Запасите от плутоний-238 в НАСА намаляват – програмата за изучаването на далечни планети е пред срив!
През миналите дни съобщихме по какъв начин “Вояджър 1 ” се трансформира в първия уред, издигнат от човешка ръка, който е влезнал в междузвездното пространство. “Вояджър 1 ” пътува в космоса от 1977 година насам и към този момент са минали повече от 35 години. Как може да работи въобще толкоз дълго време един галактически уред? Една от аргументите за дълговечността на “Вояджър 1 ” е че употребява нуклеарен източник на сила – там, където слънчевите лъчи не доближават. Специални радиоизотопни термоелектрични генератори, заредени с плутоний-238, зареждат далечните автоматизирани междупланетни станции. Няма по какъв начин да не сте забелязали, че някои от задачите на НАСА като “Галилео ”, “Касини ”, “Вояджър ”, “Пайъриър ” и актуалният марсоход “Кюриосити ” не са оборудвани със слънчеви акумулатори – те употребяват силата на плутоний-238.
Както научаваме от осведомителните уеб страници, НАСА се изправя пред сериозен проблем – запасите от плутоний-238 са на приключване. Имаме две неприятни вести и една добра вест. Едната неприятна вест е, че плутоний-238 се разпада извънредно бързо, естествените ресурси са малко и към този момент той е приключил съвсем на всички места по света. Добрата вест е, че той може да се създава изкуствено. Втората неприятна вест е, че подправените обещания от Русия и политическото незнание на американските политици са довели до днешната рецесия с липса на плутоний.
Плутониев-238 оксид, който излъчва оранжева светлина, резултат от радиоктивния разпад. Такива плутониеви заряди се употребяват в радиоизотопните термоелектрични генератори (РТГ), захранващи автоматизирани междупланетни станции в далечния космос. Photo credit: US Department of Energy
Една огромна част от галактическите апарати употребяват наличната слънчевата сила. Със слънчеви акумулатори могат да бъдат изследвани безпроблемно Меркурий, Венера, Луната, Марс. Автоматичната междупланетна станция “Джуно ”, която през днешния ден лети към Юпитер, е с съвременни и доста по-ефективни слънчеви акумулатори, които ще разрешат проучването на Юпитер със слънчева електрическа енергия. Но оттатък орбитата на Юпитер е безусловно невероятно да се изследва Слънчевата система без нуклеарна електрическа енергия. Това значи – всяка една задача, която е ангажирана да изследва Сатурн и луните му, Уран, Нептун, Плутон, обекти от пояса на Куйпер, пътешествия отвън Слънчевата система, в междузведното пространство, би трябвало да разчитат точно на нуклеарна електрическа енергия.
В предишното Съединени американски щати е произвеждал плутоний-238 в две лаборатории, като той е бил непряк артикул от основаването на плутоний-239. За разлика от плутоний-239, който се употребява за атомни бомби, нужният за науката плутоний-238 не може да се употребява за военни цели. Ако една ракета с галактически уред, употребяващ плутоний-238, катастрофира наоколо до Земята, това няма да докара до съществени последствия. След 1988 година, когато се разпада комунизмът в Източния блок и Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати стартира да унищожава редица от оборудванията си за военно приложения. Спира производството на плутоний-238 в Съединени американски щати. Не и в Русия, и доста скоро след края на Студената война Щатите се оказват в ролята на покупател на плутоний-238 от Русия.
През 2009 година Русия отхвърля да продаде следващата доза от плутоний-238 на НАСА. Според слуховете Русия към този момент е произвела каквото може, към този момент не е в положение, запасите там също са свършили (каквито е имало).
Днес в НАСА са останали единствено към 16 кг плутоний-238. Една основна част от тях ще отидат за нов марсоход, който ще е подобен с работещия през днешния ден “Кюриосити ”. А с цел да може НАСА да реализира задача до спътника на Юпитер – Европа, ще трябват към 20 кг – с каквито организацията не разполага.
Проблемът е толкоз сериозен, че в научните среди той просто е прочут единствено под наименованието “Проблемът ”. От 1994 година насам разтревожени учени са пледирали пред законодатели да обезпечат средства, с цел да може Съединени американски щати още веднъж да създава плутоний-238. Но тесногръдието на някои американски политици е довело до това тези молби да не бъдат обсъждани. Заради тези политици Съединени американски щати се е подлъгвал по подправените обещания на Русия и в този момент, когато Русия не доставя повече плутоний-238, научната активност ще страда…
В последно време има известно оживление по казуса. Правителството на Съединени американски щати към този момент утвърди изплащането на $10 милиона $ годишно за обновяване на производството на плутоний-238, като през март т.г. беше създадено малко количество. Това е положително начало, само че рецесията към момента не е решена. При настоящият ритъм на работа НАСА ще стартира съществено произвеждане едвам през 2019 година, като даже тогава на година ще се създават единствено 1-1.5 кг плутоний-238, което е към момента незадоволително за посрещането на потребностите на междупланетната стратегия. За да се посрещнат всички потребности, би трябвало да се ангажират още реактори, и да се дадат още средства.
Какво може да се направи? Планетното общество събира подписка за цялостно финансиране на научната активност, включително за производството на плутоний. Но като се има поради по какъв начин в продължение на десетилетия учените са пледирали, а някои членове на Конгреса са си правили оглушки, не е ясно по какъв начин ще се развие обстановката.
Това, което е ясно е, че има учени в НАСА, които толкоз са обезпокоени, че не минава и ден без да мислят за плутоний-238…
По информация от: Wired, Planetary Society
