Калоян Масларски пред Money.bg: Международните пазари играят срещу централните банки
През последните месеци има една самобитна " война " сред централните банки и интернационалните пазари поради ограниченията против растежа на инфлацията и опасенията от криза. Това уточни в Калоян Масларски, член на съвета на шефовете на " Делтасток ".
" Централните банки от последното тримесечие на предходната година непрекъснато са в реториката на това, че няма да спрат да повишават главните лихвени проценти, до момента в който не видят стабилизиране на инфлацията на 2% и до момента в който в действителност не унищожат по този начин нареченото ползване, което и би довело до сваляне на инфлацията. От друга страна, интернационалните пазари намерено не имат вяра, че централните банкери ще вкарат в такава дълбока криза стопанската система и играят против тях ", изясни специалистът.
Преслав Райков: Банкерите желаят криза, нека се ръководи добре
Трябва да се либерализира трудовият пазар, с цел да не ни " прескачат " вложители, счита икономистът
По думите му обаче пазарите не регистрират " горещия " пазар на труда и считат, че или ще навлезем в дълбока криза, или централните банки ще трансформират мнението си, няма да стигнат до пиковите стойности на лихвите и дори ще стартират да ги смъкват преди края на 2024 година
Именно упованията за решенията на централните банкери и световните равнища на бенчмарковите излъчвания имат доста по-голям резултат върху отношението на интернационалните вложители към българските излъчвания, в сравнение с има политическата конюнктура в страната, означи Масларски.
България пласира 10-годишни еврооблигации с 4,78% годишна рентабилност при голям интерес
Първа и последна емисия облигации на това държавно управление при сегашния Закон за държавния бюджет
По думите му последната емисия облигации в евро е била извънредно сполучлива поради добре съветвания миг за излизане на интернационалните пазари - преди значимо решение на ЦБ на Япония, което се считаше от пазарите за различен рисков миг преди ЕЦБ и Фед при започване на февруари да афишират покачвания на лихвите в Европейски Съюз и Съединени американски щати и което можеше да увеличи доходността на дълготрайните облигации в евро с 20-30 базисни точки.
Сегашният размер покрива падежиращите излъчвания за 2023 година, както и лихвените заплащания, пресмятат от " Делтасток ". Според Калоян Масларски влизане в еврозоната през 2024 година би дало опция да се смъкна рисковата надбавка за българските облигации с още 50 базисни точки.
Гледайте целия диалог във видеото!
" Централните банки от последното тримесечие на предходната година непрекъснато са в реториката на това, че няма да спрат да повишават главните лихвени проценти, до момента в който не видят стабилизиране на инфлацията на 2% и до момента в който в действителност не унищожат по този начин нареченото ползване, което и би довело до сваляне на инфлацията. От друга страна, интернационалните пазари намерено не имат вяра, че централните банкери ще вкарат в такава дълбока криза стопанската система и играят против тях ", изясни специалистът.
Преслав Райков: Банкерите желаят криза, нека се ръководи добре
Трябва да се либерализира трудовият пазар, с цел да не ни " прескачат " вложители, счита икономистът
По думите му обаче пазарите не регистрират " горещия " пазар на труда и считат, че или ще навлезем в дълбока криза, или централните банки ще трансформират мнението си, няма да стигнат до пиковите стойности на лихвите и дори ще стартират да ги смъкват преди края на 2024 година
Именно упованията за решенията на централните банкери и световните равнища на бенчмарковите излъчвания имат доста по-голям резултат върху отношението на интернационалните вложители към българските излъчвания, в сравнение с има политическата конюнктура в страната, означи Масларски.
България пласира 10-годишни еврооблигации с 4,78% годишна рентабилност при голям интерес
Първа и последна емисия облигации на това държавно управление при сегашния Закон за държавния бюджет
По думите му последната емисия облигации в евро е била извънредно сполучлива поради добре съветвания миг за излизане на интернационалните пазари - преди значимо решение на ЦБ на Япония, което се считаше от пазарите за различен рисков миг преди ЕЦБ и Фед при започване на февруари да афишират покачвания на лихвите в Европейски Съюз и Съединени американски щати и което можеше да увеличи доходността на дълготрайните облигации в евро с 20-30 базисни точки.
Сегашният размер покрива падежиращите излъчвания за 2023 година, както и лихвените заплащания, пресмятат от " Делтасток ". Според Калоян Масларски влизане в еврозоната през 2024 година би дало опция да се смъкна рисковата надбавка за българските облигации с още 50 базисни точки.
Гледайте целия диалог във видеото!
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ