НЗОК – финансов колос на глинени крака
През последните няколко години растежът на разноските за лекарства, заплащани от НЗОК, e сред 15 и 20% на годишна база. През 2018 година разноските доближиха 1 милиарда, а първичната реакция от страна на институциите бе така наречен ограничение на заплащането за новаторски лекарства, озаглавено „ мораториум “, което падна на второ четене в пленарната зала след гръмки диспути и кавги. Дали в действителност сходни ограничения са решение на казуса с непрекъснато възходящия бюджет за лекарства или има рационална опция?
Данните, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) показа за първото тримесечие на 2018 година, са красноречиви във връзка с преразхода – 100 млн. лева недостиг. Това естествено не е вест, тъй като годишно по това перо се оформя недостиг – от една страна поради неналичието на ясно разказани правила за регистриране на нови молекули в Позитивния лекарствен лист (ПЛС), които НЗОК реимбурсира, от друга – поради неналичието на обществен разбор за това в кои групи и за какви лекарства са главната част от разноските.
Бюджетът на НЗОК бе повишен с 407 млн. лева по отношение на миналогодишния, като перото за медикаменти нарастна с 25% или 200 млн. лева Изменението на разноските за медикаменти по отношение на първото тримесечие на 2017 година е с 11%, а изменението при медикаментите за онкологични болести по отношение на същия интервал на миналата година е с 21%. Тук е значимо да се каже, че България е преди всичко в Европейския съюз по разноски за лекарства като % от общия бюджет за опазване на здравето – почти 29%. С тези темпове още веднъж ще бъдем очевидци на актуализация на бюджета през октомври, съпроводена с голям брой политически кавги за неналичието на пари за болнична и доболнична помощ, а също и медикаменти.
Какви са вероятните стъпки пред Министерство на здравеопазването и НЗОК?
Тъй като от Министерство на здравеопазването (МЗ) обявиха, че няма да желаят повишение на здравната вноска, единственият метод за опазване на привидна фискална непоклатимост в бранша е оптимизацията и ефикасно разходване на съществуващите средства.
Решението е по този начин обещаваната и неизпълнена прогенерична политика. Тези думи отекват във всички партийни стратегии от политическия набор – в ляво, център и дясно. Предизборно всяка една от партиите дава обещание прогенерична лекарствена политика, чиято цел е повишението на достъпа до лекарства, усъвършенстване на лекарствения бюджет и спестяването на средстава за нас – данъкоплатците. Тази политика е необятно залегнала в развитите страни в Европа, които желаят да се оправят най-малко отчасти с непрекъснато възходящите бюджети за опазване на здравето. Държави за образец са Германия, Англия, Дания, Франция, Холандия и други В Съединени американски щати към 85% от предписваните лекарства са генерични.
В края на предходната година бе показан разбор за група лекарства за лекуване на артериална хипертония, който потвърди, че с провеждането на вярната прогенерична политика за идващите 2 години могат да бъдат спестени средства на стойност 5 млн. лева, а при репликиране на модела за други групи медикаменти – спестяванията могат да доближат до 200 млн. годишно.
Важно е да се означи, че липсва обществена политика по отношение на най-засегнатата група от българското население – тази на болните от сърдечносъдови болести. Техните лекарства се възстановяват с най-нисък % (25%), до момента в който за други лекарства на по-малко количествено наранени групи, НЗОК заплаща цялостната стойност на медикаментите. Друг проблем, който съществува в системата, е липса на информация за пациентите – другите възможности за тяхното лекуване и опциите за смяната на лечението им с по-евтина и също толкоз ефикасна. Според Закона за здравето, всеки един доктор следва да осведоми своя пациент за методите, опциите и другите възможности за неговото лекуване, само че това на процедура не се прави, заради неналичието на тласъци, или пък в резултат на изобилието на такива от другата страна.
Наблюдавайки растящите разноски на макро равнище, е добре да се обърне внимание на районните индикатори. Тази година най-големият преразход за първото тримесечие касае точно медикаменти за онкологични болести – с 21% повече от миналата година. През 2017 година излязоха районни данни, които демонстрираха, че в областта на медикаментите за онкологични болести някои лечебни заведения лекуват пациент на междинна цена от 19 774 лева, до момента в който други съумяват да го сторят също толкоз дейно с 10 пъти по-малка сума (2516 лева.). Що се касае до електронния надзор – неналичието на електронна рецепта, като част от Национална здравна осведомителна система (НЗИС) основава предпоставки за по-лесни административни злоупотреби, заради обстоятелството, че има закъснение от отчитането на данните до самосезирането на виновните органи. Проектът за НЗИС трябваше да бъде подготвен по проект до края на 2018 година, в този момент от министерството декларират, че ще бъде подготвен декември 2019 година Важно е да напомним на читателите, че през последните 10 години има два провалени плана за консолидиране на НЗИС на стойност 20 млн. лева, в резултат на неприятното администриране от страна на институциите.
Трябва воля за решенията
Решенията в системата на опазването на здравето изискват мощна политическа воля и предпочитание за основаване на фискална дисциплинираност в бранша. Всяко нейно нарушение оронва престижа на институциите и техните представители. Докато в дебатите доминира главно страстта, не можем да пристъпим към рационалните политики, основани на данни.
*Аркади Шарков е приключил УНСС, а по-късно и двойна магистратура по „ Публични политики “ в университета в Маастрихт и Университета на Организация на обединените нации. Заместник-председател е на Българското либертарианско общество. Експерт е в областта на стопанска система на опазването на здравето, стабилно развиване, данъчно облагане и държавен бюджет.
Данните, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) показа за първото тримесечие на 2018 година, са красноречиви във връзка с преразхода – 100 млн. лева недостиг. Това естествено не е вест, тъй като годишно по това перо се оформя недостиг – от една страна поради неналичието на ясно разказани правила за регистриране на нови молекули в Позитивния лекарствен лист (ПЛС), които НЗОК реимбурсира, от друга – поради неналичието на обществен разбор за това в кои групи и за какви лекарства са главната част от разноските.
Бюджетът на НЗОК бе повишен с 407 млн. лева по отношение на миналогодишния, като перото за медикаменти нарастна с 25% или 200 млн. лева Изменението на разноските за медикаменти по отношение на първото тримесечие на 2017 година е с 11%, а изменението при медикаментите за онкологични болести по отношение на същия интервал на миналата година е с 21%. Тук е значимо да се каже, че България е преди всичко в Европейския съюз по разноски за лекарства като % от общия бюджет за опазване на здравето – почти 29%. С тези темпове още веднъж ще бъдем очевидци на актуализация на бюджета през октомври, съпроводена с голям брой политически кавги за неналичието на пари за болнична и доболнична помощ, а също и медикаменти.
Какви са вероятните стъпки пред Министерство на здравеопазването и НЗОК?
Тъй като от Министерство на здравеопазването (МЗ) обявиха, че няма да желаят повишение на здравната вноска, единственият метод за опазване на привидна фискална непоклатимост в бранша е оптимизацията и ефикасно разходване на съществуващите средства.
Решението е по този начин обещаваната и неизпълнена прогенерична политика. Тези думи отекват във всички партийни стратегии от политическия набор – в ляво, център и дясно. Предизборно всяка една от партиите дава обещание прогенерична лекарствена политика, чиято цел е повишението на достъпа до лекарства, усъвършенстване на лекарствения бюджет и спестяването на средстава за нас – данъкоплатците. Тази политика е необятно залегнала в развитите страни в Европа, които желаят да се оправят най-малко отчасти с непрекъснато възходящите бюджети за опазване на здравето. Държави за образец са Германия, Англия, Дания, Франция, Холандия и други В Съединени американски щати към 85% от предписваните лекарства са генерични.
В края на предходната година бе показан разбор за група лекарства за лекуване на артериална хипертония, който потвърди, че с провеждането на вярната прогенерична политика за идващите 2 години могат да бъдат спестени средства на стойност 5 млн. лева, а при репликиране на модела за други групи медикаменти – спестяванията могат да доближат до 200 млн. годишно.
Важно е да се означи, че липсва обществена политика по отношение на най-засегнатата група от българското население – тази на болните от сърдечносъдови болести. Техните лекарства се възстановяват с най-нисък % (25%), до момента в който за други лекарства на по-малко количествено наранени групи, НЗОК заплаща цялостната стойност на медикаментите. Друг проблем, който съществува в системата, е липса на информация за пациентите – другите възможности за тяхното лекуване и опциите за смяната на лечението им с по-евтина и също толкоз ефикасна. Според Закона за здравето, всеки един доктор следва да осведоми своя пациент за методите, опциите и другите възможности за неговото лекуване, само че това на процедура не се прави, заради неналичието на тласъци, или пък в резултат на изобилието на такива от другата страна.
Наблюдавайки растящите разноски на макро равнище, е добре да се обърне внимание на районните индикатори. Тази година най-големият преразход за първото тримесечие касае точно медикаменти за онкологични болести – с 21% повече от миналата година. През 2017 година излязоха районни данни, които демонстрираха, че в областта на медикаментите за онкологични болести някои лечебни заведения лекуват пациент на междинна цена от 19 774 лева, до момента в който други съумяват да го сторят също толкоз дейно с 10 пъти по-малка сума (2516 лева.). Що се касае до електронния надзор – неналичието на електронна рецепта, като част от Национална здравна осведомителна система (НЗИС) основава предпоставки за по-лесни административни злоупотреби, заради обстоятелството, че има закъснение от отчитането на данните до самосезирането на виновните органи. Проектът за НЗИС трябваше да бъде подготвен по проект до края на 2018 година, в този момент от министерството декларират, че ще бъде подготвен декември 2019 година Важно е да напомним на читателите, че през последните 10 години има два провалени плана за консолидиране на НЗИС на стойност 20 млн. лева, в резултат на неприятното администриране от страна на институциите.
Трябва воля за решенията
Решенията в системата на опазването на здравето изискват мощна политическа воля и предпочитание за основаване на фискална дисциплинираност в бранша. Всяко нейно нарушение оронва престижа на институциите и техните представители. Докато в дебатите доминира главно страстта, не можем да пристъпим към рационалните политики, основани на данни.
*Аркади Шарков е приключил УНСС, а по-късно и двойна магистратура по „ Публични политики “ в университета в Маастрихт и Университета на Организация на обединените нации. Заместник-председател е на Българското либертарианско общество. Експерт е в областта на стопанска система на опазването на здравето, стабилно развиване, данъчно облагане и държавен бюджет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ