През далечната 1202 г. италианският математик и животновъд Леонардо Писано,

...
През далечната 1202 г. италианският математик и животновъд Леонардо Писано,
Коментари Харесай

Фибоначи – кодът на вселената

През далечната 1202 година италианският математик и животновъд Леонардо Писано, в опит да пресметне какъв брой зайци ще е отгледал до края на сезона, прави избрани калкулации и получава характерна поредност от цифри, която по-късно става известна като числата или реда на Фибоначи.

А последователността е следната: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 и по този начин - до безконечност. Формулата е елементарна - всяко последващо число е равно на сбора сред предходните две, а съотношението сред последните две цифри в редицата е необикновено покрай " златното сечение " (1.618).

" Златното сечение " е термин, въведен от Леонардо да Винчи, и се смята за божествена съразмерност, която се среща в древногръцката архитектура, египетската просвета и е в основата на философските въжделения на Питагор.

Истината е, че числата на Фибоначи се срещат в природата по най-различни и любопитни способи - събитие, което съставлява главоблъсканица за учените от стотици години насам.

Подредбата на семките в слънчогледа е най-очевидният образец за това. Броят на спиралите в питата постоянно е еднакъв на число на Фибоначи, а броят на сочещите наляво и този на сочещите надясно спирали постоянно е еднакъв на две следващи цифри на Фибоначи.

Същото събитие може да се следи и при формите на шишарката, ананаса, зелето и даже в черупките на охлювите и подредбата на тичинки при цветята.

Но най-интересното е, че редът на Фибоначи участва и в биологичния дизайн на индивида, като органите и частите на тялото следват последователността от 1, 2, 3 и 5. Ако погледнем ръката или краката си, ще установим, че те се състоят от три елементи и приключват с пет пръста. Големината на костите в крайниците и размера на фалангите в пръстите ни също са подвластни на тези пропорции.

Спиралата на човешкото ДНК също следва числата на Фибоначи, като дължината й е равна на 34 ангстрьома и е необятна 21 ангстрьома за всеки цялостен цикъл на спиралата.

Защо и по какъв начин редът на Фибоначи отразява кода на действителността ни, към момента е толкоз огромна гатанка, колкото е и по времето на Леонардо Писано.

Едно е несъмнено - колкото повече се вглеждаме в природата и нейните форми, на толкоз повече места виждаме, че съществуват математически закономерности, които ни карат да усещаме, че всичко живо към нас е отлято по подобен, галактически шаблон.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР