Трогателно: Ученици се срещнаха 60 години след бала в любима...
През далечната 1965-а в тогавашния Селскостопански колеж „ Петър Богданов “ приключили младежи освен от Пазарджишко, само че и от Старозагорско, Ямболско, Хасковско, Смолянско, Пловдивско и даже Бургаско
Бивши съученици се събраха 60 години след абитуриентския си бал. За място на срещата избраха обичаното учебно заведение – Професионалната гимназия по селско стопанство „ Царица Йоанна “ в град Пазарджик, която в младежките им години се е наричала Селскостопански колеж „ Петър Богданов “. Някогашните момчета и девойки са били негови ученици от 1961 до 1965 година, когато се дипломирали 3 паралелки с по 28 възпитаници. Един от тях е Георги Мърков – играч и треньор по битка, международен и олимпийски първенец, политик, учител в Пловдивския университет. Целият випуск се събира на всеки 10 години. Срещите са постоянно прочувствени и зареждащи, както споделиха някогашните средношколци, които през днешния ден са на по 80 години или на прага на своите 80 лета.
Вълненията при тазгодишната им колекция започнаха през цялото време. Те имаха опция да прегледат цялата база на ПГСС „ Царица Йоанна “, връщайки лентата на спомените. Сегашният Втори корпус на учебното заведение тогава бил женско общежитие. Момичетата живеели по 12 в стая. Вечер в 20:00 часа постройката се затваряла. За да излезеш, трябвало да имаш сериозна причина. Възпитатели носели отговорност за дисциплината, която била строга и консервативна. В същото здание се помещавала и столовата. В прилежащата (сега – Първи корпус) били класните стаи. Имало и болница. Мъжкото общежитие пък било прозорливо отдалечено от женското. Всички възпитаници прекарвали дружно цялата седмица, постоянно оставали и в почивните дни, защото нямали стотинки за билет до родното място. За някои това пътешестване било прекомерно скъпо – в този випуск имало младежи от Старозагорско, Ямболско, Хасковско, Смолянско, Пловдивско и даже Бургаско. Пет години всичко са делили, както се пее във „ Вчера “. Заедно били от заран до вечер. Заедно се трудели в опитните полета, лозята и градините, откъдето сами добивали огромна част от храната си. Всяка лятна почивка трябвало да остават по един месец на процедура и да оказват помощ в учебното стопанство. С трогване си спомнят по какъв начин закуската им постоянно била филия с парче сланина и две доматчета. Тогава не знаели що е висок холестерол. Но знаели какво е общественост. Възприемали учебното заведение като втори дом, а съучениците и хората в техникума – като свое второ семейство. Битието им от тези сантиментални години основало другарства до живот.
От името на випуск 1965 Георги Мърков сервира на директорката на ПГСС „ Царица Йоанна “ Иванка Георгиева хубав букет и подарък. По време на обиколката из гимназията гостите останаха възхитени от направените поправки и усъвършенствания, от просторните класни стаи, от уюта и удобствата, на каквито те не са имали шанса да се радват на млади години в учебното заведение. После бяха поканени на почерпка, която включваше вино, създадено от актуалните паралелки по лозаро-винарство. Такива се оказа, че е имало и в миналото, преди 60 години. Други изучавали хидромелиорации. Трети – отглеждане на животни.
На тазгодишната среща някои от тогавашните възпитаници нямаше по какъв начин да дойдат, защото към този момент не са сред живите. Останалите на този свят обаче демонстрираха, че не са не запомнили за тях. Почетоха ги със запалени свещички и ритуално „ преливане “ с вино. Моментът беше изключително покъртителен, за което способства послание към съучениците, написано от Гинчето, брачната половинка на един от умрелите – Илия, и написано от негово име. За времето, когато „ ни стигаше комат сланинка и два домата “, за бригадите, за фестивалите, за обичаните учителки, за миговете красиви…
Една от съученичките – Гинка Бечева, изненада връстниците си с албум на випуска, с надпис „ Селскостопански колеж „ Петър Богданов “, албум на випуск 1961-1965 година “, от чиито черно-бели фотоси се усмихват момчета с фуражки и девойки с баретки – наложителен аксесоар към ученическата униформа. Фотосите са запазили мемоари за спортни шампионати, екскурзии, занятия по кормуване на трактор. Албумът стартира с портрет на Георги Димитров, на патрона на техникума, следван от тези на шефа по това време Сотир Узунов, заместниците му Кирил Георгиев и Спас Додников, учители, възпитатели, лекарят на учебната болница. Кадри от абитуриентския бал демонстрират скромни девойчета в семпли блузки и полички. Някои споделиха по какъв начин взели чантички и гривнички назаем, що се касае за фотографията. Но даже това разказваха с грейнали очи и споделяха, че са били небогати, само че доста щастливи.
До момента срещите на съучениците от випуск 1965 са били на всеки 10 години. Последната (засега) приключи с спогодба някогашните съученици да се събират по-често. Може би всяка година през юни – месецът, в който през 1965 година всеки от тях е поел по пътя на зрелостта.
Бивши съученици се събраха 60 години след абитуриентския си бал. За място на срещата избраха обичаното учебно заведение – Професионалната гимназия по селско стопанство „ Царица Йоанна “ в град Пазарджик, която в младежките им години се е наричала Селскостопански колеж „ Петър Богданов “. Някогашните момчета и девойки са били негови ученици от 1961 до 1965 година, когато се дипломирали 3 паралелки с по 28 възпитаници. Един от тях е Георги Мърков – играч и треньор по битка, международен и олимпийски първенец, политик, учител в Пловдивския университет. Целият випуск се събира на всеки 10 години. Срещите са постоянно прочувствени и зареждащи, както споделиха някогашните средношколци, които през днешния ден са на по 80 години или на прага на своите 80 лета.
Вълненията при тазгодишната им колекция започнаха през цялото време. Те имаха опция да прегледат цялата база на ПГСС „ Царица Йоанна “, връщайки лентата на спомените. Сегашният Втори корпус на учебното заведение тогава бил женско общежитие. Момичетата живеели по 12 в стая. Вечер в 20:00 часа постройката се затваряла. За да излезеш, трябвало да имаш сериозна причина. Възпитатели носели отговорност за дисциплината, която била строга и консервативна. В същото здание се помещавала и столовата. В прилежащата (сега – Първи корпус) били класните стаи. Имало и болница. Мъжкото общежитие пък било прозорливо отдалечено от женското. Всички възпитаници прекарвали дружно цялата седмица, постоянно оставали и в почивните дни, защото нямали стотинки за билет до родното място. За някои това пътешестване било прекомерно скъпо – в този випуск имало младежи от Старозагорско, Ямболско, Хасковско, Смолянско, Пловдивско и даже Бургаско. Пет години всичко са делили, както се пее във „ Вчера “. Заедно били от заран до вечер. Заедно се трудели в опитните полета, лозята и градините, откъдето сами добивали огромна част от храната си. Всяка лятна почивка трябвало да остават по един месец на процедура и да оказват помощ в учебното стопанство. С трогване си спомнят по какъв начин закуската им постоянно била филия с парче сланина и две доматчета. Тогава не знаели що е висок холестерол. Но знаели какво е общественост. Възприемали учебното заведение като втори дом, а съучениците и хората в техникума – като свое второ семейство. Битието им от тези сантиментални години основало другарства до живот.
От името на випуск 1965 Георги Мърков сервира на директорката на ПГСС „ Царица Йоанна “ Иванка Георгиева хубав букет и подарък. По време на обиколката из гимназията гостите останаха възхитени от направените поправки и усъвършенствания, от просторните класни стаи, от уюта и удобствата, на каквито те не са имали шанса да се радват на млади години в учебното заведение. После бяха поканени на почерпка, която включваше вино, създадено от актуалните паралелки по лозаро-винарство. Такива се оказа, че е имало и в миналото, преди 60 години. Други изучавали хидромелиорации. Трети – отглеждане на животни.
На тазгодишната среща някои от тогавашните възпитаници нямаше по какъв начин да дойдат, защото към този момент не са сред живите. Останалите на този свят обаче демонстрираха, че не са не запомнили за тях. Почетоха ги със запалени свещички и ритуално „ преливане “ с вино. Моментът беше изключително покъртителен, за което способства послание към съучениците, написано от Гинчето, брачната половинка на един от умрелите – Илия, и написано от негово име. За времето, когато „ ни стигаше комат сланинка и два домата “, за бригадите, за фестивалите, за обичаните учителки, за миговете красиви…
Една от съученичките – Гинка Бечева, изненада връстниците си с албум на випуска, с надпис „ Селскостопански колеж „ Петър Богданов “, албум на випуск 1961-1965 година “, от чиито черно-бели фотоси се усмихват момчета с фуражки и девойки с баретки – наложителен аксесоар към ученическата униформа. Фотосите са запазили мемоари за спортни шампионати, екскурзии, занятия по кормуване на трактор. Албумът стартира с портрет на Георги Димитров, на патрона на техникума, следван от тези на шефа по това време Сотир Узунов, заместниците му Кирил Георгиев и Спас Додников, учители, възпитатели, лекарят на учебната болница. Кадри от абитуриентския бал демонстрират скромни девойчета в семпли блузки и полички. Някои споделиха по какъв начин взели чантички и гривнички назаем, що се касае за фотографията. Но даже това разказваха с грейнали очи и споделяха, че са били небогати, само че доста щастливи.
До момента срещите на съучениците от випуск 1965 са били на всеки 10 години. Последната (засега) приключи с спогодба някогашните съученици да се събират по-често. Може би всяка година през юни – месецът, в който през 1965 година всеки от тях е поел по пътя на зрелостта.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ