен. Конкурентността изисква основаване на нови познания, хрумвания, да се адаптираш към измененията и да работиш дружно с други хора. Само че в обичайното учебно заведение у нас конкуренцията е сред децата, вместо да се развиват техните качества да работят дружно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ