На първо място инженер
" През идващите години България ще има всичко належащо да се развие с по-бързи темпове в IT бранша от Чешката република преди време ", счита Станислав Протасов
[Acronis] Профил
Станислав Протасов е съосновател и старши вицепрезидент за продуктовите разработки на софтуерната компания Acronis. Завършва Московския физико-технически институт и основава няколко разнообразни IT компании с приятеля си от университета Сергей Белоусов. Впоследствие базират бизнеса в Сингапур. Кандидат на физико-математическите науки, държи над 70 интернационалните патента. Компанията
Софтуерната компания Acronis създава програмен продукт за киберзащита, архивиране на файлове, възобновяване, синхронизиране и шерване на документи и файлове за бизнеса. Създадена е при започване на века от четирима съдружници в Сингапур, откакто е отделена от друга компания - Parallels. Има над 1400 чиновници в 18 страни, измежду които и България. Компанията отвори огромен офис тук през предходната година, където навлезе след придобиването на локалната " Т-софт ", чийто екип от 20 експерти работеше с нея от години. В момента има над 200 чиновници.
Продуктите на Acronis се употребяват от над 5 млн. клиента и 500 000 бизнеса. През септември стана ясно, че компанията е получила финансиране от 147 млн. $ от капиталовата банка Goldman Sachs, което прави оценка сдружението на над 1 милиарда $.Колко мъчно беше при започване на компанията да сте инженер, а след това и управител?
Мисля, че преди всичко съм инженер. Развих се и като управител, само че главно другият съосновател, Сергей Белоусов, се занимаваше и се занимава с визията и растежа на компанията. Той се оправя чудесно и на продуктово, и на бизнес равнище. Аз се концентрирам главно върху основаването на най-хубавия вероятен артикул - тъй че съм повече инженер, в сравнение с предприемач. Но несъмнено, когато работите през цялото време на една компания, би трябвало да изградите и мениджърски умения.
Колко мъчно беше да създадете личен артикул и да го развиете?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Започнахме да работим със Сергей незабавно след довеждане докрай на университета. Първата ни компания се споделяше SWsoft, която по-късно се трансформира в Acronis и Parallels. Що се отнася до основаването на личен артикул, е доста мъчно да се каже тъкмо по какъв начин стигнахме до днешния размер на компанията. В университета със Сергей смятахме, че ще работим в научната сфера, само че след разпада на Съветския съюз тази сфера не можеше да ни обезпечи нужното качество на живот. Познавате тази конюнктура - мисля, че България също мина през подобен интервал. И тогава започнахме да се оглеждаме с какво да се захванем. И компютрите се оказаха една добра и нова опция - нямаше доста хора, които да се занимават с такава активност в някогашния руски блок. Доброто обучение, въпреки да не беше компютърни науки, а по-скоро физика и математика, ни даде опция по натурален път бързо да развием компютърни умения. Нямахме никакъв опит в основаването на артикул и първият ни бизнес се занимаваше с аутсорсинг на софтуерни разработки за външни клиенти, както доста други източноевропейски компании. В края на 90-те години настъпи спукването на първия дотком балон и ние разбрахме, че да имаш личен артикул е доста по-добър вид, в сравнение с да работиш за различен. Така стигнахме до концепцията първо за Parallels, а след това и Acronis.
Как се прави тази стъпка от подизпълнител до личен артикул?
Много е мъчно. Всяка последваща стъпка е сложна - без значение дали от работа за различен към личен артикул или от един личен артикул към няколко такива, или към създаване на цялостна лична платформа. Когато бях млад, имаше компании с доста известни артикули като Ashton-Tate - в един миг бяха по-големи от Microsoft, или Borland, които по този начин и не оцеляха. Има значително случаи, когато хвърляш доста сила в нов артикул, разрастваш се бързо и натрупваш пари, и искаш да забавиш темпото. Ето за какво е мъчно - с цел да продължиш напред, би трябвало да имаш доста воля и нещо, което да те подтиква.
Много мъчително е да преминеш от IT аутсорсинг към личен артикул, тъй като работата за такива клиенти е някак си комфортна. Ако имаш дълготраен контракт с тях, ти знаеш, че приходите ти са обезпечени, без значение какво правиш. Но сега, в който започнеш да разработваш артикул, внезапно ти излиза наяве, че си самичък - нямаш доходи, до момента в който продуктът не излезе на пазара и стартира да прави пари. И в прочут смисъл е плашещо. В нашия случай считам, че в случай че не се беше случило спукването на дотком балона, можеше и да продължим да работим като подизпълнител. Но през 1999-2000 година американските компании започнаха да понижават бюджетите си за аутсорсинг. И ние си казахме: Да, можем да продължим, само че с намаляващ брой клиенти, или можем да преминем към наш артикул, което е рисков ход, само че пък не сме подвластни от различен.
Ако трябваше да дадете единствено един съвет и образец на млад бизнесмен, какъв би бил той?
Познавам доста хора, които построиха компании и артикул от нулата и станаха сполучливи. И за всички тях важи едно и също - поел по този път, постоянно се сблъскваш с миг, когато искаш да спреш и да преминеш в друга сфера, да вземем за пример да работиш за различен, или да пратиш CV-то си на Microsoft. Има моменти, в които в действителност си мислиш, че с живота ти е свършено. И единственият съвет, който мога да дам е: Никога не се предавай, не спирай, пробвай по някакъв метод да преминеш през тези компликации и продължи по своя път.
Как решихте в Acronis да помагате на просветителни начинания, да се занимавате с щедрост и изобщо да помагате назад на екосистемата, която ви оказа помощ да се развиете като компания? От единствено себе ли се случи, или по-скоро породи от потребността да намерите и развиете още хора за бизнеса си?
Може би и двете. Със сигурност имаме потребност от още експерти. Но да вземем за пример когато построяваме учебно заведение в Сенегал, не чакаме нещо от сходно деяние. Вярваме, че знанието е преди всичко, и най-хубавото, което може да сторим в живота си, е да помогнем за разпространението на това познание. Даваш на хората късмет за по-добър живот и да реализират повече, и в последна сметка цялото общество печели от това. Със сигурност, когато оказваме помощ на разнообразни университети, налице е и HR детайлът. Защото колкото са по-добри студентите в Софийския университет да вземем за пример, толкоз по-добри инженери ще можем да наемем. Не в този момент, само че може би след пет години. Но не това е единствената причина. Другата е желанието ни да увеличим просветителното равнище посредством взаимни планове, които в никакъв случай не бихме могли да създадем сами. Защото каква е главната разлика сред академичната и корпоративната изследователска активност? В множеството компании тази активност води до резултати, които се употребяват в артикули. Докато при университетите отрицателните резултати от проучванията също са доста значими, тъй като се учиш от тях. Бизнесът не може да си разреши това. Така че при взаимна работа с университети получаваме опит, който сами не можем да натрупаме.
За доста европейски стартъп бизнесмени неуспехът е някаква стигма, каквато да вземем за пример в Силициевата котловина няма. Защо съгласно вас е по този начин?
Да, в Русия също има такива чувства. Мисленето се трансформира, само че постепенно. Смятам, че е постоянно срещано в цяла Европа, само че най-много в източноевропейските страни. В Съединени американски щати е друго, тъй като никой не го е грижа какъв брой неуспеха имаш зад тила си и постоянно може да успееш. Една от аргументите за тези настроения в България и изобщо Източна Европа е, че тези страни зависят от външни източници на капитал. България не може да си разреши като Съединени американски щати да влага доста пари в проучвания и стартъп планове. А американската финансова система е най-развитата в света и за щатските компании е доста по-лесно да наберат капитал. Така, в случай че се провалиш, си ок, стига да не си изхарчил парите за първокласни артикули и живот, тъй като получаваш опит. А пък вложителите по този начин или другояче са вложили пари в стотици компании и две от тях примерно да са сполучливи, е супер. Такава развита финансова система дава опция на бизнесмените да опитват повече. Нещата ще се трансформират в Европа, само че ще отнеме време.
Инвестирате ли като бизнес ангел?
Да, вложил съм в един от стартъп фондовете на Сергей Белоусов. Инвестирам и независимо - от време на време изгубвам пари, от време на време спечелвам, което е обикновено.
Следите ли компании, които могат да ви оказват помощ с технологии, хора и услуги?
Да, непрекъснато следим компании и експерти за избрани технологии, които могат да добавят бизнеса ни. Така разширяваме и мирогледа си.
Къде желаете да видите Acronis след три до пет години?
Визията ни е фокусирана и точна и ни дава съществени благоприятни условия за бъдещето. Защитата на данните и сигурността се сливат и би трябвало да интегрираш и двете услуги. Смятам, че Acronis ще бъде световен водач в тази област.
Какво ще е мястото на софийския офис в цялата тази организация?
Със сигурност ще бъде най-големият ни инженерен офис. Според мен през идващите години България ще има всичко належащо да се развие с по-бързи темпове в IT бранша от Чешката република преди време. Разполагате с хора, природа, част от Европейския съюз сте и в действителност може да растете бързо и да се превърнете в IT хъб.
Интервюто взе Константин Николов
[Acronis] Профил
Станислав Протасов е съосновател и старши вицепрезидент за продуктовите разработки на софтуерната компания Acronis. Завършва Московския физико-технически институт и основава няколко разнообразни IT компании с приятеля си от университета Сергей Белоусов. Впоследствие базират бизнеса в Сингапур. Кандидат на физико-математическите науки, държи над 70 интернационалните патента. Компанията
Софтуерната компания Acronis създава програмен продукт за киберзащита, архивиране на файлове, възобновяване, синхронизиране и шерване на документи и файлове за бизнеса. Създадена е при започване на века от четирима съдружници в Сингапур, откакто е отделена от друга компания - Parallels. Има над 1400 чиновници в 18 страни, измежду които и България. Компанията отвори огромен офис тук през предходната година, където навлезе след придобиването на локалната " Т-софт ", чийто екип от 20 експерти работеше с нея от години. В момента има над 200 чиновници.
Продуктите на Acronis се употребяват от над 5 млн. клиента и 500 000 бизнеса. През септември стана ясно, че компанията е получила финансиране от 147 млн. $ от капиталовата банка Goldman Sachs, което прави оценка сдружението на над 1 милиарда $.Колко мъчно беше при започване на компанията да сте инженер, а след това и управител?
Мисля, че преди всичко съм инженер. Развих се и като управител, само че главно другият съосновател, Сергей Белоусов, се занимаваше и се занимава с визията и растежа на компанията. Той се оправя чудесно и на продуктово, и на бизнес равнище. Аз се концентрирам главно върху основаването на най-хубавия вероятен артикул - тъй че съм повече инженер, в сравнение с предприемач. Но несъмнено, когато работите през цялото време на една компания, би трябвало да изградите и мениджърски умения.
Колко мъчно беше да създадете личен артикул и да го развиете?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Започнахме да работим със Сергей незабавно след довеждане докрай на университета. Първата ни компания се споделяше SWsoft, която по-късно се трансформира в Acronis и Parallels. Що се отнася до основаването на личен артикул, е доста мъчно да се каже тъкмо по какъв начин стигнахме до днешния размер на компанията. В университета със Сергей смятахме, че ще работим в научната сфера, само че след разпада на Съветския съюз тази сфера не можеше да ни обезпечи нужното качество на живот. Познавате тази конюнктура - мисля, че България също мина през подобен интервал. И тогава започнахме да се оглеждаме с какво да се захванем. И компютрите се оказаха една добра и нова опция - нямаше доста хора, които да се занимават с такава активност в някогашния руски блок. Доброто обучение, въпреки да не беше компютърни науки, а по-скоро физика и математика, ни даде опция по натурален път бързо да развием компютърни умения. Нямахме никакъв опит в основаването на артикул и първият ни бизнес се занимаваше с аутсорсинг на софтуерни разработки за външни клиенти, както доста други източноевропейски компании. В края на 90-те години настъпи спукването на първия дотком балон и ние разбрахме, че да имаш личен артикул е доста по-добър вид, в сравнение с да работиш за различен. Така стигнахме до концепцията първо за Parallels, а след това и Acronis.
Как се прави тази стъпка от подизпълнител до личен артикул?
Много е мъчно. Всяка последваща стъпка е сложна - без значение дали от работа за различен към личен артикул или от един личен артикул към няколко такива, или към създаване на цялостна лична платформа. Когато бях млад, имаше компании с доста известни артикули като Ashton-Tate - в един миг бяха по-големи от Microsoft, или Borland, които по този начин и не оцеляха. Има значително случаи, когато хвърляш доста сила в нов артикул, разрастваш се бързо и натрупваш пари, и искаш да забавиш темпото. Ето за какво е мъчно - с цел да продължиш напред, би трябвало да имаш доста воля и нещо, което да те подтиква.
Много мъчително е да преминеш от IT аутсорсинг към личен артикул, тъй като работата за такива клиенти е някак си комфортна. Ако имаш дълготраен контракт с тях, ти знаеш, че приходите ти са обезпечени, без значение какво правиш. Но сега, в който започнеш да разработваш артикул, внезапно ти излиза наяве, че си самичък - нямаш доходи, до момента в който продуктът не излезе на пазара и стартира да прави пари. И в прочут смисъл е плашещо. В нашия случай считам, че в случай че не се беше случило спукването на дотком балона, можеше и да продължим да работим като подизпълнител. Но през 1999-2000 година американските компании започнаха да понижават бюджетите си за аутсорсинг. И ние си казахме: Да, можем да продължим, само че с намаляващ брой клиенти, или можем да преминем към наш артикул, което е рисков ход, само че пък не сме подвластни от различен.
Ако трябваше да дадете единствено един съвет и образец на млад бизнесмен, какъв би бил той?
Познавам доста хора, които построиха компании и артикул от нулата и станаха сполучливи. И за всички тях важи едно и също - поел по този път, постоянно се сблъскваш с миг, когато искаш да спреш и да преминеш в друга сфера, да вземем за пример да работиш за различен, или да пратиш CV-то си на Microsoft. Има моменти, в които в действителност си мислиш, че с живота ти е свършено. И единственият съвет, който мога да дам е: Никога не се предавай, не спирай, пробвай по някакъв метод да преминеш през тези компликации и продължи по своя път.
Как решихте в Acronis да помагате на просветителни начинания, да се занимавате с щедрост и изобщо да помагате назад на екосистемата, която ви оказа помощ да се развиете като компания? От единствено себе ли се случи, или по-скоро породи от потребността да намерите и развиете още хора за бизнеса си?
Може би и двете. Със сигурност имаме потребност от още експерти. Но да вземем за пример когато построяваме учебно заведение в Сенегал, не чакаме нещо от сходно деяние. Вярваме, че знанието е преди всичко, и най-хубавото, което може да сторим в живота си, е да помогнем за разпространението на това познание. Даваш на хората късмет за по-добър живот и да реализират повече, и в последна сметка цялото общество печели от това. Със сигурност, когато оказваме помощ на разнообразни университети, налице е и HR детайлът. Защото колкото са по-добри студентите в Софийския университет да вземем за пример, толкоз по-добри инженери ще можем да наемем. Не в този момент, само че може би след пет години. Но не това е единствената причина. Другата е желанието ни да увеличим просветителното равнище посредством взаимни планове, които в никакъв случай не бихме могли да създадем сами. Защото каква е главната разлика сред академичната и корпоративната изследователска активност? В множеството компании тази активност води до резултати, които се употребяват в артикули. Докато при университетите отрицателните резултати от проучванията също са доста значими, тъй като се учиш от тях. Бизнесът не може да си разреши това. Така че при взаимна работа с университети получаваме опит, който сами не можем да натрупаме.
За доста европейски стартъп бизнесмени неуспехът е някаква стигма, каквато да вземем за пример в Силициевата котловина няма. Защо съгласно вас е по този начин?
Да, в Русия също има такива чувства. Мисленето се трансформира, само че постепенно. Смятам, че е постоянно срещано в цяла Европа, само че най-много в източноевропейските страни. В Съединени американски щати е друго, тъй като никой не го е грижа какъв брой неуспеха имаш зад тила си и постоянно може да успееш. Една от аргументите за тези настроения в България и изобщо Източна Европа е, че тези страни зависят от външни източници на капитал. България не може да си разреши като Съединени американски щати да влага доста пари в проучвания и стартъп планове. А американската финансова система е най-развитата в света и за щатските компании е доста по-лесно да наберат капитал. Така, в случай че се провалиш, си ок, стига да не си изхарчил парите за първокласни артикули и живот, тъй като получаваш опит. А пък вложителите по този начин или другояче са вложили пари в стотици компании и две от тях примерно да са сполучливи, е супер. Такава развита финансова система дава опция на бизнесмените да опитват повече. Нещата ще се трансформират в Европа, само че ще отнеме време.
Инвестирате ли като бизнес ангел?
Да, вложил съм в един от стартъп фондовете на Сергей Белоусов. Инвестирам и независимо - от време на време изгубвам пари, от време на време спечелвам, което е обикновено.
Следите ли компании, които могат да ви оказват помощ с технологии, хора и услуги?
Да, непрекъснато следим компании и експерти за избрани технологии, които могат да добавят бизнеса ни. Така разширяваме и мирогледа си.
Къде желаете да видите Acronis след три до пет години?
Визията ни е фокусирана и точна и ни дава съществени благоприятни условия за бъдещето. Защитата на данните и сигурността се сливат и би трябвало да интегрираш и двете услуги. Смятам, че Acronis ще бъде световен водач в тази област.
Какво ще е мястото на софийския офис в цялата тази организация?
Със сигурност ще бъде най-големият ни инженерен офис. Според мен през идващите години България ще има всичко належащо да се развие с по-бързи темпове в IT бранша от Чешката република преди време. Разполагате с хора, природа, част от Европейския съюз сте и в действителност може да растете бързо и да се превърнете в IT хъб.
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ