Средна заплата от 2500 лв. в България: Кога ще се случи и как можем да го постигнем
През седмицата стана ясно желанието на синдикалистите от КНСБ политиците да обещаят междинна заплата в България от 2460 лева и минимална работна заплата от 1230 лева до края на идващия мандат.
Разбира се, това е деликатно политически ход, с който предизборно представителите на най-старата специалност, т.е. политиците, да се бележит пред евентуалните си гласоподаватели с това, че ще изстрелят стандарта на живот. Кампанията обаче не е аспект, който ще прегледам. Вместо това дано се съсредоточим дали и по кое време сходно заплащане е допустимо и по какъв начин.
Възходът на заплатите в България
Ако попитаме случаен човек какъв брой е била междинната брутна заплата (става въпрос само за нея, не за чистата, освен това - на месечна база) преди дванадесет години и какъв брой се е нараснала оттогава, той надали ще може да отговори вярно. на Националния статистически институт обаче демонстрират, че междинната годишна работна заплата през 2009 година е била 7296 лева, което прави междинна брутна месечна работна заплата от 608 лева
Ако върнем лентата още по-назад, през 2000 година междинната брутна работна заплата е била едвам 224,5 лева, т.е. междинното годишно заплащане в стопанската система от 2694 лева се равнява на заплата, която работещите в доста браншове получават на месец през днешния ден.
Така темпът на напредък за тези девет години е 170% или покачването е от над два и половина пъти.
В края на 2020 година, през която възнагражденията продължиха да порастват, междинната брутна работна заплата месечно доближи 1468 лева, което прави 17 616 лева годишно. Темпът на повишаване за последните единадесет години е 141,4% или малко под два пъти и половина. Казано другояче, следи се закъснение заради редица фактори, само че във всеки случай може да се каже, че през последните две десетилетия междинното брутно заплащане в България се е покачвало 2,5 пъти на всеки 10 години.
Това въобще не значи, че сходна скорост на повишаване на заплатите ще се резервира и до 2030 година Освен това има редица фактори, които изкривяват статистиката, да вземем за пример заплатите на държавните чиновници, които да вземем за пример предходната година бяха изстреляни с 25%, съгласно мен по напълно политически аргументи.
Затова се концентрираме в частния бранш, където сред 2015 и 2019 година междинната брутна заплата с 45%, а 2001 и 2015 година - с съвсем 350%. Така от началото на века тя се повишава по-бързо от заплатите в държавния бранш, само че повода за това е, че стартира от по-ниска база, като дори и в края на 2019-2020 година остава по-ниска в безспорна стойност от заплатите в държавния бранш.
Друго деформиране идва от схемите за " подкрепяне " на заетостта от предходната година, които просто водят до отсрочване на безработицата в някои браншове и до закъснение на икономическото възобновяване на гърба на данъкоплатците. Когато подпомагането на заетостта завърши, сигурно това ще се отрази и на данните на заплатите.
Тук би трябвало да имаме поради и различен феномен. През предходната година най-тежко наранени от съкращения бяха нискоквалифицираните и/или сезонните чиновници. Това води до изкуствено завишаване на данните за растежа на възнагражденията, защото хората с ниски заплати към този момент не получаваха заплати, а компенсации за безработица, т.е. не влизат в данните за междинните заплати.
Казвайки това, в случай че въпреки всичко наклонността от последните две десетилетия продължи да се следи, междинната брутна работна заплата към 2030 година ще е 3082 лева по натурален път, в случай че политиците не продължат нездравословната наклонност по вмешателство в пазарите и интервенции.
Да, това няма да се случи след края на идващия мандат, само че ще е естествен напредък, идващ малко или доста съответните процеси в стопанството. Ако управляващите желаят с насилствени ограничения да вдигнат заплатата, резултатите ще са мощно негативни. Нека разгледаме минималната работна заплата по тематиката.
Защо МРЗ не би трябвало да се усилва
Звучи " прелестно " минималното заплащане, което някой може да получава за работа на цялостно работно време, да се усилва - най-малко до момента в който човек не научи елементарни стопански правила. Първият от тях е, че МРЗ не е нещо, което ни се " поставя ", а е преграда, която всеки на пазара на труда би трябвало да надскочи, в случай че желае да се труди въобще (поне законно).
Вторият е, че заплатите не са някаква случайна цифра, която злият капиталист едвам изстисква от алчната си душа, с цел да даде на онеправданите служащи. Заплатата съставлява размера на добавената стойност на един чиновник за компанията.
Казано другояче, в случай че човек не може да сътвори стойност за хипотетичните 1230 лева, той просто няма да е част от трудещите се. Така МРЗ ще направи доста хора безработни, единствено заради обстоятелството, че те не могат да покрият този предел, повдигнат от политиците.
Ако използваме към септември 2020 година, общият брой на заетите, получаващи месечен приход под 1000 лева, е 1,4 млн. души. Въпреки че концепцията на КНСБ е МРЗ да се усилва последователно в хода на идващите четири години и въпреки не всеки един от тези хора да бъде скъсен, ясно е, че при доста категории трудещи се е изцяло невероятно основаната от тях стойност да нарасне (в някои случаи - в пъти) и голяма част от заетите в страната директно ще бъдат заличени от популистки ход като изкуственото повдигане на заплатата.
Но увеличението на МРЗ ще има и косвени отрицателни резултати, най-силният от които ще е ударът върху бизнес средата. Много предприятия, изключително тези в сферите, в които е нужен ръчен труд, избират България, тъй като страната по едно и също време е в Европейски Съюз и има най-ниското равнище на заплащане.
Удвояването на МРЗ обаче внезапно (за четири години) ще промени това. Бизнес проектите и вложенията на доста бизнеси у нас ще станат несъответстващи от икономическа позиция, тъй като един от главните им разноски - трудовото заплащане, ще се изстреля стремглаво. Това значи, че те ще би трябвало да се изтеглят от тук и да търсят благоприятни условия в конкурентни страни като Турция, Сърбия, а за какво не и Молдова.
Да сложим това в подтекст. Един от аутомотив подсекторите, който се радваше на сериозна агресия в България през последните години, е изработването на окабеляване, защото то се прави в голяма степен ръчно. Така няколко компании сътвориха няколко хиляди нови работни места в райони като Димитровград, Плевен, Ямбол, Сливен.
Когато цената на най-важния им фактор се удвои, даже и те да не се изтеглят изцяло, което обаче е мощно евентуално, фирмите ще са принудени да свият фрапантно производството, тъй като продуктът им ще е към двойно по-скъп. Така безусловно хиляди хора в по-бедните обитаеми места на страната ще бъдат изхвърлени като безработни.
Нещо повече - надали ще има напор от евентуални работодатели, тъй като изстрелването на МРЗ ще отблъсне всички вложители, разчитащи на релативно нискоквалифицирания човешки труд. Причината е, че политиците основават фундаментално несигурна бизнес среда - в случай че те са склонни за четири години да усилят минималното заплащане, то в идващите пет може да го удвоят още един път. Тогава бизнес планирането на никоя компания няма по какъв начин да навакса.
Резултатът от това е, че освен ще изгубим най-малко част от в този момент съществуващите вложители, само че и ще отблъснем евентуалните такива, а прогонването на вложители е активност, в която ръководещите през последните години се специализираха сполучливо.
В последна сметка, тази евентуална войска от нови безработни ще легне на плещите на по-малкото останали работещи, тъй като компенсациите за безработицата са средства, които на процедура всички в частния бранш плащаме от джоба си посредством осигуровките си.
А какво ще се случи, когато нужните средства на осигурителната система се усилят, а броят на платците намалее? Има единствено два разновидността: увеличение на размера на дотациите от централния бюджет към Национален осигурителен институт или увеличение на размера на осигуровките. И двата обаче водят до угнетяване на икономическия напредък.
Това е мрачна, само че напълно осъществима картина за българската стопанска система. През последните три десетилетия сме имали интервали на извънредно висока безработица и на моменти, в които осигурителната система се е задъхвала, тъй че сходен сюжет даже няма да е оригиналност за нас. Поуката обаче би трябвало да е недвусмислено ясна за всеки - концепцията за увеличение на МРЗ е пагубна.
Ще отида още една стъпка по-далеч и ще кажа, че в действителност МРЗ би трябвало да бъде отстранена като феномен въобще. Както споделих нагоре, тя е преграда за трудещите се, т.е. прави пазара на труда по-малко еластичен. Особено в моменти на рецесии като актуалната, която, първо, беше напълно породена от политиците и, второ, засегна най-много нискоквалифицираните чиновници, минималната работна заплата е гаранция, че доста хора ще останат безработни доста по-дълго, в сравнение с биха останали другояче, тъй като вместо да се договорят за по-малък приход, само че въпреки всичко да се трудят и да получават заплащане, страната на процедура им не разрешава да работят.
Но нискоквалифицираните чиновници не са единствените наранени от МРЗ. Други такива са учащите, които нямат опит, а желаят да придобият подобен. Когато човек е млад, приходът е от второстепенно значение. Това, от което той има потребност, е опитът, тъй като точно доказателството, че към този момент си правил нещо на процедура е това, което се цени на пазара на труда. Но вместо да са способни да работят при ниско заплащане и да натрупат скъпи умения, младежите в действителност не могат да го вършат.
Ако МРЗ се усили до цената, предлагана от синдикатите, този феномен ще е извънредно интензивен, а резултатът от това е закъснение на кариерния напредък за доста младежи. Казано по този начин, това звучи като не чак толкоз огромна жертва за стопанската система като цяло. Но тя е такава.
Ето единствено един от доста аспекти на горния феномен: доста младежи не могат да имат кариера и да си купят жилище и да основат семейство до момента в който са в 20-те си години. Това се вижда дори и от, като единствено за последното десетилетие възрастта на раждане на първо дете се е вдигнала с над една година - от 26,2 години до 27,3 години приблизително за страната. В София (град), където е концентрацията на младежи, разрастващи кариера, тя към този момент публично е 30,3 години, като тук растежът е от 1,3 години от 2010 година до момента.
По-късно основани деца значи, при равни други условия, и по-малко деца - феномен, който по този начин или другояче се следи, като е до 2080 година популацията да се е свило до 4,8 млн. души, което е спад от над 30% по отношение на през днешния ден. Може да се каже доста за нездравословните резултати от негативния демографски приръст, единствено ще посочи, че в околните десетилетия ще е математически невероятно да се заплащат пенсиите, изключително когато страната обрича доста хора на насилствена безработица.
Заключение
Много е мъчно политиците да се въздържат от взимането на дейности, а в същото време е страховит PR да покажат на гласоподавателите си, че " мислят за народа " посредством административното повдигане на заплатите и МРЗ. Проблемът е, че това е сериозен автогол точно за хората, на които мярката сякаш се пробва да помогне.
Същевременно този ход ще срине бизнес климата в България, който така и така не е необикновен през последните години, през които страната ни изгуби стратегически интернационалните вложители пред страни, които в действителност номинално превъзхождаме. Така като цяло чистият резултат от насилственото увеличение на заплатите ще е пагубен.
МРЗ е гаранция за безработица, а би трябвало да имаме поради, че безработицата убива - в изцяло дословен смисъл.
Възнагражденията в България ще порастват по натурален път и рано или късно ще се удвоят. Просто би трябвало да сме търпеливи и да оставим силите на пазара да си свършат работата. Ако желаеме " по-лесния път ", който, както нормално, е застлан с положителни планове, доста хора ще видят удвояване на приходите само, в случай че компенсациите за безработица се усилят.
Разбира се, това е деликатно политически ход, с който предизборно представителите на най-старата специалност, т.е. политиците, да се бележит пред евентуалните си гласоподаватели с това, че ще изстрелят стандарта на живот. Кампанията обаче не е аспект, който ще прегледам. Вместо това дано се съсредоточим дали и по кое време сходно заплащане е допустимо и по какъв начин.
Възходът на заплатите в България
Ако попитаме случаен човек какъв брой е била междинната брутна заплата (става въпрос само за нея, не за чистата, освен това - на месечна база) преди дванадесет години и какъв брой се е нараснала оттогава, той надали ще може да отговори вярно. на Националния статистически институт обаче демонстрират, че междинната годишна работна заплата през 2009 година е била 7296 лева, което прави междинна брутна месечна работна заплата от 608 лева
Ако върнем лентата още по-назад, през 2000 година междинната брутна работна заплата е била едвам 224,5 лева, т.е. междинното годишно заплащане в стопанската система от 2694 лева се равнява на заплата, която работещите в доста браншове получават на месец през днешния ден.
Така темпът на напредък за тези девет години е 170% или покачването е от над два и половина пъти.
В края на 2020 година, през която възнагражденията продължиха да порастват, междинната брутна работна заплата месечно доближи 1468 лева, което прави 17 616 лева годишно. Темпът на повишаване за последните единадесет години е 141,4% или малко под два пъти и половина. Казано другояче, следи се закъснение заради редица фактори, само че във всеки случай може да се каже, че през последните две десетилетия междинното брутно заплащане в България се е покачвало 2,5 пъти на всеки 10 години.
Това въобще не значи, че сходна скорост на повишаване на заплатите ще се резервира и до 2030 година Освен това има редица фактори, които изкривяват статистиката, да вземем за пример заплатите на държавните чиновници, които да вземем за пример предходната година бяха изстреляни с 25%, съгласно мен по напълно политически аргументи.
Затова се концентрираме в частния бранш, където сред 2015 и 2019 година междинната брутна заплата с 45%, а 2001 и 2015 година - с съвсем 350%. Така от началото на века тя се повишава по-бързо от заплатите в държавния бранш, само че повода за това е, че стартира от по-ниска база, като дори и в края на 2019-2020 година остава по-ниска в безспорна стойност от заплатите в държавния бранш.
Друго деформиране идва от схемите за " подкрепяне " на заетостта от предходната година, които просто водят до отсрочване на безработицата в някои браншове и до закъснение на икономическото възобновяване на гърба на данъкоплатците. Когато подпомагането на заетостта завърши, сигурно това ще се отрази и на данните на заплатите.
Тук би трябвало да имаме поради и различен феномен. През предходната година най-тежко наранени от съкращения бяха нискоквалифицираните и/или сезонните чиновници. Това води до изкуствено завишаване на данните за растежа на възнагражденията, защото хората с ниски заплати към този момент не получаваха заплати, а компенсации за безработица, т.е. не влизат в данните за междинните заплати.
Казвайки това, в случай че въпреки всичко наклонността от последните две десетилетия продължи да се следи, междинната брутна работна заплата към 2030 година ще е 3082 лева по натурален път, в случай че политиците не продължат нездравословната наклонност по вмешателство в пазарите и интервенции.
Да, това няма да се случи след края на идващия мандат, само че ще е естествен напредък, идващ малко или доста съответните процеси в стопанството. Ако управляващите желаят с насилствени ограничения да вдигнат заплатата, резултатите ще са мощно негативни. Нека разгледаме минималната работна заплата по тематиката.
Защо МРЗ не би трябвало да се усилва
Звучи " прелестно " минималното заплащане, което някой може да получава за работа на цялостно работно време, да се усилва - най-малко до момента в който човек не научи елементарни стопански правила. Първият от тях е, че МРЗ не е нещо, което ни се " поставя ", а е преграда, която всеки на пазара на труда би трябвало да надскочи, в случай че желае да се труди въобще (поне законно).
Вторият е, че заплатите не са някаква случайна цифра, която злият капиталист едвам изстисква от алчната си душа, с цел да даде на онеправданите служащи. Заплатата съставлява размера на добавената стойност на един чиновник за компанията.
Казано другояче, в случай че човек не може да сътвори стойност за хипотетичните 1230 лева, той просто няма да е част от трудещите се. Така МРЗ ще направи доста хора безработни, единствено заради обстоятелството, че те не могат да покрият този предел, повдигнат от политиците.
Ако използваме към септември 2020 година, общият брой на заетите, получаващи месечен приход под 1000 лева, е 1,4 млн. души. Въпреки че концепцията на КНСБ е МРЗ да се усилва последователно в хода на идващите четири години и въпреки не всеки един от тези хора да бъде скъсен, ясно е, че при доста категории трудещи се е изцяло невероятно основаната от тях стойност да нарасне (в някои случаи - в пъти) и голяма част от заетите в страната директно ще бъдат заличени от популистки ход като изкуственото повдигане на заплатата.
Но увеличението на МРЗ ще има и косвени отрицателни резултати, най-силният от които ще е ударът върху бизнес средата. Много предприятия, изключително тези в сферите, в които е нужен ръчен труд, избират България, тъй като страната по едно и също време е в Европейски Съюз и има най-ниското равнище на заплащане.
Удвояването на МРЗ обаче внезапно (за четири години) ще промени това. Бизнес проектите и вложенията на доста бизнеси у нас ще станат несъответстващи от икономическа позиция, тъй като един от главните им разноски - трудовото заплащане, ще се изстреля стремглаво. Това значи, че те ще би трябвало да се изтеглят от тук и да търсят благоприятни условия в конкурентни страни като Турция, Сърбия, а за какво не и Молдова.
Да сложим това в подтекст. Един от аутомотив подсекторите, който се радваше на сериозна агресия в България през последните години, е изработването на окабеляване, защото то се прави в голяма степен ръчно. Така няколко компании сътвориха няколко хиляди нови работни места в райони като Димитровград, Плевен, Ямбол, Сливен.
Когато цената на най-важния им фактор се удвои, даже и те да не се изтеглят изцяло, което обаче е мощно евентуално, фирмите ще са принудени да свият фрапантно производството, тъй като продуктът им ще е към двойно по-скъп. Така безусловно хиляди хора в по-бедните обитаеми места на страната ще бъдат изхвърлени като безработни.
Нещо повече - надали ще има напор от евентуални работодатели, тъй като изстрелването на МРЗ ще отблъсне всички вложители, разчитащи на релативно нискоквалифицирания човешки труд. Причината е, че политиците основават фундаментално несигурна бизнес среда - в случай че те са склонни за четири години да усилят минималното заплащане, то в идващите пет може да го удвоят още един път. Тогава бизнес планирането на никоя компания няма по какъв начин да навакса.
Резултатът от това е, че освен ще изгубим най-малко част от в този момент съществуващите вложители, само че и ще отблъснем евентуалните такива, а прогонването на вложители е активност, в която ръководещите през последните години се специализираха сполучливо.
В последна сметка, тази евентуална войска от нови безработни ще легне на плещите на по-малкото останали работещи, тъй като компенсациите за безработицата са средства, които на процедура всички в частния бранш плащаме от джоба си посредством осигуровките си.
А какво ще се случи, когато нужните средства на осигурителната система се усилят, а броят на платците намалее? Има единствено два разновидността: увеличение на размера на дотациите от централния бюджет към Национален осигурителен институт или увеличение на размера на осигуровките. И двата обаче водят до угнетяване на икономическия напредък.
Това е мрачна, само че напълно осъществима картина за българската стопанска система. През последните три десетилетия сме имали интервали на извънредно висока безработица и на моменти, в които осигурителната система се е задъхвала, тъй че сходен сюжет даже няма да е оригиналност за нас. Поуката обаче би трябвало да е недвусмислено ясна за всеки - концепцията за увеличение на МРЗ е пагубна.
Ще отида още една стъпка по-далеч и ще кажа, че в действителност МРЗ би трябвало да бъде отстранена като феномен въобще. Както споделих нагоре, тя е преграда за трудещите се, т.е. прави пазара на труда по-малко еластичен. Особено в моменти на рецесии като актуалната, която, първо, беше напълно породена от политиците и, второ, засегна най-много нискоквалифицираните чиновници, минималната работна заплата е гаранция, че доста хора ще останат безработни доста по-дълго, в сравнение с биха останали другояче, тъй като вместо да се договорят за по-малък приход, само че въпреки всичко да се трудят и да получават заплащане, страната на процедура им не разрешава да работят.
Но нискоквалифицираните чиновници не са единствените наранени от МРЗ. Други такива са учащите, които нямат опит, а желаят да придобият подобен. Когато човек е млад, приходът е от второстепенно значение. Това, от което той има потребност, е опитът, тъй като точно доказателството, че към този момент си правил нещо на процедура е това, което се цени на пазара на труда. Но вместо да са способни да работят при ниско заплащане и да натрупат скъпи умения, младежите в действителност не могат да го вършат.
Ако МРЗ се усили до цената, предлагана от синдикатите, този феномен ще е извънредно интензивен, а резултатът от това е закъснение на кариерния напредък за доста младежи. Казано по този начин, това звучи като не чак толкоз огромна жертва за стопанската система като цяло. Но тя е такава.
Ето единствено един от доста аспекти на горния феномен: доста младежи не могат да имат кариера и да си купят жилище и да основат семейство до момента в който са в 20-те си години. Това се вижда дори и от, като единствено за последното десетилетие възрастта на раждане на първо дете се е вдигнала с над една година - от 26,2 години до 27,3 години приблизително за страната. В София (град), където е концентрацията на младежи, разрастващи кариера, тя към този момент публично е 30,3 години, като тук растежът е от 1,3 години от 2010 година до момента.
По-късно основани деца значи, при равни други условия, и по-малко деца - феномен, който по този начин или другояче се следи, като е до 2080 година популацията да се е свило до 4,8 млн. души, което е спад от над 30% по отношение на през днешния ден. Може да се каже доста за нездравословните резултати от негативния демографски приръст, единствено ще посочи, че в околните десетилетия ще е математически невероятно да се заплащат пенсиите, изключително когато страната обрича доста хора на насилствена безработица.
Заключение
Много е мъчно политиците да се въздържат от взимането на дейности, а в същото време е страховит PR да покажат на гласоподавателите си, че " мислят за народа " посредством административното повдигане на заплатите и МРЗ. Проблемът е, че това е сериозен автогол точно за хората, на които мярката сякаш се пробва да помогне.
Същевременно този ход ще срине бизнес климата в България, който така и така не е необикновен през последните години, през които страната ни изгуби стратегически интернационалните вложители пред страни, които в действителност номинално превъзхождаме. Така като цяло чистият резултат от насилственото увеличение на заплатите ще е пагубен.
МРЗ е гаранция за безработица, а би трябвало да имаме поради, че безработицата убива - в изцяло дословен смисъл.
Възнагражденията в България ще порастват по натурален път и рано или късно ще се удвоят. Просто би трябвало да сме търпеливи и да оставим силите на пазара да си свършат работата. Ако желаеме " по-лесния път ", който, както нормално, е застлан с положителни планове, доста хора ще видят удвояване на приходите само, в случай че компенсациите за безработица се усилят.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ