Петко Добрев: За театъра, културата и националното достойнство
През последните дни в България се развихриха много пристрастености към една театрална режисура, чийто създател е Джордж Бърнард Шоу. Реших и аз да изразя своето мнение по този проблем.
Без никакво подозрение може да се каже, че в тази творба има обидни думи за българите и българските бойци. Още повече, че Шоу в никакъв случай не е бил в България и няма по какъв начин да познава историята и културата на българите. Да пишеш в творбата си обидни изказвания за хора, които не познаваш и не си виждал не е просвета, нито творчество.
Ние сме единственият народ, който е сложил ходенето на баня като наложителен детайл в бита ни още в ранното средновековие – информация отговор №6 на Папа Николай до българите.
Ето за какво няма по какъв начин написаното от Шоу да бъде възпрето по различен метод с изключение на като неистина и засегнатост. И по този мотив аз желая да попитам всеки един, който счита че въпросната театрална режисура не е проблем за българската просвета - в коя страна сходна творба би се приела с аплодисменти, в случай че тя съдържа обидни думи за нейният народ и войска? Да посочат единствено една! Аз не се сещам за такава страна. А следвайки логиката на театралната просвета всяка една режисура приключва с аплодисменти. Да, има българи, които са приветствали и ще приветстват тази творба на Джордж Бърнард Шоу откакто са я изгледали. Ето това е в действителност същинска покруса.
И най-после ще се обърна към шефа на Народния спектакъл „ Иван Вазов “:
-Г-н Василев, Иван Вазов в никакъв случай не би позволил сходна пиеса да бъде приветствана в България, още повече в спектакъл носещ неговото име. Той би Ви предложил да предоставите опцията на българите да се насладят да вземем за пример на комедията „ Крал Милан към София “. Неин създател е Никола Атанасов Живков. Той е създател на „ Черняев марш “, който написва през 1886г. Песента става химн на България от 1886 до 1947 прочут като „ Шуми Марица “. През 1912г текстът на химна е редактиран от Иван Вазов. Та в тази комедия има сцена на диалог сред сръбската кралица Наталия и покорен бълграски боец доброволец Цвятко.
Наталия: А, доброволец? Как Ви събраха Вас доброволците, по какъв брой жълтици Ви дадоха, какви награди Ви дадоха обещание?
Цвятко: Жълтици ли? Нито парица, никой нищо не ни е заречен. Ние тръгнахме по своя воля, със свои пари. По-богатите измежду ни купуват на по-бедните всичко каквото им би трябвало и с пари оказват помощ. От хазната нищо не вземаме. Всеки с драго сърце потегли като на женитба, да почине за бащиното си огнище, за народа.
