Уолстрийт най-после даде добър урок на Зукърбърг
През миналата седмица създателят и главен притежател на „ Facebook “ най-сетне получи звучния пестник, който мнозина от дълго време чакаха.
В четвъртък цената на акциите на обществената мрежа означи впечатляващ срив, откакто от компанията оповестиха, че се чака спад в растежа на новорегистрираните консуматори. Анализаторите се притесняват също, че новите правила на Европейския съюз за отбрана на персоналните данни ще се отразят отрицателно на финансовото бъдеще на американската компания.
През по-голямата част от началото на 2018 година Зукърбърг слушаше без в действителност да чува недоволствата за това по какъв начин „ Facebook “ злоупотребява с персоналните данни на потребителите. По всичко наподобява обаче, че в този момент ще стартира да чува. Борсовата търговия в четвъртък изтри 119 милиарда $ от пазарната стойност на компания. Това е почти колкото целия БВП на Кувейт.
Общественото самообладание към неубедителните и постоянно даже лицемерни изказвания за героичните старания, които във „ Facebook “ поставят, за отбрана на персоналните данни, се изчерпа. Вълната от разкрития от началото на годината за непрекъснати злоупотреби с персоналните данни изцяло лишиха „ Facebook “ от престиж по този въпрос и накара мнозина да закрият своите сметки.
От „ Facebook “ от дълго време се пробват да ни убедят, че тяхната задача е да развиват публичната инфраструктура, да построяват общности. Подобни голословни изказвания към този момент будят само подбив. Единственото, което тази компания има за цел е да следи ползващите интернет; да събира, проучва и провежда техните данни, след което да ги продаде на този, който предложи най-вече.
За малцината, които към момента не са го проумели: „ Facebook “ не ви счита за консуматори, а ви възприема само като стока.
През пролетта изглеждаше, че американският конгрес пече на муден огън Зукърбърг. Едно занимателно представление, което обаче не създаде никакъв резултат. Изглежда никой във Вашингтон не беше кадърен да се заеме с регулацията на обичаната на всички занимавка за ликвидиране на време.
Сега пазарът се погрижи да свърши работата на държавното управление — да накаже „ Facebook “ за неприятното им държание. Това беше най-големият срив в цената на компания в границите на един ден в цялата международна история на борсовата търговия. Инвеститорите от Силициевата котловина също бяха впечатлени, а те са част от промишленост, в която парите на акционерите нерядко изчезват крепко пушек.
Самият Зукърбърг загуби 15,4 милиарда $ от персоналното си положение. Всеобщият консенсус е, че той от дълго време си го търсеше. Все в миналото някой трябваше да подреже крилата на летящия високо 34-годишен милиардер, който продължава да се облича като младеж.
Подобно на всички най-изявени бизнесмени от сферата на цифровата стопанска система и Зукърбърг в никакъв случай не откри задоволително време, с цел да отговори на въпроси по отношение на мотивацията и желанията си. Още през цялото време той построи една „ разпоредбите не се отнасят до нас “ просвета. Дали ставаше въпрос за неочаквани, необявени промени в изгледа на уеб страницата или пък за честите подмолни промени в политиката за персоналните данни, „ Facebook “ следваше политика на игнориране на всякаква рецензия и самоуверено продължаваше напред. Техният лозунг беше повече от категоричен: „ Движи се бързо и чупи неща “ (Move Fast and break things).
Екипът на „ Facebook “ беше по-умен от тълпата консуматори. Те бяха по-продуктивни и виждаха по-надалеч от останалите. Те можеха да си показват едно бъдеще, което останалите хора не бяха нито задоволително изобретателни да възприемат, нито задоволително интелигентни да построят. Бързината беше едно скъпо качество, а разрушението цената за напредъка. Тях въобще не ги интересуваше дали обществото споделя визията им за бъдещето.
Но „ Facebook “ надалеч не е единствената софтуерна компания, която халюцинира личното си великолепие. „ Ние не имаме вяра в рестриктивните мерки “, гордо декларира Тим Кук, основен изпълнителен шеф на „ Епъл “. „ Епъл от години създава артикули, за които хора преди и не подозираха, че желаят, а в този момент към този момент не могат да живеят без тях “. Това е самата истина и е много впечатляващо, само че даже и човек без тапия по бизнес администрация може да прозре, че една промишленост с сходен светоглед елементарно може да си повярва, че е неуязвима.
Историята на триумфа в Силициевата котловина към този момент наподобява повече на древногръцки мит. Хероят, прочут и като „ Основателят “, отива в пущинака, където да срещне своята орис. Всички му споделят, че тестването, с което се е заел е непостижимо, не може да бъде изпълнено. Той обаче го извършва все пак и е заплатен със популярност и невъобразимо благосъстояние.
Съставна част от пътуването на този херой — софтуерен визионер е да обори всички циници. На античните гърци обаче е известно нещо, за което почитателите на култа към Основателя в Силициевата котловина към момента не са прозрели; “дойде ли горделивост, ще пристигна и посрама ”. Пътят е идентичен за всички.
Дълго време „ движи се бързо и чупи неща “ някак работеше. В четвъртък обаче спря да работи.
Възмездието, което се стовари върху „ Facebook “, постоянно визира компании, които стартират да възприемат своята задача като нещо по-възвишено от това просто да оферират добър артикул на съответна цена.
По думите на известния американски икономист Милтън Фридман: „ Социалната отговорност на една корпорация е да прави допустимо най-вече пари като се преценява с главните правила на обществото; както със законовите, по този начин и с етичните правила “.
Може би Марк Зукърбърг би трябвало да направи точно това новия лозунг на „ Facebook “. /БГНЕС
Матю Хенеси, в. „ Ню Йорк поуст “
В четвъртък цената на акциите на обществената мрежа означи впечатляващ срив, откакто от компанията оповестиха, че се чака спад в растежа на новорегистрираните консуматори. Анализаторите се притесняват също, че новите правила на Европейския съюз за отбрана на персоналните данни ще се отразят отрицателно на финансовото бъдеще на американската компания.
През по-голямата част от началото на 2018 година Зукърбърг слушаше без в действителност да чува недоволствата за това по какъв начин „ Facebook “ злоупотребява с персоналните данни на потребителите. По всичко наподобява обаче, че в този момент ще стартира да чува. Борсовата търговия в четвъртък изтри 119 милиарда $ от пазарната стойност на компания. Това е почти колкото целия БВП на Кувейт.
Общественото самообладание към неубедителните и постоянно даже лицемерни изказвания за героичните старания, които във „ Facebook “ поставят, за отбрана на персоналните данни, се изчерпа. Вълната от разкрития от началото на годината за непрекъснати злоупотреби с персоналните данни изцяло лишиха „ Facebook “ от престиж по този въпрос и накара мнозина да закрият своите сметки.
От „ Facebook “ от дълго време се пробват да ни убедят, че тяхната задача е да развиват публичната инфраструктура, да построяват общности. Подобни голословни изказвания към този момент будят само подбив. Единственото, което тази компания има за цел е да следи ползващите интернет; да събира, проучва и провежда техните данни, след което да ги продаде на този, който предложи най-вече.
За малцината, които към момента не са го проумели: „ Facebook “ не ви счита за консуматори, а ви възприема само като стока.
През пролетта изглеждаше, че американският конгрес пече на муден огън Зукърбърг. Едно занимателно представление, което обаче не създаде никакъв резултат. Изглежда никой във Вашингтон не беше кадърен да се заеме с регулацията на обичаната на всички занимавка за ликвидиране на време.
Сега пазарът се погрижи да свърши работата на държавното управление — да накаже „ Facebook “ за неприятното им държание. Това беше най-големият срив в цената на компания в границите на един ден в цялата международна история на борсовата търговия. Инвеститорите от Силициевата котловина също бяха впечатлени, а те са част от промишленост, в която парите на акционерите нерядко изчезват крепко пушек.
Самият Зукърбърг загуби 15,4 милиарда $ от персоналното си положение. Всеобщият консенсус е, че той от дълго време си го търсеше. Все в миналото някой трябваше да подреже крилата на летящия високо 34-годишен милиардер, който продължава да се облича като младеж.
Подобно на всички най-изявени бизнесмени от сферата на цифровата стопанска система и Зукърбърг в никакъв случай не откри задоволително време, с цел да отговори на въпроси по отношение на мотивацията и желанията си. Още през цялото време той построи една „ разпоредбите не се отнасят до нас “ просвета. Дали ставаше въпрос за неочаквани, необявени промени в изгледа на уеб страницата или пък за честите подмолни промени в политиката за персоналните данни, „ Facebook “ следваше политика на игнориране на всякаква рецензия и самоуверено продължаваше напред. Техният лозунг беше повече от категоричен: „ Движи се бързо и чупи неща “ (Move Fast and break things).
Екипът на „ Facebook “ беше по-умен от тълпата консуматори. Те бяха по-продуктивни и виждаха по-надалеч от останалите. Те можеха да си показват едно бъдеще, което останалите хора не бяха нито задоволително изобретателни да възприемат, нито задоволително интелигентни да построят. Бързината беше едно скъпо качество, а разрушението цената за напредъка. Тях въобще не ги интересуваше дали обществото споделя визията им за бъдещето.
Но „ Facebook “ надалеч не е единствената софтуерна компания, която халюцинира личното си великолепие. „ Ние не имаме вяра в рестриктивните мерки “, гордо декларира Тим Кук, основен изпълнителен шеф на „ Епъл “. „ Епъл от години създава артикули, за които хора преди и не подозираха, че желаят, а в този момент към този момент не могат да живеят без тях “. Това е самата истина и е много впечатляващо, само че даже и човек без тапия по бизнес администрация може да прозре, че една промишленост с сходен светоглед елементарно може да си повярва, че е неуязвима.
Историята на триумфа в Силициевата котловина към този момент наподобява повече на древногръцки мит. Хероят, прочут и като „ Основателят “, отива в пущинака, където да срещне своята орис. Всички му споделят, че тестването, с което се е заел е непостижимо, не може да бъде изпълнено. Той обаче го извършва все пак и е заплатен със популярност и невъобразимо благосъстояние.
Съставна част от пътуването на този херой — софтуерен визионер е да обори всички циници. На античните гърци обаче е известно нещо, за което почитателите на култа към Основателя в Силициевата котловина към момента не са прозрели; “дойде ли горделивост, ще пристигна и посрама ”. Пътят е идентичен за всички.
Дълго време „ движи се бързо и чупи неща “ някак работеше. В четвъртък обаче спря да работи.
Възмездието, което се стовари върху „ Facebook “, постоянно визира компании, които стартират да възприемат своята задача като нещо по-възвишено от това просто да оферират добър артикул на съответна цена.
По думите на известния американски икономист Милтън Фридман: „ Социалната отговорност на една корпорация е да прави допустимо най-вече пари като се преценява с главните правила на обществото; както със законовите, по този начин и с етичните правила “.
Може би Марк Зукърбърг би трябвало да направи точно това новия лозунг на „ Facebook “. /БГНЕС
Матю Хенеси, в. „ Ню Йорк поуст “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ