Активите на банковата система през в края на март надхвърлят 140 млрд. лв.
През първото тримесечие на 2022 година активите на банковата система в нашата страна набъбнаха с 5,1 милиарда лева (или с 3,8%) до 140,5 милиарда лева по отношение на последните три месеца на 2021 година, съгласно последния бюлетин на Българската национална банка " Банките в България ".
Увеличението на банковите активи се дължеше на повишаване на заемите и задатъците. През интервала в структурата на салдото повишаване означиха и най-ликвидните активи в " пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане " вследствие на нарастването при другите депозити на виждане и паричните салда в централни банки. На тримесечна база обаче понижиха паричните наличия и дълговите скъпи бумаги.
В пасива на салдото на банките депозитите набъбнаха с по-висок ритъм от регистрирания през предходното тримесечие, се показва в отчета на Българска народна банка и се добавя, че петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на март 2022 година образуваха 66,8% от активите на банковата система, а по-малко значимите – 30,1%.
Размерът на най-ликвидната позиция – " пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане “, набъбна със 700 млн. лева (с 2,5%) до 29,2 милиарда лева по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година, като делът ѝ в края на март беше 20м8 на 100. В същото време портфейлите с дългови и финансови принадлежности регистрираха спад с 1,3 милиарда лева (понижение с 5,9%) до 21,3 милиарда лева под въздействие на настъпилия през интервала падеж на еврооблигации на Република България, като вследствие на това делът им в балансовите активи на банковата система понижа до 15,2 на 100.
Общият размер на позицията " заеми и задатъци " набъбна с 5,5 милиарда лева (със 7%) до 84,2 милиарда лева заради нарастването на вземанията от кредитни институции, както и на растежа на чистия кредитен портфейл, а делът ѝ в общата конструкция на активите се увеличи от 58,1% в края на 2021 година до 59,9% в края на март 2022 година
В края на март 2022 година активите на банковата система, съотнесени към Брутният вътрешен продукт, възлязоха на 101,4% при 102% в края на декември 2021 г.
Размерът на брутните заеми и задатъци набъбна с 5,5 милиарда лева (с 6,7%) до 87.8 милиарда лева след нарастването на заемите за нефинансови предприятия с 1,8 милиарда лева (с 4,6%) и повишаване при вземанията от семейства с 905 млн. лева (или с 3,1%) по отношение на края на 2021 г.
В същото време депозитите в банковата система през първото тримесечие на 2022 година се усилиха с 4,3 милиарда лева (с 3,7%) до 119,7 милиарда лева вследствие на повишаване на депозитите на нефинансовите предприятия с 2,3 милиарда лева (с 6,6%), до момента в който депозитите на семействата набъбнаха с 664 млн. лева (или с 1%).
Собственият капитал в салдото на банковата система в края на март 2022 година доближи 16,7 милиарда лева, като по отношение на края на декември 2021 година набъбна със 74 млн. лева (с 0,4%), като позитивен принос имаше осъществената облага за първото тримесечие на 2022 година Същевременно през интервала беше регистрирано нарастване при издадените финансови принадлежности със 113 млн. лева и понижение на насъбрания различен изчерпателен приход с 228 млн. лева.
Към 31 март 2022 година облагата на банковата система възлезе на 550 млн. лева по отношение на 348 млн. лева към края на март 2021 година Собственият капитал на банковата система по отношение на края на декември 2021 година набъбна със 75 млн. лева (с 0,5%) до 15,5 милиарда лева в края на март 2022 г.
Отношението на покритие с ликвидни активи (LCR) на банковата система остана доста над изискваното минимално ниво от 100%, като в края на март възлезе на 265,3% по отношение на 274,1% в края на 2021 г.
В отчета си Българска народна банка отбелязва, че без значение от незначителния размер на директните експозиции на банковата система към контрагенти от Русия и Украйна, материализация на кредитен риск може да настъпи заради индиректни резултати, свързани с спомагателния напън за повишение на цените на енергоносителите и суровините, вероятни усложнения във веригите за доставки и утежняване на икономическите настройки. Рязкото покачване на цените на горивата и на суровините и възможното нарушаване на регулярността в техните доставки могат да повлияят върху положението на икономическата интензивност, да обиден способността на кредитополучателите за обслужване на отговорностите и след това да доведат до повишаване на необслужваните заеми и обезценките.
Наред с това, ясно очертаващата се към този момент наклонност към световна смяна на лихвения цикъл може да откри отражение върху финансовото положение на кредитополучателите чрез нарастването на разноските за обслужване на кредитните отговорности.
Увеличението на банковите активи се дължеше на повишаване на заемите и задатъците. През интервала в структурата на салдото повишаване означиха и най-ликвидните активи в " пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане " вследствие на нарастването при другите депозити на виждане и паричните салда в централни банки. На тримесечна база обаче понижиха паричните наличия и дълговите скъпи бумаги.
В пасива на салдото на банките депозитите набъбнаха с по-висок ритъм от регистрирания през предходното тримесечие, се показва в отчета на Българска народна банка и се добавя, че петте значими банкови институции (съгласно критериите на ЕЦБ) в края на март 2022 година образуваха 66,8% от активите на банковата система, а по-малко значимите – 30,1%.
Размерът на най-ликвидната позиция – " пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане “, набъбна със 700 млн. лева (с 2,5%) до 29,2 милиарда лева по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година, като делът ѝ в края на март беше 20м8 на 100. В същото време портфейлите с дългови и финансови принадлежности регистрираха спад с 1,3 милиарда лева (понижение с 5,9%) до 21,3 милиарда лева под въздействие на настъпилия през интервала падеж на еврооблигации на Република България, като вследствие на това делът им в балансовите активи на банковата система понижа до 15,2 на 100.
Общият размер на позицията " заеми и задатъци " набъбна с 5,5 милиарда лева (със 7%) до 84,2 милиарда лева заради нарастването на вземанията от кредитни институции, както и на растежа на чистия кредитен портфейл, а делът ѝ в общата конструкция на активите се увеличи от 58,1% в края на 2021 година до 59,9% в края на март 2022 година
В края на март 2022 година активите на банковата система, съотнесени към Брутният вътрешен продукт, възлязоха на 101,4% при 102% в края на декември 2021 г.
Размерът на брутните заеми и задатъци набъбна с 5,5 милиарда лева (с 6,7%) до 87.8 милиарда лева след нарастването на заемите за нефинансови предприятия с 1,8 милиарда лева (с 4,6%) и повишаване при вземанията от семейства с 905 млн. лева (или с 3,1%) по отношение на края на 2021 г.
В същото време депозитите в банковата система през първото тримесечие на 2022 година се усилиха с 4,3 милиарда лева (с 3,7%) до 119,7 милиарда лева вследствие на повишаване на депозитите на нефинансовите предприятия с 2,3 милиарда лева (с 6,6%), до момента в който депозитите на семействата набъбнаха с 664 млн. лева (или с 1%).
Собственият капитал в салдото на банковата система в края на март 2022 година доближи 16,7 милиарда лева, като по отношение на края на декември 2021 година набъбна със 74 млн. лева (с 0,4%), като позитивен принос имаше осъществената облага за първото тримесечие на 2022 година Същевременно през интервала беше регистрирано нарастване при издадените финансови принадлежности със 113 млн. лева и понижение на насъбрания различен изчерпателен приход с 228 млн. лева.
Към 31 март 2022 година облагата на банковата система възлезе на 550 млн. лева по отношение на 348 млн. лева към края на март 2021 година Собственият капитал на банковата система по отношение на края на декември 2021 година набъбна със 75 млн. лева (с 0,5%) до 15,5 милиарда лева в края на март 2022 г.
Отношението на покритие с ликвидни активи (LCR) на банковата система остана доста над изискваното минимално ниво от 100%, като в края на март възлезе на 265,3% по отношение на 274,1% в края на 2021 г.
В отчета си Българска народна банка отбелязва, че без значение от незначителния размер на директните експозиции на банковата система към контрагенти от Русия и Украйна, материализация на кредитен риск може да настъпи заради индиректни резултати, свързани с спомагателния напън за повишение на цените на енергоносителите и суровините, вероятни усложнения във веригите за доставки и утежняване на икономическите настройки. Рязкото покачване на цените на горивата и на суровините и възможното нарушаване на регулярността в техните доставки могат да повлияят върху положението на икономическата интензивност, да обиден способността на кредитополучателите за обслужване на отговорностите и след това да доведат до повишаване на необслужваните заеми и обезценките.
Наред с това, ясно очертаващата се към този момент наклонност към световна смяна на лихвения цикъл може да откри отражение върху финансовото положение на кредитополучателите чрез нарастването на разноските за обслужване на кредитните отговорности.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ