Как климатичните промени и човешкия натиск преобразяват Седемте езера в Рила?
През последните години все по-голямо става терзанието на учени и еколози по какъв начин климата и човешкия напън въздействат на Седемте езера в Рила, емблема на българската природа. Как климатичните промени и човешкия напън преобразяват Седемте езера в Рила? Това споделя в собствен разбор за Боян-Никола Зафиров има бакалавърска степен по Управление на риска от бедствия от университет „ Ван Хал Ларенстейн” във Велп, Холандия. Работи в съдружие “Геополиморфик Клауд” като анализатор на геопространствени данни. Научните му ползи са в региона на следенето на промени в екологичното положение на предпазени планински и горски екосистеми под въздействието на климатичните промени и антропогенните фактори. Седемте рилски езера са едни от най-изследваните екосистеми в Рила планина, само че незадоволителният регулярен мониторинг посредством теренни изследвания оказва въздействие върху следенето на дълготрайните промени. Метеорологичните данни от станцията на връх Мусала демонстрират фрапантно нарастване на температурите на въздуха и спад на преваляванията през последните десетилетия. Редица научни проучвания сигнализират за настъпващи отрицателни промени в екологичното положение на езерата, само че все пак досега не се подхващат дейности за намаляване и акомодация към тези промени. Сателитните наблюдения оферират различна позиция, която да отговори на доста въпроси за измененията в положението на езерата, която повдига и нови въпроси свързани с тяхното запазване като потребността за регулярен мониторинг и предугаждане на бъдещи промени. Седемте рилски езера – Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното – са най-известната туристическа дестинация в българските планини, и имат висока екологична, културна и духовна стойност. Съществуват разнопосочни отзиви за провокираните промени в тяхното положение. Климатични промени, антропогенно натоварване или изцяло естествени процеси, които водят до заблатяване на езерата, са главните направления в търсене на верния отговор. Научните проучвания са най-достоверният източник за разрешаване на този проблем, а тяхното умозаключение е еднопосочно – казусът е сложен. Проследяването му е извънредно значимо за взимане на навременни и верни решения за опазването на езерата. Планинските езера са доста чувствителни към промени в околната среда, а с цел да разберем това е нужно да разкажем за техния произход. Какви са естествените процеси, които въздействат на Седемте езера?
Климатът в предишното има значима роля за актуалния образ на планините Рила и Пирин. Поредица от заледявания през епохата на Плейстоцена са оформили присъщите ледникови черти на релефа, показани от надълбоко всечени долини, пирамидални върхове (карлинги) и циркуси, издълбани при придвижването на тежките ледници. Последващото стопляне на климата е провокирало последователното оттегляне на ледниците към по-високите елементи на планините, а след това и тяхното цялостно изгубване, като са се оформили леглата на множеството глациални езера, ситуирани на друга надморска височина в дъното на циркусни тераси. Съвременният климат не разрешава образуването на ледници в Рила, само че изискванията за развиване на растителни и скотски организми в езерата остават сурови. Редица фактори предопределят слабата биологична работливост на езерата, като ниски температури, липса на хранителни субстанции, високи равнища на слънчева радиация през лятото и дълготрайно заледяване на езерните води през зимата и пролетта. В ранните стадии на развиване в езерата е липсвала водна растителност, която е присъща при напреднала фаза в еволюционното им развиване. Естествен фактор за развиването на биологичната работливост в езерата са органичните седименти, които се натрупват от техния водосбор. При относително устойчиви климатични условия този развой би лишил хиляди години, само че под въздействието на актуалното изменение на климата и вследствие на интензивното човешко наличие в региона на езерата, измененията настъпват с доста по-бързи темпове. Най-яркият образец за този интензивен развой на еутрофикация са Седемте рилски езера. От субалпийския до алпийския пояс, езерата са ситуирани в комплицирано организиран и стъпаловиден глациален релеф, придаващ хубостта на ландшафта. През последните десетилетия регионът на Седемте езера се трансформира в нравствен, културен и рекреационен център в българските планини, което в композиция с внезапните промени на климата подготвя планинските екосистеми към внезапна смяна. Постоянното повишение на температурите въздейства на площта на езерата
Температурата на езерните води се въздейства директно от температурата на въздуха през летните месеци, а количеството превалявания дефинира тяхното прииждане. Данните от метеорологичната станция на връх Мусала за последните три десетилетия демонстрират фрапантно нарастване на междинните месечни температури по отношение на климатичната норма (Фиг. 1). На база на направени посредством климатични модели проекции за бъдещи промени, се чака температурите на връх Мусала към 2084 година да се повишат с към 3,7°C по отношение на междинните стойности за втората половина на XX век (Ножаров, 2012). Постоянното повишение на температурите основава предпоставки за намаление на равнището и понижаване на площта на езерата. Положителните температурни аномалии са ясно изразени при сравняване на месечните стойности със междинните стойности на базовия интервал. За всички месеци през лятото се следи ясно изразена наклонност на повишаване на средномесечните температури на въздуха през последните десетилетия. Затоплянето е най-изразено през август, а сезонното повишаване на температурата за лятото доближава 1,2 °C. По-високите температури значат по-дълъг вегетационен интервал и по-малко дни в годината с температури под 0 °C. Променящите се температурни условия подготвят към по-къси зими и по-дълги летни интервали, което е причина за по-дълъг интервал сред топене и надлежно заледяване на езерата (Grunewald et al., 2016). Снеготопенето и преваляванията през летните месеци играят основна роля за подхранването с води на Седемте езера. Езерата са най-пълноводни през късните пролетни месеци доникъде на юли, а най-ниските водни равнища се следят през септември и октомври. През месеците август и септември преваляванията са единствен източник за поддържане на езерата. За разлика от температурите, трендовете при преваляванията са разнопосочни и се следи ясно изразена цикличност или периодично повтаряне на сухи и влажни летни месеци (Фигура 2). Фигура 2: Месечни аномалии на преваляванията за юли, август и септември от 1991 година до 2020 година по отношение на междинните стойности за базовия интервал 1931 – 1985 година от станция Мусала. Източник: Проучване на Боян-Никола Зафиров, 2021 година
При съпоставяне на преваляванията през последните 30 година по отношение на интервала 1961 – 1990 година е налице нарастване във валежните стойности за всички месеци, само че в случай че данните бъдат съпоставени с по-стар и нескончаем интервал от началото на измерванията на връх Мусала през 1931 година, се регистрира фрапантен спад. Освен това, трендовете демонстрират спад на това нарастване през последните години, като се чака то да продължи и в идващите десетилетия. Промените в екологичното положение на езерата през последните две десетилетия се дължат и на интензивния туризъм.
Главен отрицателен резултат оказва спомагателната ерозия, породена от туристическите пътеки. Интересен е фактът, че най-силно засегнатите езера не са най-силно посещавани от туристите като Бъбрека, Окото и Сълзата (Рилска Мисия, 2015). Пътеките, които водят до тези езера, попадат във водосбора на по-ниските езера като Близнака, Трилистника и Рибното. Eзерата Близнака и Трилистника са най-силно наранени от интензивния туризъм (Митова, 2020). По-ниско разположените езера са и по-уязвими към климатични промени поради по-високите температури на въздуха и водата, само че и поради по-големия водосбор и по-малката дълбочина. Рибното езеро е в най-напреднала фаза на своето развиване, като е едно от най-ниските езера и е най-плитко – единствено 2,5 м. Значителен отрицателен резултат имат органичните замърсители от хижата, огромният брой гости през летните месеци и къмпингуващите през август месец. Трябва да се означи, че Долното езеро има дребен водосбор и е едва наранено от индивида, като в него не се следят дейни процеси на обрастване, макар дребната надморска височина. Това навежда на мисълта, че антропогенното натоварване е основен фактор за влошеното екологично положение на Рибното езеро, а климатичните промени ускоряват резултата. Фигура 3: Ез. Рибното (дясно) и ез. Трилистника (ляво) Източник: ЦОФК, МЗХГ
Научните разбирания за екологичното положение на езерата се базират най-вече на теренни проучвания, финансирани по планове, определящи нужния човешки, времеви и финансов запас. Изследванията се концентрират върху разнообразни биологични съставни елементи и се осъществявани от високо квалифицирани специалисти. Тези фактори подготвят към спорадични проучвания на езерата в друг интервал през летния сезон. Липсата на построена система за мониторинг, която да има опция да наблюдава сезонни трендове и междугодишни разлики от съответните институции, оказва въздействие върху разбирането, следенето и предвиждането на промени в екологичното положение на езера. През последните десетилетия отдалечените наблюдения, най-много чрез данни от сателитни изображения, са все по-често интегрирани и употребявани дружно с теренни изследвания в световен мащаб. Развитието на галактическия бранш, с изключение на с взор към необятното е ориентиран и към Земята и измененията в земната завивка. Модерните технологии разкриват големия капацитет, който имат сходен вид данни за даване на надеждна информация с висока периодичност, каквато липсва за българските планини. Чрез потреблението на сателитни изображения е допустимо да се проследят резултатите от климатичните промени върху площта и екологичното положение на езерата. Посредством над 40 изображения с висока разграничителна дарба от 3 кв. м. бяха картирани промените в площта на Трилистника и положението и разпространяването на водната растителност в Рибното езеро през летните месеци в интервала сред 2017 и 2020 г. Тенденциите за спад в площта на езерото Трилистника доближават до над 2 декара
При картиране на сезонните промени в площта на езеро Трилистника получената стойност от всяко изображение е съпоставена с преваляванията в интервала директно преди неговото снимане, с цел да се наблюдава тяхното въздействие (Фигура 4). Лятото на 2017 година се характеризира със относително сухи месеци, като се изключи мокър юни, който дружно със снеготопенето поддържа езерото пълноводно. Влиянието на преваляванията преди изчислените стойности на 29 юли и 11 август е очевидно като площта на езерото се усилва. През 2018 година месец юли е мокър и езерото остава пълноводно. Валежите в края на август съумяват да поддържат равнището, само че продължителното засушаване от средата до края на месец септември провокира най-ниската измерена повърхност за интервала. През 2019 година се следи най-високият най-много, само че сухият интервал през август и септември води до нескончаем спад в площта на езерото. Фигура 4: Влияние на преваляванията върху площта на ез. Трилистника през летните месеци в интервала 2017 година – 2020 година Източник: Проучване на Боян-Никола Зафиров, 2021 година
През 2020 година измереният най-много е повлиян от неналичието на сателитни изображения при започване на юли в композиция с ниско количество превалявания при започване на месеца. Август е по-влажен като по този метод равнищата в езерото се резервират. През септември още веднъж се следи спад в неговата повърхност, заради липса на превалявания доникъде на месеца. Изчислените трендове в площта на Трилистника показват разликите сред годишния най-много на водите при започване на юли и техния най-малко през втората половина на септември. Фигура 5: Сезонни трендове в площта на ез. Трилистника през летните месеци в интервала 2017 – 2020 година Източник: Проучване на Боян-Никола Зафиров, 2021 г. Тенденциите за спад в площта на езерото доближават до над 2 декара, а резултатът от продължителните засушавания е забележим (Фиг. 5). Трябва да се означи, че връзката сред преваляванията и равнището на езерото е мощно повлияна от снеготопенето, което продължава доникъде на юли. Защо се усилва растителността в Рибното езеро?
Изследването на Рибното езеро съпоставя пространствени промени на водната повърхнина по отношение на вегетационен показател NDVI (Normalized Difference Vegetation Index), който отразява процеса на фотосинтеза и гъстотата на растителността, показана от типовете Sparganium angustifolium, Ranunculus aquatilis в езерните води (Фиг. 6). Изчислената повърхност не се отнася за цялото водно огледало, защото огромна част от него е заета от растенията. Това дава опция за разбор на различен забавен развой, а точно сезонното разпространяване и развиване на растенията и площта, която заемат в езерото. Измерените стойности при започване на всяка година отразяват цялата повърхност на езерото в своя най-много, имайки поради, че в този миг водната растителност е в начална фаза на своето развиване. През 2017 година данните отразяват човешка интервенция, която се характеризира с унищожаване на водната растителност наоколо до брега, което изяснява спада в стойностите на показателя и слабото нарастване в стойностите на площта от 19 август. Фигура 6: Промени в незасегнатата от растителност повърхност на водното огледало по отношение на положението на Sparganium angustifolium, Ranunculus aquatilis в ез. Рибното на база на NDVI от сателитни изображения през летните месеци в интервала 2017 – 2020 година Източник: Проучване на Боян-Никола Зафиров, 2021 година
Интересни резултати се следят през август 2018 година По време на снимане на сателитните изображения през този месец се организира огромна акция по унищожаване на езерната растителност и насъбрания субстрат от растенията по дъното, а резултатите от фотосите удостоверяват това, като площта не понижава фрапантно както миналата година. Прочистването на езерото е осъществено от чиновници на Националния парк “Рила”, доброволци и почитателите на учението, основано от Петър Дънов, които обичайно организират своя лагер в региона на Седемте езера. През идващите две години, на база на данни от сателитни изображения, не се регистрират дейности по унищожаване на езерната растителност до края на септември. Тенденциите всяка година отразяват нарастване на заетата от растения повърхност на водното огледало, като през 2020 година площта на растенията в езерото е най-голяма. Чрез тези данни можем да проследим способността на растенията да се възстановят, като даже съумяват да се развият повече по отношение на данните преди премахването. Данните от показателя също регистрират тяхното възобновяване като оптималните стойности в сезонното развиване на растенията се следят през 2019 и 2020 г.; стойностите надвишават предходните години. През септември месец всяка година се следи натурален спад в интензивността на растенията с приближаване на есенните месеци. Данните от проучването на езерата показват забавен и различен взор върху тяхното положение, само че и слагат някои значими въпроси. Изменящите се условия основават предпоставки за появяването на нови типове и смяна на съобществата от организми, което е обвързвано с опасности от изгубване на присъщи и консервационно значими типове и слага популации в сериозен най-малко. По този метод се унищожават естествените екосистеми и биоразнообразието. Липсва изясненост към степента на измененията в екологично положение на езерата през идващите десетилетия при настъпващите фрапантни дълготрайни промени. Неяснотата се базира на неналичието от задоволителен набор количествени данни за екологичното положение на езерните хабитати и въздействието на климата. Некоординирани и еднократни измервания не могат да бъдат надеждни за разбор на бъдещи дълготрайни промени и трендове, въз основата на които да бъдат създадени освен сюжети за тяхното бъдещо положение, само че и да бъдат взети съответните верни ограничения при тяхното ръководство и запазване. Чрез елементарен, бърз и все по-често безвъзмезден достъп до огромен набор от данни, отдалечените наблюдения оферират решение на този проблем в композиция с към този момент откритите изследвания на езерата. Друг главен проблем, който остава забранен е нерегулираният туризъм в региона на езерата. Този фактор и до през днешния ден остава незадоволително добре изследван, като липсва количествена характерност за степента на неговото въздействие върху екологичното положение на езерата. Ефектът от туристическия поток се демонстрира посредством количеството на посетителите, само че още по-голям аспект е и тяхното държание в региона, което води до редица нарушавания на специфичните режими и регулации, които имат за цел да лимитират човешкото влияние. Комплексното въздействие на хората и климата върху езерата предопределя мултидисциплинарния метод за тяхното запазване, а той неизбежно включва и ангажираност към проблемите, освен от институциите, само че и от посетителите. *Изследването е част от плана Game on на Българска Фондация Биоразнообразие.
Климатът в предишното има значима роля за актуалния образ на планините Рила и Пирин. Поредица от заледявания през епохата на Плейстоцена са оформили присъщите ледникови черти на релефа, показани от надълбоко всечени долини, пирамидални върхове (карлинги) и циркуси, издълбани при придвижването на тежките ледници. Последващото стопляне на климата е провокирало последователното оттегляне на ледниците към по-високите елементи на планините, а след това и тяхното цялостно изгубване, като са се оформили леглата на множеството глациални езера, ситуирани на друга надморска височина в дъното на циркусни тераси. Съвременният климат не разрешава образуването на ледници в Рила, само че изискванията за развиване на растителни и скотски организми в езерата остават сурови. Редица фактори предопределят слабата биологична работливост на езерата, като ниски температури, липса на хранителни субстанции, високи равнища на слънчева радиация през лятото и дълготрайно заледяване на езерните води през зимата и пролетта. В ранните стадии на развиване в езерата е липсвала водна растителност, която е присъща при напреднала фаза в еволюционното им развиване. Естествен фактор за развиването на биологичната работливост в езерата са органичните седименти, които се натрупват от техния водосбор. При относително устойчиви климатични условия този развой би лишил хиляди години, само че под въздействието на актуалното изменение на климата и вследствие на интензивното човешко наличие в региона на езерата, измененията настъпват с доста по-бързи темпове. Най-яркият образец за този интензивен развой на еутрофикация са Седемте рилски езера. От субалпийския до алпийския пояс, езерата са ситуирани в комплицирано организиран и стъпаловиден глациален релеф, придаващ хубостта на ландшафта. През последните десетилетия регионът на Седемте езера се трансформира в нравствен, културен и рекреационен център в българските планини, което в композиция с внезапните промени на климата подготвя планинските екосистеми към внезапна смяна. Постоянното повишение на температурите въздейства на площта на езерата
Температурата на езерните води се въздейства директно от температурата на въздуха през летните месеци, а количеството превалявания дефинира тяхното прииждане. Данните от метеорологичната станция на връх Мусала за последните три десетилетия демонстрират фрапантно нарастване на междинните месечни температури по отношение на климатичната норма (Фиг. 1). На база на направени посредством климатични модели проекции за бъдещи промени, се чака температурите на връх Мусала към 2084 година да се повишат с към 3,7°C по отношение на междинните стойности за втората половина на XX век (Ножаров, 2012). Постоянното повишение на температурите основава предпоставки за намаление на равнището и понижаване на площта на езерата. Положителните температурни аномалии са ясно изразени при сравняване на месечните стойности със междинните стойности на базовия интервал. За всички месеци през лятото се следи ясно изразена наклонност на повишаване на средномесечните температури на въздуха през последните десетилетия. Затоплянето е най-изразено през август, а сезонното повишаване на температурата за лятото доближава 1,2 °C. По-високите температури значат по-дълъг вегетационен интервал и по-малко дни в годината с температури под 0 °C. Променящите се температурни условия подготвят към по-къси зими и по-дълги летни интервали, което е причина за по-дълъг интервал сред топене и надлежно заледяване на езерата (Grunewald et al., 2016). Снеготопенето и преваляванията през летните месеци играят основна роля за подхранването с води на Седемте езера. Езерата са най-пълноводни през късните пролетни месеци доникъде на юли, а най-ниските водни равнища се следят през септември и октомври. През месеците август и септември преваляванията са единствен източник за поддържане на езерата. За разлика от температурите, трендовете при преваляванията са разнопосочни и се следи ясно изразена цикличност или периодично повтаряне на сухи и влажни летни месеци (Фигура 2). Фигура 2: Месечни аномалии на преваляванията за юли, август и септември от 1991 година до 2020 година по отношение на междинните стойности за базовия интервал 1931 – 1985 година от станция Мусала. Източник: Проучване на Боян-Никола Зафиров, 2021 година
При съпоставяне на преваляванията през последните 30 година по отношение на интервала 1961 – 1990 година е налице нарастване във валежните стойности за всички месеци, само че в случай че данните бъдат съпоставени с по-стар и нескончаем интервал от началото на измерванията на връх Мусала през 1931 година, се регистрира фрапантен спад. Освен това, трендовете демонстрират спад на това нарастване през последните години, като се чака то да продължи и в идващите десетилетия. Промените в екологичното положение на езерата през последните две десетилетия се дължат и на интензивния туризъм.
Главен отрицателен резултат оказва спомагателната ерозия, породена от туристическите пътеки. Интересен е фактът, че най-силно засегнатите езера не са най-силно посещавани от туристите като Бъбрека, Окото и Сълзата (Рилска Мисия, 2015). Пътеките, които водят до тези езера, попадат във водосбора на по-ниските езера като Близнака, Трилистника и Рибното. Eзерата Близнака и Трилистника са най-силно наранени от интензивния туризъм (Митова, 2020). По-ниско разположените езера са и по-уязвими към климатични промени поради по-високите температури на въздуха и водата, само че и поради по-големия водосбор и по-малката дълбочина. Рибното езеро е в най-напреднала фаза на своето развиване, като е едно от най-ниските езера и е най-плитко – единствено 2,5 м. Значителен отрицателен резултат имат органичните замърсители от хижата, огромният брой гости през летните месеци и къмпингуващите през август месец. Трябва да се означи, че Долното езеро има дребен водосбор и е едва наранено от индивида, като в него не се следят дейни процеси на обрастване, макар дребната надморска височина. Това навежда на мисълта, че антропогенното натоварване е основен фактор за влошеното екологично положение на Рибното езеро, а климатичните промени ускоряват резултата. Фигура 3: Ез. Рибното (дясно) и ез. Трилистника (ляво) Източник: ЦОФК, МЗХГ
Научните разбирания за екологичното положение на езерата се базират най-вече на теренни проучвания, финансирани по планове, определящи нужния човешки, времеви и финансов запас. Изследванията се концентрират върху разнообразни биологични съставни елементи и се осъществявани от високо квалифицирани специалисти. Тези фактори подготвят към спорадични проучвания на езерата в друг интервал през летния сезон. Липсата на построена система за мониторинг, която да има опция да наблюдава сезонни трендове и междугодишни разлики от съответните институции, оказва въздействие върху разбирането, следенето и предвиждането на промени в екологичното положение на езера. През последните десетилетия отдалечените наблюдения, най-много чрез данни от сателитни изображения, са все по-често интегрирани и употребявани дружно с теренни изследвания в световен мащаб. Развитието на галактическия бранш, с изключение на с взор към необятното е ориентиран и към Земята и измененията в земната завивка. Модерните технологии разкриват големия капацитет, който имат сходен вид данни за даване на надеждна информация с висока периодичност, каквато липсва за българските планини. Чрез потреблението на сателитни изображения е допустимо да се проследят резултатите от климатичните промени върху площта и екологичното положение на езерата. Посредством над 40 изображения с висока разграничителна дарба от 3 кв. м. бяха картирани промените в площта на Трилистника и положението и разпространяването на водната растителност в Рибното езеро през летните месеци в интервала сред 2017 и 2020 г. Тенденциите за спад в площта на езерото Трилистника доближават до над 2 декара
При картиране на сезонните промени в площта на езеро Трилистника получената стойност от всяко изображение е съпоставена с преваляванията в интервала директно преди неговото снимане, с цел да се наблюдава тяхното въздействие (Фигура 4). Лятото на 2017 година се характеризира със относително сухи месеци, като се изключи мокър юни, който дружно със снеготопенето поддържа езерото пълноводно. Влиянието на преваляванията преди изчислените стойности на 29 юли и 11 август е очевидно като площта на езерото се усилва. През 2018 година месец юли е мокър и езерото остава пълноводно. Валежите в края на август съумяват да поддържат равнището, само че продължителното засушаване от средата до края на месец септември провокира най-ниската измерена повърхност за интервала. През 2019 година се следи най-високият най-много, само че сухият интервал през август и септември води до нескончаем спад в площта на езерото. Фигура 4: Влияние на преваляванията върху площта на ез. Трилистника през летните месеци в интервала 2017 година – 2020 година Източник: Проучване на Боян-Никола Зафиров, 2021 година
През 2020 година измереният най-много е повлиян от неналичието на сателитни изображения при започване на юли в композиция с ниско количество превалявания при започване на месеца. Август е по-влажен като по този метод равнищата в езерото се резервират. През септември още веднъж се следи спад в неговата повърхност, заради липса на превалявания доникъде на месеца. Изчислените трендове в площта на Трилистника показват разликите сред годишния най-много на водите при започване на юли и техния най-малко през втората половина на септември. Фигура 5: Сезонни трендове в площта на ез. Трилистника през летните месеци в интервала 2017 – 2020 година Източник: Проучване на Боян-Никола Зафиров, 2021 г. Тенденциите за спад в площта на езерото доближават до над 2 декара, а резултатът от продължителните засушавания е забележим (Фиг. 5). Трябва да се означи, че връзката сред преваляванията и равнището на езерото е мощно повлияна от снеготопенето, което продължава доникъде на юли. Защо се усилва растителността в Рибното езеро?
Изследването на Рибното езеро съпоставя пространствени промени на водната повърхнина по отношение на вегетационен показател NDVI (Normalized Difference Vegetation Index), който отразява процеса на фотосинтеза и гъстотата на растителността, показана от типовете Sparganium angustifolium, Ranunculus aquatilis в езерните води (Фиг. 6). Изчислената повърхност не се отнася за цялото водно огледало, защото огромна част от него е заета от растенията. Това дава опция за разбор на различен забавен развой, а точно сезонното разпространяване и развиване на растенията и площта, която заемат в езерото. Измерените стойности при започване на всяка година отразяват цялата повърхност на езерото в своя най-много, имайки поради, че в този миг водната растителност е в начална фаза на своето развиване. През 2017 година данните отразяват човешка интервенция, която се характеризира с унищожаване на водната растителност наоколо до брега, което изяснява спада в стойностите на показателя и слабото нарастване в стойностите на площта от 19 август. Фигура 6: Промени в незасегнатата от растителност повърхност на водното огледало по отношение на положението на Sparganium angustifolium, Ranunculus aquatilis в ез. Рибното на база на NDVI от сателитни изображения през летните месеци в интервала 2017 – 2020 година Източник: Проучване на Боян-Никола Зафиров, 2021 година
Интересни резултати се следят през август 2018 година По време на снимане на сателитните изображения през този месец се организира огромна акция по унищожаване на езерната растителност и насъбрания субстрат от растенията по дъното, а резултатите от фотосите удостоверяват това, като площта не понижава фрапантно както миналата година. Прочистването на езерото е осъществено от чиновници на Националния парк “Рила”, доброволци и почитателите на учението, основано от Петър Дънов, които обичайно организират своя лагер в региона на Седемте езера. През идващите две години, на база на данни от сателитни изображения, не се регистрират дейности по унищожаване на езерната растителност до края на септември. Тенденциите всяка година отразяват нарастване на заетата от растения повърхност на водното огледало, като през 2020 година площта на растенията в езерото е най-голяма. Чрез тези данни можем да проследим способността на растенията да се възстановят, като даже съумяват да се развият повече по отношение на данните преди премахването. Данните от показателя също регистрират тяхното възобновяване като оптималните стойности в сезонното развиване на растенията се следят през 2019 и 2020 г.; стойностите надвишават предходните години. През септември месец всяка година се следи натурален спад в интензивността на растенията с приближаване на есенните месеци. Данните от проучването на езерата показват забавен и различен взор върху тяхното положение, само че и слагат някои значими въпроси. Изменящите се условия основават предпоставки за появяването на нови типове и смяна на съобществата от организми, което е обвързвано с опасности от изгубване на присъщи и консервационно значими типове и слага популации в сериозен най-малко. По този метод се унищожават естествените екосистеми и биоразнообразието. Липсва изясненост към степента на измененията в екологично положение на езерата през идващите десетилетия при настъпващите фрапантни дълготрайни промени. Неяснотата се базира на неналичието от задоволителен набор количествени данни за екологичното положение на езерните хабитати и въздействието на климата. Некоординирани и еднократни измервания не могат да бъдат надеждни за разбор на бъдещи дълготрайни промени и трендове, въз основата на които да бъдат създадени освен сюжети за тяхното бъдещо положение, само че и да бъдат взети съответните верни ограничения при тяхното ръководство и запазване. Чрез елементарен, бърз и все по-често безвъзмезден достъп до огромен набор от данни, отдалечените наблюдения оферират решение на този проблем в композиция с към този момент откритите изследвания на езерата. Друг главен проблем, който остава забранен е нерегулираният туризъм в региона на езерата. Този фактор и до през днешния ден остава незадоволително добре изследван, като липсва количествена характерност за степента на неговото въздействие върху екологичното положение на езерата. Ефектът от туристическия поток се демонстрира посредством количеството на посетителите, само че още по-голям аспект е и тяхното държание в региона, което води до редица нарушавания на специфичните режими и регулации, които имат за цел да лимитират човешкото влияние. Комплексното въздействие на хората и климата върху езерата предопределя мултидисциплинарния метод за тяхното запазване, а той неизбежно включва и ангажираност към проблемите, освен от институциите, само че и от посетителите. *Изследването е част от плана Game on на Българска Фондация Биоразнообразие.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ