Романити, които щъ ударят САЩ праву ф имоцийти -
През последните дни една светла вест мина през мрачното съществуване на Майка България, която, зареяна сред новия длъжностен кабинет, увеличаващия се % на заболели от Коронавирус, газовата рецесия и новия сезон на " Ергенът ", е напът да се трансформира в територия на тихата лятна меланхолия.
Новината, несъмнено, бе обвързвана с културата. Те всички светли вести у нас са свързани с културата - я Наско ще пусне клипче от кабинета си, я Веждичката ще излезе по малкия екран и ще даде воля на страничните резултати, породени от некачествените безалкохолни питиета, които се продават в магазините у нас.
Тази вест обаче напряко светна на фона на целия мрак, който ни е захлупил в последните дни и седмици.
А новината е простичка - една българска фондация разгласи конкурс за български разказ, който да бъде преведен на британски и популяризиран в Съединените щати.
Роман, който да бъде заслужен да показа българската просвета на огромния американски пазар.
Роман, който, кой знае, може би ще бъде оня желан пробив за дребната българска просвета на огромния международен пазар.
Сега, както знаете, у нас писатели има доста. От времето на другаря Тодор Живков още, тъй като самият приятел Тодор Живков бе прочел към 27 фрази през целия си живот, само че за сметка на това единствено определените му съчинения бяха в размер на 39 тома.
Какво да кажем за всички останали от Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, които дружно са създатели на толкоз доста " произведения ", щото поне четири амазонски джунгли са били изсечени, че да се създаде хартия, която да събере тая вселенска мъдрост.
Но да се върнем в действителността и да оставим класиците да се реят някъде из социалистическия Олимп.
Към днешна дата у нас има доста, но ужасно доста писатели. От АзисТ до Владимир Ампов Княза. От " Бойко, който постоянно се завръща " до " Планът Сидеров против колониалното иго ".
А бе, както споделяше гласът на бай Тошо в една ария на ексдепутата Христо Петров ака Ицо Хазарта - " У нас в този момент на всички места има материал ".
В този ред на мисли взех решение през днешния ден, за да подкрепя фондацията, която се е нагърбила с нелеката задача да популяризира българското печатно слово чак в капиталистическа Америка, да предложа и аз няколко създатели, които биха могли да бъдат флагмани на българският разказ по необятните друми на международната литература.
И по този начин, стартирам с моите оферти. А вие четете и изберете своя любимец, който да сътвори творба, която да удари Съединени американски щати праву ф имоциити!!!
I. Венета Райкова - " Завръщането на кучките "
В този разказ се споделя за Кунка - красива моделка на фешън организация " Тюфлек ", която една заран се разсънва и открива, че под лявото й око е излязъл абсцес. Понеже няма религия на обичайна медицина, тя отива при ясновидеца Щерю, който, посредством гледане на крайник, открива, че Кунка е жертва на проклинание, което нейните колежки Сланинка Гвоздейска и Шафрантия Попатанасова са направили, употребявайки парче от балната и рокля, пръст от гробището в Радомир и негоден кромид лук, киснал два месеца в нафта.
По-нататък в историята основната героиня среща храбрият Пеци, който работи като занаятчия на глухи шестограмни втулки за потребностите на виетнамския пазар. Двамата се изправят против стихийните сили на заклинанията и в края на книгата Кунка сменя пола си, става общ служащ в Кнежа, само че там е видяна от австралийски режисьор на порно филми на ужасите и се трансформира в звезда...
II. Юли Тонкин - " Как да станете сполучливи и баба ви да се гордее с вас "
Мотиватор номер едно у нас Юли Толкин е основал разказ за Груди, който се ражда в забравеното от бога селце Чуйпетльово. Груди от дребен счита, че е основан за велики каузи, до момента в който всичките му другари считат, че той е малоумен и непрекъснато му подаряват разнообразни медикаменти за оросяване на мозъка.
Груди обаче следва фантазията си - той напуща Чуйпетльово и заживява в Исперих, където попада на учението на Юли Тонкин и следвайки препоръките му, последователно се издига в живота - от разсилен в склад за зеленчуци, той последователно израства и става чистач в градската тоалетна, а по-късно съумява да се издигне още повече и отива във Враца, където става инспектор в градския превоз.
Тук някъде Груди попада на семинар на Юли Тонкин, където, покъртен от видяното, припада и прекарва 48 дни в кома. Когато се разсънва, той открива, че към този момент е процъфтяващ. А лекарите откриват, че припадъкът и семинарите са съдействали за необикновен тип психическо положение, обяснено в медицината като " положение, в което сте толкоз затъпял, че ви се коства, че сте съумял в живота ".
Постепенно това положение дава пояснение и на политическия живот у нас, където, както всички знаем, ни ръководят постоянно явно слабоумни хора, които считат, че са постигнали големи триумфи...
III. Киро Брейка - " Как с тйез двйе кунки прйеборйих свйетовнитйе измамйи "
Роман от легендата на българската тайна интелигенция Киро Брейка (заглавието следва характерния акцент, на който приказва самият автор).
В книгата се споделя за дребния Кирчо, който още от дете усеща, че го мамят. Например, когато в сладкарницата му подават баничка, той, вместо мигновено да я захапе, стартира а си задава въпроси:
- за какво толкоз елементарно ми дадоха тази баничка;
- в случай че баничките бяха в действителност потребни, дали щяхме да имаме достъп до тя;
- дали в реалност това е баничка... ами в случай че ни лъжат?
Така, последователно дребният Кирчо попада в учебно заведение, където се сблъсква със суровия свят на международните кукловоди, които желаят да промият мозъците на почтените дребни дечица. Там Кирчо има големи проблеми, тъй като в час по математика продължава да задава въпроси. Когато учителката споделя - " 2+2 е равно на 4 ", Кирчо стартира да пита:
- а вие от кое място решихте, че 2+2=4;
- има ли друго мнение по тематиката, или вие ни лъжете по заповед на Сорос, Рокфелер, Ротшилд и масоните?;
- за какво не оставите всеки самичък да си прЕценя какъв брой е 2+2?;
- кой изобщо ви сподели, че цифрата 2 съществува?
Така Кирчо приключва с страдания 1-ви клас, само че изрично отхвърля да запише втори, тъй като никой не може да даде логичен мотив на въпросите му:
- има ли доказателства, че 2 клас съществува, откакто няма доказателства, че цифрата 2 е реално;
- Соросоидите ли ще преподават;
- желая самичък да си прецЕням в кой клас да изучавам.
По-нататък историята споделя по какъв начин Кирчо живее в изолираност, до момента в който не среща съидейници - Волен, маг Ставри, Джуди Майковиц и доцент Мангъров...
Романът е вълнуващо четиво, което потвърждава, че сериозното мислене се реализира тогава, когато сте изцяло необразован.
IV. Панайот Панайотов - " Мижав разказ "
Разказ за това по какъв начин цялостен живот правиш песни, а най-после с един статус в обществените мрежи ставаш по-известен, в сравнение с с всичко, което с правил през целия си живот...
С това моите оферти свършват. Но, като се замисля, имаме още доста създатели, които биха провокирали голям интерес както в Съединени американски щати, по този начин и във всяка точка на земното кълбо.
Например незабавно се сещам за книга, написана от Петър Волгин със заглавие " Колко пъти можем да споменем името на дядя Вова в двучасово радиопредаване ". Или пък книга на шефката на Съвет за електронни медии Соня Момчилова със заглавие - " Как стопирах 5G - то и с това спасих Гълъб Донев ".
А стихосбирка на президента Радев с поеми, отдадени на ГАЗПРОМ, пък би била отлично четиво за всеки западноевропеец, омерзен от скучните поети като Шекспир да вземем за пример:
" О, газ,
ти имаш съветско име,
я помню чудное мнгновение
диверсификацията е привидение... "
А бе, с други думи, време е да ви оставям и да напиша нещо за край.
Подобни книги няма. Цялата публикация е смешка и е основана на нещо, на което са основани и концепциите на част от описаните от мен създатели - на фалшив.
Но... за едни фалшив, за други - истина.
Вчера, до момента в който си протестирахте в София, президентът беше на джаз в Боровец, заедно с вицепрезидента, а измежду публиката беше и Мая Манолова.
Те това в случай че не е за разказ, не знам...
Но се колебая, че сходни романи могат да бъдат разбрани и оценени някъде оттатък Калотина, Олтоманци, Свиленград и Станке Лисичково...
Новината, несъмнено, бе обвързвана с културата. Те всички светли вести у нас са свързани с културата - я Наско ще пусне клипче от кабинета си, я Веждичката ще излезе по малкия екран и ще даде воля на страничните резултати, породени от некачествените безалкохолни питиета, които се продават в магазините у нас.
Тази вест обаче напряко светна на фона на целия мрак, който ни е захлупил в последните дни и седмици.
А новината е простичка - една българска фондация разгласи конкурс за български разказ, който да бъде преведен на британски и популяризиран в Съединените щати.
Роман, който да бъде заслужен да показа българската просвета на огромния американски пазар.
Роман, който, кой знае, може би ще бъде оня желан пробив за дребната българска просвета на огромния международен пазар.
Сега, както знаете, у нас писатели има доста. От времето на другаря Тодор Живков още, тъй като самият приятел Тодор Живков бе прочел към 27 фрази през целия си живот, само че за сметка на това единствено определените му съчинения бяха в размер на 39 тома.
Какво да кажем за всички останали от Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, които дружно са създатели на толкоз доста " произведения ", щото поне четири амазонски джунгли са били изсечени, че да се създаде хартия, която да събере тая вселенска мъдрост.
Но да се върнем в действителността и да оставим класиците да се реят някъде из социалистическия Олимп.
Към днешна дата у нас има доста, но ужасно доста писатели. От АзисТ до Владимир Ампов Княза. От " Бойко, който постоянно се завръща " до " Планът Сидеров против колониалното иго ".
А бе, както споделяше гласът на бай Тошо в една ария на ексдепутата Христо Петров ака Ицо Хазарта - " У нас в този момент на всички места има материал ".
В този ред на мисли взех решение през днешния ден, за да подкрепя фондацията, която се е нагърбила с нелеката задача да популяризира българското печатно слово чак в капиталистическа Америка, да предложа и аз няколко създатели, които биха могли да бъдат флагмани на българският разказ по необятните друми на международната литература.
И по този начин, стартирам с моите оферти. А вие четете и изберете своя любимец, който да сътвори творба, която да удари Съединени американски щати праву ф имоциити!!!
I. Венета Райкова - " Завръщането на кучките "
В този разказ се споделя за Кунка - красива моделка на фешън организация " Тюфлек ", която една заран се разсънва и открива, че под лявото й око е излязъл абсцес. Понеже няма религия на обичайна медицина, тя отива при ясновидеца Щерю, който, посредством гледане на крайник, открива, че Кунка е жертва на проклинание, което нейните колежки Сланинка Гвоздейска и Шафрантия Попатанасова са направили, употребявайки парче от балната и рокля, пръст от гробището в Радомир и негоден кромид лук, киснал два месеца в нафта.
По-нататък в историята основната героиня среща храбрият Пеци, който работи като занаятчия на глухи шестограмни втулки за потребностите на виетнамския пазар. Двамата се изправят против стихийните сили на заклинанията и в края на книгата Кунка сменя пола си, става общ служащ в Кнежа, само че там е видяна от австралийски режисьор на порно филми на ужасите и се трансформира в звезда...
II. Юли Тонкин - " Как да станете сполучливи и баба ви да се гордее с вас "
Мотиватор номер едно у нас Юли Толкин е основал разказ за Груди, който се ражда в забравеното от бога селце Чуйпетльово. Груди от дребен счита, че е основан за велики каузи, до момента в който всичките му другари считат, че той е малоумен и непрекъснато му подаряват разнообразни медикаменти за оросяване на мозъка.
Груди обаче следва фантазията си - той напуща Чуйпетльово и заживява в Исперих, където попада на учението на Юли Тонкин и следвайки препоръките му, последователно се издига в живота - от разсилен в склад за зеленчуци, той последователно израства и става чистач в градската тоалетна, а по-късно съумява да се издигне още повече и отива във Враца, където става инспектор в градския превоз.
Тук някъде Груди попада на семинар на Юли Тонкин, където, покъртен от видяното, припада и прекарва 48 дни в кома. Когато се разсънва, той открива, че към този момент е процъфтяващ. А лекарите откриват, че припадъкът и семинарите са съдействали за необикновен тип психическо положение, обяснено в медицината като " положение, в което сте толкоз затъпял, че ви се коства, че сте съумял в живота ".
Постепенно това положение дава пояснение и на политическия живот у нас, където, както всички знаем, ни ръководят постоянно явно слабоумни хора, които считат, че са постигнали големи триумфи...
III. Киро Брейка - " Как с тйез двйе кунки прйеборйих свйетовнитйе измамйи "
Роман от легендата на българската тайна интелигенция Киро Брейка (заглавието следва характерния акцент, на който приказва самият автор).
В книгата се споделя за дребния Кирчо, който още от дете усеща, че го мамят. Например, когато в сладкарницата му подават баничка, той, вместо мигновено да я захапе, стартира а си задава въпроси:
- за какво толкоз елементарно ми дадоха тази баничка;
- в случай че баничките бяха в действителност потребни, дали щяхме да имаме достъп до тя;
- дали в реалност това е баничка... ами в случай че ни лъжат?
Така, последователно дребният Кирчо попада в учебно заведение, където се сблъсква със суровия свят на международните кукловоди, които желаят да промият мозъците на почтените дребни дечица. Там Кирчо има големи проблеми, тъй като в час по математика продължава да задава въпроси. Когато учителката споделя - " 2+2 е равно на 4 ", Кирчо стартира да пита:
- а вие от кое място решихте, че 2+2=4;
- има ли друго мнение по тематиката, или вие ни лъжете по заповед на Сорос, Рокфелер, Ротшилд и масоните?;
- за какво не оставите всеки самичък да си прЕценя какъв брой е 2+2?;
- кой изобщо ви сподели, че цифрата 2 съществува?
Така Кирчо приключва с страдания 1-ви клас, само че изрично отхвърля да запише втори, тъй като никой не може да даде логичен мотив на въпросите му:
- има ли доказателства, че 2 клас съществува, откакто няма доказателства, че цифрата 2 е реално;
- Соросоидите ли ще преподават;
- желая самичък да си прецЕням в кой клас да изучавам.
По-нататък историята споделя по какъв начин Кирчо живее в изолираност, до момента в който не среща съидейници - Волен, маг Ставри, Джуди Майковиц и доцент Мангъров...
Романът е вълнуващо четиво, което потвърждава, че сериозното мислене се реализира тогава, когато сте изцяло необразован.
IV. Панайот Панайотов - " Мижав разказ "
Разказ за това по какъв начин цялостен живот правиш песни, а най-после с един статус в обществените мрежи ставаш по-известен, в сравнение с с всичко, което с правил през целия си живот...
С това моите оферти свършват. Но, като се замисля, имаме още доста създатели, които биха провокирали голям интерес както в Съединени американски щати, по този начин и във всяка точка на земното кълбо.
Например незабавно се сещам за книга, написана от Петър Волгин със заглавие " Колко пъти можем да споменем името на дядя Вова в двучасово радиопредаване ". Или пък книга на шефката на Съвет за електронни медии Соня Момчилова със заглавие - " Как стопирах 5G - то и с това спасих Гълъб Донев ".
А стихосбирка на президента Радев с поеми, отдадени на ГАЗПРОМ, пък би била отлично четиво за всеки западноевропеец, омерзен от скучните поети като Шекспир да вземем за пример:
" О, газ,
ти имаш съветско име,
я помню чудное мнгновение
диверсификацията е привидение... "
А бе, с други думи, време е да ви оставям и да напиша нещо за край.
Подобни книги няма. Цялата публикация е смешка и е основана на нещо, на което са основани и концепциите на част от описаните от мен създатели - на фалшив.
Но... за едни фалшив, за други - истина.
Вчера, до момента в който си протестирахте в София, президентът беше на джаз в Боровец, заедно с вицепрезидента, а измежду публиката беше и Мая Манолова.
Те това в случай че не е за разказ, не знам...
Но се колебая, че сходни романи могат да бъдат разбрани и оценени някъде оттатък Калотина, Олтоманци, Свиленград и Станке Лисичково...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ