В Литва създават широк антируски киберфронт
През 2022 година киберсигурността остава един от главните цели на Литва. Министерството на защитата на Литва основава Национален координационен център (НКЦ), който ще помогне за развиването на киберсигурността и ще ускори съдействието с Европейски Съюз в региона на кибердейностите. Вилнюс счита, че това е ключът към усилването на взаимоотношението в интернет пространството. Освен това, както заместник-министърът Маргирис Абукявичюс съобщи в прессъобщение: „ НКЦ е нова активност на Министерството на защитата, ориентирана към развиване на съдействието сред литовската промишленост за киберсигурност и Европейския съюз НКЦ също ще обезпечи финансиране в предпочитана област “.
В Литва към този момент има организации, които се занимават с киберзащитата на правоприлагащите организации – от януари 2016 година, Националният център за киберсигурност (НЦКС) към Министерството на националната защита и Регионалният център за киберзащита, който отвори порти предишното лято в Каунас, „ наемат експерти по киберсигурност от Украйна и Грузия “. (Благодарение на тези структури страната е легализирала, да вземем за пример, опцията за изключване на интернет за всяко лице, в случай че има съмнения за „ противозаконна потребителска активност “). В момента тези центрове се трансформират в съществена платформа за практическо съдействие със звената за кибероперации на армията на Съединени американски щати. Това съдействие към този момент се развива интензивно предвид на деяние на открито.
В същото време в Литва за шести път се организираха годишните национални маневри „ Кибернетичен щит – 2021”. Още в първите сходни маневри, траяли три дни, взеха присъединяване повече от 100 представители от повече от четиридесет литовски държавни ведомства и научни организации.
В началото на 2022 година шефът на Националния център за киберсигурност Ритис Райнис сподели, че през миналата година НЦКС е провел съществени образования по киберсигурност, в които са взели участие повече от две хиляди чиновници в обществения бранш от повече от 20 институции. Освен това през октомври са проведени специфични образования по киберсигурност за представители на организациите и министерствата, Сейма, държавното управление и президентската администрация на Литва. Ръководителят на НЦКС даде обещание интензивно да продължи „ подобряването на киберустойчивостта на държавните чиновници “ през 2022 година
Литовското военно ведомство и неговите профилирани центрове освен интензивно се занимават с подготовката на популацията и длъжностните лица за кибервойна против Русия, само че и вземат решение по пътя си пропагандни задания, в това число подсилване на имиджа на жертвата-обект на „ съветската експанзия “ и продължаваща милитаризацията на обществото, включвайки в „ борба с Москва” по-широки пластове от популацията. Информация за това се появи преди няколко години, когато министърът на защитата Раймундас Кароблис приказва за самодейността за въвеждане на „ кибернаборна работа “ - аналог на наложителната военна работа за хора, получили обучение в региона на осведомителните технологии. Малко по-късно заместник-министърът на защитата Едвинас Кярза разгласи сформирането на цивилни екипи за бързо реагиране в кибернетичното пространство, като сподели, че във Вилнюс се основават три такива екипа.
Според тези данни всеки от литовските „ киберотряди “ включва 20 души с опит в ИТ сферата и които са минали щателна инспекция при влизане. „ Провеждаме опит, с цел да забележим по какъв начин експертите, които са се включили към армията на доброволни начала, могат да си сътрудничат в региона на киберсигурността. Петдесет дни в годината те могат да бъдат поканени да учат, образоват или правят доста характерни интервенции за киберзащита “, сподели заместник-министърът на защитата на Литва. А претендентите, които са преодолели подбора, приключили главен курс на образование, траял няколко седмици, стават бойци от опълчението в литовската войска.
Литовското управление организира антируски киберинициативи най-малко от 2007 година В това естонските управляващи оказват цялата допустима помощ на литовците, които в това време предизвикаха въпроса за признание на хакерските атаки като военни дейности, със съответната реакция към тях. Не е загадка за какво е нужно. Договорът за Северноатлантическия алианс планува при положение на военна акция против една от страните участнички, слагане на целия блок " под оръжие ". И това макар, че НАТО и Вашингтон към момента отхвърлят предложенията на Русия за въвеждане на наказателна отговорност за основаване на програмен продукт, подобаващ за хакерски атаки!
Балтийските лимитрофи също не се интересуват от съветски начинания, ориентирани към действително попречване на хакерски атаки. В началото на юли 2017 година заместник-министърът на защитата на Литва Едвинас Кярза и помощник-генералният секретар на НАТО Сорин Дукару подписаха в Брюксел съглашение за усилване на съдействието в киберсферата. „ С повишаването на заканите в цифровото пространство, обезпечаването на киберсигурност за Литва е един от най-важните цели през днешния ден. Ето за какво е значимо да се развива интернационалното съдействие в тази област, както с интернационалните организации, на първо място с НАТО, по този начин и с обособени страни “, сподели заместник-министърът на защитата на Литва.
Литовските управляващи са заинтригувани да въвлекат освен НАТО, само че и Европейския съюз в борбата с Русия. За тази цел при започване на март 2020 година Вилнюс работи като кооператор за основаването на специфични сили за бързо киберреагиране на Европейски Съюз за интервенции против Русия. Меморандумът за основаване на тези кибервойски, водени от Литва, беше подписан и от Естония, Хърватия, Полша, Холандия и Румъния. На церемонията в Загреб, която бе хазаин на неофициална среща на министрите на защитата на Европейски Съюз, участва и висшият представител на Европейски Съюз по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. Според литовския министър на защитата Раймундас Кароблис съглашението открива непрекъснат механизъм за „ наличие на една страна в суверенното киберпространство на друга страна “. Киберсилите на Европейски Съюз, водени от литовци, към този момент могат да работят както в страните и структурите на Европейски Съюз, подписали съглашението, по този начин и в страните-наблюдатели – Франция, Белгия, Гърция, Испания, Италия, Словения и Финландия към този момент са получили този статут.
Създаването на Силите за бързо реагиране в кибернетичното пространство на Европейски Съюз се реализира като част от Постоянното структурирано съдействие за сигурност и защита (ПЕСКО) през 2017 година (тогава президентът Далия Грибаускайте изложи концепцията за основаване на „ кибер-Шенген “ на срещата на високо ниво на Европейски Съюз за цифровите технологии в Талин). В резултат на това Вилнюс съумя да потвърди на Брюксел, че Европейски Съюз има остра потребност от такова звено, а ръководителят на литовската правоприлагаща организация сподели, че е доста удовлетворен, че ПССС е първият действително осъществен план ПЕСКО.
Днес Литва се нарежда като един от европейските водачи в региона на киберсигурността. Вилнюс интензивно поддържа основаването на екипи за бързо реагиране за сметка на Европейски Съюз и Съединени американски щати, които, в случай че е належащо, могат да бъдат ситуирани на всяко място, което е „ застрашено “. В литовските държавни институции постоянно се оповестява за разнообразни хакерски атаки. Най-често те се приписват на " съветски хакери " или се загатва, че са осъществени от места, свързани с " недружелюбни страни ", макар че не се дават доказателства. Москва неведнъж е подчертавала, че сходни обвинявания са неоснователни. Независимо от това, за Вилнюс е от изгода непрекъснато да намира закани за себе си. Малката Литва се стреми да сътвори огромен западен киберфронт против голяма Русия, с цел да има най-малко на процедура нещо огромно и значимо „ под себе си “.
Превод: В. Сергеев
В Литва към този момент има организации, които се занимават с киберзащитата на правоприлагащите организации – от януари 2016 година, Националният център за киберсигурност (НЦКС) към Министерството на националната защита и Регионалният център за киберзащита, който отвори порти предишното лято в Каунас, „ наемат експерти по киберсигурност от Украйна и Грузия “. (Благодарение на тези структури страната е легализирала, да вземем за пример, опцията за изключване на интернет за всяко лице, в случай че има съмнения за „ противозаконна потребителска активност “). В момента тези центрове се трансформират в съществена платформа за практическо съдействие със звената за кибероперации на армията на Съединени американски щати. Това съдействие към този момент се развива интензивно предвид на деяние на открито.
В същото време в Литва за шести път се организираха годишните национални маневри „ Кибернетичен щит – 2021”. Още в първите сходни маневри, траяли три дни, взеха присъединяване повече от 100 представители от повече от четиридесет литовски държавни ведомства и научни организации.
В началото на 2022 година шефът на Националния център за киберсигурност Ритис Райнис сподели, че през миналата година НЦКС е провел съществени образования по киберсигурност, в които са взели участие повече от две хиляди чиновници в обществения бранш от повече от 20 институции. Освен това през октомври са проведени специфични образования по киберсигурност за представители на организациите и министерствата, Сейма, държавното управление и президентската администрация на Литва. Ръководителят на НЦКС даде обещание интензивно да продължи „ подобряването на киберустойчивостта на държавните чиновници “ през 2022 година
Литовското военно ведомство и неговите профилирани центрове освен интензивно се занимават с подготовката на популацията и длъжностните лица за кибервойна против Русия, само че и вземат решение по пътя си пропагандни задания, в това число подсилване на имиджа на жертвата-обект на „ съветската експанзия “ и продължаваща милитаризацията на обществото, включвайки в „ борба с Москва” по-широки пластове от популацията. Информация за това се появи преди няколко години, когато министърът на защитата Раймундас Кароблис приказва за самодейността за въвеждане на „ кибернаборна работа “ - аналог на наложителната военна работа за хора, получили обучение в региона на осведомителните технологии. Малко по-късно заместник-министърът на защитата Едвинас Кярза разгласи сформирането на цивилни екипи за бързо реагиране в кибернетичното пространство, като сподели, че във Вилнюс се основават три такива екипа.
Според тези данни всеки от литовските „ киберотряди “ включва 20 души с опит в ИТ сферата и които са минали щателна инспекция при влизане. „ Провеждаме опит, с цел да забележим по какъв начин експертите, които са се включили към армията на доброволни начала, могат да си сътрудничат в региона на киберсигурността. Петдесет дни в годината те могат да бъдат поканени да учат, образоват или правят доста характерни интервенции за киберзащита “, сподели заместник-министърът на защитата на Литва. А претендентите, които са преодолели подбора, приключили главен курс на образование, траял няколко седмици, стават бойци от опълчението в литовската войска.
Литовското управление организира антируски киберинициативи най-малко от 2007 година В това естонските управляващи оказват цялата допустима помощ на литовците, които в това време предизвикаха въпроса за признание на хакерските атаки като военни дейности, със съответната реакция към тях. Не е загадка за какво е нужно. Договорът за Северноатлантическия алианс планува при положение на военна акция против една от страните участнички, слагане на целия блок " под оръжие ". И това макар, че НАТО и Вашингтон към момента отхвърлят предложенията на Русия за въвеждане на наказателна отговорност за основаване на програмен продукт, подобаващ за хакерски атаки!
Балтийските лимитрофи също не се интересуват от съветски начинания, ориентирани към действително попречване на хакерски атаки. В началото на юли 2017 година заместник-министърът на защитата на Литва Едвинас Кярза и помощник-генералният секретар на НАТО Сорин Дукару подписаха в Брюксел съглашение за усилване на съдействието в киберсферата. „ С повишаването на заканите в цифровото пространство, обезпечаването на киберсигурност за Литва е един от най-важните цели през днешния ден. Ето за какво е значимо да се развива интернационалното съдействие в тази област, както с интернационалните организации, на първо място с НАТО, по този начин и с обособени страни “, сподели заместник-министърът на защитата на Литва.
Литовските управляващи са заинтригувани да въвлекат освен НАТО, само че и Европейския съюз в борбата с Русия. За тази цел при започване на март 2020 година Вилнюс работи като кооператор за основаването на специфични сили за бързо киберреагиране на Европейски Съюз за интервенции против Русия. Меморандумът за основаване на тези кибервойски, водени от Литва, беше подписан и от Естония, Хърватия, Полша, Холандия и Румъния. На церемонията в Загреб, която бе хазаин на неофициална среща на министрите на защитата на Европейски Съюз, участва и висшият представител на Европейски Съюз по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. Според литовския министър на защитата Раймундас Кароблис съглашението открива непрекъснат механизъм за „ наличие на една страна в суверенното киберпространство на друга страна “. Киберсилите на Европейски Съюз, водени от литовци, към този момент могат да работят както в страните и структурите на Европейски Съюз, подписали съглашението, по този начин и в страните-наблюдатели – Франция, Белгия, Гърция, Испания, Италия, Словения и Финландия към този момент са получили този статут.
Създаването на Силите за бързо реагиране в кибернетичното пространство на Европейски Съюз се реализира като част от Постоянното структурирано съдействие за сигурност и защита (ПЕСКО) през 2017 година (тогава президентът Далия Грибаускайте изложи концепцията за основаване на „ кибер-Шенген “ на срещата на високо ниво на Европейски Съюз за цифровите технологии в Талин). В резултат на това Вилнюс съумя да потвърди на Брюксел, че Европейски Съюз има остра потребност от такова звено, а ръководителят на литовската правоприлагаща организация сподели, че е доста удовлетворен, че ПССС е първият действително осъществен план ПЕСКО.
Днес Литва се нарежда като един от европейските водачи в региона на киберсигурността. Вилнюс интензивно поддържа основаването на екипи за бързо реагиране за сметка на Европейски Съюз и Съединени американски щати, които, в случай че е належащо, могат да бъдат ситуирани на всяко място, което е „ застрашено “. В литовските държавни институции постоянно се оповестява за разнообразни хакерски атаки. Най-често те се приписват на " съветски хакери " или се загатва, че са осъществени от места, свързани с " недружелюбни страни ", макар че не се дават доказателства. Москва неведнъж е подчертавала, че сходни обвинявания са неоснователни. Независимо от това, за Вилнюс е от изгода непрекъснато да намира закани за себе си. Малката Литва се стреми да сътвори огромен западен киберфронт против голяма Русия, с цел да има най-малко на процедура нещо огромно и значимо „ под себе си “.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ