Новата стратегия на Макрон е разрушение, но Европа трябва да я приеме и оформи
През последните няколко седмици се забелязваше взрив на дипломатическа активност и разрушителна нова изразителност от Париж. В изявлението си за бъдещето на Европа предишния месец френският президент Еманюел Макрон съобщи, че НАТО претърпява " мозъчна гибел ", няколко седмици откакто стартира нова дипломатическа самодейност към Русия за основаване на " нова архитектура, учредена на доверие и сигурността в Европа " и се опълчи на откриването на договаряния за присъединение към Европейския съюз за Албания и Северна Македония.
Само няколко дни след срещата на върха на НАТО предходната седмица в Лондон, Париж бе хазаин на първата среща на върха от три години, с съветския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски, с цел да възобнови още веднъж мирните договаряния за Източна Украйна.
Защо и по какъв начин европейците би трябвало да реагират на френския президент, разяснява за " Форийн полиси " Бенджамин Хадад, шеф на Инициативата бъдеща за Европа в Атлантическия съвет във Вашингтон.
По време на пътувания из Европа през последните седмици, от Берлин до Будапеща, Братислава и Атина, неведнъж чувах една и съща комбинация от интерес и озадачение, в случай че не и директно съмнение, по отношение на френските планове. Иска ли френският президент да изтласка Съединени американски щати отвън Европа? Макрон се пробва да убие разширението на Европейски Съюз? Той реализира ли скрито съглашение с Путин?
Европейците не би трябвало да си показват повече от това, което Макрон в действителност е споделил. Вместо това те би трябвало да се възползват от мненията на Макрон като провокация - встъпителна оферта, предопределена да провокира личните им гледни точки и червени линии. Макрон желае да отблъсне Брекзит и немската парализа, като опция за Франция да раздруса Европа, само че знае, че ще се нуждае от нови сътрудници. Визията на Макрон - като всяко амбициозно предложение - е просмукана от слепи точки, Европа би трябвало да ангажира Макрон да оформи дневния ред, а не да се пробва да го блокира или пренебрегва.
Какво стимулира Еманюел Макрон? Традиционните исторически информации са остарели и ирелевантни. Някои от тях виждаха в мненията на Макрон за НАТО, обновяване на старомодния гаулистки шовинизъм или френски антиамериканизъм. Но няма по какъв начин това да бъде правилно с историята на Макрон в акции със флагове на Европейски Съюз, развяващи се по негови манифестации и инвестиращ доста в връзките с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Не инцидентно Франция е страната, която Тръмп посети най-вече след избирането си, а Макрон остава единственият формален държавен посетител на президентството на Тръмп. Двамата управляваха дружно военни удари по Сирия. Франция е деен член на НАТО, който военачалник Матис назова новият " сътрудник по желание " на Вашингтон след Брекзит. Толкова за антиамериканизма.
По-внимателно ценене на изявлението на Economist демонстрира, че главната точка на Макрон е за Европа, а не за НАТО. Френският президент е уверен, че европейците минават към сомнамбулизъм в стратегическа неотносимост към свят, доминиран от съперничеството сред Съединени американски щати и Китай, където изместването на целите на Съединени американски щати ще ги отдалечи от области, сериозни за европейските ползи. Това е развой, който стартира преди Тръмп и евентуално ще продължи и след него.
Избран като президент в руините на безсилна френска политическа класа, Макрон третира Брезкти или избора Тръмп не просто като предизвестия или неприятен шанс, а като признак на фундаментално изместваща се интернационална система, в която Европа е изправена пред опасността изцяло да изостане.
Неговата поръчка за суверенна Европа, която пази своите жители, е директен отговор на предизвикването. Той има вяра, че Европа би трябвало да се обърне към своите жители, че институциите на Европейски Съюз могат да ги предпазят от нечувани миграционни талази, от тероризъм и от нелоялна интернационална конкуренция. Може ли Европа да възвърне самодейността от своите съперници и да поеме своята власт, да управлява границите си, да пази икономическите си ползи, да дефинира разпоредбите, да взема бързи решения: да работи като действителна и същинска форма на ръководство?
Последният метод на френския президент може да се смята за жесток и тесногръд. Защо е тази неочаквана смяна на тона, две години и половина от неговото президентство? В Париж анализаторите и чиновниците не се двоумят да дефинират ясно виновника: Берлин.
В началото на президентството си, Макрон влага съществено в персоналните връзки с немския канцлер Ангела Меркел, надявайки се, че в последния си мандат тя ще одобри структурни промени в Европейски Съюз, като интеграция в еврозоната и усилване на проектите за защита. Мисленето бе, че Берлин ще преодолее своето отвращение, когато разбере, че има сътрудник в Париж, подготвен да предприеме структурни промени във френската стопанска система, като известния корав пазар на труда или пенсионната система. Това, което усеща Париж в този момент е изменничество: Берлин освен не го последва, само че даже не отговори на предложенията на Макрон в речта му в Сорбоната за европейския суверенитет или в писмото, призоваващо за " възобновяване " на Европа след урока от Брекзит.
И ето го новият способ. " Нищо в Европа не се движи без рецесия, тъй че ние сме инженери на рецесии ", ми изясни осведомен с мислите, които витаят в Елисейския замък. Макрон евентуално ще продължи да се стреми да наруши европейското статукво.
Врявата след неговото изявление, без подозрение ще го убеди, че е заобиколен от неуместни табута и двуличие, нуждаещи се от унищожаване. Въпреки метода, по който Макрон стана обект на несъгласие по време на най-новата среща на върха в НАТО, Париж счита, че е триумф. Макрон имаше желание да предизвика размисъл върху бъдещето на алианса и това е, което получи. Париж е удовлетворен от уговорката на НАТО за формата с експертен комитет, който да разисква бъдещето на съюза и споменаването на тероризма като опасност в окончателното официално съобщение на срещата на върха.
Подобно на провокациите на НАТО, Франция популяризира меморандум, предлагащ по-постепенно разширение на процеса, няколко дни откакто се опълчи на започването на нови договаряния за разширение с Албания и Северна Македония по време на съвещанието на Европейския съвет през октомври.
Предложението включва по-строги условия за върховенството на закона за страните кандидатки и опцията да се обърне процеса на присъединение при липса на прогрес. Ако други държави-членки на Европейски Съюз желаят да отворят още веднъж вратата за договаряния за присъединение идната пролет, те би трябвало съществено да прегледат и обсъдят предложенията на Макрон и да създадат свои контрапредложения.
Макар че сътрудниците на Франция с право желаят да поддържат отворен и зает Европейски Съюз в неговата външна страна и са подготвени да поддържат смелото спокойно съглашение на Северна Македония с Гърция, доста публични представители на Европейски Съюз също са съгласни, че процесът на разширение е станал прекомерно бюрократичен и протича на автопилот. Страни кандидатки като Сърбия и Турция бяха изложени на неефективните процедури на Европейски Съюз, като се отклоняват от демокрацията при слаба и малко европейска реакция.
Други европейски страни също би трябвало да се свържат с Париж, с цел да оформят обновената европейска стратегия на Макрон. Гърция и Италия биха могли да се възползват от реториката на Макрон за суверенитет, с цел да изискат по-силна поддръжка за преместване на тежестта на миграцията от Средиземноморието.
Страните от Централна и Източна Европа могат да се ангажират с желанието на Макрон да премисли европейската архитектура за сигурността след отдръпването на Съединени американски щати от контракта за ИНФ, като провеждат среща на върха по отношение на заканите, към момента отправяни от Русия, и ясно изразят опасенията си по отношение на опита му да ангажира Москва. Вместо да се концентрира върху безмислени диспути над понятия като " стратегическа автономност " или " европейски дирек на НАТО " - нито едно от тези неща не значи едно и също нещо в Париж и Варшава - дебатът може да се концентрира върху развиването на действителните качества и проявяването на действителна взаимност.
Франция сама би трябвало да поеме водещата роля тук. Ако Франция счита, че НАТО е в " мозъчна гибел ", за какво не изпрати войски в Полша, с цел да покаже, че европейците могат да се засилват, да се пазят? Отношенията на Франция с Естония може да бъде добър казус. Докато естонските войски са в Мали за битка с " Ал Кайда ", 200 френски бойци са ситуирани на ротационен принцип в Естония в границите на засиленото наличие на НАТО.
Такива стъпки биха могли да оказват помощ за усмиряване на едно от слепите петна във френската визия: нейното отнасяне на Централна и Източна Европа. Френските президенти след рухването на комунизма като цяло демонстрират малко съпричастност към историческия опит на народите, който писателят Милан Кундера преди време назова " похитен Запад ".
Макрон се опита да овладее това напрежение, само че идва с багажа на своите прародители. Посещение в Полша или Словакия демонстрира, че водачите не са не запомнили презрителния звук на френския президент Жак Ширак, който изясни през 2003 година на Източна Европа да мъчли за войната в Ирак и че са " пропуснали добра опция да млъкнат ".
Отварянето на Макрон за Русия, дълготрайна игра за спиране на сегашната невъзможност с Москва, рискува да е в тази категория. В мощна тирада в Прага предходната седмица френският министър на външните работи Жан-Ив Льо Дриан сподели смяна в тона, като счита, че Франция би трябвало " да слуша и схваща " и че " разнообразни национални мемоари би трябвало да са в основата на европейската интеграция ". Европейските елити би трябвало да осъзнаят речта като покана за присъединяване.
Макрон е прав: Европейски Съюз би трябвало съществено да се вгледа в себе си и да се приготви да се състезава в новия свят. На фона на възходящото интернационално напрежение, възходящите националистически сили и все по-уязвимия Европейски Съюз, отводът и отричането не са опция. Но пътят напред не може да бъде единствено френска визия за Европа или спомагателни едностранни ограничения. За да се предотврати това, другите ще би трябвало да се намесят. Изправени пред избор сред предлагането на Берлин за заспалост и звучащото като разрушително, предложение на Макрон, европейците би трябвало да одобряват " разрушението " и да го оформят. /news.bg
Само няколко дни след срещата на върха на НАТО предходната седмица в Лондон, Париж бе хазаин на първата среща на върха от три години, с съветския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски, с цел да възобнови още веднъж мирните договаряния за Източна Украйна.
Защо и по какъв начин европейците би трябвало да реагират на френския президент, разяснява за " Форийн полиси " Бенджамин Хадад, шеф на Инициативата бъдеща за Европа в Атлантическия съвет във Вашингтон.
По време на пътувания из Европа през последните седмици, от Берлин до Будапеща, Братислава и Атина, неведнъж чувах една и съща комбинация от интерес и озадачение, в случай че не и директно съмнение, по отношение на френските планове. Иска ли френският президент да изтласка Съединени американски щати отвън Европа? Макрон се пробва да убие разширението на Европейски Съюз? Той реализира ли скрито съглашение с Путин?
Европейците не би трябвало да си показват повече от това, което Макрон в действителност е споделил. Вместо това те би трябвало да се възползват от мненията на Макрон като провокация - встъпителна оферта, предопределена да провокира личните им гледни точки и червени линии. Макрон желае да отблъсне Брекзит и немската парализа, като опция за Франция да раздруса Европа, само че знае, че ще се нуждае от нови сътрудници. Визията на Макрон - като всяко амбициозно предложение - е просмукана от слепи точки, Европа би трябвало да ангажира Макрон да оформи дневния ред, а не да се пробва да го блокира или пренебрегва.
Какво стимулира Еманюел Макрон? Традиционните исторически информации са остарели и ирелевантни. Някои от тях виждаха в мненията на Макрон за НАТО, обновяване на старомодния гаулистки шовинизъм или френски антиамериканизъм. Но няма по какъв начин това да бъде правилно с историята на Макрон в акции със флагове на Европейски Съюз, развяващи се по негови манифестации и инвестиращ доста в връзките с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Не инцидентно Франция е страната, която Тръмп посети най-вече след избирането си, а Макрон остава единственият формален държавен посетител на президентството на Тръмп. Двамата управляваха дружно военни удари по Сирия. Франция е деен член на НАТО, който военачалник Матис назова новият " сътрудник по желание " на Вашингтон след Брекзит. Толкова за антиамериканизма.
По-внимателно ценене на изявлението на Economist демонстрира, че главната точка на Макрон е за Европа, а не за НАТО. Френският президент е уверен, че европейците минават към сомнамбулизъм в стратегическа неотносимост към свят, доминиран от съперничеството сред Съединени американски щати и Китай, където изместването на целите на Съединени американски щати ще ги отдалечи от области, сериозни за европейските ползи. Това е развой, който стартира преди Тръмп и евентуално ще продължи и след него.
Избран като президент в руините на безсилна френска политическа класа, Макрон третира Брезкти или избора Тръмп не просто като предизвестия или неприятен шанс, а като признак на фундаментално изместваща се интернационална система, в която Европа е изправена пред опасността изцяло да изостане.
Неговата поръчка за суверенна Европа, която пази своите жители, е директен отговор на предизвикването. Той има вяра, че Европа би трябвало да се обърне към своите жители, че институциите на Европейски Съюз могат да ги предпазят от нечувани миграционни талази, от тероризъм и от нелоялна интернационална конкуренция. Може ли Европа да възвърне самодейността от своите съперници и да поеме своята власт, да управлява границите си, да пази икономическите си ползи, да дефинира разпоредбите, да взема бързи решения: да работи като действителна и същинска форма на ръководство?
Последният метод на френския президент може да се смята за жесток и тесногръд. Защо е тази неочаквана смяна на тона, две години и половина от неговото президентство? В Париж анализаторите и чиновниците не се двоумят да дефинират ясно виновника: Берлин.
В началото на президентството си, Макрон влага съществено в персоналните връзки с немския канцлер Ангела Меркел, надявайки се, че в последния си мандат тя ще одобри структурни промени в Европейски Съюз, като интеграция в еврозоната и усилване на проектите за защита. Мисленето бе, че Берлин ще преодолее своето отвращение, когато разбере, че има сътрудник в Париж, подготвен да предприеме структурни промени във френската стопанска система, като известния корав пазар на труда или пенсионната система. Това, което усеща Париж в този момент е изменничество: Берлин освен не го последва, само че даже не отговори на предложенията на Макрон в речта му в Сорбоната за европейския суверенитет или в писмото, призоваващо за " възобновяване " на Европа след урока от Брекзит.
И ето го новият способ. " Нищо в Европа не се движи без рецесия, тъй че ние сме инженери на рецесии ", ми изясни осведомен с мислите, които витаят в Елисейския замък. Макрон евентуално ще продължи да се стреми да наруши европейското статукво.
Врявата след неговото изявление, без подозрение ще го убеди, че е заобиколен от неуместни табута и двуличие, нуждаещи се от унищожаване. Въпреки метода, по който Макрон стана обект на несъгласие по време на най-новата среща на върха в НАТО, Париж счита, че е триумф. Макрон имаше желание да предизвика размисъл върху бъдещето на алианса и това е, което получи. Париж е удовлетворен от уговорката на НАТО за формата с експертен комитет, който да разисква бъдещето на съюза и споменаването на тероризма като опасност в окончателното официално съобщение на срещата на върха.
Подобно на провокациите на НАТО, Франция популяризира меморандум, предлагащ по-постепенно разширение на процеса, няколко дни откакто се опълчи на започването на нови договаряния за разширение с Албания и Северна Македония по време на съвещанието на Европейския съвет през октомври.
Предложението включва по-строги условия за върховенството на закона за страните кандидатки и опцията да се обърне процеса на присъединение при липса на прогрес. Ако други държави-членки на Европейски Съюз желаят да отворят още веднъж вратата за договаряния за присъединение идната пролет, те би трябвало съществено да прегледат и обсъдят предложенията на Макрон и да създадат свои контрапредложения.
Макар че сътрудниците на Франция с право желаят да поддържат отворен и зает Европейски Съюз в неговата външна страна и са подготвени да поддържат смелото спокойно съглашение на Северна Македония с Гърция, доста публични представители на Европейски Съюз също са съгласни, че процесът на разширение е станал прекомерно бюрократичен и протича на автопилот. Страни кандидатки като Сърбия и Турция бяха изложени на неефективните процедури на Европейски Съюз, като се отклоняват от демокрацията при слаба и малко европейска реакция.
Други европейски страни също би трябвало да се свържат с Париж, с цел да оформят обновената европейска стратегия на Макрон. Гърция и Италия биха могли да се възползват от реториката на Макрон за суверенитет, с цел да изискат по-силна поддръжка за преместване на тежестта на миграцията от Средиземноморието.
Страните от Централна и Източна Европа могат да се ангажират с желанието на Макрон да премисли европейската архитектура за сигурността след отдръпването на Съединени американски щати от контракта за ИНФ, като провеждат среща на върха по отношение на заканите, към момента отправяни от Русия, и ясно изразят опасенията си по отношение на опита му да ангажира Москва. Вместо да се концентрира върху безмислени диспути над понятия като " стратегическа автономност " или " европейски дирек на НАТО " - нито едно от тези неща не значи едно и също нещо в Париж и Варшава - дебатът може да се концентрира върху развиването на действителните качества и проявяването на действителна взаимност.
Франция сама би трябвало да поеме водещата роля тук. Ако Франция счита, че НАТО е в " мозъчна гибел ", за какво не изпрати войски в Полша, с цел да покаже, че европейците могат да се засилват, да се пазят? Отношенията на Франция с Естония може да бъде добър казус. Докато естонските войски са в Мали за битка с " Ал Кайда ", 200 френски бойци са ситуирани на ротационен принцип в Естония в границите на засиленото наличие на НАТО.
Такива стъпки биха могли да оказват помощ за усмиряване на едно от слепите петна във френската визия: нейното отнасяне на Централна и Източна Европа. Френските президенти след рухването на комунизма като цяло демонстрират малко съпричастност към историческия опит на народите, който писателят Милан Кундера преди време назова " похитен Запад ".
Макрон се опита да овладее това напрежение, само че идва с багажа на своите прародители. Посещение в Полша или Словакия демонстрира, че водачите не са не запомнили презрителния звук на френския президент Жак Ширак, който изясни през 2003 година на Източна Европа да мъчли за войната в Ирак и че са " пропуснали добра опция да млъкнат ".
Отварянето на Макрон за Русия, дълготрайна игра за спиране на сегашната невъзможност с Москва, рискува да е в тази категория. В мощна тирада в Прага предходната седмица френският министър на външните работи Жан-Ив Льо Дриан сподели смяна в тона, като счита, че Франция би трябвало " да слуша и схваща " и че " разнообразни национални мемоари би трябвало да са в основата на европейската интеграция ". Европейските елити би трябвало да осъзнаят речта като покана за присъединяване.
Макрон е прав: Европейски Съюз би трябвало съществено да се вгледа в себе си и да се приготви да се състезава в новия свят. На фона на възходящото интернационално напрежение, възходящите националистически сили и все по-уязвимия Европейски Съюз, отводът и отричането не са опция. Но пътят напред не може да бъде единствено френска визия за Европа или спомагателни едностранни ограничения. За да се предотврати това, другите ще би трябвало да се намесят. Изправени пред избор сред предлагането на Берлин за заспалост и звучащото като разрушително, предложение на Макрон, европейците би трябвало да одобряват " разрушението " и да го оформят. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ