ИПИ: Нито една община няма положителен естествен прираст през 2021 г.
През 2021 година разликата сред смъртността и раждаемостта на национално равнище е -90,3 хиляди души, на фона на - 65,7 хиляди души през 2020 година и по -46 хиляди души в интервала сред 2017 и 2019 година С други думи, пандемията (и нейните вторични резултати - претоварването на здравната система, например) е довела до съвсем двукратно утежняване на номиналния натурален приръст.
Най-големият регистриран спад на популацията вследствие на естествени процеси е в София - с 8,8 хиляди души, следвана от Пловдив (спад с 2,7 хиляди души), Варна (2,4 хиляди), Русе (2,2 хиляди) и Стара Загора (1,8 хиляди души). Прави усещане, че при столицата се следи най-бързото утежняване сред 2020 и 2021 година, а отрицателният натурален приръст е съвсем четворно по-висок спрямо 2017 година
Обяснението за тези доста огромни разлики в границите на няколко години може да се търси съвсем извънредно в свръхсмъртността - превишението над средносрочните междинни стойности - в пандемичния интервал. Докато от 2017 до 2019 година в София броят на умиранията е релативно постоянен - 15,4-15,6 хиляди годишно - то през 2020 година той доближава 17,7 хиляди души, а през 2021 - 21,9 хиляди.
Извънредната смъртност в Пловдив и Варна е почти по 2 хиляди души, в Русе, Бургас и Стара Загора - към хиляда. Същевременно броят на ражданията остава съвсем неизменен, или даже леко спада в множеството огромни общини, които предопределят стойностите на демографските индикатори на национално равнище. Това проучват още специалистите от Института.
Отнесен по отношение на популацията на общините през 2021 година, естественият приръст варира от -65‰ в Ковачевци до -0,7‰ в Твърдица; за разлика от предходни години обаче в нито една община той не е позитивен. Броят на общините, където коефициентът на натурален приръст е паднал под -20‰ към този момент доближава 107, на фона на 36 пет години по-рано. Сред огромните общини релативно удобна стойност има индикаторът в столицата (-6,7‰), Варна (-7,2‰), Пловдив (-7,9‰) и Бургас (-8‰), само че при тях се следи неколкократно утежняване по отношение на интервала преди пандемията.
Докато резултатът на Коронавирус рецесията върху миграционните процеси се оказа изолиран единствено през 2020 година, то въздействието й върху естественото придвижване на популацията е даже по-сериозно през втората пандемична година, най-много по линия на повишената смъртност. Това носи със себе си обаче съответни стопански последици. Дори и преди пандемията България имаше очебийно отрицателни демографски трендове и едно от най-бързо застаряващите популации в Европа.
Демографските данни за 2021 година обаче ясно показват, че краткотрайното превръщане на миграцията и връщането на българи от чужбина по никакъв метод не е било задоволително, с цел да смекчи резултата на спомагателната смъртност. Пълната и действителна оценка ще получим с публикуването на резултатите от преброяването наесен, само че предварителните данни разкриват още по-голям спад на популацията и стесняване на работната мощ. Потенциалните въздействия - както пред новите вложенията и разширението на към този момент работещите предприятия, по този начин и пред обществената система - са предизвикателство, което ще би трябвало да се посрещне доста по-скоро, в сравнение с сочеха данните преди пандемията, заключват от ИПИ.
Най-големият регистриран спад на популацията вследствие на естествени процеси е в София - с 8,8 хиляди души, следвана от Пловдив (спад с 2,7 хиляди души), Варна (2,4 хиляди), Русе (2,2 хиляди) и Стара Загора (1,8 хиляди души). Прави усещане, че при столицата се следи най-бързото утежняване сред 2020 и 2021 година, а отрицателният натурален приръст е съвсем четворно по-висок спрямо 2017 година
Обяснението за тези доста огромни разлики в границите на няколко години може да се търси съвсем извънредно в свръхсмъртността - превишението над средносрочните междинни стойности - в пандемичния интервал. Докато от 2017 до 2019 година в София броят на умиранията е релативно постоянен - 15,4-15,6 хиляди годишно - то през 2020 година той доближава 17,7 хиляди души, а през 2021 - 21,9 хиляди.
Извънредната смъртност в Пловдив и Варна е почти по 2 хиляди души, в Русе, Бургас и Стара Загора - към хиляда. Същевременно броят на ражданията остава съвсем неизменен, или даже леко спада в множеството огромни общини, които предопределят стойностите на демографските индикатори на национално равнище. Това проучват още специалистите от Института.
Отнесен по отношение на популацията на общините през 2021 година, естественият приръст варира от -65‰ в Ковачевци до -0,7‰ в Твърдица; за разлика от предходни години обаче в нито една община той не е позитивен. Броят на общините, където коефициентът на натурален приръст е паднал под -20‰ към този момент доближава 107, на фона на 36 пет години по-рано. Сред огромните общини релативно удобна стойност има индикаторът в столицата (-6,7‰), Варна (-7,2‰), Пловдив (-7,9‰) и Бургас (-8‰), само че при тях се следи неколкократно утежняване по отношение на интервала преди пандемията.
Докато резултатът на Коронавирус рецесията върху миграционните процеси се оказа изолиран единствено през 2020 година, то въздействието й върху естественото придвижване на популацията е даже по-сериозно през втората пандемична година, най-много по линия на повишената смъртност. Това носи със себе си обаче съответни стопански последици. Дори и преди пандемията България имаше очебийно отрицателни демографски трендове и едно от най-бързо застаряващите популации в Европа.
Демографските данни за 2021 година обаче ясно показват, че краткотрайното превръщане на миграцията и връщането на българи от чужбина по никакъв метод не е било задоволително, с цел да смекчи резултата на спомагателната смъртност. Пълната и действителна оценка ще получим с публикуването на резултатите от преброяването наесен, само че предварителните данни разкриват още по-голям спад на популацията и стесняване на работната мощ. Потенциалните въздействия - както пред новите вложенията и разширението на към този момент работещите предприятия, по този начин и пред обществената система - са предизвикателство, което ще би трябвало да се посрещне доста по-скоро, в сравнение с сочеха данните преди пандемията, заключват от ИПИ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ