Атака на Израел срещу Иран ще взриви Близкия изток
През последните дни Израел извърши военни маневри в Червено море, а Обединените арабски емирства и Бахрейн показват опасенията си от вероятни израелски удари против Иран, при положение на дипломатически неуспех по иранския нуклеарен въпрос. В изявление за списание Atlantico Еманюел Дюпюи, президент на IPSE (Институт за вероятности и сигурност в Европа) и експерт по въпросите на европейската сигурност и интернационалните връзки, разяснява, че възможни удари на Израел биха взривили генерално региона на Близкия изток и биха поляризирали света, защото и двете страни имат своите сътрудници в интернационален проект.
АТЛАНТИКО: Израел демонстрира желанието си да води борба с Техеран по иранския нуклеарен въпрос. Няколко образеца го потвърждават: израелският министър на защитата разгласи, че е получил спомагателни 1,5 милиарда $, с цел да приготви " евентуална " офанзива против ирански нуклеарни обекти, в Червено море израелските военноморски сили репетираха взаимни интервенции за сигурност и министър-председателят Нафтали Бенет не желае да наподобява по-малко деен от Бенямин Нетаняху по тематиката. Къде тъкмо са израелците във връзка с иранската опасност?
ЕМАНЮЕЛ ДЮПЮИ: Тази опасност продължава да е настояща, няма огромни промени. Но държавното управление на Нафтали Бенет би трябвало да покаже, че е загрижено за гарантирането на сигурността на Израел. Това се вписва в доста съответен дневен ред, тъй като на 29 ноември, след шест месеца в режим на подготвеност, договарянията във Виена за иранската нуклеарна сила ще бъдат обновени. Когато става дума за отпущането на още 1,5 милиарда $, това не би трябвало да ни учудва, тъй като еврейското държавно министерство на защитата излага вероятността за офанзива против Иран отдавна. Въпреки това има напън от страна на Съединените щати в това отношение, защото те желаят да възобновят договарянията за иранската нуклеарна сила.
А.: Защо израелците обмислят удари сега?
Е.Д.: След отчет на МААЕ беше доказано, че Иран е нараснал запасите си от обогатен уран. Сега, за разлика от нуклеарното съглашение, което беше подписано през юли 2015 година, ние сме надалеч оттатък позволените 3,67% обогатяване. Смята се, че Иран има 17,7 кг. уран, обогатен до 60% и близо 113,8 кг., обогатен до 20%. Израелците допускат, че колкото повече се доближаваме до 90% обогатяване, толкоз по-нисък е прагът за прекосяване от цивилно разрешаване към военна интервенция.
Иранците биха се възползвали от протакането на интернационалната общественост, бавното основаване на американския екип за договаряния, изборите през юли, които сложиха Ебрахим Раиси отпред на Иран, с цел да усилят оптимално своите ресурси от обогатен уран, както и броя на центрофугите си и да ги модернизират. Те са умножили по 10 броя на техните центрофуги от първо потомство и по 50 своите модели от ново потомство, доста повече от позволеното. Запасите от обогатен уран не трябваше да надвишават 350 кг., а в този момент са осем пъти по-високи, като се загатва цифрата от 1,5 тона.
Можем да приказваме за ескалация от страна на иранците, откакто Съединени американски щати нарушиха Виенското съглашение. Те сложиха под въпрос всички обвързващи детайли. Това, което също оправдава израелската готовност, е потенциалът на Иран да придобие ракети, които могат да доближат разстояние от 2000 км или Индия, Египет или част от Европа. Това плаши Израел и изключително обстоятелството, че този потенциал се употребява от ирански проксита като Хизбулла, която в този момент разполага с ракети с потенциал 350 км, които могат да ударят цялостен Израел от север до юг.
А.: По-рано израелците отправяха кибер закани към нуклеарната стратегия на Иран, само че наподобява, че иранците се възвръщат по-лесно от тези офанзиви. Не напредва ли страната по-бързо от предстоящото?
Е.Д.: Между двете страни стартира своего рода разгорещена студена война. Освен хакерските атаки, израелците нападнаха дузина ирански кораби от 2018 година насам. Иранците се приспособиха към това и същата обстановка се случи с офанзивите против атомните електроцентрали. Днес иранците отмъщават, като въоръжават своите проксита за офанзиви против Израел. Иранците са се приспособили повече към хакерските атаки от израелците. Ето за какво израелците желаят да умножат своя набор от отговори, в това число балистични.
А.: С предните си постове в Близкия изток като Хизбулла, може ли възможен спор сред двете страни да дестабилизира целия Близък изток?
Е. Д.: Ако въпреки всичко избухне спор, той ще засегне освен Израел и Иран, само че и сътрудниците на двете страни, изключително с новите стратегически парадигми. Споразуменията " Ейбрахам " обвързват Израел с по-силно съдействие с Обединените арабски емирства, Бахрейн, Египет, Йордания и даже Саудитска Арабия. Това би било районен спор, изключително откакто балистичните оръжия покриват целия Левант.
Иран, от своя страна, има редица представители в Ливан, Сирия, Йемен, а също и в Афганистан. Страната може да проектира своите сили отвън територията си, както го направи в Сирия, Ирак и евентуално Афганистан. Израел продължава да повтаря, че Иран е на прага му след анексирането на Голанските възвишения през 1981 година
А.: Какъв риск крие един подобен спор в интернационален проект?
Е.Д.: Иран, Турция, Русия и Пакистан към този момент имат своя източен дневен ред. Те са насочени по модела на " ориент-глобализацията " или с други думи са квалифицирани като " постатлантическа " стратегическа парадигма. Видяхме това с приемането на Иран за пълновръстен член през септември в Шанхайската организация за съдействие (ШОС). Сега страната има доста по-силно източно партньорство, в сравнение с когато дебатираше с петте членове на Съвета за сигурност. Конфликтът би означавал биполярност в света сред тези, които поддържат Израел и тези, които поддържат Иран. Русия няма да влезе във война, нито Турция, само че може и да няма спор, тъй като Иран е построил мощни партньорства.
АТЛАНТИКО: Израел демонстрира желанието си да води борба с Техеран по иранския нуклеарен въпрос. Няколко образеца го потвърждават: израелският министър на защитата разгласи, че е получил спомагателни 1,5 милиарда $, с цел да приготви " евентуална " офанзива против ирански нуклеарни обекти, в Червено море израелските военноморски сили репетираха взаимни интервенции за сигурност и министър-председателят Нафтали Бенет не желае да наподобява по-малко деен от Бенямин Нетаняху по тематиката. Къде тъкмо са израелците във връзка с иранската опасност?
ЕМАНЮЕЛ ДЮПЮИ: Тази опасност продължава да е настояща, няма огромни промени. Но държавното управление на Нафтали Бенет би трябвало да покаже, че е загрижено за гарантирането на сигурността на Израел. Това се вписва в доста съответен дневен ред, тъй като на 29 ноември, след шест месеца в режим на подготвеност, договарянията във Виена за иранската нуклеарна сила ще бъдат обновени. Когато става дума за отпущането на още 1,5 милиарда $, това не би трябвало да ни учудва, тъй като еврейското държавно министерство на защитата излага вероятността за офанзива против Иран отдавна. Въпреки това има напън от страна на Съединените щати в това отношение, защото те желаят да възобновят договарянията за иранската нуклеарна сила.
А.: Защо израелците обмислят удари сега?
Е.Д.: След отчет на МААЕ беше доказано, че Иран е нараснал запасите си от обогатен уран. Сега, за разлика от нуклеарното съглашение, което беше подписано през юли 2015 година, ние сме надалеч оттатък позволените 3,67% обогатяване. Смята се, че Иран има 17,7 кг. уран, обогатен до 60% и близо 113,8 кг., обогатен до 20%. Израелците допускат, че колкото повече се доближаваме до 90% обогатяване, толкоз по-нисък е прагът за прекосяване от цивилно разрешаване към военна интервенция.
Иранците биха се възползвали от протакането на интернационалната общественост, бавното основаване на американския екип за договаряния, изборите през юли, които сложиха Ебрахим Раиси отпред на Иран, с цел да усилят оптимално своите ресурси от обогатен уран, както и броя на центрофугите си и да ги модернизират. Те са умножили по 10 броя на техните центрофуги от първо потомство и по 50 своите модели от ново потомство, доста повече от позволеното. Запасите от обогатен уран не трябваше да надвишават 350 кг., а в този момент са осем пъти по-високи, като се загатва цифрата от 1,5 тона.
Можем да приказваме за ескалация от страна на иранците, откакто Съединени американски щати нарушиха Виенското съглашение. Те сложиха под въпрос всички обвързващи детайли. Това, което също оправдава израелската готовност, е потенциалът на Иран да придобие ракети, които могат да доближат разстояние от 2000 км или Индия, Египет или част от Европа. Това плаши Израел и изключително обстоятелството, че този потенциал се употребява от ирански проксита като Хизбулла, която в този момент разполага с ракети с потенциал 350 км, които могат да ударят цялостен Израел от север до юг.
А.: По-рано израелците отправяха кибер закани към нуклеарната стратегия на Иран, само че наподобява, че иранците се възвръщат по-лесно от тези офанзиви. Не напредва ли страната по-бързо от предстоящото?
Е.Д.: Между двете страни стартира своего рода разгорещена студена война. Освен хакерските атаки, израелците нападнаха дузина ирански кораби от 2018 година насам. Иранците се приспособиха към това и същата обстановка се случи с офанзивите против атомните електроцентрали. Днес иранците отмъщават, като въоръжават своите проксита за офанзиви против Израел. Иранците са се приспособили повече към хакерските атаки от израелците. Ето за какво израелците желаят да умножат своя набор от отговори, в това число балистични.
А.: С предните си постове в Близкия изток като Хизбулла, може ли възможен спор сред двете страни да дестабилизира целия Близък изток?
Е. Д.: Ако въпреки всичко избухне спор, той ще засегне освен Израел и Иран, само че и сътрудниците на двете страни, изключително с новите стратегически парадигми. Споразуменията " Ейбрахам " обвързват Израел с по-силно съдействие с Обединените арабски емирства, Бахрейн, Египет, Йордания и даже Саудитска Арабия. Това би било районен спор, изключително откакто балистичните оръжия покриват целия Левант.
Иран, от своя страна, има редица представители в Ливан, Сирия, Йемен, а също и в Афганистан. Страната може да проектира своите сили отвън територията си, както го направи в Сирия, Ирак и евентуално Афганистан. Израел продължава да повтаря, че Иран е на прага му след анексирането на Голанските възвишения през 1981 година
А.: Какъв риск крие един подобен спор в интернационален проект?
Е.Д.: Иран, Турция, Русия и Пакистан към този момент имат своя източен дневен ред. Те са насочени по модела на " ориент-глобализацията " или с други думи са квалифицирани като " постатлантическа " стратегическа парадигма. Видяхме това с приемането на Иран за пълновръстен член през септември в Шанхайската организация за съдействие (ШОС). Сега страната има доста по-силно източно партньорство, в сравнение с когато дебатираше с петте членове на Съвета за сигурност. Конфликтът би означавал биполярност в света сред тези, които поддържат Израел и тези, които поддържат Иран. Русия няма да влезе във война, нито Турция, само че може и да няма спор, тъй като Иран е построил мощни партньорства.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ