През декември 1972 г. скандалното парти Ротшилд“ обръща реалността с

През декември 1972 година скандалното „ празненство Ротшилд “ обръща действителността с главата надолу. Баронеса Мари-Елен дьо Ротшилд провежда бал на сюрреалистична тема за завладяваща група политици, банкери, художници и известни персони в замъка Фериер – един от замъците на семейството, ситуиран на около 25 километра отвън Париж.

Ако не беше очарователната история на заможното семейство Ротшилд, това охолно маскирано тържество, обслужвано от прислужници, облечени като котки, и с десерт, завършен като гола жена, може би щеше да бъде единствено следващото кратковременно обществено събиране.

И по този начин, какво в действителност се случва в нощта на сюрреалистичното тематично празненство Ротшилд? Дали тези просто „ хора от висшето общество “ се смесват и забавляват? Или празненството е гнусна среща, изпълнена с езотерична символика, квазисатанински ритуали и фигуративно въвеждане на Нов международен ред?

Бракът на барон Ги Едуард Алфонс Пол де Ротшилд от 1957 година с баронеса Мари-Елен Найла Стефани Йосина де Ротшилд стига до заглавията в пресата. Гай и Мари са трети братовчеди и бракът е първият път, когато почитан Ротшилд се дами за жена, която не е еврейка. В резултат на това Ги е заставен да подаде оставка като президент на еврейската общественост във Франция.

Двойката е толкоз демократична в обществения си живот, колкото и в политическия. За това свидетелства техният бал от 1972 година, извършен в най-големия палат от 19-ти век във цяла Франция – а точно Шато дьо Фериер, издигнато за барон Джеймс де Ротшилд през 50-те години на 19 век.

Кулите Ментмор

„ Построете ми Ментмор, само че два пъти по-голям “, споделя баронът на проектант Джоузеф Пакстън. Баронът се базира на Кулите Ментмор в Бъкингамшир, които служат като ентусиазъм за Шато дьо Фериер, а по-късно се употребявани за злокобната сцена на „ бала с маски “ в „ Широко затворени очи “ на Стенли Кубрик. С 80 спални, 30 квадратни километра гора и библиотека от 80 000 тома, замъкът е нищо друго с изключение на впечатляващ.

През 1959 година, малко откакто се омъжва за Ги, Мари-Елен обновява замъка. След което го трансформира в хедонистичен център за висшето общество. От художници, дизайнери и холивудски кралски особи до действителни кралски особи – фигури като Ив Сен Лоран, Брижит Бардо и Грейс Кели постоянно участват в замъка, паралелно със международния хайлайф.

Но на 12 декември 1972 година сюрреалистичният бал издухва всичките предходни събития в замъка.

Поканите – „ черна вратовръзка, дълги рокли и сюрреалистични маски “ – са освен загадъчни, само че са и написани наопаки, тъй че би трябвало да се четат в огледало. Когато слънцето стартира да залязва и гостите идват, прожектори карат замъка да наподобява като че ли гори. Междувременно прислужниците вътре са облечени като котки и ситуирани по продължение на основното стълбище.

Гостите са въведени в лабиринт от паяжини, а „ котките “ ги водят до съответните им маси. Чиниите за вечеря са покрити с четина, а масите са осеяни с пластмасови бебешки кукли и препарирани костенурки. Блюдата от менюто включват „ сър-филе “, чорба, разказана като „ извънредно ясна “, и козе сирене, печено в „ пост-коитална горест “.

Разбира се, костюмите, носени от присъстващите, са също толкоз странни. Макар да проектира доста от тях, художникът-сюрреалист Салвадор Дали самичък не носи подобен. Мари-Елен от своя страна е с гигантска еленска глава, украсена с същински диаманти.

Актрисата Одри Хепбърн носи клетка за птици. Парфюмерът Елене Роха носи грамофон. Друг посетител е с лице, покрито от огромна ябълка, в намек за картината на Рене Магрит „ Синът на индивида “, а някой различен бе обличен като нарязана версия на Мона Лиза.

В последна сметка каквото и да се е случило сред тези стени или в гората зад замъка, остава мистерия. Сюрреалистичният бал на Ротшилд може би е просто ексцентрична вечер за разтуха на висшето общество. Съществуват обаче няколко тайни теории, които допускат, че събитието е освен това, в сравнение с наподобява.

Макар че има малко доказателства в поддръжка на което и да е от по-странните изказвания към сюрреалистичния бал на Ротшилд, теоретиците на конспирацията настояват, че той е посипан със демонски послания. Тези теоретици показват няколко хипотетични окултни признака по време на събитието – започвайки с поканите.

Според античните вярвания за почитането на дявола, „ инверсията “ на букви или свещени християнски знаци, демонстрира съществуването на демонични въздействия. Обърнатия текст на поканата постоянно се показва като дефинитивно доказателство за злото естество на бала, само че няма каквито и да е съответни други доказателства, които да допускат, че е се е провел някакъв обред за удостояване на дявола или нещо сходно.

Някои настояват, че балът е цялостна с изображения на масони и илюминати, като да вземем за пример черно-белите карирани подове на замъка. Всъщност е правилно, че карираните подове са алегорични за масоните, само че Орденът наблюдава този знак още в Древен Египет, където съставлява двойствеността в живота – на положителното и зло.

Що се отнася до лабиринта, който приветства идващите посетители, той се счита, че символизира устрема на живота към целокупност и завръщане към нашето божествено начало.

Други показват притеснителните кукли, които украсяват масите като знак за човешко жертвопринушение, само че няма доказателства в поддръжка и на тези изказвания.

Не инцидентно обаче актрисата Мариса Беренсън, която участва на вечерята, по-късно ще бъде взета от Стенли Кубрик за ролята на Бари Линдън. Нито пък инцидентно режисьорът снима личния си бал с маски в парцела на Ротшилд „ Ментмор Тауърс “ в Бъкингамшир за кино лентата си „ Широко затворени очи “, който съдържа злокобни детайли от бала през 1972 година

Не липсват теоретици на конспирацията, които допускат, че този бал е методът на Ротшилдови да изпратят „ скрито известие “ към света, че имат намерение да го „ ръководят “. И въпреки че е по-вероятно претекстът на този халюцинационен бал просто да е допустимо най-ексцентричният, теоретиците на конспирацията гледат на самата тематика като на добре измислено оправдание.

В последна сметка наподобява, че би трябвало да сме там, да сме поканени в клуба на богатите и известните, с цел да разберем цялата истина.