През септември има няколко големи християнски празника, които се празнуват

През септември има няколко огромни християнски празника, които се честват от народа ни по саморасъл метод, като сме ги съчетали във времето с църковния обред.
Това са:
1 септември    Симеоновден
5 септември    Захарий и Елисавета
8 септември    Рождество Богородично (Малка Богородица)
14 септември    Кръстовден
17 септември    Вяра, Надежда и Любов и майка им София

Тук ще опиша за Рождество Богородично, или както българите назовават този празник Малка Богородица. За него каноничните евангелия мълчат.

Според преданието

Според преданието в Назарет живели Йоаким и Ана. Те водели правоверен живот, само че не могли да имат деца. Годините минавали, а старостта идвала. Йоаким принасял жертви в храма на Бог, с цел да го подари с дете, Ана всеки ден се молела за рожба, само че нищо не пособие. Накрая Йоаким отишъл в пустинята и се отдал на 40-дневен пост с вярата Господ да види саможертвата му и да го подари с правоприемник. През това време жена му се обливала в сълзи, тъй като брачният партньор є бил към този момент на напреднала възраст за този героизъм и той можело да му коства живота. Тогава тя дала обещание на Бог, че в случай че роди дете, ще му го отдаде като подарък. В този момент ангел Господен се явил пред Ана и є споделил:

- Твоите сълзи капнаха пред Бог и Той чу молитвите ти. Ти ще родиш дете, което ще бъде вяра за целия свят.

На 8 септември същата година Ана родила момиченце, което било отредено на Господ още преди да бъде заченато. Кръстили го Мария. Името съгласно някои създатели значи вяра, а съгласно други – горчива вода или сълза, поради сълзите на Ана, с които тя измолила детето от Бог. Когато дребната Мария навършила три годинки, родителите є я завели в храма в Йерусалим и я оставили там, с цел да служи на Господ, както дали обещание. След време Йоаким си отишъл от този свят, а Ана се преместила в дребна къща покрай храма. Така до края на дните си била покрай щерка си.

В националните показа

Рождество Богородично, или Малка Богородица, е като календарно продължение на Голяма Богородица. Празникът е доста уважаван от бездетните дами. Те насочат молебствия към светицата с вяра да заченат. Ето за какво отрупват иконите на Богородица с цветя и блага. Във всички елементи на страната се раздават курбани за здраве, а дамите месят ритуален самун, наименуван Богородичен. Парче от питата се дава на домашните животни, с цел да са здрави, друго парче назовават за къщата, с цел да я пази Богородица. Това парче самун се съхранява чак до 26 декември, когато е празникът Събор на Света Богородица.

Kабиленският манастир „ Рождество Богородично “
В разнообразни храмове и манастири, които носят името „ Рождество Богородично “, има свидетелства за случили се чудеса. За челопеченския манастир „ Рождество Богородично “ описват, че преди доста години на празника, до момента в който се молили миряните в храма, на прозореца се явил обликът на Богородица в цялостен растеж. Забелязало я първо едно 9-годишно дете, по-късно я видели и останалите хора. След като ги благословила, светицата изчезнала. Всички дами, които били в църквата и се молели за рожба, заченали на идната година, а болните миряни, молещи се за излекуване, се излекували.

За аязмото на кабиленския манастир „ Рождество Богородично “ описват, че е намерено след съновидение, в което самата Богородица посочила местоположението му. Първо тя се явила на правоверен човек от село Кабиле и му показала мястото на извора. Той го разкрил, почистил и почнал да го поддържа. Но хората от селото взели да му завиждат, по тази причина индивидът затрупал светия извор. Казват, че скоро по-късно ослепял. Богородица още веднъж се явила на сън, този път на жена от Сливен и є заръчала да откри и почисти за народа аязмото. След неговото наново разкриване бил построен и самият манастир, в който и до ден сегашен се случват чудеса, свързани с изцеления от чудотворната вода. Хора от близо и надалеч се събират там на храмовия празник „ Рождество Богородично “, дават курбани и се молят за излекуване от бездетие или разнообразни болести. Казват, че Богородица изпращала ангел, който да раздвижи водата в аязмото и по този начин тя ставала лечебна.

Чудотворна икона на Богородица в калоферския манастир „ Рождество Богородично “
В калоферския манастир „ Рождество Богородично “ се пази чудотворна икона на Богородица. Според легендата тя се намирала в най-стария манастир, построен покрай Калофер. След като той бил опустошен от турците, един духовник съумял да се избави, носейки иконата „ Рождество Богородично. Той я скрил в близката околност, наречена Белите крайбрежия. След време там се настанил аскет, комуто една вечер се присънила иконата. На идващия ден той я намерил. Не след дълго, до момента в който сечал дърва наоколо, намерил и торбичка с пари в един пън. Той възприел това като знак да построи манастир. Избрал комфортно място за задачата, само че иконата на часа хвръкнала и кацнала още веднъж на Белите крайбрежия. Там обаче не било комфортно за градеж и отшелникът почнал да моли иконата да се реалокира. Тогава тя още веднъж хвръкнала, с цел да се откри на мястото, където в този момент е манастирът, а на Белите крайбрежия бил повдигнат огромен кръст.

По време на Освободителната война манастирът бил запален от турските орди, само че през нощта един от оживелите монаси надникнал в горящата черква и видял, че всичко било в пламъци с изключение на чудотворната икона „ Рождество Богородично “. Той влезнал вътре, взел иконата и я изнесъл, а огънят не му навредил. Монахът скрил иконата наоколо. След възобновяване на манастира през 1880 година в храма била сложена избавената чудотворна икона. От тогава до в този момент тя прави разнообразни чудеса и доста богомолци и гости на манастира намират избавление от заболяванията си посредством нея.

В празнуването на Рождество Богородично българите са вплели доста вяра за забременяване на рожба или излекуване от заболявания. Затова има и толкоз свещени и целебни места, както и чудотворни икони, свързани с празника.

Статията е оповестена в Списание 8, бр.9/2024